Определение по дело №1102/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК, вр. с чл. 419 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Г.” , Г. с вх. № 2238 от 29.02.2012г. срещу заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, постановена по ч.гр. д. № 1813/2011г. по описа на Кърджалийския районен съд.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт, като релевантните за спора са следните : жалбодателят счита, че е недопустимо издаването на ЗНИ и ИЛ за лихви в производство по реда на чл.417 от ГПК, тъй като според него главното задължение не съществува; сочи също, че с приложения Акт №54 от 05.04.2011г. за установяване на частно държавно вземане на НАП, Г. е констатирано изискуемо вземане в размер само на 106 315,15лв., а процесните ЗНИ и ИЛ били издадени неправомерно и за допълнителни суми. Недопустимо било присъждането на законна лихва, защото тя не била определена по размер и не установявала вземане срещу дружеството. На последно място, претенцията за разноски не била подкрепена с доказателства. Изложени са обширни доводи относно спора по съществото му.

Моли съда да постанови определение, с което да отмени заповедта за незабавно изпълнение и да обезсили издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – НАП, Г., изразява становище, че оспорената заповед за незабавно изпълнение е законосъобразна. Излагат се подробни съображения, претендират се деловодни разноски.

Като съобрази данните по делото, от фактическа страна въззивният съд намира следното:

Частната жалба по чл.419 от ГПК, подадена срещу атакуваната заповед за незабавно изпълнение е предявена в законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта, поради което жалбата е допустима.

По същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Производството пред КРС е образувано по заявление вх. № 9817/03.11.2011г. на НАП, Г., за издаване на заповед по чл. 417 ГПК срещу „Г.” , Г., за :

- сумата в размер на 106 315,15лв., представляваща наказателна лихва върху непогасена част от главница, установена с Акт №12/06.04.2004г., за периода от 07.07.2009г. до 23.03.2011г.;

- сумата в размер на 36 634,62лв., представляваща наказателна лихва върху непогасена част от главница в размер на 590 838,49лв. за периода 23.03.2011г. до 02.11.2011г. /датата на подаване на заявлението/;

- законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане;

- и сумата в размер на 4 147,14лв., представляваща разноски.

Със заявлението е представен Акт №54 от 05.04.2011г. за установяване на частно държавно вземане на НАП, Г., от който е видно, че към 23.03.2011г. държавата има изискуемо вземане срещу „Г.” , Г., ЕИК, извън установеното с Акт №12/06.04.2004г. и Акт №19/24.07.2009г., в размер на 106 315,15лв., представляващи наказателна лихва за периода от 07.07.2009г. до 23.03.2011г., върху неиздължената главница в размер на 590 838,49лв..

С разпореждане от 21.12.2011г., по ч. гр. д. № 1813/11г., постановено със Заповед № 4629, Кърджалийският районен съд е разпоредил длъжникът „Г.” , Г., ЕИК да заплати на НАП посочените по-горе суми.

С възражение вх.№ 2234/29.02.2012г. „Г.” , Г., е възразил срещу издадените Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като е изложил подробни съображения.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В частната жалба не се сочат конкретни доводи за нередовност от външна страна на акта, удостоверяващ подлежащо на изпълнение изискуемо вземане, въз основа на който е издадена заповедта, а доводите на жалбодателя относно съществото на спора ще се ще са от значение в едно отделно състезателно производство по установяването на вземането. За производството по реда на чл.419 от ГПК тези доводи са ирелевантни.

Съгласно чл.419, ал.2 ГПК, частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417 ГПК. В случая, заповедта е издадена въз основа на влязъл в сила акт за установяване на частно държавно вземане /чл.417, т.7 ГПК/, доколкото се касае за АЧВ, издаден от НАП на основание чл.3, ал.7, т.3 от ЗНАП. Предвид разпоредбата на чл.3, ал.8 от ЗНАП, вземанията по ал.7, с изключение на вземанията по ал.7, т.5 /в която хипотеза не попада настоящия казус/, се установява с акт за установяване на частно държавно вземане, който се издава от изп.директор на Агенцията или оправомощено от него лице, и въз основа на акта агенцията може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК, доколкото представения Акт за частно държавно вземане е редовен от външна страна, и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, на основание чл.417, т.7 ГПК документът е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за:

- сумата по акта, а именно - 106 315,15лв.,

- законна лихва върху тази сума /в този смисъл е и константната съдебна практика/,

