РЕШЕНИЕ
№ 17162
гр. София, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110134645 по описа за 2023 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл.
439 ГПК.
Производството е образувано по искова молба и уточнителна молба към
нея от А. Ф. Ф. против С. Б. Б., действаща лично и със съгласието на своята
майка и законен представител Б. Ц. Б. за признаването за установено по
отношение на ответницата, че ищeцът не й дължи сумата от 2335 лева,
представляваща заплатена от ищеца издръжка по издаден изпълнителен лист
от 07.08.2019 г. по гр. дело № 19072/2019 г. по описа на СРС за периода от
01.06.2018 г. до 17.06.2022 г., която сума не е отчетена като платена по изп.
дело № г. по описа на ЧСИ И
Твърди се, че ищецът е баща на ответницата, като помежду им през
годините са водени различни съдебни производства. Отразено е, че по
предявен срещу него иск за увеличаване размера на дължимата издръжка, е
образувано гр. дело № 19072/2019 г. по описа на СРС, като претенцията срещу
ищеца била уважена. По посоченото гражданско дело бил издаден
изпълнителен лист за заплащане на издръжка от ищеца в размер на сумата от
280 лева, считано от 01.04.2019 г. Изпълнителният лист бил приложен по изп.
дело №. по описа на ЧСИ . Сочи, че на 19.08.2022 г. заплатил всички дължими
суми за издръжка за периода от 01.07.2014 г. до 17.09.2019 г. в размер на 7280
лева; на същата дата сочи, че е погасил и сумата от 2560 лева, представляваща
дължима лихва за периода от 25.06.2014 г. до 17.09.2019 г. Сочи, че на
16.06.2022 г. е внесъл сумата в общ размер от 355 лева, представляваща
издръжка за два месеца съобразно новоопределената издръжка. По отношение
1
на процесната сума от 2335 лева сочи, че е заплатена в периода от 01.06.2018 г.
до 17.06.2022 г. посредством 12 пощенски записа и един банков превод, като
тази сума не била взета предвид от ЧСИ при определяне на дължимия размер
на издръжка. Ето защо излага твърдение, че процесното вземане е погасено
поради извършено плащане. Моли предявеният иск да бъде уважен.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на
предявения иск. Сочи, че съдебният изпълнител е отчел и приспаднал
извършените плащания от страна на ищеца. Счита, че издръжката за
процесния период е дължима от ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти, които водят до погасяване на установеното изпълняемо
право.
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение №
17945/17.04.2025 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно
заседание на 29.05.2025 г. без възражение от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т.
3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по
делото са отделени фактите, че: 1/ ищецът е длъжник по изпълнителен лист от
07.08.2019 г. по гр. дело № 19072/2019 г. по описа на СРС за заплащане на
месечна издръжка в размер на 280 лева, считано от 01.04.2019 г.; 2/
ответницата е кредитор по процесното вземане и 3/ за процесното вземане е
образувано изпълнително дело № г. по описа на ЧСИ И с рег. № район на
действие Окръжен съд Ямбол.
Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените за безспорни
факти за доказани.
От приложения по делото заверен препис от влязло в законна сила
Решение № 21312/25.11.2024 г. по гр. дело № 37248/2023 г. по описа на СРС се
установява, че на основание чл. 150 от СК е прекратено присъдената с
Решение № 163705 от 11.07.2019 г. по гр. д. № 19072/2019 г. по описа на СРС,
117-ти състав, в полза на С. Б. Б., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител Б. Ц. Б., ЕГН **********,
издръжка в размер на 280 лева, дължима от А. Ф. Ф., ЕГН **********,
считано от дата на депозиране на исковата молба 21.06.2023 г.
По делото е приобщен препис от изпълнително дело № г. по описа на
ЧСИ И, район на действие Окръжен съд Ямбол, както и представени от ищеца
разписки и електронни системни бонове от системата на „Български пощи“ за
платени извънсъдебно суми в полза на ответницата по делото. В проведеното
открито съдебно заседание на 11.09.2025 г. ответната страна сочи, че не
оспорва факта на извършени плащания чрез пощенски записи.
