Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Плевен , 19.06. 2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски окръжен съд
, търговско отделение , в публично
заседание на дванадесети
юни , през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря А. Д., и в присъствието на
Прокурора…,като разгледа докладваното от
Съдията Данчев т.д.
№ 157 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид
:
Постъпилата
искова молба по която е образувано делото
е от „***“АД-Гърция,чрез клона си
с наименование „****** БЪЛГАРИЯ“, гр.София,ЕИК***,чрез пълномощника адв.Т.П.Н..,преупълномощен от
Адвокатско дружество“***.“,с посочен съдебен адрес *** против „***“ООД/н/,гр.Плевен,ЕИКТ.П.Н.
и Н.Б.С. , като са предявени искове с правно основание
чл.646,ал.2,т.3 и по чл.646,ал.2, т.1 от ТЗ,които са предявени
при условията на евентуалност, както и иск
по чл.34 от ЗЗД вр.чл.55 от ЗЗД, с цена 188 015,83 лв.
Като съищец в производството е конституиран синдика на длъжника „***“ООД/н/,гр.Плевен - ВЕНЦИСЛАВА С.С..
ДОПУСНАТО Е встъпването на „*** „ АД като
трето лице –помагач на страната на ищеца
„***“АД,което се обосновава с това ,че ищеца е прехвърлил търговското
предприятие на клона си в Република България на „***“АД.
В исковата молба
се твърди,че с решение от 30.08.2013г.
на ПОС по т.д.№269/12г. по описа на същия съд и на осн.чл.630,ал.2
от ТЗ е обявена неплатежоспособността на ответника „***“ООД/ Н/, гр.Плевен, ЕИКТ.П.Н.,
с НАЧАЛНА ДАТА -06.01.2012г.
, открито е производство по
несъстоятелност на дружеството със законните от това последици. Твърди се също
така ,че с решение от 10.06.2014г. по т.д.№269/12г. по описа на ПОС е спряно
производството по несъстоятелност на осн.чл.632,ал.5вр.ал.1 ТЗ и че до тази дата синдикът не е
предявил отменителни искове за попълване масата на
несъстоятелността на длъжника,което представлява бездействие.Молбата за
откриване на производството по несъстоятелност,по която е образувано
т.д.№269/12г. на ПОС, е подадена
на 30.11.2012г.
Същевременно,в
периода след началната дата на неплатежостпособност-06.01.2012г., а именно на 01.10.2012г. длъжникът е извършил
плащане чрез банков превод към втория ответник Н.Б.С. в
размер на 188 015,83лв. за
погасяване на свое
парично задължение към това лице .
Ищецът счита,че за
него е налице правния интерес в качеството му на кредитор на „***“ООД/н/,Плевен
да предяви искове с правно основание чл.646,ал.2,т.3 от ТЗ и чл.646,ал.2,т.1 от ТЗ,при условията на евентуалност с оглед на обстоятелството дали се касае за
погасяване на изискуемо или неизискуемо парично задължение към втория
ответник,което действие на длъжника е извършено след началната дата на неплатежоспособността
и се явява недействително по отношение
на кредиторите на несъстоятелността.
Предявен е и акцесорния иск по чл.34 от ЗЗД вр.чл.55,ал.1
от ЗЗД за връщане на полученото от Н.С. в масата на несъстоятелност на първия
ответник –„***“ООД/н/,.
В законовия
срок по чл. 367 от ГПК не
е постъпил писмен отговор от първия ответник „***“ООД/н/,Плевен. С оглед на
това изрично му е
указано ,че за него са
настъпили последиците на чл. 370 от ГПК.
Постъпил е писмен
отговор от втория ответник Н.Б.С. в
който най-напред се прави възражение по допустимостта на предявените искове с
позоваване на разпоредбата на чл. 649, ал.1 от ТЗ ,която предвижда
едногодишен срок за предявяване на иска от датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, което е станало на 30.08.2013 г. с оглед на
което крайният срок за предявяване на иска е изтекъл на 01.09.2014 г., докато искът в случая бил предявен на 03.09.2014 г. Развити са
съображения и за необходимостта от спиране на производството по делото ,докато
приключи въпроса за началната датата на неплатежоспособност на „*** „ ООД .
