№ 25500
гр. София, 11.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110114116 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Инициирано е по молба с вх. № 108521/27.03.2025г., подадена от „..“ ЕООД за
изменение на постановеното по делото Решение от 28.02.2025г., в частта за разноските.
Ищецът моли, съдът да ревизира решението си в процесната част, като излага доводи, че
определения общ размер на присъденото възнаграждение е прекомерно, несправедливо и
надхвърлящо защитимия интерес по предявената искова претенция. В тази връзка цитира
Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022 и обстоятелството, че всеки национален
съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал.5 от ГПК in fine, но само като
установи, че труда на адвоката е бил съществено надценен. Цитира се и ЗПП, като се
посочва, че възнагражденията по Наредбата за заплащане на правната помощ са заначително
в по-нисък размер, поради което е налице непропорционалност при заплащане правната
помощ на материално затруднени лица и на лица, представлявани по реда на ЗПП. По
изложеното доколкото делото не се отличава със значителна правна сложност, моли за
изменение на решението в частта за разноските, като присъдената сума от 991,54 лева бъде
редуцирана.
В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ответникът,
чрез процесуалния си представител е взел становище по молбата, която по същество счита за
неоснователна.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението е
необжалваемо – в едномесечен/ едноседмичен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението/определението да бъде изменено или допълнено в частта
за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по
отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално
направените от страната разноски или признатите такИ. по размер, а във втората хипотеза
съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитИ. по искането за разноски.
Изправени сме пред хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се
е произнесъл с решение по горепосоченото дело, което подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението, като молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в срок,
поради което съдът намира, че молбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По същество и след повторна преценка, съдът намира молбата за неоснователна. С
решението съдът е уважил така предявените от ищеца искове, като е възложил разноските на
ответниците с оглед изхода на спора. Неоснователно е позоваването на ЗПП, защото в
1
конкретната хипотеза при присъждане на адвокатско възнаграждение на материално
затруднено лице приложима е Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. В
тази връзка непротивопоставимо е и цитиранато Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-
438/2022 досежно извода на съда, доколкото съдът се е съобразил него. Действително съдът
е запознат с практиката, че при определяне на дължимото възнаграждение, което съдът
присъжда, възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по
Наредба № 1/09.01.04 не може да бъде приложено с оглед решения на СЕС по дело C-438/22
и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Тази практика
приема, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не
обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се
съобразява интересът на страните по делото, видът на спора, фактическата и правна
сложност на делото, количеството извършена работа. Следва и да се посочи, че
определеното възнаграждение от съда следва да бъде съобразено от една страна с
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, а от друга страна с
осъществените от адвоката процесуални действия по защита на представляваната страна,
брой на проведени о.с.з., което възнаграждение да е в крайна сметка справедливо спрямо
двете страни в производството. Не може да се дерогира и обстоятелството, че по делото са
предявени и разгледани четири обективно кумулативно съединени иска. При така
изложеното съдът намира, че е съобразил практиката на СЕС и е определил възнаграждение
по всеки иск, като е слязал под минимума, определен в Наредба № 1/2004г., поради което и
не счита за нужно да преповтаря мотивите си изложени в решението.
По изложеното молбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 108521/27.03.2025г., подадена от „..“ ЕООД
за изменение на постановеното по делото Решение от 28.02.2025г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2