№ 2183
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110204070 по описа за 2024 година
., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. С. Ц., с ЕГН **********, срещу електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К
№**********, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 400,00 (четиристотин) лева за
нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са релевирани пространни доводи за процесуална незаконосъобразност на
правораздавателния акт. Възразява се срещу липсата на реквизити в атакувания електронен
фиш – вид на техническото средство – мобилна, стационарна камера или мобилна камера,
монтирана към служебен автомобил, орган, пред когото подлежи на обжалване. Акцентира
се върху неспазване на срока, уреден в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Пропуските се
обсъждат като съществено накърняващи правото на защита на нарушителя, който бил
поставен в невъзможност да извърши преценка дали правилно е приложен материалният
закон. Коментират се и редица пороци в процедурата по документиране на извършения
контрол с автоматизирано техническо средство, в частност неспазване на изискванията на
Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Отправен
е упрек и към доказателствената дейност, проведена от наказващия орган в разрез с
правилото на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като се сочи отсъствие на доказателства за извършено от
жалбоподателя управление на моторно превозно средство. Формулирана е молба за
цялостната отмяна на издадения електронен фиш.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява
се от пълномощника си – адв. Х. Х. – САК, който поддържа изложените в жалбата
съображения. Допълва доводите си с възражения относно липсата на отбелязване в
протокола за използване на АТСС на разстоянието между контролния уред и табелата,
1
указваща начало на населено място „София“. Подчертава се несъответствие между датата,
отразена в писмения текст над генерираната снимка от записващото устройство и тази,
откриваща се сред данните, генерирани автоматично от уреда във фотоизображението.
Открива се противоречие и между вписания брой заснети нарушения на скоростта в
протокола и отсъствието на констатирани такива, отразени в ежедневната форма на отчет.
Отчита се неяснота относно точките, между които е било измерено вписаното в
извлечението от АТСС разстояние от 86 метра, като се насочва вниманието и върху
несъответствие между момента на установяване на нарушението и часът, отразен върху
снимката на уреда. Възразява се срещу неястотата на изображението на автомобила, което
възпрепятствало възможността да се установи, къде именно е заснет процесния автомобил.
Застъпва се становище за допуснато процесуално нарушение, доколкото при ползването на
мобилна камера контролните органи не са спрели водача и не са констатирали нарушението.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. От нея е
постъпило възражение срещу подадената жалба, в което е взето отношение по фактите и
приложимия закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 18.03.2022 г., в 16:36 часа, в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, в района на
№461, с посока на движение от Околовръстен път към бул.“Владимир Вазов“, при
ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h, товарен автомобил марка „Ауди“,
модел „Ку 7“, с рег.ХХХХ, се движел със скорост от 86 km/h, установена след отчитане на
допустима грешка в полеви условия - 3 км/ч, при измерена скорост до 100 км/ч. Изготвена
била справка за собственост на моторното превозно средство (МПС), видно от която то се
явявало притежание на Н. С. Ц., ЕГН **********. Нарушението било заснето с клип и
установено с мобилна система за видеоконтрол - автоматизирано техническо средство
(АТСС) ARH CAM S1, с регистрационен № на устройството: 11743ее. Същата била
монтирана на участъка от пътя от служители на ОПП – СДВР, патрулиращи със служебен
автомобил, с рег. № СВ8700СХ. Заснетото нарушение било онагледено със снимков
материал. Отчетено било превишение от 36 km/h на разрешената скорост за движение в
процесния пътен участък.
При тези констатации, на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, бил
издаден електронен фиш Серия К №5678123 за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който на въззивника Ц., в качеството му на собственик на
превозното средство, било наложено административно наказание „Глоба“ в размер 400,00
/четиристотин/ лева за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Видно от
приложена към материалите по делото разпечатка от електронната система на ОПП – СДВР
и съпроводителното писмо, с което материалите по административната преписка са
препратени към съда, фишът е връчен на 18.02.2024 г. Жалбата срещу него е подадена в
преклузивния 14-дневен срок, на 26.02.2024 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства,
приети по реда на чл.283 от НПК и приложени по делото, а именно: снимков материал –
клип, заснел моторното превозно средство, извлечение от базата данни за регистрации на
МПС, поддържана от МВР, Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните
2
работи, протокол №44-СГ-ИСИС/05.10.2021 г. от проверка на преносима система за контрол
на скорост, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, издадено от
Български институт по метрология (БИМ), протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система (АТСС), ежедневна форма на отчет на наряда към ОПП –
СДВР, снимков материал на уреда за измерване на скорост, извлечение от система на ОПП –
СДВР, с данни за издадени фишове, копие на сертификат за успешно завършен курс на
обучение за работа с АТСС, справка – картон с данни за водача Н. Ц., писмен отговор от
ОПП – СДВР, с вх.№108629/02.04.2024 г., с приложения –„Ръководство за работа със
стационарно преносими уреди за осъществяване на контрол на скоростта (СПУКС) от
потребителите - администратори“; справка от Български институт по метрология (БИМ),
изх.№57-00-51-1/28.03.2024 г., с приложения – протоколи от проверка, допълнения към
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, включително описание на функциите и
инструкция за употреба на системата тип ARH CAM S1; писмен отговор от Столична
община, с вх.№106642/01.04.2024 г., с приложение проект на организация на движението на
бул.“Ботевградско шосе“ в интригуващия делото участък. Така изброените материали съдът
намира за отразяващи в пълнота интригуващите делото факти. Анализирани поотделно и в
своята съвкупност, те позволяват еднозначно установяване на релевантните към предмета на
доказване обстоятелства, поради което следва да бъдат възприети без резерви като единни,
последователни и кореспондиращи по между си.