По съществото на спора е изразено становище ,че исковете са
неоснователни ,тъй като „***“ ООД / в н./ е
извършило процесното плащане в кръга на обичайната си
дейност и то в т.см. попада под регулацията на чл. 646, ал.5 от ТЗ ,която
пък изключва приложението на чл. 646 , ал. 2 т.1 и 3 от ТЗ. Сочи се ,че вземането , което е погасено
произтича от договор за цесия ,като сумата е платена в срок по –малък от 30 дни
от датата на падежа. Прави се
доказателствено искане да бъде задължен ищеца да представи доказателства за
това какъв е размера на неудовлетвореното му вземане към датата на подаване на
настоящата искова молба,произтичащо от
договора за кредит № 512/ 2007 г. на основание на което ищеца е конституиран
като кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „*** „ООД
/в несъст./
Постъпила е
допълнителна искова молба от „***“АД-Гърция,чрез клона си с наименование „******
БЪЛГАРИЯ“, гр.София в която се поддържа становище ,че исковете са допустими
,тъй като исковата молба е подадена в срока по чл. 649, ал.1 от ТЗ ,по искането
за спиране е изразено становище ,че то вече не е основателно с оглед наличието
на окончателно решение по въпроса за началната дата на неплатежоспособността
-06.01.2012г.
Прави се искане за
задължаване на ответника Н.С. да
представи в оригинал договора за цесия ,писмата за уведомяване за цесията
,двата договора за заем ,както и четирите анекса към тях.,като се прави възражение че те са симулативни
/ абсолютна симулация / ,тъй като задълженията по двата договора за
заем и анексите към тях изобщо не
съществуват , а датите на падежите им са уговорени непосредствено преди или
след извършване на плащанията ,поради
което не е налице основание за прилагане на чл. 646,ал. 5 от ТЗ.Счита се ,че
процесните договори за заем са нищожни като привидни – чл. 26 ал.2 изр. 2
,накрая от ЗЗД.
Счита се ,че е
нищожна и сделката по прехвърляне на вземането на *** на Н.Б.С. ,поради
невъзможен предмет на договора–липса на валидно вземане на сочената като
заемодател *** / основание по чл.26, ал.2 предл.
Първо от ЗЗД / .
Прави се
доказателствено искане за назначаване на
СИЕ,която да изследва дали сумите по двата договора за заем се били
реално предоставени чрез банкови преводи в полза на ответника „***„ООД и по какъв начин са били осчетоводени.
Прави се и
искане за допускане до разпит на свидетел за разкриване симулацията по
отношение съдържанието на договорите и анексите.
Постъпил е
допълнителен писмен отговор от Н.С. чрез пълномощника и адв.
К.П. в който е изразено становище ,че
са неоснователни твърденията за симулативност на
договорите за заем и цесия ,като се сочи ,че всички суми са били превеждани
по банков път.Прави се искане за
допълване задачата на Съдебно-икономическата експертиза с два въпроса
,формулирани в допълнителния отговор .
Най –напред ПлОС намира ,че исковете са допустими ,тъй като са
предявени в едногодишния срок от откриване на производството по
несъстоятелност,което е станало с
решение от 30.08.2013г. с оглед на което
срокът изтича на 01.09.2014 г. /който е
първият работен ден след почивните 30 и 31.08.2014 г./ и поради това ,че
исковата молба е подадена по пощата с клеймо от 01.09.2014г. ,макар да е
постъпила в канцеларията на съда на 03.09.2014г.
С определение № 34 от
14.01.2015 г. Плевенски окръжен
съд е спрял на осн. чл. 229, ал.1 т. 4 от ГПК
производството по т.д.№ 162/ 2014г. до
приключване с влязло в сила решение на спора относно началната дата на
неплатежоспособността на длъжника „*** „ ООД / в несъст./.
