№ 412
гр. Пазарджик, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20225220200661 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 2022-340-01-09 от 27.04.2022 г. на
Началник РУ С. към ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 100
(сто) лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.257, ал.1 от ЗМВР на Ф. С. Р. с
ЕГН **********, адрес: гр. С., обл. Пазарджик, ул. „Б.“ № 22 за нарушение на
чл.64, ал.4, вр. с ал.2 от ЗМВР.
Срещу НП е подадена в срок жалба от Ф. С. Р., в която се навеждат
доводи за незаконосъобразност на постановлението, издаването му в
нарушение на процесуалните правила и се моли да отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Не изпраща процесуален представител.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на
1
ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На ... г. актосъставителят Й. Б. и неговият колега – свидетелят В. Г. – и
двамата служители при РУ на МВР С. - били на работа нощна смяна. След
полунощ, около 3,50 часа били изпратени от дежурния при РУ С. по сигнал за
силна музика в гр. С., на ул. „Б.“. Пристигнали пред номер 22 на посочената
улица, където действително се чувала силна музика. На място заварили
жалбоподателя Ф. С. Р.. Г. разпоредил на жалбоподателя да спре музиката.
Последният отказал, като заявил, че се е прибрал от Англия и те няма да му
казват да спира музиката. Жалбоподателят не само не изпълнил
разпореждането на Г., но даже ритнал вратата на полицейския автомобил. Р.
бил видимо пиян. Отново му било разпоредено устно да намали музиката.
Жалбоподателят обаче продължил да се саморазправя с полицаите, при което
бил задържан, качен в служебния автомобил и откаран в РУ на МВР
Септември, където му бил съставен от Б. АУАН по ЗМВР за неизпълнение на
полицейско разпореждане, в следствие на което и издадена заповед за
задържане по чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР. През цялото време в районното
управление жалбоподателят буйствал, обиждал полицаите, като мачкал и
късал документите, които му връчвали. Р. дори бутнал актосъставителя Б. в
един шкаф. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП.
По делото са разпитани като свидетели Й. Б. и В. Г., които в
показанията си разкриват гореописаната фактическа обстановка. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като ясни, категорични и
безпротиворечиви по отношение на съставомерните признаци, както и
съответстващи на останалите доказателства по делото. Те са дадени и от лица,
незаинтересовани пряко от изхода на делото. По отношение на дадените
полицейски разпореждания към жалбоподателя, които са основен предмет по
настоящото дело, съдът ги кредитира изцяло. Безспорно се установи, че
причина за поведението на жалбоподателя е даденото разпореждане от
полицейските служители да спре музиката. Последното не само не е
неправомерно действие от тяхна страна, но е напълно в законовите
правомощия на полицейските служители. Ето защо съдът в крайна сметка
кредитира показанията на полицейските служители и то, не само защото те са
2
такива, а защото техните показания са ясни и категорични по съставомерните
обстоятелства. Конкретните съставомерни въпроси по настоящото дело
касаят единствено обстоятелствата дали са дадени правомерни полицейски
разпореждания на жалбоподателя в процесната вечер и дали те са били
изпълнени от него или не. Съгласно изложената фактическа обстановка и
мотивите по-горе на съда, то категорично се установи, че жалбоподателят
действително не е изпълнил дадените му правомерни устни полицейски
разпореждания да спре пуснатата силно музика в малките часове на
денонощието.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателят Ф. С.
Р. е осъществил от обективна и субективна стана състава на
административното нарушение по чл.64, ал.4, вр. с ал.2 от ЗМВР. Съгласно
чл.64, ал.4 ЗМВР: „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни
за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му“, като
ал.1 на същия член дава законовата възможност полицейските органи да
могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции, а съгласно ал.2 при невъзможност да се издадат
писмено, разпорежданията могат да се издават и устно. Изпълнителното
деяние на административното нарушение в конкретния случай се
осъществява посредством неизпълнение на дадени устни полицейски
разпореждания жалбоподателят да спре пуснатата силно музика. Ето защо
съдът намира административното нарушение по чл.64, ал.4, вр. с ал.2, вр. ал.1
от ЗМВР за безспорно установено.
Видно от постановлението същото е издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон. При извършената цялостна служебна
проверка на НП и АУАН в обхвата и пределите, посочени в нормата на чл.
314, ал.1 от НПК, съдът констатира, че същите са съставени при спазване на
процесуалните правила, както и от компетентни лица в кръга на
предоставените им властнически правомощия. При съставяне на АУАН и
издаване на наказателното постановление са спазени всички срокове и
процедури, изискуеми от разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Подробно
3
и ясно са описани и обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
поради което съдът счита, че е спазена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Административното нарушение е конкретизирано, позволява на
субекта на нарушението да разбере за какво е обвинен. Конкретно е посочена
и нарушената материалноправна норма, датата и мястото на установяване на
нарушението. Изложените правни съображения налагат еднозначен извод, че
при издаване на НП наказващият орган не е допуснал съществени нарушения
на материалния закон и такива от процесуално естество, които да водят до
ограничаване правото на защита на санкционирания субект. Жалбоподателят
твърди в жалбата, че връченият му АУАН е нечетлив, но не ангажира
доказателства в подобна насока. В същото време от показанията на Г. става
ясно, че всъщност жалбоподателят е мачкал и късал в районното управление
всички документи, които полицаите са му връчили за подпис.
При определяне на вида и размера на административното наказание
административнонаказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27,
ал.2 от ЗАНН и е определил на жалбоподателя наказание глоба в минимален
размер от 100 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, , вр. чл.257, ал.1 от ЗМВР.
Така определеното наказание съответства на минимума, предвиден в
посочената норма и съдът не намира основания за корекция. Така
определеното наказание се явява съответно на нарушението, като са взети
предвид смекчаващите вината обстоятелства. От една страна не се установи
жалбоподателят да има други подобни нарушения на ЗМВР, а
доказателствената тежест за тези обстоятелства лежи върху наказващият
орган, поради което съдът приема, че това е първо подобно нарушение на
наказаното лице. В същото време обаче с действията си в процесната вечер,
жалбоподателят е показал известна циничност и дързост при осъществяване
на деянието, като съдът намира, че поради тази причина и с оглед характера
на засегнатите обществени отношения, свързани с гарантиране изпълнението
от страна на лицата на дадените по надлежния законов ред разпореждания от
органите на реда в хода на осъществяване на възложените им законови
функции, посочени в чл.2, ал.1 ЗВМР, насочени към защита на правата и
свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на
националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност
и защита на населението, съдът счита, че случаят категорично не може да се
определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН или с оглед
4
прилагането на чл.257, ал2 от ЗМВР. Така наложеното наказание ще изпълни
целите на личната и генералната превенция, ще има превъзпитаващ ефект
върху жалбоподателя и в бъдеще същият ще съобразява поведението си със
законоустановените порядки.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно, поради което ще следва да се
потвърди.
По делото липсва надлежно направено искане за заплащане на разноски
от страна на ответника.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН,
Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление №
2022-340-01-09 от 27.04.2022 г. на Началник РУ Септември към ОД на МВР
Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 100 (сто) лв. на основание
чл.53 от ЗАНН, вр. чл.257, ал.1 от ЗМВР на Ф. С. Р. с ЕГН **********, адрес:
гр. С., обл. Пазарджик, ул. „Б.“ № 22 за нарушение на чл.64, ал.4, вр. с ал.2 от
ЗМВР.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5