Съдът се позовава в правните си изводи върху приложените по делото протокол за
използване на АТСС, удостоверение за одобрен тип мобилна система, протоколи за
метрологична проверка и веществените доказателствени средства, съставени в хода на
контролната дейност – снимков материал – извлечение от заснетия с техническото средство
клип. Липсват данни, дискредитиращи достоверността на така обсъжданите източници на
факти. От снимковия материал, на който е заснето превозно средство, се фиксира
еднозначно извършеното нарушение, автомобилът, при управлението на който то е
допуснато, респ. величината на установената скорост, включително географските
координати, позволяващи идентифициране на мястото на простъпката. Последното напълно
съвпада с приложения от Столична община проект на пътна организация в процесния
участък, попадащ в рамките на населено място. Съпоставяйки времето и географските
координати, фигуриращи в клипа, съдът достига до извод, че те разкриват пълно съвпадение
с информацията в тази насока, която се извлича и от приобщените часови график на
нарядите и протокол за ползването на техническото средство. Установява се не само
конкретното разположение на заснемащото устройство, но и разстоянието между него и
автомобила, чиято скорост е уловена от радарния лъч, посоката на придвижване на
превозното средство, респ. срещу която е била разположена АТСС, за да го заснеме. Важно
е да се отбележи, че данните във фиша се генерират автоматично от самата система, която е
синхронизирана с реалното часово време, видно и от доказателствата за нейното тариране.
Отсъстват и индикации за технически грешки при заснемането, които да го компрометират.
Съдът не възприема като основателни възраженията на жалбоподателя, че не били
установени с точност местонахождението на автомобила върху пътното платно и доколко
към момента на заснемането той се е намирал преди или след табелата за населено място,
така че да се поставя въпросът за действието на скоростните ограничения, въведени с
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Разположението на превозното средство в
пространството е категорично установено въз основа на данните за географски координати и
съответстващия им административен адрес, копирани в извлечения от системата клип, които
се генерират автоматично след засичането от радарния лъч и не могат да бъдат променяни
впоследствие – изрично посочено като особеност на устройството в приложението към
удостоверението за одобрен тип. Тази информация напълно съвпада със съдържанието на
протокола за използване на АТСС, един от реквизитите на който се явява обозначаване на
мястото на контрол. Последното е надлежно отразено, като не е поставено изискване да се
3
въвежда разстояние до указателната табела за населено място. Изрично е отразено и че
пътната сигнализация е надлежно проверена преди и след измерването, както и че се касае за
пътен участък, попадащ в границите на населеното място - гр. София и заключено между
платното на Околовръстен път и бул.“Владимир Вазов“. Протоколът е съставен от
длъжностно лице от състава на ОПП – СДВР, в кръга на неговата служба, по предвидена в
нормативен акт форма и реквизити, поради което разкрива характеристиките на официален
документ, по смисъла на чл.93, т.5 от НК, поради което се ползва с доказателствена сила за
вписаните в него обстоятелства, сред които и действащите на скоростни ограничения и
пътния участък.
Обсъжданите данни разкриват синхрон и с приложения към отговора на Столична
община проект за организация на движението. В него е отразено знаковото стопанство на
процесния отсек от бул.“Ботевградско шосе“, сред което не се открива указателна табела за
край или начало на населено място. Впрочем, дори отговорът на Столична община
представлява доказателство за разположението на административния адрес, на който е
заснет автомобила към момента на извършване на нарушението. Общината е стопанин на
обсъжданата отсечка от пътя, в каквото именно качество е предоставила информация за
организацията на движението му, предвид че стопанин на пътищата извън населените места
се явява Агенция „Пътна инфраструктура“.
