№ 629
гр. Варна, 07.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20253001000442 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба, подадена от името на „ЕНЕРГО-ПРО
Енергийни услуги“ ЕАД ЕИК ********* срещу решение № 273 от 30.06.2025
г. по електронно дело 20243100900487 (ТД487/2024г. по описа на ОС –
Варна), в части с които е бил осъден да заплати на „АМУРАА-КОНСЕРВ-68“
ООД ЕИК ********* сумата 8600 лева, с вкл. ДДС, и сумата 189504лв, с вкл.
ДДС, претендирани като задържани на отпаднало основание авансови
възнаграждения по два прекратени договора за проектиране и изграждане на
ФЕЦ, ведно със законни лихви от предявяване на иска и са му били
възложени разноски след компенсация.
По предварителните въпроси: Въззивната жалба е депозирана с
куриерска пратка в рамките на преклузивен двуседмичен срок, считано от
връчване на обжалваемото решение на пълномощник на жалбоподателя.
Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена.
Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.
261 ГПК и е редовно администрирана. Въззивното дружество е търговец,
обявило като свой предмет на дейност снабдяване с електрическа енергия на
потребители и активна търговия с електрическа енергия, което изисква
електронна кореспонденция със съда на сигурен електронен адрес ( чл. 50 ал.
5 вр. чл. 38 ал.2 ГПК). По делото няма обявен такъв начин за получаване на
съобщения, като в приложеното пълномощно на представителя е обозначен
общ електронен адрес на адвокатско дружество, който може да бъде изпълван
като алтернативен начин на призоваване само ако получаването на
кореспонденцията се потвърждава незабавно, а страната следва за бъде
предупредена за това.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение
1
по парична претенция. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт, в съответно неизгодна за въззивника осъдителна
част. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Страните се
представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.
По доклада на въззивния съд:
Въззивното дружество ответник „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“
ЕАД, чрез пълномощника адв. Т., се оплаква за нарушения на процесуалните
правила довели до недопустима подмяна на предмета на исковата
претенция. Сочи, че без да допуснал изменение на иска по реда на чл. 214
ГПК, съдът е разгледал искането за възстановяването на платени по прекратен
договор суми, като обосновано с твърдения за невъзможно изпълнение на
изработка по причина, за която никоя от страните не носи отговорност (чл. 267
ал.1 ЗЗД), въпреки че в исковата молба е било обосновано прекратяване
(поради отпадане на интереса на възложителя след предложени възможни
варианти на изпълнението) и отправена покана за връщане на авансите, а
допълнително ищецът е излагал и доводи за виновно неизпълнение (на
ангажимента за осигуряване на условията за първоначално поискания вариант
на проектираната фотоволтаична централа) и разваляне без предизвестие. С
тези оплаквания се свързва искане за обезсилване на недопустим акт.
Евентуално въззивникът се оплаква за необосновани фактически изводи за
наличие на хипотезата на обективна невъзможност за изработване на
възложеното изпълнение, като счита за неправилна интерпретацията на
писмото на мрежовия оператор като трайно и външно за договора
„отрицателно становище“ за съгласуване на предварителния идеен проект на
централата, въпреки че с него само е указано допълнителното изискване за
допустим начин на изграждането на енергиен обекта с исканата
производствена мощност (като две централи във всеки от имотите на
инвеститора или като една централа в съответно обединен имот). Игнорирана
от съда била и пропуснатата от възложителя възможност да сезира контролен
орган за проверка на законосъобразността на това предварително становище,
като въззивника счита, че ищецът самоволно е преустановил защитата на
своето инвестиционно намерение макар да липсват законови пречки за
реализирането му. Оплаквания са изложени и по преценката за съществена
икономическа неприемливост на алтернативния вариант на проектиране на
две вместо една централи, доколкото тя противоречи на иначе възприето от
съда заключение на електротехника за липса на съществена разлика при
изпълнение на отделни централи на двете сгради(без нужда от нов трафопост
или допълнителна присъединителна система и без нужда от поетапно
внедряване на първи обект с ниска мощност 191 кВп и едва значително по-
късно на втория обект с повишената мощност 338.8 кВп). Според въззивника
изводът за обективно, а не провокирано от самия възложител, отпадане на
инвестиционния интерес противоречи и на данните, потвърдени с показания
на свидетели, за мнократно променящи се намерения на въззиваемия в
продължителен преговорен процес (от 2021 до 2024г.) относно мощността на
обекта, вкл. и с анекс към вече окончателно сключените договори. Изводът за
невъзможност за постигане на значимия интерес на възложителя не е бил
убедително обоснован и с изяснената с тълкуване воля на страните по
договора, доколкото не е установена нито невъзможност за изграждането на
2
един обект върху двете сгради, нито окончателен отказ за съгласуване на
проекта, а вариантите за „разделяне“ на централата са били добросъвестно
предлагани от изпълнителя само като алтернативен начин на достигане до
същия резултат. Самостоятелни оплаквания за незаконосъобразност са
обосновани и по отношение на установеното от първата инстанция
упражняване на правото на разваляне или едностранно прекратяване на
договорите за проектиране и доставка и монтаж на централата със самата
искова молба, като се сочи липсата на доказано основание, пораждащо такова
преобразуващо право.
