Р Е Ш Е Н И Е 909/11.12.2019г.
№ 11.12.2019
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 10.12
2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 2122 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „АСВ“ЕАД, с които се
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Г.И.С., че
дължи на ищцовото дружество сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***
г. на ЯРС, а именно – 853,65 лв. – главница, 104,60 лв. – възнаградителна
лихва, 163,66 лв. – обезщетение за забава, както и
законната лихва.
В исковата молба се посочва, че на 02.04.2017 год. между праводателя
на ищеца и ответника е бил сключен договор за стоков кредит, по силата на който
кредитодателят отпуска цената на стока закупена от
потребителя от съответен търговец.Ответникът бил запозната с ОУ – неразделна
част към договора, както и удостоверил, че му е предоставен пълен обем преддоговорна и договорна информация на стандартна бланка.
Общият размер на кредита бил 853, 65 лв. – чиста стойност и стойност на
застрахователна премия, като кредитополучателят се задължил да върне сумата на
12 месечни погасителни вноски, при уговорен лихвен процент и размер на
дължимата възнаградителна лихва. На 14.04.2018 год.
настъпил крайният падеж на договора, поради което и кредитът не бил обявен за
предсрочно изискуем, като кредитополучателят не бил извършил плащане.
На 18.12.2017 год. бил сключен
индивидуален договор за прехвърляне на вземанията между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“АЕД и
ищеца, към Рамков договор за прехвърляне на вземанията от 20.12.2016 год., , по
силата на който ищецът придобил вземането по процесния
кредит срещу ответника. Ищцовото дружество по силата
на изрично пълномощно уведомило длъжника по чл. 99 от ЗЗД, чрез изпращане на
уведомление.
В депозирания отговор назначения на
ответницата особен представел оспорва иска. Посочва, че не нормата на чл. 13 от
ОУ е неравноправна , съгласно чл. 143,т.15 от ЗЗП, както и нищожна като невъзпроизведена
в договора – чл. 146 ,ал.1 ЗЗП. Освен това ищецът не бил надлежно упълномощен
да съобщава цесията, за което се излагат съображения. Излага също подробни
съображения относно неприложимостта на чл. 60,ал. 2 от ЗКИ по отношение на ищцовото дружество – небанкова финансова
институция.Договорът не съдържал клауза за предсрочна изискуемост, такава била
предвидена единствено в ОУ. Иска се отхвърляне на претенциите.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено
становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.
Ответникът
се представлява от особен представител, чрез който оспорва претенцията.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год.
на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца посочените в
заповедта суми. Т.к. последният е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил
настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от
договор за стоков кредит от 02.04.2017 г., по силата на който кредитодателя „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД е отпуснал
на ответника сумата от 799, 90 лв. за закупена стока, като с договора страните
са уговорили заемът да се погаси на 12 месечни вноски от по 81, 13 лв., при
фиксиран лихвен процент от 25 %, както и уговорен общ размер на всички плащания
– 953, 56 лв. – главница, застраховка и договорна лихва. Приложени са и ОУ към
договора, приети от заемателя, декларация за приемане
на застраховането, и ОУ.Представена е и фактура от 02.04.2017 год. с издател „***“Я.
за закупени стоки на стойност 799, 90 лв.
Представено е още копие от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 20.12.2016 год., сключен
между „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД“АД и „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер, по силата на който страните са се споразумели
продавачът да прехвърли възмездно на купувача просрочени и ликвидни вземания по
договори за потребителски парични и стокови кредити, които ще се
индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен договор за цесия.
Представен е индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 18.12.2017
год., по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера съгласно рамков договор от 20.12.2016
год.портфолио от необсужвани вземания в период по-дълъг от 180 дни, описани в
приложение 1 към договора. По силата на чл. 3.2 цесионерът
се смята изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците
по чл. 99 от ЗЗД, за което цедентът се задължава да му предостави в 3 – дневен срок
писмено пълномощно. Цесията е потвърдена
на същата дата.Под № *** в цитираното по-горе Приложени 1 фигурира вземането
срещу ответника по процесния договор за кредит от
02.04.2017 год, както и уговореното в договора
пълномощно , по силата на което „АСВ“ЕАД е упълномощена да уведоми по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на цедента всички длъжници по всички вземания, прехвърлени дс договор от 18.12.2017 год..
Представено е и уведомително писмо
изх.№ *** от 22.12.2017 год. за
извършено прехвърляне на вземанията по процесния
договор за кредит.На гърба на същото кредиторът е изразил волята си относно
настъпване предсрочна изискуемост на кредита. Видно от приложените писмени
доказателства пратката е изпратена на посочения в договора за кредит адрес на заемополучателя и получена лично от него на 08.01.2018 год.
По делото е назначено и изслушано
заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че сумата , предмет на договора
е предоставен на ответника на 02.04.2017 год. Определило е какъв е размерът на непогасените
задължения – главница и лихви към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.
Съдът кредитира експертизата с
доверие, като изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и
неоспорена от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя
по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на предпоставки
за недължимост на сумата.
Според съда безспорно се установи по
делото, че праводателят на ищеца и ответника са били във валидни облигационни отношение по
повод сключен договор за стоков кредит.
Ответникът не е оспорил получаването на сумата по уговорения в договора начин,
което се установява и от приетата и неоспорена ССЕ.