След извършени
служебни справки за движението на т.д.№ 269/2012 г. на ПлОС,касаещо
спорния въпрос за началната дата на неплатежоспособността ,се установява ,че
вече има влязло в сила решение по този въпрос,тъй като с решение № 76/
08.04.2016 г. по в.т.д.№ 268/ 2016 г. на Апелативен съд-Велико Търново е било
потвърдено решение № 166/ 30.08.2013г. по т.д.№ 269/ 2012г. на Плевенски
окръжен съд, а решението на ВТАС не е било допуснато до касационно
обжалване ,което е видно от определение № 778/ 12.10.2016 г. по т.д.№ 1627/ 16
г.на ВКС. От изложеното следва , че има влязло в сила решение определящо
началната датата на
неплатежоспособността на „*** „ООД / в несъст./ и
тази дата е 06.01.2012г. С оглед на това вече е отпаднала процесуалната пречка за
движението на т.д.№162/ 2014 г. на ПлОС ,поради което
с определение № 812/20.10.2016 г. производството по делото е възобновено.
Съдът е намерил
за основателно доказателственото искане на ищеца за назначаване на СИЕ,която да изследва дали сумите по двата
договора за заем се били реално предоставени чрез банкови преводи в полза на
ответника „*** „ООД и по какъв начин са
били осчетоводени.Основателно е било също така и искането на ответника Н.С. за
допълване задачата на тази СИЕ с два въпроса : 1. Как са били осчетоводени
вземанията на Н.С. към „*** „през периода от предоставяне на заемните суми до
31.12.2012г. и 2 .За какво са били разходвани заемните суми ,връщането на които
е предмета на настоящото дело и дали са били разходвани при и по повод текущата
дейност на „*** „ ООД? Макар последният въпрос да включва в себе и правна
преценка ,съдът го допуска във вида в който е формулиран от ответника,като все
пак конкретната преценка дали се касае за обичайната текуща дейност на
ответника „*** „ООД ще бъде извършена от съда на базата на посочеинте
от вещото лице –икономист данни.
При наличието
на писмен отговор от втория ответник може да се приеме ,че се признава от него извършеното
от страна на „***“ ООД / в несъст./към Н.С. плащане
на 01.10. 2012г.на сумата 188 015,83лв.
Съдът намира ,че всички обстоятелства
свързани с движението на производството по несъстоятелност по т.д.№ 269/2012г.
на ПлОС, подлежащи на обявяване в Търговския
регистър, не се нуждаят от друго
доказване от страните в този процес ,поради това ,че вписванията в Търговския
регистър са достъпни както за страните, така и за съда.
Не е спорно и обстоятелството ,че
лицето в чиято полза е извършено плащането на сумата 188 015,83лв.-Н.С. , е съпруга на управителя на „*** „ООД/ в несъст./ -Валентин Стоев.
По
Фактическата обстановка,обуславяща претенциите на ищеца :
По делото са представени с отговора на исковата молба от Н.С. два договора за
заем :
1.договор от
19.02.2008 г. по който заемодател е лицето *** , а заемател
е „*** “ООД за сумата 40 000 лв. с
първоначално уговорен срок за връщане до 19.02.2009 г. / т.е едногодишен срок /
. С анекс № 1 от 18.02.2009 г. срокът за
връщане на заетата сума по този договор за заем е удължен до 30.06.2010 г. , а
с анекс № от 30.06.2010 г. срокът за връщане на заетата сума е удължен до 30.09.2012г.
2. договор от 26.02.2009 г. по който заемодател е лицето *** , а заемател е „*** “ООД
за сумата 50 000 лв. с първоначален срок за връщане – 31.12.2009 г.
,който срок впоследствие с анекс № 1 е удължен до 30.06.2010 г. , а с анекс № 2
към същия договор този срок е удължен
до 30.09.2012г.
С договор за
прехвърляне на вземане от 08.10.2011 г. ,сключен между ***/ цедент
/ и Н.Б.С. /цесионер / , цедентът прехвърля възмездно на цесионера срещу сумата от 90 000 лв. частично
вземанията си и правата си по посочените по –горе два договора за заем , както
следва :общо дължимата главница от 90 000 лв. /олихвяема сума /,както и сумата 25 957,89 лв. представляваща лихви по договорите
за заем , при заплащане на цената от
90 000 лв. в срок до 08.10.2014 г.