- както и за направените от заявителя разноски, доколкото същите са установени по основание и размер – съответно - 2 126,30лв. ДТ за образуване на заповедното производство, и 1 288,15лв. юрисконсултско възнаграждение, предвид разпоредбата на пар.1 от ДР във вр. с чл.7, ал.5 във вр. с ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В останалата му част, за сумата в размер на 36 634,62лв., представляваща наказателна лихва върху непогасената част от главницата в размер на 590 838,49лв., за периода от 23.03.2011г. до 02.11.2011г. /датата на подаване на заявлението/, тази инстанция намира, че искането на заявителя НАП, Г. е неоснователно и недоказано, доколкото за това задължение не се представя документ по чл.417 от ГПК, поради което и атакуваното разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение следва да се отмени в тази му част, като незаканосъобразно, вместо което въззивният съд следва да отхвърли заявлението на НАП, Г. в тази му част като неоснователно и недоказано, а издадения на основание атакуваната Заповед за незабавно изпълнение ИЛ да се обезсили в часта му за сумата в размер на 36 634,62лв., представляваща наказателна лихва върху непогасената част от главницата в размер на 590 838,49лв., за периода от 23.03.2011г. до 02.11.2011г. /датата на подаване на заявлението/.

При този изход на делото, и с оглед претенцията на жалбодателя за разноски, както и възражението на ответника по жалбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът съобрази следното:

Във въззивното производство жалбодателят представя служебна бележка, която удостоверява, че адвокатско дружество «Попов и партньори» е получило от «Г.» адвокатско възнаграждение за представителство по ч.гр.д.№ 1813/2011г. по описа на КРС, за подаване на частна жалба срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение №4629/21.12.2011г., и изпълнителен лист от 22.12.2011г., в размер на 1 356, 78лв. Съдът намира, че следва да приеме удостоверяването за извършеното плащане за надлежно, доколкото служебната бележка представлява частен документ и удостоверява неизгодни за издателя си факти. При това положение и с оглед направеното възражение за прекомерност от страна на НАП, Г., въззивната инстанция намира, възражението за неоснователно. За представителство в първоинстанционното производство възнаграждението за защита на длъжника в производство по издаване на заповед за изпълнение /чл.7, ал.5 от Наредбата/ е в размер на 1 288,15лв., а за представителство във въззивното производство, съгласно разпоредбата на чл.9 от Наредбата, за изготвяне на въззивна или касационна жалба без явяване в съдебно заседание, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 150 лв. Т.е., адвокатското възнаграждение на ответника по въззивната частна жалба /за двете инстанции/ не надвишава сбора на минималните размери на възнагражденията, определени с разпоредбите на чл.7, ал.5 и чл.9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо, с оглед уважената част на искането за издаване на ЗНИ, съответно – съобразно неуважената част, и с оглед претендираните от длъжника разноски, въззивната инстанция намира, че по компенсация направените от заявителя разноски следва да се редуцират до размера на 3 084,33лв., като за разликата над този размер до уважения с атакуваното разпореждане размер от 4 147,14лв. същото следва да се отмени, а издадения ИЛ следва да се обезсили в тази му част.

В останалата й част жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за незабавно изпълнение № 4629/21.12.2011г., издадена на основание чл.417 и чл.418 от ГПК по ч.гр.д.№1813/2011г. по описа на КРС в частта му, с която е разпоредено длъжникът „Г.” , Г. да заплати на кредитора НАП, Г., сумата в размер на 36 634,62лв., представляваща наказателна лихва върху непогасената част от главницата в размер на 590 838,49лв., за периода от 23.03.2011г. до 02.11.2011г. /датата на подаване на заявлението/, и в часта му за разноски за разликата от 3 084,33лв. до 4 147,14лв., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на НАП, Г., с ЕИК, бул. ”К. Д. №, за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу „Г.” , Г., с ЕИК, за сумата в размер на 36 634,62лв., представляваща наказателна лихва върху непогасената част от главницата в размер на 590 838,49лв., за периода от 23.03.2011г. до 02.11.2011г. /датата на подаване на заявлението/, както и за разликата от 3 084,33лв. до 4 147,14лв., представляващи разноски в заповедното производство.

ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 4629/21.12.2011г., издадена по ч.гр.д.№1813/2011г. по описа на КРС изпълнителен лист от 22.12.2011г. в частта му за сумата в размер на 36 634,62лв., представляваща наказателна лихва върху непогасената част от главницата в размер на 590 838,49лв., за периода от 23.03.2011г. до 02.11.2011г., както и в часта му за разликата от 3 084,33лв. до 4 147,14лв., представляващи разноски в заповедното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г.” , Г., срещу Разпореждането, инкорпорирано в Заповед за незабавно изпълнение № 4629/21.12.2011г., издадена на основание чл.417 и 418 от ГПК по ч.гр.д.№1813/2011г. по описа на КРС, в останалата му част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК .

Председател: Членове:1. 2.