№ 412
гр. В., 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело №
20231320201197 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното производството е с правно основание
по реда на чл.59, ал.1 и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба, подадена от ЗП М.Ж.А. с ЕИК *********,
от гр.В., ж.к.“К.Б.“, бл.3, вх.А, ет.1, ап.1 с ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 05-2300123 от 18.08.2023г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” – гр.В., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин
лева/ на основание чл.416, ал.5 и чл.414, ал.3 от КТ за извършено от него
административно нарушение по чл.63, ал.2 във вр.с ал.1 от КТ.
Жалбоподателят с жалбата си, моли да бъде уважена жалбата му като
основателна, оспорва атакуваното с нея наказателно постановление, моли то
да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, чрез
своя процесуален представител в съдебно заседание и писмена защита,
1
поддържа наказателното постановление и моли то да бъде потвърдено, като
законосъобразно и обосновано, като оспорва жалбата срещу него и моли тя да
бъде оставена без уважение, като неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 11.07.2023г. около 09,30ч. от органите на Д „ИТ“ – В. е извършена
проверка в обект – лозов масив в местността „Арап“ в землището на с.Н.,
общ.Н.с., обл.В., който се експлоатира от жалбоподателя. Констатирано е, че
лицето К.Ц.Н. с ЕГН ********** е на работа в обекта на длъжност „общ
работник“ от 10.07.2023г. Лицето е представило писмена декларация за това
обстоятелство и с посочено работно време, почивни дни, почивки в работен
ден и седмично трудово възнаграждение, а и в субординация/йерархичност в
отношенията работник-работодател. На 14.07.2023г. е извършена от
съответните органи и проверка по документи в Д “ИТ“-В., и е констатирано
включително и от писмени сведения от Андрейнски, че лицето Найденов
работи в посочения обект с предоставени от работодателя лични предпазни
средства и инструменти, ръкавици и ножици, и получава дневно трудово
възнаграждение. Установява се също, че Найденов е полагал труд в обекта в
определено от жалбоподателя работно време, под контрол, с повтаряемост в
работния процес, с негови средства и материали, и с риск от извършваната
работа за работодателя жалбоподател Андрейнски. При такива условия се
следва сключване на трудов договор между жалбоподателя и същото лице
работник на за предоставената от него работна сила. Такъв не е сключен при
постъпването на работа, не са уредени правоотношенията като трудови.
Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по
категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: цялостната
административно-наказателната преписка, акт за установяване на
административно нарушение, протокол за извършена проверка, декларация и
писмени сведения, както и от гласните доказателства: свидетелските
показания на свидетеля-актосъставител П., между които няма противоречия,
допълват се и кореспондират по между си относно това, което е прието от
съда за безспорно установено и за категорично доказано, поради което се
кредитират от В.ския районен съд.
2
От така установената фактическа обстановка съдът прави извода, че
жалбоподателя Андрейнски е нарушил разпоредбите на трудовото
законодателство по чл.63, ал.2 във вр.с ал.1 от КТ, както от обективна, така и
от субективна страна при форма на вината пряк умисъл, за която се съди по
конкретното обективирано лично поведение на извършителя, изразяващо
неговото субективно вътрешно отношение към стореното. Авторството на
деянието е недвусмислено и несъмнено, като извършителят не е уредил като
трудово правоотношението при предоставяне на работна сила и не е сключил
трудов договор с работника преди постъпването му на работа за
предоставяната от него работна сила, и така е нарушено трудовото
законодателство. Жалбоподателят следва да понесе предвидената в чл.414,
ал.3 от КТ административна имуществена санкция, която е в размер от
1500лв. до 15000лв. Същата е определена и наложена от административно-
наказващият орган правилно по вид и размер, така както е предвидено от
закона в минимален такъв. На Андрейнски за първи път е издаден такъв
АУАН и не е санкциониран друг път по този ред. Не са събрани доказателства
по смисъла на чл.27, ал.2 от ЗАНН.
От така изложените съображения до тук съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и
обосновано, а жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05-2300123 от
18.08.2023г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.В., с което
на ЗП М.Ж.А. с ЕИК *********, от гр.В., ж.к.“К.Б.“, бл.3, вх.А, ет.1, ап.1 с
ЕГН **********, е наложена административна имуществена санкция в размер
на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд гр.В. в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3