№ 117
гр. Пловдив, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600257 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 34 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на Решения за конфискация или отнемане и Решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ във вр. с Рамково Решение 2005/214/ПВР на
Съвета от 24.02.2005год. относно прилагане на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции.
Предмет на разглеждане е депозирана от заинтересованото лице С. С. А. жалба
против Решение № 28/06.06.2022г., постановено по ч.н.д. № 72/22 г. по описа на СмОС. С
решението е признато Решение № 4062542241731051 от 15.10.2021 г., постановено от
несъдебен орган на *, влязло в сила на 26.11.21 г., с което на българския гражданин с
последен известен адрес в гр. * е наложена финансова санкция в размер на 220 евро (с
левова равностойност 430.28 лв. по курса на БНБ към момента на постановяване на
решението) за нарушение по Кодекса за движение по пътищата на *. Постановено е
решението да се изпрати на НАП * за събиране на дължимите суми в определената им
левова равностойност.
Искането на засегнатото лице, което не е придружено с мотиви, е за отмяна на
решението на първата инстанция. Жалбоподателят счита, че не трябва да заплаща глобата в
България, тъй като бил обжалвал решението на нидерландските власти и чакал тяхното
1
произнасяне.
При пренията жалбоподателят обяви, че поддържа подадената жалба по изложените
в нея съображения.
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив е на становище, че жалбата е
неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди поотделно и в съвкупност
приложените към делото писмени доказателства и взе предвид становищата на страните,
намери за установено следното:
Депозираната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
По делото е налично Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение 2005/214/ПВР на
Съвета от 24.02.2005г. с превод на български език. Удостоверението е изготвено от
компетентен изпълнителен орган на издаващата държава и съдържа необходимата
информация. Споделя се мнението на първата инстанция, че са спазени изискванията на
ЗПИИРКОРНФС за форма и съдържание на сезиращия документ, а също за надлежно
защитен начин на изпращане.
СмОС е бил компетентният да се произнесе орган, доколкото е съд по
местоживеенето на засегнатото лице. При произнасянето си той е спазил точно
изискванията на закона. Извършил е всички изискуеми проверки – относно провеждането на
производство по налагане на финансовата санкция в държава-членка и компетентността на
ангажираните органи, относно вида и размера на тази санкция, нейната изпълнимост,
давността, липсата на данни за постановено срещу жалбоподателя решение за същото
нарушение и уведомлението на засегнатото лице за правото му да обжалва налагането на
санкцията.
ПАС счете за неоснователен укорът към смоленския съд, че бил неглижирал
процедурата по обжалване на финансовата санкция, която била висяща в държавата, орган
на която я бил издал. След като авторът на решението за налагане на финансова санкция
орган е обявил, че това решение е влязло в сила, значи резултатът от обжалването му е
отрицателен за жалбоподателя (ако въобще е имало обжалване). В аспекта на принципа за
взаимно признаване на решенията за налагане на финансови санкции българските съдебни
органи нямат правомощието да поставят под съмнение и в тази връзка – да събират
доказателства относно стабилизирането на чуждестранния акт. Отделен е въпросът, че
твърдението за неприключило обжалване е заявено като голословно и не е подкрепено с
каквито и да са документи или поне позоваване на някакви съдържащи се в преписката
данни.
Казано в обобщение: окръжният съд не е имал каквото и да е основание да откаже
изпълнението на решението за налагане на финансова санкция на жалбоподателя, така че е
постановил законосъобразен акт, който подлежи на потвърждаване.
2
Мотивиран от изложеното Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 28/06.06.2022г., постановено по ч.н.д. № 72/22 г. по
описа на СмОС, с което е признато Решение № 4062542241731051 от 15.10.2021 г.,
постановено от несъдебен орган на *, влязло в сила на 26.11.21 г., с което на българския
гражданин С. С. А. е наложена финансова санкция в размер на 220 евро (с левова
равностойност 430.28 лв.) за нарушение по Кодекса за движение по пътищата на *, и е
изпратено на НАП * за събиране на дължимата сума в определената й левова равностойност.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3