Към договора за
цесия е приложено и уведомление до длъжника „*** „ ООД ,изходящо от *** за
прехвърлянето на вземането на Н.С. ,което уведомление е получено от единият управител на дружеството –длъжник - В. Ц..
Тъй като всички тези документи са били
представени от ответника по иска във вид на заверени от него копия ,а ищецът е
изискал тяхното представяне в оригинал ,то съдът е задължил ответника Н.С. да
представи в оригинал всички тези документи .В о.с.з. на 13.02.2017 г. са
представени оригиналите на договора за прехвърляне на вземане и на самото
уведомление за извършената цесия , като
съдът е констатирал идентичност на съдържанието на оригиналите и на вложените в
делото заверени копия.
В следващото
съдебно заседание от 13.03.2017г. вече са били представени и оригиналите на
двата договора за заем и анексите към тях и е констатирана идентичност на съдържанието на оригиналите с това на
заверените копия /констатация, отразена на л. 226 на гърба от делото /
.
Заедно с това, в
съдебното заседание от 13.02.2017 г. ответникът Н.С. чрез процесуалния си
представител е представила във вид на заварени от страната копия още
два договора за заем по които страна заемодател е вече самата тя –Н.С. , а заемател е „***“ ООД ,както следва:
1.Договор за заем от
03.08.2007 г. за сумата 30 000
лв. с уговорен първоначално срок за връщане 31.12.2007 г., удължен с
анекс № 1 от 3.01.2008 г. до 31.08.2008 г. , а с анекс № 2 от 01.09.2008 г.
срокът е удължен до 1.09.2011г. , а с анекс № 3 от 01.09.2011г. срокът последно
е удължен до 01.09.2012г.
2.Договор за заем от 07.01.2009
г. за сумата 50 000 лв.
с първоначален срок за връщане – 31.12.2009 г. ,удължен с анекс № 1 от
04.01.2010 г. до 31.08.2011г. , а с анекс № 2 от 01.09.2011г. срокът за връщане
на заетата сума е удължен до
01.09.2012г.
По отношение на тези документи
ищецът не е поискал представянето на оригиналите им на осн. чл. 183 от ГПК ,поради
което съдът е приел тези документи като годни
писмени доказателства във вид на заверени от страната копия.
Вещото лице по
назначената СИЕ –Б.А. е изследвала дали посочените в договорите за заем суми
реално са били преведени на заемателя и по какъв
начин са били осчетоводени и според нейното заключение.Според него на датите на
сключване на договорите за заем с *** действително по сметката на „*** „ ООД са постъпили сумите съответно
40 000 лв. на 19.02.2008г. и сумата 50 000 лв.- на 26.02.2009 г. ,които
при това са били надлежно осчетоводени при дружеството-длъжник по сметка
151/141 „получени краткосрочни заеми с контрагент *** .Вещото лице
проследява подробно движението по тази счетоводна сметка до датата на
прехвърляне на вземанията на Н.С. – 08.10.2011г.,което е счетоводно отразено на
18.10.2011г. Вещото лице е проследило и осчетоводяването на получените заемни
суми по другите два договора за заем ,сключени със самата Н.С. –тези от 03.08.2007 г. и от 07.01.2009 г.,проследено
е движението по сметка 151/ 106 „получени краткосрочни заеми „ с контрагент Н.С.
и е отразено ,че
към 01.10.2012г. салдото по тази сметка е 155 000 лв. ,формирано както следва:
-по договора за заем от
03.08.2007 г. и анексите към него – главница в размер на 15 000 лв.
-по договора за заем
от 07.01.2009 г.и анексите към него –главница в размер на 50 000
лв.
-по договора за прехвърляне на вземане от 08.10.2011г.
–главница в размер на 90 000 лв. Вещото
лице също така дава заключение ,че е
правилно извършено и пресмятането и осчетоводяването и на дължими лихви по
договорите за заем и анексите към тях и че общо начислените лихви по двата
договора за заем с Н.С. и по договора за прехвърляне на вземане са в размер на
33 015,83 лв.
