№ 594
гр. Варна, 14.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20253001000384 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба, подадена от името на „ИЗИ КЛУБ“ООД
срещу решение №217/22.05.2025 по електронно дело
20213100900873/21.12.2021(ТД873/2021) на Окръжен съд – Варна, В
ЧАСТИТЕ, с които е бил осъден да плати на М. Ж. А. и П. Ж. А. сумите,
представляващи горници над по 15 399.61лв до присъдени суми от по
82 916.28лв., представляващи съответни на наследствените им квоти части от
дружествен дял, формиран при прекратяване на членство в дружеството на
техния наследодател, ведно със законна лихва от предявяване на
съединените претенции и са били определени разноски в тежест на
жалбоподателя.
По предварителните въпроси:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивен двуседмичен
срок, считано от връчване на обжалваемото решение на пълномощник на
жалбоподателя. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на
жалбата е внесена. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 ГПК и е редовно администрирана.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран общ отговор по жалбата от името на
въззиваемите страни.
Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна
инстанция.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение
по уважени съединени парични претенции на двамата ищци, основани на общ
правопораждащ факт за вземания от ответника. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване, неизгоден за въззивника
акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
1
По доклада на въззивния съд:
Въззивното дружество, чрез пълномощника адв. К. сочи допуснати
нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилна
преценка на факти, останали недоказани поради допуснати нарушения при
попълване на делото с доказателства, неправилно приложен закон, както и за
частично недопустимо произнасяне по отношение на сума, разгледана като
част от дружествения дял, но представляваща според въззивника
разпределена печалба.
Сочи, че необосновано и в противоречие с установената практика по
прилагане не закона, първоинстанционният съд е възприел заключение на в.л.
Станчев за припадащ се на починалия съдружник дял от чиста стойност на
активите на дружеството, при което към балансовите активи е добавена и
пазарната стойност на притежаваната търговска марка и на „цялата
интелектуална собственост", а съответно тя е била изчислена по варианта на
оценителна експертиза с прилагане на метода на свръхдохода на база
приходите от цялата продукция на „Изи Клуб" ООД, независимо че голяма
част от тази продукция не е реализирана под оценяваната търговска марка.
Счита, че възражението му срещу възприемането на тази оценка е било
пренебрегнато, а искането му да се допусне експертиза за оценяване на
ликвидационната стойност на нематериалния актив (възприемана като
приложима в стандартите за оценяване) е било необосновано отказано.
Отделно сочи, че ищците не са доказали убедително пропуснато
осчетоводяване на актив, за да се налага изобщо коригиране на балансова
стойност на чистото имущество. Позовава се на пропуснато от съда
обсъждане на нормативните правила за счетоводно отчитане на нематериални
активи(СС 38) и конкретно условията за признаване на търговска марка,
създадена от предприятието като самостоятелен контролиран доходоносен
ресурс (отделно от вътрешно-създадена репутация, която не може се
разграничи от стойността на бизнеса като цяло), нейното заприходяване по
придобивна стойност (равняваща се на разходите, направени за нея в
предприятието) и текущото й амортизиране. Допълнително са посочени и
оплаквания по обосновката на извода за възприемането на варианта на
оценката на търговската марка на база целия оборот на ответното дружество,
като въззивникът счита, че посочените свидетелски показания за пласмента на
стоките са били обсъдени едностранчиво и изолирано, като са пренебрегнати
както сведенията за обозначаване на предназначените за износ артикули с
марките на крайните клиенти, различни от тази на дружеството, така и
разминаването на показания с данните, събрани от третите лица, получатели
на стоки в чужбина и извършените огледи на ползваните в производството на
партидите различни етикети. Същевременно не е било отчетено, че въпреки
позоваването на множество счетоводни документи и лична кореспонденция на
управител с клиенти в чужбина, не е била установена конкретна информация
за търсенето, съответно и продажбата именно на продукта, налаган със
защитената марка на вътрешния пазар. Отделно за целите на възприетата от
съда завишена оценка, като реализирани ползи от наложената марка
неправилно са били отчетени и приходи от продажби към клиенти Фондация
"Живот със Синдром на Даун" и „Вюрт – България“, които не биха могли да
купуват продукти с поставена марка на ответника, поради специфичното им
2
предназначение (публично разпространяване за подпомагане на социална
кауза https://lifewithdownsvndrome.com/kupi-s-kauza/ и включване като
брандирани стоки в каталозите на популярна марка WURTH
https://www.wuerth.bg/files/catalogs/file/rabotno obleklo 2023 interactiv-l.pdf).
