№ 19324
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20241110130532 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу И. Д. П., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 1632,37 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ
се в **, ведно със законната лихва от 29.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 200,53 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г. върху вземането за главница за цена на доставена
топлинна енергия, сумата в размер на 44,52 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 29.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 9,29
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
16.07.2021 г. до 14.03.2024 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 19030/2024 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в случая такава не
била заплатена за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Оспорва наличието на твърдяното облигационно
правоотношение между него и ищеца. Оспорва и дължимостта на претендираните суми за
дялово разпределение и обезщетение за забава. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач д не изразява становище по предявените искове.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на последния е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай от неоспорените и събрани по делото писмени доказателства –
протокол от одобрена съдебна спогодба за делба на процесния имот и удостоверение от
„ГИС – София“ ЕООД, се установява, че през исковия период ответникът е бил собственик
на процесния имот. При това положение следва да се приеме, че съобразно действащата
нормативна уредба ответникът е бил клиент на топлинна енергия през исковия период. По
делото не са ангажирани доказателства и не се твърди ответникът да е отчуждил процесния
имот преди исковия период, поради което следва да се приеме, че по делото се установява
наличието на правоотношение между посочените лица и ищеца по договор за доставка на
топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е
топлоенергия, съответно за ответника е възникнало задължение да платят дължимата цена.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът
да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено
в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за доказване
размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до
отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
В разглеждания случай с оглед изявленията на ответника в отговора на исковата молба
безспорни между страните са обстоятелствата, че процесният имот е топлоснабден, като
стойността на доставената топлинна енергия възлиза на сумата, посочена от ищеца в
исковата молба. Тези обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с
доклада по делото, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема същите за
установени.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от
представените изравнителни сметки, третото лице е извършило услугата, като няма данни
работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение по силата на цитираните разпоредби. Между страните не се спори, а и от
представените по делото доказателства – извлечение от сметка, се установява, че дължимата
сума за процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. възлиза на сумата в размер на
44,52 лева, какъвто е и претендираният от ищеца размер, поради което искът за дялово
2
разпределение се явява основателен.
На следващо място съдът констатира, че във възражението на ответника по чл. 414
ГПК срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е наведено възражение за погасяване на
вземанията по давност, което обаче е неоснователно. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради
което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“
ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено,
че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният
срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от 29.03.2024 г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент
с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и разглежданите искове. Ето
защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 29.03.2021 г. в случай, че ищецът
претендира такива, би следвало да са погасени по давност. В разглеждания спор предявеният
от ищеца иск за главница за потребена топлинна енергия касае вземания, възникнали в по-
късен момент, а именно за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., поради което и
наведеното от длъжника възражение за погасяване на вземането по давност се явява
неоснователно, тъй като давността за най-старото вземане – за м.05.2021 г. е била
прекъсната с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – на 29.03.2024 г. По същите съображения този извод се налага и по отношение на
претендираното вземане за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение.
Ето защо предвид изложеното и с оглед липсата на твърдения и данни за извършени
плащания предявените искове за главници се явяват основателни и следва да бъдат уважени
в пълните им предявени размери.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава за периода от
15.09.2022 г. до 14.03.2024 г. върху дължимата сума за главница от 1632,37 лева възлиза на
сумата в размер на 200,53 лева, в какъвто размер е и предявеният от ищеца иск, поради
което същият следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
3
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответника, поради което акцесорната
претенция в размер на 9,29 лева за периода от 16.07.2021 г. до 14.03.2024 г. се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 137,73 лева, от
които 37,73 лева за платена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Същите съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на
137,05 лева.
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство за платена
държавна такса в размер на 37,73 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 87,30
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от него разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. В случая е претендирано адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна
адвокатска помощ на ответника. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС
тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
съдът следва да откаже да приложи определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения поради нарушаване на забраната на чл. 101, пар. 1
ДФЕС. При това положение за определяне размера на възнаграждението следва да бъде
взета предвид освен цената на иска, но и липсата на фактическа и правна сложност на
делото, обстоятелството, че вземанията произтичат от едно и също правоотношение – за
доставка на топлинна енергия, които са характерни за предмета на дейност на ищеца, както
и това, че производството не се отличава с каквато и да било особеност от множеството
идентични производства в СРС, по които ищец е т, както и че извършените от процесуалния
представител на ответника действия на процесуално представителство се свеждат до
подаване на отговор на исковата молба. Ето защо възнаграждението следва да бъде
определено на сумата в размер на 400 лева. Същото съразмерно на отхвърлената част от
исковете възлиза на сумата в размер на 1,97 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, с ЕИК *, срещу И. Д. П., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. Д. П., ЕГН ********** и адрес в *, дължи на т, с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление *, сумата в размер на 1632,37 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва от 29.03.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 200,53 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г. върху
вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, както и сумата в размер на
44,52 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.03.2024 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 19030/2024 г., по описа на СРС, 74 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 9,29 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 16.07.2021 г. до 14.03.2024 г. върху вземането за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА И. Д. П., ЕГН ********** и адрес в *, да заплати на т, с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 137,05
4
лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 87,30 лева – разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА т, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. София, у*, да заплати на
адв. С. К. К., САК, с адрес на кантората *, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на
1,97 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– д, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5