Тази сума - 33
015,83 лв./лихви / ,заедно със сумата 155 000 лв. посочена по –горе като салдо
по сметка 151/ 106 „получени краткосрочни заеми „ с контрагент Н.С. формират общо сумата 188 015,83 лв.
,която е била изплатена чрез банков превод на 01.10.2012г. от сметката на „***
„ в „Креди Агрикол
България „ ЕАД по банкова сметка ***
Н.С. с посочено основание за превода „ главници и лихви по дог .за заем, цесия „.
Въз основа на
хронологичното проследяване на счетоводните записи по151/141 „получени
краткосрочни заеми с контрагент *** и по
сметка
151/ 106 „получени краткосрочни заеми „ с контрагент Н.С. в
счетоводството на „*** „ООД има основание да се направи извод ,че сумите по договорите за заем са били
реално получени от заемателя „*** „ООД , отразявано е
било разходването на заемните средства ,както
и връщането на част от заетите суми и всички тези счетоводни записи сочат ,че
са налице реално сключени договори за заем , а не са съставени само за
целите на производството по несъстоятелност
на „*** „ООД за да се оправдае
плащането на тези суми на Н.С..
Същият извод се налага и по отношение на договор за прехвърляне на вземане
,който също така е намерил надлежно отражение в счетоводните книги на „***“ООД.
Както сочи чл.182 от ГПК Вписванията във
счетоводните книги могат да служат като
доказателство на лицето ,което е водило книгите, ако тези книги са редовни, а в случая не е направено
подобно възражение от страна на ищеца за нередовност на счетоводните записвания
при „*** „ООД. Проследените от в.л.
вписвания в счетоводните книги на „*** „ ООД отговарят хронологично на
сключването на договорите за заем и на договора за цесия , а не са
направени едва след подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност на „*** „ ООД ,което е станало едва на 30.11.2012г.
От изложеното по –горе се налага извода ,че
на 01.10.2012г. / т.е. след началната
дата на неплатежоспособност ,която е 06.01.2012г./, „***“ ООД е извършило плащане в размер на 188 015,83
лв. ,която е била изплатена чрез банков превод
от сметката на „*** „ в „Креди Агрикол България „ ЕАД по банкова сметка *** Н.С. с посочено основание за превода „ главници и лихви по дог .за заем, цесия „
,като цялото вземане на Н.С. към „***“ООД е било изискуемо към тази дата ,като
се имат предвид удължените с анексите срокове за връщане на дадените в заем
суми ,като срока по два от
договорите за заем е
01.09.2012г./тези сключени с Н.С. /, а по другите два договора за заем този срок е бил до 30.09.2012г. /договорите за заем с *** /.
Заедно с това въпросното плащане е
извършено и в рамките на шестмесечния срок по чл. 646, ал. 2 т.3 от ТЗ ,който срок в
конкретния случай ,считано от 30.11.2012г.
,когато е подадена молбата за откриване на производство по несъстоятелност,започва от 30.05.2012г. Поради това конкретното плащане ,което е
извършено на 01.10.2012г. се явява извършено в рамките и на този шестмесечен срок – то е извършено в началото на месеца
предхождащ месеца на подаването на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност.
Това плащане също така се явява извършено до
30 дни след падежа на паричното задължение ,който падеж по двата договора за
заем и анексите към тях сключени с *** е 30.09.2012г. / по отношение на тях
плащането е извършено на деня следващ падежа на задължението, а именно на
01.10.2012г. / , а по договорите за заеми и
анексите към тях сключени с Н.С. е 01.09.2012г. плащането е извършено в
последния тридесети ден след падежа на задължението- на 01.10.2012г.
Това последното
обстоятелство има отношение към възражението на ответника Н.С. ,че се касае за
изпълнение на задължение на „*** „ ООД ,което е в кръга на обичайната дейност на длъжника. По този
повод се налага изясняване на смисъла на понятието „ изпълнение в кръга на
обичайната дейност на длъжника „.
