№ 207
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно
търговско дело № 20225001000287 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК. Делото е образувано по
частна жалба, предявена от „А.“ ЕООД ЕИК ********* против определение
№ 63/04.03.2022 г., постановено по т.д. № 110/21 г. по описа на ОС
Пазарджик, с което е допълнено на осн. чл. 248 от ГПК протоколно
определение по делото от 18.10.21 г. за прекратяване на производството, като
„А.“ ЕООД е осъдено да заплати на „К.“ ЕООД ЕИК ********* направени по
делото разноски в размер на 13 000 лв., от които ДТ - 7000 лв. и адвокатско
възнаграждение с включен ДДС - 6000 лв.
Излагат се оплаквания за недопустимост и за незаконосъобразност
на постановеното определение, като се иска същото да бъде отменено, като
вместо него се постанови друго, с което се остави без уважение искането на
„К.“ ЕООД ЕИК ********* за присъждане на разноски, респ. се уважи
искането на „А.“ ЕООД за присъждане на разноски в негова полза на осн. чл.
78, ал.4 от ГПК. Претендират се разноски и за настоящето производство.
Постъпил е отговор от противната страна „К.“ ЕООД ЕИК
*********, с който частната жалба се оспорва като неоснователна и се
излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното
определение, като се иска същото да бъде потвърдено.
Пловдивски апелативен съд, след преценка на изложените в
1
частната жалба оплаквания и наведените от страните доводи, намира за
установено следното:
Обжалваното определение е постановено след като с определение
№ 71/22.02.22 г., постановено по ч.т.д. № 82/22 г. на ПАС, е отменено
определение № 145/18.11.21 г. по т.д. № 110/21 г. на Пазарджишкия окръжен
съд, с което е оставено без разглеждане искането на ищеца „К.“ ЕООД,
съдържащо се в становище № 3778/1.11.21 г. за допълване на крайния
съдебен акт в частта относно разноските за недопустимо и делото е върнато
на ОС – Пазарджик за произнасяне по същесто по искането за присъждане на
разноски, направено от „К.“ ЕООД.
Т.е. въпросът за наличието на своевременно и редовно заявено от
страна на ищеца „К.“ ЕООД искане за присъждане на разноски е разрешен с
определение № 71/22.02.22 г., постановено по ч.т.д. № 82/22 г. на ПАС.
Именно в изпълнение на дадените с това определение указания
първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по това искане. При
това положение всички доводи в частната жалба относно недопустимост на
обжалваното определение, тъй като не било налице редовно и в срок заявено
искане по чл. 248 от ГПК, направено от „К.“ ЕООД, са неоснователни.
В случая производството по делото е прекратено поради оттегляне
на иска, направено от ищеца, във връзка с осъществено от ответника плащане
на претендираната сума.
Във връзка с повдигнатия спор за разноските се установяват
следните фактически обстоятелства: безспорно е между страните, че падежът
на процесното задължение е настъпил на 05.01.2021 г. В полза на ищеца е
издадена обезпечителна заповед от 04.02.21 г. по ч.гр.д. № 1253/21 г. на СГС,
гражданско отделение, ІІІ-Б гр.с., за допуснато обезпечение на бъдещ иск по
чл. 390 от ГПК за исковата сума чрез налагане на запор върху вземанията на
„А.“ ЕООД в изброени търговски банки. Няма спор между страните, че
запорно съобщение по образуваното в тази връзка изп.д. № **************
по описа на ЧСИ рег.№ **** връчено на „А.“ ЕООД на дата 12.02.21 г. На
същата дата е осъществено плащане на исковата сума и е предявена исковата
молба в ОС- Велико Търново. Поради наличие на нередовности на исковата
молба – незаплатена ДТ, на ищеца са дадени указания за заплащане на
дължимата ДТ в размер на 7 000 лв., което е сторено на 16.04.21 г., след
2
което е проведена процедура по размяна на книжа на между страните, като
препис от исковата молба е връчен на ответника на 12.05.21 г.
При така установената фактическа обстановка настоящият въззивен
състав намира за основателни доводите в частната жалба, че в случая не е
налице основание за ангажиране отговорността на ответника за разноски.
Вярно е, че същият е бил в забава за изплащане на процесното задължение,
падежът на което е настъпил на 5.1.21 г., но същественото е, че е осъществил
доброволно плащане на задължението, предмет на исковия спор, на датата, на
която е внесена и исковата молба в съда. Т.е. към тази дата задължението е
изцяло доброволно погасено. В случая плащането е осъществено на 12.02.21
г. в 13:45 ч, видно от представеното по делото платежно нареждане, като няма
данни за конкретния час, в който е получено запорното съобщение, както и за
часа на подаване на исковата молба, при което не може да се даде мотивиран
отговор на спора между дали плащането предхожда запорното съобщение
/както твърди ответникът/ или е след него /каквото е твърдението на ищеца/.
Но дори и да се приеме, че плащането е реакция на връченото запорно
съобщение, това не променя извода, че същото е доброволно, а не е резултат
от проведено принудително изпълнение. Запорът върху банкови сметки е
наложен по реда на чл. 390 от ГПК и има само обезпечителна функция. С
факта на реализирано доброволно плащане е отпаднал интересът от исковата
защита, като предизвиканият правен спор е изначално неоснователен,
считано от датата на подаване на исковата молба.
Следва да се отбележи и фактът, че извършването на част от
присъдените с обжалваното определение разноски в размер на 7 000
лв./дължима ДТ/ е осъществено три месеца след осъщественото плащане на
дълга - на 16.04.21 г., след като на ищеца безспорно е било известно, че е
отпаднал изцяло интересът му от искова защита по отношение на исковата
претенция / 175 000 лв. ведно със законна лихва, считано от 12.2.21 г. до
окончателното изплащане/. Извършването на този разход очевидно е свързан
единствено с поддържане висящността на процеса с оглед решаване на
въпроса за претендираните разноски за адвокатско възнаграждение по
образуваното дело, както и разноските, направени в обезпечителното
производство и образуваното изпълнително дело /последните обаче не са
присъдени от първоинстанционния съд поради липса на доказателства, съотв.
3
поради недължимост, по отношение на което липсва подадена жалба от
ищеца/. Така направеният разход кореспондира с материален интерес от
175 000 лв., който вече е бил удовлетворен към датата на подаване на
исковата молба.
Предвид посоченото съставът на ПАС намира, че в случая е
осъществена хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК, при което в негова тежест не
следва да се възлагат разноските, направени от ищеца. Обжалваното
определение, с което е допълнено прекратителното определение, като А.
ЕООД е осъдено да заплати на К. ЕООД разноски в размер на 13 000 лв.
следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което искането
на К. ЕООД за допълване на основание чл. 248 от ГПК на прекратителното
протоколно определение от 18.10.21 г. с присъждане на разноски в полза на
К. ЕООД се остави без уважение, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 63/04.03.2022 г., постановено по т.д. №
110/21 г. по описа на ОС Пазарджик, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. ЕООД на осн. чл. 248 от
ГПК за допълване на прекратителното протоколно определение от 18.10.21 г.
с присъждане на разноски в полза на К. ЕООД.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4