Прието е и заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза,
2
според която за процесния период от 01.06.2018 г. до 17.06.2022 г. общата
отчетена като платена сума от ищеца от ЧСИ по изпълнителното дело е в
размер на 355 лева. Отразено е в експертното заключение, че общият размер
на неплатените суми от ищеца за издръжка по изпълнителното дело за
процесния период е в размер на 9020,94 лева, от които 8885,00 лева издръжка
и 135,94 лева такси, разноски и други. Посочено е, че начислената лихва за
забава върху неплатената сума за издръжка за процесния период към
29.03.2021 г. е в размер на 399,95 лева, а към 21.06.2023 г. – сумата от 2198,28
лева. Според експертното заключение, представените от ищеца 12 броя
разписки и електронни електронни системни бонове от системата на
„Български пощи“ за сумата от общо 1980 лева и касаещи плащания за
процесния период от 01.06.2018 г. до 17.06.2022 г. не са отразени като платени
от ЧСИ по образуваното изпълнително дело. Посочено е, че общо платената
извънсъдебно сума за периода е в размер от 2335 лева, от които 355 лева –
платени чрез банков превод и 1980 лева – чрез 12 броя пощенски записа, като
съдебният изпълнител е отразил единствено платената по банков път сума от
355 лева.
Експертизата е приета без възражения от страните, като съдът я
кредитира като пълна и компетентно изготвена.
Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи
права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и
др/. В случая ищецът твърди, че не дължи част от сумата за издръжка по
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано № . по описа на ЧСИ И
район на действие Окръжен съд Ямбол поради плащане, а именно: сумата от
2335 лева за периода от 01.06.2018 г. до 17.06.2022 г.
Безспорно се установи по делото, че общият неплатен размер на издръжка
по изпълнителното дело за този период възлиза на сумата от 8885,00 лева,
както и че ищецът е правил плащания по банков път и чрез пощенски записи.
Установи се, че при ЧСИ е взето предвид единствено плащането от 355 лева,
направено по банков път, но за изчисляване на дълга не са взети предвид
направените плащания чрез 12 броя пощенски записи в посочения период на
обща стойност 1980 лева.
Поради изложеното съдът намира за основателен предявеният иск за
сумата от 1980 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, като бъде
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 2335 лева като
неоснователен. Следва да се посочи, че е не следва да бъде възприето
изразеното от ищеца становище в депозираните писмени бележки за
недължимост освен на сумата от 1980 лева, още и на сумата от 840 лева за
месеците юли, август и семптември 2023 г., тъй като задължението за
издръжка е прекратено със съдебно решение, считано от 21.06.2023 г.
Следва да се посочи, че окончателният предмет на делото е очертан от
ищеца с молба от 31.01.2025 г. /л. 102-103/, с която е конкретизирал петитума,
3
а именно – недължимост на сумата от 2335 лева за периода от 01.06.2018 г. до
17.06.2022 г. С влязло в сила определение от 04.03.2025 г. производството по
делото е прекратено на осн. чл. 232 ГПК с изключение на посочената част от
предявения иск /л. 110 - 111/. Ето защо съдът не може да установи
недължимост на сума и за период, които не са част от предмета на делото.
Следва да се посочи освен това, че за посочения период и сума недължимостта
на издръжката следва по силата на самото решение, постановено по гр. дело
№ 37248/2023 г. по описа на СРС, което следва да се съобрази от съдебния
изпълнител.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за
двете страни.
Ищецът претендира сумата от 591,82 лева държавна такса, 450 лева
възнаграждение за вещо лице и 1730 лева адвокатско възнаграждение. Следва
да се посочи, че държавната такса в производството е събрана върху цената на
първоначално предявения иск, преди да е налице частично оттегляне на иска
от ищеца и респ. частично прекратяване на делото. Отговорността за разноски
на ответната страна обаче може да бъде ангажирана само относно дължимия
размер на държавна такса върху предявения иск след частичното оттегляне.
Цената на иска е в размер на 2335 лева, като дължимата държавна такса по
него е в размер на 93,40 лева. Пропорционално на уважената част от иска, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 1927,77 лева, от която: 79,20 лева държавна такса, 381,58 лева
възнаграждение за вещо лице и 1466,98 лева адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата сумата от 152,03 лева разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че А. Ф. Ф., ЕГН
********** не дължи на С. Б. Б., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител Б. Ц. Б., ЕГН **********
сумата от 1980 лева, представляваща част от дължимата сума за издръжка по
издаден изпълнителен лист от 07.08.2019 г. по гр. дело № 19072/2019 г. по
описа на СРС за периода от 01.06.2018 г. до 17.06.2022 г. поради извършено
плащане, което не е отчетено по изп. дело № ЧСИ И като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размер от 2335 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК С. Б. Б., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка и законен представител Б. Ц. Б., ЕГН
********** да заплати на А. Ф. Ф., ЕГН ********** сумата от 1927,77 лева
разноски по делото, пропорционално на уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК А. Ф. Ф., ЕГН ********** да заплати
4
на С. Б. Б., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка и законен представител Б. Ц. Б., ЕГН ********** сумата от 152,03
лева разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5