В ТЗ липсва легално
определение на това понятие.Това понятие се употребява в Закона за
счетоводството в допълнителните разпоредби - §1 т.11 и т.12 и съдът намира ,че
при липсата на легално определение на това понятие в ТЗ ,няма пречка , а
напротив следва по аналогия да се приложи определението на това понятие, употребено по
смисъла на Закона за счетоводството ,доколкото този закон урежда счетоводното
отразяване на дейността и
финансово-икономическото състояние на едно търговско предприятие
,каквото е и предприятието на „*** „ООД / в несъст./
- гр.Плевен . Според т.12 от § 1 от ДРР
на Закона за Счетоводството, обичайна дейност е съвкупност от стопански
операции ,извършвани регулярно от предприятието в рамките на осъществяваната от
него дейност. То се изяснява допълнително при съвместното
му тълкуване с т.11 от §1 от ДР на Закона за счетоводството в която се сочи ,че
„ нетни приходи от продажби са сумите от продажба на продукция ,стоки и услуги
получени от обичайната дейност на предприятието ,намалени с търговските
отстъпки,данъка върху добавената стойност и други данъци пряко свързани с
приходите . “
Имат се предвид следователно тези
стопански операции ,които са икономически израз на извършваните от търговското предприятие регулярни
търговски сделки – продажби на стоки , услуги и всякакви др. търговски
сделки ,които са свързани с предмета на дейност на съответния търговец в
резултат на които се получават приходи от извършваната стопанска дейност на
конкретното предприятие.
В случая от
регистрацията на „*** „ООД в търговския регистър се вижда , че предмета на
дейност на това търговско дружество е „вътрешна
и външно-търговска дейност във всички разрешени от закона форми и с всички
разрешени от закона стоки.строителство ,
строително-ремонтна и монтажна дейност в страната и чужбина ,строителство ,
реконструкция и ремонт на пътища , инвеститорски контрол ,покупка , строеж
и/или обзавеждане на недвижими имот с
цел продажба или отдаване под наем
,модернизация и реконструкция на строителни обекти , инженерингова , проекто-конструкторска дейност , лизинг , внос –
износ,реекспорт , транспортна , спедиторска
дейност , туристическа и рекламна дейност , агентство ,посредничество на
български и чуждестранни фирми в
страната и чужбина ,представителство / без процесуално / . Именно сключваните от „*** „ООД търговски
сделки в кръга на посоченият предмет на
дейност ще формират обичайната дейност на длъжника по смисъла на чл. 646 , ал.
5 от ТЗ ,която пък намира своя стопански израз в отчитаната по Закона за счетоводството обичайна дейност по смисъла на § 1 т. 12 от
ДР на ЗС в резултат на която търговското дружество формира приходи.
След като се изясни
понятието по този начин ,съдът намира ,че извършеното на 01.10.2012г. плащане
на сумата 188 015,83 лв. ,която е била
изплатена в изпълнение на задължение на търговското дружество произтичащо от
договори за заем и договор за цесия в
никакъв случай не се вмества в горното понятие. То не е нито действие на длъжника по изпълнение на
негово задължение от сключена търговска
сделка в кръга на предмета на дейност на търговското дружество посочен
по-горе,нито има качеството на регулярна стопанска операция ,която да отчита
такава търговска сделка, извършена в кръга на предмета на дейност.
Вярно е съждението
на в.л.Б.А. от с.з. на 12.05.2017 г. ,че
много малко са предприятията ,които не работят със заемни средства, а работят само със свои собствени средства ,но
това не придава характер на обичайна дейност /в смисъла на регулярна стопанска
операция / на вземането на заемни средства ,респ. на тяхното връщане на
заемодателя.