Аргументи в подкрепа на изложеното по- горе се черпят и от фотоизображението на
нарушението. Противно на доводите на въззивника, върху него с яснота се различават
елементи от знаковото стопанство около заснетото превозно средство и част от пътната
инфраструктура. Вижда се, че зад автомобила, отляво, спрямо посоката му на движение,
отдясно за водачите, придвижващи се в противоположното направление, са разположени
табели с указания за разстояние до градовете Свиленград, Русе, Варна, както и знак за
разклон, а зад автомобила се виждат колоните на Северна скоростна тангента. Тези
елементи от пътната инфраструктура са уловени в кадър, дори по – детайлно, върху
снимката на уреда, предлагаща панорамен изглед към бетоновата конструкция на надлеза на
посочения скоростен път, респ. към платното и обозначенията на бул.“Ботевградско шосе“,
разположено под него. Те съвпадат в цялост с тези от предходното изображение, с
удостоверените данни в протокола за използване на АТСС и схемата на организация на
движението в пътния участък. Така отличените белези на заобикалящата среда
(включително Северна скоростна тангента), видно и от преглед на публично достъпните
карти в приложението Гугъл мап (установимо и при задаване на географските координати,
посочени във фиша), са разположени след табелата за вход на София, където именно се
намира и административният адрес, на нивото на който е достигнал автомобилът към
момента на заснетото нарушение.
От представените документи от Български институт по метрология и ОПП – СДВР, в
частност удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка на
техническо средство, часови график на нарядите на ОПП – СДВР за датата 18.03.2022 г., а
така също и приложения снимков материал се извеждат характеристиките на ползвания
измервателен уред, както и зададените му параметри за работа. Извличат се сведения за
автомобила и персоналния състав на патрула, който е монтирал техническото средство за
извършване на контролната дейност. Не се открива значимо противоречие между
съдържанието на протокола за ползване на АТСС и ежедневната форма на отчет.
Действително, в съответните графи на отчетната форма не са извършени вписвания. Тази
единствена нередовност на документа обаче не съставлява съществено процесуално
нарушение, което на самостоятелно основание да доведе до незаконосъобразност на
електронния фиш, доколкото обстоятелствата, вписани в него са несъмнено доказани от
другите събрани по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства
(в този смисъл Р№ 823 от 10.02.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 9528/2022 г., Решение
№ 274 от 17.01.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 9891/2021 г., ) От друга страна,
4
данните от ежедневната форма на отчет имат значение единствено за организацията на
дейността на съответния патрул, но попълването му като документ не е предвидено като
изискване от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г., поради което и пропуски в него не
повлияват върху достоверността на вписаната в протокола за използване на АТСС
информация. Дори в разпоредбата на чл.91, ал.4 от Наредба №8121з-749 от 20 октомври
2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение, е регламентирано, че протоколът за използване на АТСС, попълнен съгласно
съгласно Наредба № 8121з-532 от 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, „представлява основен документ за отчет на резултатите и работата на наряда,
използващ мобилно АТСС“. Не променят изводите на съда и вписаните номера на статични
изображения в протокола. Дори и да се приемат възражения на въззивника, че номера на
процесното изображение не съответства на тези, посочени в протокола, включително и
когато тези графи от протокола не са попълнени въобще, това нарушение на процесуалните
правила не е съществено. (в този смисъл и Р№4754/16.07.2021 г., АССГ, III к.с., по к.а.н.д.
№4018/2021 г., Р № 2322 от 15.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2774 / 2019 г. на XXI състав на
АдмС - Пловдив, Р № 2166 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2108 / 2019 г. на XX състав на
АдмС – Пловдив, Р № 1036/19.06.2020 по к. адм. н. д. № 1090/2020 г. на XXIII състав на
АдмС – Пловдив) То не е ограничило правото на защита, тъй като в приложения по
преписката протокол са вписани всички обстоятелства от значение за изясняване на спора от
неговата фактическа страна, а именно: номер на използваното АТСС, мястото на което е
било разположено същото, ограничението на скоростта в участъка за движение, посоката на
движение на МПС, времетраене на работния режим, брой установени нарушения, които са
идентични с отразените в извлечението от заснемащото устройство и вписаното
впоследствие в електронния фиш. Видно от този протокол, определеният работен часови
график на техническото средство за този пътен участък е от 16:00 ч. до 18:00 ч., като
процесното нарушение, обективирано в снимка № 0245642 с час на фиксиране на
изображението 16:36:57 ч. Следователно, последното е извършено в рамките на установения
с посочения протокол времеви отрязък. Цитираното статично изображение съдържа
достатъчни и категорични данни за датата, часа, локацията, GPS координатите и скоростта
на движение на превозното средство, като автомобилът е ясно идентифициран като марка,
модел и регистрационен номер. Категорично установена е и засечената скорост на
движение, като същата е отразена впоследствие в издадения фиш след преизчисляването й в
съответствие с допустимия толеранс, предвиден за случаите, в които се ползва техническо
средство за контрол. Приложен е правилен алгоритъм за определяне на скоростта при
намаляването й с допустимата грешка при измерване. Видно от извлечението от видео-
радарната система клип, засечената скорост е била 89 км/ч. В съответствие с правилата на
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в синхрон и с
изискванията за отчитане на стойностите, фигуриращи в инструкцията за употреба на
АТСС, е приспаднат толеранс за възможни технически грешки, който при скорост под 100
км/ч възлиза на 3 км/ч. В издадения фиш приетата крайна стойност на скоростта, с която се е
придвижвал автомобилът, е 86 км/ч, която е равна на разликата между засечената с
устройството и коефициента на допустимо отклонение.
Видът на системата за видеоконтрол е ясно индивидуализиран в протокола за
ползване на АТСС, като съвпадение се разкрива и между вписаните в него часове и датата,
когато е извършено измерването, идентично отразени и във фиша. Фигурира и обозначение,
че става въпрос за мобилно техническо средство, активирано в стационарен режим на
заснемане (съвпадащо с характеристиките на уреда, описани в приложение към
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, представено от БИМ и
визуализирано в приобщения снимков материал), което е прието за допустимо и от
действащите понастоящем норми, регламентиращи съответната материя. Разкрива се
5
съвпадение между идентификационния номер на устройството, посочено в протокола за
периодична проверка и този, който е вписан във фиша като средство за извършване на
измерването. За видео- радарната система са ангажирани технически показатели,
позволяващи нейната индивидуализация. От друга страна, режимът на функциониране на
двата вида технически средства и отчитането на техните резултати е уеднаквен, изводимо и
от легалното определение за автоматизирано техническо средство, откриващо се в нормата
на §6, т.65 от ПЗР на ЗДвП.
Не се откриват пороци и върху приложените под формата на снимков материал
извлечения от заснетите клипове на нарушението. В тях са видими индивидуализиращите
белези на процесния лек автомобил, респ. става ясно, че именно неговата скорост е засечена.
Пореден аргумент в полза на този извод съдът прави въз основа прочита на приобщената
към делото инструкция за експлоатация на типа средство за измерване, допълнена с
обозначенията върху извлечения от паметта на АТСС клип, представен на хартиен носител
по делото. Изрично в приложението към удостоверението за одобрен тип средство за
измерване е описан алгоритъмът на работа на системата. Обяснено е, че като контролен
маркер, насочващ към автомобила, чиято скорост е измерена и съответно уловена от
лазерния лъч, се ползва мислената точка на пресичане на вертикалните и хоризонталните
маркери в средата на съответното изображение. При съпоставка на това изискване с
наличния снимков материал е видно, че идентични белези се различават и върху
фотоизображението от видеорадарната система, посредством които е фиксиран именно
заснетият л.а. „Ауди Ку 7“, с рег. ХХХХ. Последното недвусмислено сочи, че само
скоростта на този обект е регистрирана от високочувствителната техника за контрол.
Не се налага противоречие между въведената в текста над извлечението от заснетия
видеоклип дата и тази, генерирана автоматично от устройството в момента на фиксиране на
нарушението, доколкото единствено последната отразява времето на извършване на
деянието. Пояснението „21.03.2022 г.“ се отнася единствено до момента на изготвяне на
самия електронен фиш като санкционен акт, видно и от граматическия анализ на заглавието
„Снимка към ЕФ, Серия К, №5678123 от 21.03.2022 г.“, където тази дата е допълнение към
„електронен фиш“. В потвърждение на тези разсъждения се явява и съвпадението на
обозначената дата с момента на извършване на последващата проверка на генерираните от
АТСС данни от видеоконтрола на скоростта (вж последна графа от протокола за използване
на АТСС). Пореден аргумент се извежда и от съдържанието на приложената към преписката
справка – извлечение от поддържаната електронна система на издадени електронни фишове,
наименувана „Списък с намерени фишове“. Във втора графа от нея изрично е отразено, че
електронният фиш като санкционен акт е съставен на 21.03.2022 г.