Въззиваемият ищец „АМУРАА-КОНСЕРВ-68“ ООД, чрез
упълномощената адв. П., оспорва оплакванията за недопустимост и
неправилност на съдебното решение. Позовава се на точното възприемане на
фактическия състав на отпадането на основанието на престациите на
възложителя по договорите, именно според твърденията в исковата молба,
които са били оповестени от първата инстанция в окончателен доклад след
отстраняване на други допълнителни искания и възприети без възражения от
насрещните страни. Обосновава правилното установяване на липсата на
издадено положително становище на ЕРП, като пречка осуетяваща
възможност за изпълнение както на проектирането (чийто срок е бил уговорен
след получаване на това съгласуване), така и на следващата го изработка, като
се позовава на доказаните по делото предложени от изпълнителя, в
съответствие с указанието на мрежовия оператор, нови два алтернативни
варианта(обединяване на терените под сградите или разделяна на
енергийните обекти), които са различни от първоначално планиран обект(една
централа, разположена на покриви на две сгради) и чиято реализация е
икономически и технически неизгодна и това е било потвърдено от
заключенията на експертите. Оспорват се интерпретациите на
доказателствата, предложени от въззивника, включително и по инцидентната
преценка на писмото на ЕРП без наличие на какъвто и да е спор по делото
относно неговата законосъобразност и възможностите за оспорването му по
административен ред. Излагат се доводи в подкрепа на изводите за обективна,
непричинена от възложителя и непреодолима без съществено изменение на
предмета на изработката невъзможност за изпълнението, пораждаща и право
по чл. 267 ЗЗД.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд
съобразява, че оплакванията касаят прилагане на правила и норми, които са
били издирени и обявени като приложими за последиците от отпадане на
основание за престиране по договори с предмет изпълнение на възложена
услуга до конкретен резултат (изработка на проект и на готов енергиен обект).
В този смисъл не се налага допълнително разясняване на приложимия закон от
въззивния съд.
Страните не са посочили нови доказателства.
Всяка от насрещните страни е поискала определяне на разноски, като
конкретни суми не са уточнени.
По тези съображения и на осн. чл. 267 ГПК, съставът на Варненски
апелативен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба срещу решение № 273 от
30.06.2025 г. по електронно дело 20243100900487 (ТД487/2024г. по описа на
ОС – Варна), в частта, с която е бил уважен иск на „АМУРАА-КОНСЕРВ-68“
ООД за връщане на осн. чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД на заплатени от възложител
авансови възнаграждения, задържани от изпълнителя „ЕНЕРГО-ПРО
Енергийни услуги“ ЕАД на отпаднало основание след прекратяване поради
обективна невъзможност за изпълнение до размер на сумата 8600 лева, с
вкл. ДДС, по договор за проектиране и сумата 189504лв, с вкл. ДДС по
договора за изграждане на ФЕЦ, ведно със законни лихви от предявяване на
иска и са разпределени разноски.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 09.12.2025г. от 14.30 часа. Да се
призоват страните чрез пълномощниците.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
достъп до електронно дело се предоставя служебно след подаване на
електронно искане чрез ЕПЕП от регистрирани като потребители страните
или пълномощници;
като страна, която е задължена на осн. чл. 50 ал. 5 ГПК да осигурява
електронна кореспонденция със съда, въззивникът (търговец – доставчик на
енергийни услуги със седалище извън района на сезирания съд) следва да
посочи на въззивния съд своя (или на своя пълномощник) електронен адрес
(от който да потвърждава в 7 дневен срок получаването на електронната
кореспонденция) или регистрация за сигурно връчване на съобщения чрез
ЕПЕП (със съгласието си за уведомяване чрез електронния портал) или друг
адрес за електронна препоръчана поща по смисъла на чл. 38 ал. 2 ГПК;
предупреждава търговеца, че при неизпълнение на горното указание,
съдът ще възлага на страната, която не е изпълнила задължението си за
посочване на електронен адрес по чл. 50 ал. 5 ГПК допълнително разноски за
издаване на служебните преписи по реда на чл. 102з ал. 3 ГПК, както и може
да наложи глоба на страната, затруднила хода на производството с
неизпълнение на задължението си по чл. 50 ал. 5 ГПК по реда на чл. 91 ал. 2
вр. чл. 89 ал.2 ГПК;
пълномощник, ползващ електроннен адрес за извършване на
процуесуални действия и е получил пълен достъп до електронно дело е
длъжен да потвърждава изрично в 7 дневен срок получаването на изпратени
на този адрес електронни съобщения от съда, като в противен случай съдът
ще приеме, че страната може да злоупотребява с достъпа до съдебните книжа
и служебно ще прекрати правата за справка през ЕПЕП;
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските пред
въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото на
страните да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде
преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на пълномощници, ведно със
4
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП, като електронен документ, адресиран до адресите на
пълномощниците, със съответно посочено в съпроводителното писмо
задължение за потвърждаване на получаване на книжата. Към комплекта за
адв. Т.(адресиран на адрес на адвокатското дружество), да се приложи и
електронно копие от отговора по жалбата.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5