Също по повод оспореното възприемане на оценката на нематериалния актив,
въззивникът сочи необоснованото приравнявана на поставяне на логото на
марката върху документация на търговеца и отчитането й за повишаване на
търговска репутация като стимул за пласмент на всички, включително и
маркирани по друг начин и дори специално брандирани за крайни клиенти
артикули. Оспорва се и възприемането на варианта на оценителската
експертиза, който не отчита полезен живот на нематериален актив(основан на
предположение, че регистрацията в бъдеще би могла да бъде подновена), като
се настоява евентуално(в случай, че се наложи допълване на активите с
оценяема по пазарна стойност търговска марка) за прилагане на вариант,
ограничаващ прогнозни приходи само в рамките на юридическия живот на
регистрираната марка, т.е. от 01.08.2021 г. до 20.02.2031 г. и само на
пласираните с тази марка стоки(без отчитане на продажбите в чужбина и
изработените за клиенти с други наименования стоки).
Самостоятелни оплаквания за необоснованост са изложени по
разглеждането на акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от 20.12.2021 г. до окончателното плащане, като
въззивникът сочи липса на обсъждане на възражението му за поредица от
предложения (вкл. и в неуспешни медиационни срещи), отправени към
ищците за уреждане на имуществени отношения, конкретизирани през януари
2022 г.( след завеждане на иска) като конкретни суми от по 25 000 лв. или общ
сбор за двамата ответници от 50 000 лв. Като счита, че ищците са осуетили
възможността да получат добросъвестно предложено доброволно плащане,
включително като са блокирали ненужно с обезпечение сметките на
ответника, настоява за освобождаването му от отговорността за заплащане на
лихви върху тази сума след датата на получаване на предложението за
заплащане на сумата от 50 000 лв. - 01.02.2022 г.
Отделно въззивникът излага и оплаквания за разглеждането на иск,
който не е бил предявен, като сочи, че не е била отчетена разликата в правото
на дружествен дял и вземането за разпределена, но неполучена от починалия
съдружник печалба за 2020 г. в размер на 29 700 лв. Въпреки, че възприел тази
част от твърденията на ищците, като относими към претенция по чл. 133 от
ТЗ, съдът изцяло бил игнорирал възраженията на въззивника за липса на
изрично предявяване на иск на такова основание и недопустимо добавил и
такова вземане към изчислената балансова стойност на дела на починалия
съдружник.
Макар в жалбата да са изложени и доводи относно неправилно
определяне на размер на разноските, възложени на ответника(включване на
значителни по размер разходи за неотносими и преждевременно посочени
доказателства), с нарочно изявление въззивникът е заявил, че не желае
преразглеждане от компетентен по реда на чл. 248 ГПК първоинстанционен
съд на така определените размери, а сезира въззивната инстанция само с
акцесорно искане за преразпределяне на разноските според крайния изход от
спора.
3
Въззиваемите ищци П. А., чрез адв. П. и М. А., чрез адв. Г. , оспорват
оплакванията на въззивника. Сочат, че макар да е оспорвал пълвоначалната
оценителна експертиза и по негово искане да е изготвена втора такава с
допълване на задачи по посочените от него варианти, ответникът не е искал
друг вид оценка и съответно не е било отказвано събиране на искано от него
доказателство. Считат, че поисканото допълване на доказателствата по
делото с друга оценка е преклудирано, още повече, че в отговора си
ответникът изобщо не е обосновавал каквото и да искане за доказване на
стойността на нематериален актив. Излагат се доводи за правилно приложен
закон при допълнителното остойностяване на неотразена в баланса стойност
на регистрирана търговска марка, като съществен актив и наложителното
определяне на оценката му чрез заключението на вещите лица.