Тук е мястото да се обсъди и представеното от СДВР фотоизображение, на което е
заснета камерата за контрол на скоростта и мястото на нейното разположение. Върху този
снимков материал, действително, се различават дигитални обозначения за дата на
фотографиране, съвпадаща с тази на нарушението и час, който следва времето на заснетото
нарушение. Това различие обаче не може еднозначно да се тълкува като компрометиращо
приложеното доказателство, не само поради вероятността то да се дължи на липса на
синхронизация на фотоапарата или таблета, с който е изготвена снимката, с реалното часово
време, но и предвид отсъствието на изискване снимката на устройството да предхожда тази
на заснетите с камерата нарушения. Още повече когато в протокола изрично е отразен
часови интервал на извършване на видеоконтрол, в чиито рамки попада и часа, копиран в
изображението, позволяващо обзор върху мястото, на което е позиционирано АТСС. Тук е
мястото да се отбележи, че дори и отсъствието на индивидуализиращи белези като час и
дата не възпрепятства възможността да се заключи положително, че е спазено изискването
на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121 3-532 за условията и реда за ползване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в сходен
смисъл и решения на АССГ, в които е обсъждано отсъствието на съществено процесуално
6
нарушение дори при липса на приложена снимка на уреда, както следва: Решение
№7294/06.12.2021 г., VI к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№9009/2021г., Решение №4900/22.07.2021
г., IХ к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№4609/2021г., Решение №7097/09.12.2020 г., ХIV к.с. на
АССГ, по к.а.н.д.№10319/2020 г., Решение №5407/20.10.2020 г., ХХIII к.с. на АССГ, по
к.а.н.д.№4488/2020 г., Решение №3112/19.06.2020 г., IХ к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№2097/2020
г., Решение №5611/30.09.2019 г., ХV к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№6543/2019 г., Р
№3610/29.05.2019г., II к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№2523/2019 г. и други). Снимката се явява
приложение към протокола, изискуем съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от цитирания
подзаконов нормативен акт, който в конкретния случай е изготвен без допуснати пропуски.
Той е годно доказателствено средство и позволява да се установи разположението на
мобилното АТСС. В него изчерпателно са посочени точното място за контрол и посоката, в
която е осъществяван, началото и края на работната смяна и броя на установените
нарушения, като изрично е отбелязано и че е изготвена дигитална снимка на монтираното
АТСС – обстоятелства, удостоверени и с подписа на длъжностното лице, съставило и
проверило протокола, в чиято достоверност съдът няма основание да се съмнява. Данните,
вписани в обсъждания документ, ведно с приобщения снимков материал от записа,
извършен от мобилната АТСС, доказват, че нарушението е установено в границите на
посочения като контролиран участък.
Същевременно, не без значение се явява обстоятелството, че при използването на
АТСС контролният орган не разполага с възможност да променя или да влияе върху
измерването и записа на нарушенията, регистрирани с мобилно автоматизирано техническо
средство, като измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения
видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър.
Още повече че процесното устройство разполага с GPS – приемник, чрез който се
установяват географските координати при поставяне на началото на работния процес, които,
впрочем, се визуализират ясно върху извлечението от клипа на самото нарушение,
доколкото те се отпечатват автоматично, а не се добавят впоследствие. Същевременно, като
неразделна част от протокола, снимката на позиционирането на използваната камера,
поставена върху тринога, е предназначена да позволи придобиването на визуална представа
къде точно е мястото на монтиране на АТСС – информация, необходима за извода дали то
разкрива съответствие с мястото на заснемане, включително посоката, в която е било
насочено мобилното устройство, отразени от контролните органи в изготвения от тях
протокол за ползването на последното. В конкретния случай, върху приложеното
изображение ясно се визуализират отличителните белези на средата, заобикаляща мястото
на контрол, недвусмислено съвпадащи с описаните в протокола и отразени във фиша, а
видно от приложената схема за организация на движението, представена от Столична
община, за процесния участък на „Ботевградско шосе“ №461, действа ограничение на
скоростта за населено място от 50 км/ч, което е установено в чл.21, ал.1 от ЗДвП. Разкрива
се и разстоянието между камерата и автомобила, в момента на нарушението, възлизащо на
86 м, с посока приближаващи ППС. Последното, ведно с приобщената схема за
организацията на движението в пътния участък, указват, че превозното средство е засечено
изцяло в участък, попадащ в рамките на населеното място, съображения за което бяха
споделени и по- горе. С тези аргументи съдът приема, че от събраните доказателства се
извежда съответствието между мястото на нарушението, посочено в приложената снимка и
мястото на нарушението, отразено в издадения електронен фиш, както и с
местоположението на използваното АТСС.
Съдът няма основание да се съмнява и в правилността на предоставената от Столична
община – стопанин на пътя, актуална към датата на нарушението схема на организация на
движението, респ. наличното знаково стопанство в района на заснемане на нарушението.