Освен
изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответницата и ищеца е
сключен валиден договор за цесия от 20.12.2016 год. и последващ
такъв от 18.12.2017 год., който е надлежно съобщен на длъжника. За да има
действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той следва изрично да
бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, тоест срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за
прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се
създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на
задължението му. Допустимо
е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/
да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай
представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. В процесния казус ищецът, в
качеството си на пълномощник на цедента е уведомил на
08.01.2018 год./преди подаване на заявлението в съда/ длъжника за извършената
цесия, включително, че кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем.
Освен
изложеното, според Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на
на ВКС, законът не поставя изрично изискване за
начина, формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може
да се извърши и в хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено
вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано
като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид като факт, настъпил след предявяване на иска,
който е от значение за спорното право.
Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова
молба, а връченото със самата искова молба уведомление за извършена цесия,
изходящо от цедента и адресирано до длъжника.
Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата молба е приложено
уведомително писмо , изходящо от цесионера, в
качеството му на пълномощник на цедента и адресирано
до ответника, с което е уведомен за извършената цесия, като препис от това
уведомление , ведно с препис от исковата молба са връчени и на особения
представител на ответницата в хода на
процеса. Не е
възможно уведомяването съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД от цедента да бъде
заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение и съобщението са
издадени от съда, а не от цедента, нито от негов
пълномощник, но получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно
от които е изходящото от цедента или неговия
пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано. /в т. см. Решение № 114
от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., постановено по реда на
чл.290 ГПК./ При това положение съдът намира, че
изискванията на закона за съобщаване на цесията са спазени. Без значение за
горното обстоятелство е правното основание на предявеният иск, т.е. дали същият
е осъдителен или иск по чл. 422 ГПК.В горния смисъл е и практиката на ЯОС, обективирана в решение от 10.101.2017 год. по в.гр.д. №270 /
2017 г. и др.
По
горните съображения, съдът намира и че ответникът е надлежно уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.Не без значение е и
обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК е депозирано в съда на 05.03.2019 год., т.е. след като е настъпил
крайния падеж на договора за стоков кредит, като нито в заявлението, нито в
исковата молба кредиторът не се е позовал на настъпила и обявена предсрочна
изискуемост на кредита.
Следващото
възражение на ответника касае неравноправност на клаузата на чл. 13 от ОУ,
невъзпроизведена в договора, поради противоречие с чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл.
143,т.15 ЗЗП. Безспорно в случая ответникът, в качеството си на физическо лице
се ползва с потребителска защита. Според съда твърдяната нищожност не е налице.
Оспорените клаузи за съставени по ясен и разбираем начин, като с полагането си
на подпис под договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат със
съдържанието им и е съгласен с него.Както беше посочено клаузата за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита е ирелевнтна към
спора, т.к. ищецът не се е позовал на такава.Според чл. 143,т.15 от ЗЗП - Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като дава възможност на търговеца
или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата
и задълженията си по договора, когато
това може да доведе до
намаляване на гаранциите за потребителя.
Кредитополучателят е дал изричното си съгласие за прехвърляне на задълженията.
Нормата на чл. 143, т. 15 ЗЗП е неприложима, т.к. – има съгласие на
потребителя, а цедирането не може и не се установява
да е довело до намаляване на гаранциите за него, което е кумулативно изискуема
предпоставка за неравноправност според закона. Относно индивидуалното й
уговаряне – според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр.64/2007 г./ - такива са
неиндивидуално уговорени, които, въпреки изискванията за добросъвестност,
създават в ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Дори да се приеме, че чл. 13 от ОУ не е
индивидуално договорен, възможността за прехвърляне на задължения чрез цесия не
противоречи на принципа на добросъвестност, нито води до неравновесие в правата
на търговец и потребител.
В обобщение, съдът намира претенциите за
основателно. Размерът им е безспорно установен от приетата и неоспорена
ССЕ. С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира искът за основателен и
доказан до размера на сумите посочени в ССЕ , а именно – 853, 65 лв. – главница, 104, 60 лв. – договорна
лихва и 114, 86 лв. – обезщетение за забава., като в тази си
част претенцията следва да бъде отхвърлена до пълния си предявен размер от 166,
63 лв.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на
ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Ето защо в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в намален размер
от 71,74 лв., предвид частичното отхвърляне на претенцията.
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в
размер на 616, 94 лв. – заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и особен
представител, както и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в
размер на минимума по чл. 25 от НЗПП.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г.И.С., ЕГН **********, че дължи на «Агенция за събиране на вземанията»ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по
описа на ЯРС, а именно: сумата
от 853, 65 лв. -главница,104, 60 лв.
– възнаградителна лихва за периода 14.05.2017
– 14.04.2018 год., 114, 86 лв. – обезщетение за забава за
периода 14.05.2017 г. – 05.03.2019 год., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 05.03.2019
г. до окончателното изплащане, като претенцията за обезщетение за забава за горницата
над сумата 114, 86 лв. до пълния предявен размер от 163, 66
лв., като неоснователна –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.И.С., ЕГН ********** да заплати
на «Агенция за събиране
на вземанията»ЕАД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., сумата от 71,
74 лв. –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 616, 94 лв. – разноски за настоящата иснтанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: