№ 4604
гр. Варна, 09.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502426 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв.М. М., в
качеството му на пълномощник на Б. Д. Б., срещу определение
№9055/18.08.2022г., поправено с определение №11529/19.10.22г.,
постановени по гр.д.№1639/2022г. на Варненски районен съд, в частта, в
която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на
постановеното решение в частта му за разноските за разликата над 50лв до
претендираната сума 378,32лв.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното
определение. Излага, че неправилно ВРС е преценил за приложима
разпоредбата на чл.6, т.5 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, тъй като относима била разпоредбата на чл.7,
ал.7 от същата, касаеща и двете хипотези на проц.представителство- както на
заявителя, така и на длъжника. Счита, че за защитата на длъжника чрез
подаване на възражение също се дължи възнаграждение, като с оглед
материалния интерес и уважената/отхвърлената част от исковете на осн. чл.7,
ал.7 вр. ал.2 от Наредбата му се дължало възнаграждение от 378,32лв.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД , ЕИК *********, е постъпил отговор на
частната жалба, с който счита същата за неоснователна.
1
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна,
чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в
законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за частично
основателна по следните съображения:
С влязло в сила решение №2131/29.06.2022г. е признато за
установено в отношенията между страните, че Б. Д. Б. дължи на ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД сумата от 1296,39лв-главница по договор за
потр.кредит от 30.10.17г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението-28.10.21г. до оконч.изплащане, като в останалата им част
установителните и осъдителни искове са отхвърлени.
В срока по чл.248 ГПК от адв.М.М. като пълномощник на отв.Б. е
постъпила молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за допълване на
решението в частта за разноските като му бъде присъдено
адв.възнаграждение в размер на 378,32лв за представителство по ч.гр.д.
№15701/21г. на ВРС.
С обжалваното определение ВРС е приел, че предвиденото в чл.7,
ал.7 от Наредбата не касае длъжника в производство по реда на чл.410 ГПК, а
процесуалното действие по подаване на възражение по чл.414 ГПК попада в
хипотезата на чл.6, т.5 и дължимото възнаграждение е 50лв.
Видно от приложеното ч.гр.д. №15701/2021г. на Варненски
районен съд, длъжникът Б. Д. Б. е депозирал в срок възражение по чл.414 от
ГПК срещу издадената в полза на кредитора ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ
ЕООД заповед за изпълнение. Същото е сторено от упълномощен от него
адвокат, като с възражението са представени и договор за правна защита и
съдействие, в който изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ
от адвоката по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Съобразявайки изложеното и
разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, въззивният съд намира искането на
длъжника за присъждане на разноски за заповедното производство за
основателно.
Процесуалното представителство за подаване на възражение по
чл.414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред
изрично предвидените в Наредба №1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и
2
на основание §1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се
определи по аналогия, като се съобрази вида на самото процесуално действие.
В настоящия случай длъжникът чрез процесуален представител е подал
възражение в утвърдения образец като възражението е бланкетно. Ето защо и
с оглед извършените от адвоката действия по изготвяне на възражението
съдът намира, че по аналогия следва да намерят приложение конкретни
случаи, предвидени в чл.6 от Наредба № 1 – възнаграждения за съвет, справка
и изготвяне на книжа, а именно т.3 – за проучване на дело с даване на мнение
по него и т.5 за изготвяне на други молби. Тези действия на адвоката са най-
близко до действията му свързани с подаване на възражение по чл.414 от
ГПК. Съдът намира, че разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредбата - за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства за
издаване на заповед за изпълнение в случая се явява неприложима,
доколкото подаването на възражението е само една от възможностите за
защита на длъжника в заповедното производство / като наред с възражението
същият може да подава жалби срещу незабавното изпълнение и срещу
заповедта в частта за разноските, както и искане за спиране на изпълнението/,
поради което и адвокатското възнаграждение за подаване на възражение не
може да бъде обусловено от материалния интерес. Определено по реда на
чл.6, т.3 и т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на
дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 350лв. Ето защо в полза на
молителят следва да се присъдят разноски за проц.представителство в
заповедното производство именно в този размер.
Предвид това се налага изводът, че атакуваният съдебен акт
следва да бъде отменен в частта му, в която е оставена без уважение молбата
на жалбоподателя за допълване на постановеното решение в частта за
разноските за горницата над присъдения размер от 50лв до размера от 350лв.,
възлизаща на 300лв, която следва да се присъди на молителя.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №9055/18.08.2022г., поправено с
определение №11529/19.10.22г., постановени по гр.д.№1639/2022г. на
3
Районен съд Варна, в частта, в която е оставена без уважение молбата на
адв.М. М., в качеството му на пълномощник на Б. Д. Б., за допълване на
решение №2131/29.06.22г. по гр.д. №1639/2021г. на ВРС, в частта за
разноските за сумата от 300лв, съставляваща горницата над присъдения
размер от 50лв до размера от 350лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА на основание чл.278, ал.2 във вр. чл.248 ГПК
решение №2131/29.06.22г. по гр.д. №1639/2021г. на ВРС, в частта за
разноските както следва:
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.България №49, бл.53Е,
вх.В, да заплати на адв.М. В. М., с адрес грг.П., сумата от 300лв,
съставляваща горницата над присъдения размер от 50лв до размера от 350лв,
представляваща адв.възнаграждение за проц.представителство, на основание
чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
ПОТВЪРЖДАВА определение №9055/18.08.2022г., поправено с
определение №11529/19.10.22г., постановени по гр.д.№1639/2022г. на
Районен съд Варна, в останалата му обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4