Следва да се отбележи, че в случая се касае за простъпка, извършена в рамките на населено
място, където ограничението на скоростта е установено в чл.21, ал.1 от ЗДвП, въвеждащ
7
забрана за превишаване на скорост с величина 50 км/ч. Съобразно мястото на заснемане на
автомобила и това на камерата, не се наблюдават други знаци, въвеждащи различни
измерения на позволената скорост, в това число табели за край или начало на населено
място, нито се вижда знак, указващ край на така действащото ограничение. Отразено е
изрично в изготвения протокол за ползване на АТСС, че контролът се извършва върху
сегмент от общинската пътна мрежа, а ограничението на скоростта не е въведено с пътен
знак, поради което и не е нужно в съдържанието на този документ да се отразява
разстоянието от табелата за населено място до точката на позициониране на устройството. В
тази си част протоколът е поредното доказателство, че превозно средство се е придвижвало
в зоната на действие на ограниченията за населено място.
От приложената към административната преписка от наказващия орган справка –
картон на водача Ц. се установяват данни за други санкционирани нарушения на правилата
за движение по пътищата, включително засягащи режима на скоростта.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи електронни фишове, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи.
Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на §6, т.
63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП той следва да съдържа данни за: териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото
е регистрирано превозното средство или името на водача, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от
министъра на вътрешните работи със заповед образец на електронен фиш в съответствие с
изискването на чл.189, ал.4, изр. последно ЗДвП.
В настоящия казус, електронният фиш отговаря на поставените от законодателя към
него формални изисквания за обективирано съдържание и отразява всички изискуеми
реквизити, посочени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. Идентични данни са инкорпорирани и в
приложения като веществено доказателствено средство, съобразно чл.189, ал.15 ЗДвП,
снимков материал, изготвен с процесната радарна система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Електронният фиш е издаден
по съкратена процедура (конкретиката на случая позволява нейното приложение), като
действието му е приравнено, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, едновременно на акт,
установяващ нарушението и налагащ санкция. От правната му природа следва изводът, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш (в този смисъл ТР № 1/2014 г. на ВАС). Не
се изисква задължително отразяване на срока, в който този акт може да бъде обжалван и
органът, пред когото това може да бъде сторено. Последното е предписано от закона, поради
което не може да се дерогира с нарочно волеизявление, нито да се претендира ограничение
8
на право на защита при отсъствие на изрично указание. Още повече когато жалбоподателят
своевременно и адекватно е организирал своята защита, което изключва твърдението му, че
е бил съществено затруднен.
Електронният фиш по дефиниция не следва да съдържа персоналното посочване на
издателя му, поради което въпросът за компетентността на определено лице в тази насока
въобще не подлежи на разглеждане. Както вече се отбеляза и по-горе, в електронния фиш
следва да бъде отразена само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, което в случая е сторено. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т.
2 ЗМВР, областните дирекции на МВР са основни структури на МВР и като такива
притежават съответната териториална компетентност за издаване на електронни фишове,
съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Ясно е посочено в какво се изразява нарушението и съответстващата му правна
квалификация. Недвусмислено се извежда ограничението на скоростта, пораждащо действие
за населено място, както и скоростта на движение на лекия автомобил. Не спада към
задължителното съдържание отразяването на предвидения с оглед техническите параметри
на измервателния уред и възможното отклонение при измерването толеранс. Прилагането на
същия обаче е установимо от представения клип- извлечение от паметта на системата. От
него е видна реалната скорост, измерена преди намалението, от която след просто
математическо изчисление и изваждане на 3 км/ч (доколкото засечената от уреда скорост е
до 100 км/ч) се получава стойността на скоростта, възприета в издадения фиш.
Инкорпорирани във фиша са наименованието на техническото средство и неговият уникален
регистрационен номер. Не се изисква и изрично отразяване на типа средство за измерване –
стационарно или мобилно. Той е лесно установим от идентификационните данни за АТСС,
вписани във фиша. Вписани са мястото на нарушението, с изричното обозначаване, че се
касае за населено място и автомобилът. Става ясно, че санкцията се налага на Н. Ц. в
качеството му на собственик на моторното превозно средство, с което е извършено
нарушението.
Според настоящия съдебен състав не следва да се съпоставят задължителните
изисквания към съдържанието на наказателното постановление и на електронния фиш. Ако
същите бяха еднакви, то законодателят не би предвидил друг специален ред за издаване на
електронните фишове, отделен от установения за наказателните постановления. Съгласно
мотивите на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. по т.д.№ 1/2013г., ОСК, ВАС,
задължително за настоящия съдебен състав по смисъла на чл.130, ал.2 от ЗСВ,
„електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване.“ Именно специалната разпоредба на чл.189 ал.4 ЗДвП изключва
приложението на общите разпоредби за издаване на наказателно постановление, както и
предвидените в процесуалния закон реквизити за същото. В продължение на тези
разсъждения, не се споделя и възражението на жалбоподателя за изтекъл давностен срок за
реализиране административнонаказателната му отговорност. Правилата на чл. 34, ал. 1 и
ал.3 от ЗАНН касаят съставянето на АУАН и издаването на НП и не са относими към
електронния фиш. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила
електронен фиш поражда последиците на влязло в сила наказателно постановление. Този
документ е приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него, освен
че се установява нарушението, се налага и конкретно наказание за същото. Тоест,
процедурата е различна от тази по ЗАНН, като не се разграничават нормативно установени
етапи по съставяне на АУАН и издаване на НП, а двата акта са инкорпорирани в
електронния фиш. Приложение следва да намери единствено правилото за абсолютен
давностен срок, установен в нормата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, към която препраща чл.84 от
ЗАНН. Последният е в размер на четири години и половина от датата на нарушението, към
9
момента не е изтекъл, а това предстои едва на 18.09.2026 г.