Противопоставят се на нововъведените с въззивната жалба възражения
относно съответствието на интелектуалната собственост, породена от
търговската марка с изискуемата от счетоводния стандарт характеристика на
нематериален актив, като считат че не са налице условията по чл. 260 т.5 ГПК
за разглеждането им едва във въззивната фаза. Оспорват се и оплакванията по
остойностяване на марката, с доводи за мотивиран избор на един от
множеството варианти (вкл. и тези поискани от въззивника, съставени при
съобразяване на Български стандарт за оценяване), който е в синхрон и с
множеството гласни показания и констатация на счетоводния експерт за липса
на установена в предприятието аналитичност, разграничаваща приходи от
пласирани партиди с етикети с търговската марка от такива, брандирани за
клиенти. Позовават се и на подробната обосновка, дадена от вещите лица
оценители, по приложените методи, включително и при отчитане на
икономическия живот на регистрираната марка. Поддържат се и доводи срещу
оплакването за присъждане на законната лихва, като сочат, че ответникът е
пропуснал процесуалните срокове за възражения по това искане, а
ответниците са участвали във водените преговори добросъвестно и след
отказано заместване на починалия в членството му, като споразумение не е
постигнато поради непълно предложената стойност на оценявания дял.
Въззиваемите оспорват и оплакването за недопустимо разглеждане на иск по
чл. 133 ал.1 ТЗ, като отричат да са предявявали такава претенция. В отговора
на М. А. изрично е заявено оспорване на констатираните от вещото лице
протоколи за разпределение на печалба приживе на наследодателя. И двамата
въззиваеми отричат да са твърдяли наличие на каквото и да е разпределение и
считат, че включването на неплатената (дори и да е била разпределена)
печалба като елемент, формиращ дела на починалия изцяло кореспондира на
установената съдебна практика.
Страните са заявили насрещно и искания за присъждане на разноски за
настояща инстанция, без да са ги конкретизирали по размери.
По искания за събиране на доказателства:
Доколкото въззивникът се позовава на неправилно установени факти на
стойностите на активите на предприятието и изведен въз основа на тях размер
на дружествен дял на съдружник, поисканата от него повторна експертиза
налага преценка на оплакването за процесуално нарушение, попречило на
въззивника да събере доказателството в първата инстанция( чл. 266 ал. 3
ГПК).
4
Искането за събиране на заключение на експерт за установяване на
ликвидационна стойност на нематериален актив е било заявено от въззивника
пред първата инстанция в молба от 22.07.24г.(л. 559 от делото на ВОС) и е
оставено без уважение в заседанието на 24.07.24г.(л. 607). Въззивният съд
намира, че с това произнасяне не са нарушени процесуалните права на
въззивника, тъй като поставената задача не е относима към спора за
определяне на чисто имущество по нарочен междинен счетоводен баланс към
края на месеца, следващ смъртта на наследодателя на ищците (чл. 125 ал.3
ТЗ). Пропуснатото отразяване на актив в счетоводството изисква корекция на
балансови стойности, в съотвествие с приложимите счетоводни стандарти за
действащо предприятие, а приравняване на отчетните стойности до
ликвидационни такива се извършва при начален ликвидационен баланс,
предпоставен от решение за прекратяване на дейността и предстоящо
осребряване на активите. Затова въззивният съд изцяло възприема мотивите
на първата инстанция за неотносимост на такава оценка и също достига до
извод, че подобно доказателствено средство не е нужно за изясняване на
фактите по спора. Искането за допускане на поисканата от въззивника
експертиза не следва да се уважава.
Същевременно, въззивният състав констатира, че оплакванията на
въззивника по установяване на фактите, относими към установяването на
балансовата стойност на чистото имущество, евентуално допуснати пропуски
в осчетоводяване на конкретни активи и нужда от коригиране на стойности на
неразпределена печалба, са пряко обусловени от прилагане на установени в
публичен интерес материалноправни норми, които съдът следва да приложи
при своето произнасяне в изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК.
Такива са счетоводните стандарти, прилагани в предприятието, отнасящи се
до за изготвяне на междинен счетоводен отчет (НСС 34), реда за отчитане на
нематериалните активи( НСС 38), обезценка на активи (НСС № 36) и
отчитане на паричен поток и представяне на отписани задължения и липси на
касова наличност в баланса (НСС 7), отчитане на амортизации (НСС 4),
представяне на неразпределена печалба в отчета на собствения капитал (НСС
1).
Въззивният съд съобразява, че във вече събраните по делото
доказателства се третират въпроси относно счетоводната политика и действия
на съдружниците, които не са били докладвани и изяснени, но имат значение
както за преценка на вече събраните доказателства, така и за определяне на
точния размер на вземането на наследодателя, за чието възникване между
страните няма спор. Такива са обстоятелствата по приемането на оповестения
в търговския регистър ГФО за 2020г. и 2021г, изготвянето на счетоводен
баланс към 31.07.2021г., решенията на ръководството за извършване на
инвентаризация на наличности и отписване на вземания и решенията на
съдружниците за разпределение на печалба(текуща за 2020г или
неразпределена от предходни години). Въззивният съд е длъжен да осигури
попълването на делото с доказателства както за тези, отразени вече в
експертизите обстоятелства, така и да възложи служебно проверка на
оспорените от ответниците счетоводни данни (липса на подлежащ на
заприходяване нематериален актив, намаляване на собствения капитал с
разпределена печалба и отписване на активи), тъй като без специални
5
счетоводни знания няма да може да приложи служебно издирените
императивни материалноправни норми(Решение № 272 от 17.09.2025 г. на
ВКС по т. д. № 1477/2023 г., II т. о., ТК). В този смисъл е изцяло ирелеватно
пасивното поведение на ответника, който не е обосновал в отговори по
исковата и допълнителната молба конкретните обстоятелства относно
балансовите данни за чистото имущество на предприятието към момента на
прекратяване на членството на починалия съдружник, а само е заявил, че
междинният баланс е съставен след обстойна инвентаризация. Дори и без
съответно искане на страна, в тези случаи съдът служебно събира нужните за
решаването на спора доказателства.
За събиране на становищата на страните, и нужните на въззивния състав
допълнителни доказателства, делото следва да бъде насрочено в открито
съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съставът на въззивния
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на „ИЗИ КЛУБ“ООД срещу
решение №217/22.05.2025 по електронно дело
20213100900873/21.12.2021(ТД873/2021) на Окръжен съд – Варна В
ЧАСТИТЕ, с които е бил осъден да плати на М. Ж. А. и П. Ж. А. сумите,
представляващи горници над по 15 399.61лв до присъдени суми от по 82
916.28лв., представляващи съответни на наследствените им квоти части от
дружествен дял на починал съдружник, ведно със законна лихва от
предявяване на съединените претенции и са били определени разноски в
тежест на жалбоподателя.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на въззивника за допускане на
оценителна експертиза за ликвидационна стойност на нематериален актив.
счетоводна експертиза.
На осн. чл. 267 ал.2 вр. чл. 146 ГПК УКАЗВА на насрещните страни, че:
1. при оспорване на редовността на воденото счетоводство и отразени
в междинен счетоводен баланс стойности на активи и пасиви (вкл. задължения
и собствен капитал) съдът прилага служебно императивни норми на
утвърдени Национални счетоводни стандарти, отнасящи се до за изготвяне на
междинен счетоводен отчет (НСС 34), реда за отчитане на нематериалните
активи(НСС 38), обезценка на активи (НСС № 36) и отчитане на паричен
поток и представяне на отписани задължения и липси на касова наличност в
баланса (НСС 7), отчитане на амортизации (НСС 4), представяне на
неразпределена печалба в отчета на собствения капитал (НСС 1)
2. ответното дружество носи тежестта на доказване на посочените в
негова полза обстоятелства: съставен в съответствие с горепосочените
стандарти междинен счетоводен отчет към 31.07.2021г., включително и за
установената приживе на наследодателя счетоводна политика на непризнаване
на регистрираната и ползвана за пласмент на продукцията търговска марка
като оценяем обособим актив, различен от вътрешна търговска репутация;
начисляване на амортизации над признаваните за данъчни цели размери,
отразени в приетия с участие на наследодателя ГФО за 2020.; взето от общото
6
събрание решение за разпределение на налична към 2020г. неразпределена
печалба (текуща за тази календарна година или пренесена от предходни
периоди); основанията за извършените през 2021г. съществени корекции на
активите, представляващи отписване на дотогава налични задължения и
касовата наличност на дружеството;
3. след представяне на конкретния междинен счетоводен баланс на
ответното дружество, в тежест на ищците ще бъде насрещното доказване на
основанията за неговата корекция, само в случай, че обосноваването на
балансовите стойности се установи с противопоставими на наследодателя
документи (подписани от него протоколи и решения на съдружници,
вътрешно-ведомствени управленски актове и др. подобни).
Дава възможност на насрещните страни с писмена молба с препис за
насрещна страна да посочат допълнителни доказателства по допълнително
указаната доказателствена тежест в двуседмичен срок от връчване на
настоящото определение, като ги предупреждава, че ако предприемат такива
действия по- късно и с това причинят отлагане на производството съдът може
да им възложи отговорност за разноски и глоба по реда на чл. 92а ГПК.
ДОПУСКА на осн. чл. 266 вр. чл. 7 ГПК допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза с вещо лице Ц.Л.М., което след като се запознае с
материалите по делото и съставения в ответното предприятие междинен
счетоводен отчет да даде отговор на следните въпроси:
1. Каква е балансовата стойност на активите и пасивите към 31.07.2021г. (с
посочване на отделните групи по отделните статии по Приложение № 1
към НСС 1) и съответства ли отразяването й в междинния счетоводен
отчет на изискванията на прилаганите в дружеството Национални
счетоводни стандарти, отнасящи се до за изготвяне на междинен
счетоводен отчет (НСС 34), обезценка на активи (НСС № 36) и отчитане
на паричен поток и представяне на отписани задължения и липси на
касова наличност в баланса (НСС 7), отчитане на амортизации (НСС 4),
представяне на неразпределена печалба в отчета на собствения капитал
(НСС 1)
2. Съответства ли търговската марка на предприятието на изискванията за
отчитането й като нематериален актив (НСС 38), в случай че това е така,
амортизируем ли е този актив и каква би била отчетната му стойност,
след прилагане на амортизации, респективно балансовото й отражение
към 31.07.2021г. Има ли данни в предприятието за направени конкретни
разходи за придобиването на правата върху марката (респ. обособяването
на разходи за вътрешното разработване на тази марка, отделно от текущи
разходи за дейността в периода, в който нематериалния актив е
възникнал).
3. В случай че се установи несъответствие с изискванията на стандартите,
вещото лице да състави коригиран вариант на междинния отчет, като
пропуснатите (или изключени без основание) активи се прибавят по
балансовите им стойности, формирани според ползваната приживе на
7
наследодателя ( до 2020г. вкл.) стопанска политика на действащо
предприятие за заприходяване на активите (по историческа цена и
текуща обезценка или по друг възприет и допустим от стандартите
алтернативен начин)
4. Как е бил формиран оповестения в съкратен ГФО за 2020г. собствен
капитал от 198 хил. лева, пренесен в ГФО за 2021г. като 199 хил.лв. и на
какво се дължи намаляването му до 130 хил. лв. до края на този финансов
период( при оповестената текуща за годината загуба само от 24 хил. лв).
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит в размер на 600 лв., вносими от
въззивника „ИЗИ КЛУБ“ООД (в седмичен срок от връчване на
определението) по сметка на Апелативен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от
предоставяне на достъп на вещото лице до счетоводството на дружеството,
след поискване от назначеното вещо лице и краен срок по чл. 199 ГПК и
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК да представи
заключението си в същия срок.
Задължава въззиваемия „ИЗИ КЛУБ“ООД да окаже съдействие като
предостави достъп при поискване, на вещото лице, назначено от съда по
настоящото дело при извършване на оглед на налична счетоводна и търговска
документация, вкл. протоколни книги от събрания на съдружници и заповеди
на ръководителя на предприятието, отнасящи се до спорните счетоводни
записвания, като при неизпълнение ще бъде приложена санкция по чл. 161
ГПК.
Да се издаде при поискване съдебно удостоверение на вещото лице от
което да е видно, че приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото
дело и следва да му бъде оказано съдействие като му бъде предоставен достъп
при поискване за извършване на оглед на налична счетоводна и търговска
документация.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 2.12.2025г. от 14.00 часа. Да се
призоват страните, чрез пълномощниците.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че:
процесуални действия могат да се извършват с изявления, подписани с
квалифициран електронен подпис (КЕП) от пълномощници, чиято
представителна власт е учредена по реда на чл. 33 ГПК
за да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция
могат да подадат заявления чрез портала ЕПЕП, като ползване на портала за
процесуални действия (сезиране на съда с искания, молби, изпълнение на
указания и др. подобни) се приравнява на съгласие за приемане на съобщения
по този електронен канал (чл. 38а ГПК)
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските пред
8
въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото
им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение
за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към
Наредба № 7 на МП. Към книжата за въззивника да се приложи препис от
отговорите на въззиваемите. Вещото лице да се уведоми след внасяне на
депозита.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9