По изложените съображения тази съдебна инстанция не намира, че правото на защита
на нарушителя е ограничено, доколкото въведените във фиша данни са напълно достатъчни
за пълното индивидуализиране на нарушението и проверка състоятелността на
„административното обвинение” посредством допустими способи за доказване.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазването на правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. От изисканата
справка от Български институт по метрология се установява, че записващата видеорадарна
система е преминала през първоначален изискуем тест и е вписана в регистъра на
одобрените средства за измерване. Срокът на валидност на одобрението е до 07.09.2027 г.
Нарушението е констатирано, след като конкретното техническо средство е преминало и
през надлежна последваща периодична проверка – видно от приложения протокол от
проверка №44-СГ-ИСИС/05.10.2021 г., чиито резултати са с валидност от една година.
Разпечатката от заснетото превозно средство, с датата, часа, засечената скорост на движение
и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство, изготвено по предвидения в закона ред, поради което въз основа на нея може да се
установи извършеното нарушение.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът е
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията
на скоростта. В разпоредбата е добавен терминът "автоматизирано" техническо средство,
като разписаното негово легално определение в §6, т.65 от ДР на ЗДвП дава яснота относно
предметния му обхват. Съгласно цитираната норма се касае за „уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес". В тези хипотези средството за измерване
функционира без намесата на контролния орган, чието задължение се заключава до неговото
позициониране, включване и задаване параметри на ограничението на скоростта, без
последващо интервениране, а след преустановяване на контрола - изключване и демонтаж.
Изрично в мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП е
ангажирана като причина за въвеждане на измененията становището на върховната съдебна
инстанция, материализирано в Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния
административен съд, относно законосъобразността на процедурата по реализиране на
административнонаказателната отговорност на водачите чрез издаване на електронни
фишове. Съобразено се явява изискването за автоматизиран процес при използването на
мобилни технически средства, при който единствената намеса на контролния орган се
свежда до тяхното обслужване, но не и упражняването на непосредствен контрол върху
функционирането на системата към момент на заснемане на нарушения. Т.е., способът за
установяване на нарушенията е аналогичен на ползвания при стационарните камери за
скорост. Автоматизираните технически средства, независимо от своя вид, са преминали
метрологична проверка от сертифициращия орган – Български институт по метрология, в
това число и вградения в тях софтуер за генериране и обработка на данните, като са
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. Последното
изрично е отразено и в сертификата за първоначалната метрологична проверка. Еднакъв е
принципът на функциониране на стационарните и мобилните системи, изразяващ се в
10
измерване от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство, последното видно и от характеристиките на
системата, отразени в публичния електронен регистър, поддържан от БИМ. Обработката и
издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от данните, съхранявани в
централизирана информационна система. По изложените причини, няма пречка
отговорността на виновното лице да се ангажира именно посредством електронен фиш,
поради което и неоснователно се явява изразеното в жалбата възражение в тази насока.
В конкретния случай в очертания във фиша пътен участък е действало ограничение
на скоростта от 50 км/ч. за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението е
констатирано при стационарно положение на записващата система, според снимковия
материал, изрично удостоверено и в изготвения за ползването на устройството протокол.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". Към
датата на деянието - 18.03.2022 г., считано от 05.07.2017г., е пораждало действие
изменението на разпоредбите на чл. 165, ал.2, т.7 и 8 от ЗДвП, като е отпаднало
задължението на определените от Министъра на вътрешните работи служби да обозначават
чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който
се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани
технически средства или системи. Следователно, за законосъобразното налагане на
административно наказание освен техническата изправност на използваната автоматизирана
система за контрол, не е необходимо да се установи категорично и ползването от
полицейските служители на допълнителен знак Е24.
Приложеният протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта, допълнен с ежедневната форма на отчет, отразява правилно датата,
мястото и часа на контролирания участък, скоростен режим, режим на измерване, посока на
заснемане и посока на задействане – приближаващи автомобили, на използваното за целта
на осъществявания контрол техническо средство, точното му разположение и служебният
автомобил с рег. № СВ 8700 СХ, с който е бил екипът, монтирал го на мястото на
измерването, началото и края на работната смяна, както и данни за служителите, натоварени
с осъществяването на контрол по спазване на правилата за движение по пътищата съгласно
императива на чл. 165 ЗДвП. В документа са посочени трите имена на съставилото го
длъжностно лице, като е обективиран и подписът му. Протоколът съдържа необходимите по
обем реквизити и следва да се разглежда като годно доказателство.
Нарушението е безспорно установено от приложените показания на техническото
средство и снимковия материал. Няма съмнение, че скоростта, с която се е движел
автомобилът към момента на заснемането му, е била 86 km/h при ограничение в конкретния
пътен участък от 50 km/h за населено място. Стойностите са регистрирани чрез мобилна
система за видеоконтрол, която е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за
измерванията от председателя на Българския институт по метрология, вписана е в регистъра
за одобрените типове средства за измерване. Измерването и записът на нарушенията при
ползването й се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък.
От доказателствената съвкупност по делото се установява, че толерансът от „3 км”, с
който е преизчислена скоростта на движение на засеченото от техническото средство МПС,
е определен на база режима за работа, регламентиран за процесното техническо средство,
11
обективиран и в инструкцията за експлоатация за него, приложена по делото. Ето защо
съдът счита, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на
всяко едно конкретно нарушение.
Събрани са и достатъчно доказателства, че в процесния участък от бул.
„Ботевградско шосе“ поражда действие ограничение на скоростта до 50 км/ч (както в
посоката, обозначена за движение на процесното МПС, така и в обратната посока), в
съответствие с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, доколкото се касае за населено място.
Обсъжданото обстоятелство е надлежно отразено в приложения протокол за използване на
АТСС. Този факт се извежда и от писмения отговор от Столична община и приложената
към него схема на пътната сигнализация, протокола за използване на АТСС и
фотоизображенията към него, видно от които мястото на заснемане на нарушението към
18.03.2022 г. попада в обхвата на действие на така поставеното ограничение, което не оставя
съмнение и за правилността на географските координати, отразени в разпечатката от
измерващото устройство, съответстващи на описаното в електронния фиш място на
нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В
случая собственик е Н. С. Ц.. Той не се е възползвал от правото си по чл. 188, ал. 1, изр. 2,
вр.ал.2 ЗДвП да посочи името на лицето, което е управлявало моторното превозно средство,
поради което този съдебен състав намира, че правилно е привлечен към
административнонаказателна отговорност.
Административното нарушение, за извършването на което е издаден електронният
фиш, е формално по своя характер и за неговата съставомерност не е необходимо
настъпване на вредни последици.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк
умисъл, тъй като е преследвана пряката цел по достигане до определеното място – отправна
точка, за по-кратко време, с което съзнателно е нарушено правилото, регламентиращо
движението и скоростта в населено място. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е
приложен правилно.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, при констатирано превишаване от 31 до 40 km/h на
разрешената максимална скорост за движение в населено място административното
наказание „Глоба” е в размер на 400,00 (четиристотин) лева. В конкретния казус е наложен
именно този размер на наказанието, като същият е фиксирана величина. Не съществува
юридическа възможност наказанието да бъде намалено, доколкото съгласно разпоредбата на
чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за
наказание глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност”. Определена в този вид и размер, санкцията съответства на принципите за
законоустановеност и справедливост, на високата обществена опасност на извършеното
нарушение, създалата се непосредствената опасност за останалите участници в движението.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за приложение на
нормата на чл. 28 ЗАНН. Констатираното нарушение е свързано със значително по своята
величина превишение на разрешената скорост за движение извън населено място, а именно с
36 км/ч, която стойност не е пренебрежима, а е близка до горната наказуема граница,
установена в съответната хипотеза от закона. Данните, изводими от представената на
вниманието на съда справка – картон на водача, от своя страна, предлагат наличие и на
други нарушения на правилата за движение по пътищата, включително от същия вид,
допуснати от Ц. и санкционирани с влезли в сила фишове. Анализът на доказателствената
съвкупност налага извод, че обществената опасност на формалното нарушение, обсъждано в
12
настоящото производство, се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда
да приеме, че деянието представлява маловажен случай. От друга страна, към датата на
нарушението е пораждало действие правилото на чл.189з от ЗДвП, въвеждащо забрана за
приложение на института на маловажния случай по чл.28 от ЗАНН. Ето защо, съдът намира,
че материалният закон е приложен правилно.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, протеклата
фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно. С тези аргументи съдът приема, че електронният фиш е законосъобразен и като
такъв същият следва да бъде потвърден изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К №5678123, издаден от СДВР, с който на Н. С.
Ц., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.1, т. 4 ЗДвП е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 400,00 (четиристотин) лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, като правилен и законосъобразен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13