Касае се по-скоро за спомагателна стопанска
операция по привличане на оборотни средства и в т.см. обслужваща обичайната
дейност на предприятието,която се състои в
производство и продажба на продукция ,стоки , услуги. В т.см. съдът
възприема и тази част от експертното заключение в която се изследва за какво са
изразходвани получените заемни средства от която може да се направи извод ,че
тези заемни средства са изразходвани за
плащания към съконтрагенти на „***„ по сделки свързани с предмета на дейност на
това дружество/ вж. таблицата от заключението на в.л.Б.А. на л. 250 от делото /,т.е
обичайната дейност на „*** „ намира израз в посочените в тази таблица фактури
,отразяващи конкретна търговска сделка ,респ. конкретна стопанска операция , но
вземането на заем , респ. изплащането на задължението по този заем не влиза в
кръга на тази обичайна дейност на предприятието,която следва да е насочена към
реализиране на приходи от търговската му дейност, а представлява спомагателна
,съпътстваща дейност по осигуряване на средства –оборотни или за инвестиции
чрез тяхното заемане от трети лица –независимо дали се касае за заеми от банки или от физически лица .
Смисълът на това
понятие „обичайна дейност на длъжника „ който е вложен в чл. 646, ал.5 от ТЗ
следва да се изяснява и с оглед на мотивите на вносителите на проекта за Закон
за изменение и допълнение на ТЗ / с
който Закон впоследствие са приети
промените в чл. 646 от ТЗ / според които мотиви „ В предлаганата ал. 6 на чл.
646 са уредени две легални защити в полза на определени плащания . Целта на
това изключение е да бъдат защитени нормалните плащания в оборота , АКО ТЕ
НЯМАТ ПРЕФЕРЕНТЕН ЕФЕКТ по отношение на съответния
кредитор / не увреждат останалите кредитори / и са извършени в кръга на
обичайната стопанска дейност на длъжника . Под това изключение биха попаднали
напр. плащанията за предоставени комунални услуги ,ако са извършени в обичайните за
оборота срокове /до 30 дни от падежа / „ .
Конкретното плащане
на сумата на 188 015,83 лв.,обаче има съвсем различни характеристики от характеристикиете
на защитените от чл. 646 , ал. 5 от ТЗ плащания.То не е в кръга на обичайната
дейност на длъжника , произтичаща от предмета му на дейност и чрез упражняването на която то формира
стопански приходи . Освен това
въпросното плащане определено има преферентен ефект
за кредитора Н.С. ,който съвсем ясно се
проявява в това ,че нейното вземане бива
изцяло удовлетворено с предпочитание с еднократно
плащане в значителен размер, въпреки ,че то няма никакви привилегии и
обезпечения /такива не са уговорени в договорите за заем ,нито пък се твърди да
са били учредени впоследствие подобни обезпечения на тези вземания /. По този начин, чрез това предпочтително
удовлетворяване на вземането на Н.С. се увреждат интересите на кредиторите в
производството по несъстоятелност ,в т.ч. и на кредитори с обезпечени вземания.
Това най –ясно се вижда ,ако условно се
приеме ,че въпросното плащане не беше извършено на 01.10.2012г. , а беше прието като вземане в производството
водено срещу несъстоятелния длъжник при
което при евентуално съставяне на сметка за
разпределение ,това вземане би имало ред за удовлетворяване едва по чл.
722,ал.1 т. 8 от ТЗ / като необезпечено вземане възникнало преди датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност / в какъвто случай
едва ли би се стигнало изобщо дори до
неговото частично, камо ли пък до
пълното му удовлетворяване.
Освен всичко друго
,в конкретния случай следва да се има предвид и това ,че единият от
двамата управители и съдружници в „*** „ООД / в несъст.
/ , а именно- В. В. С. и лицето в чиято полза е извършено плащането на сумата 188
015,83 лв. са свързани лица по смисъла на § 1 т.1 от ДР на ТЗ ,тъй като те са
съпрузи –обстоятелство,което изрично беше прието от съда като безспорно между страните по делото.
С оглед на изложеното дотук съдът намира ,че
за конкретното изпълнение на парично задължение на длъжника произтичащо от
договори за заем и договор за цесия
,което задължение е било изискуемо към момента на плащането на сумата
188 015,83 лв. не е налице хипотезата на чл. 646, ал. 5 от ТЗ –това изпълнение да е в кръга на
обичайната дейност на длъжника ,поради което и на осн.
чл. 646, ал. 2 т. 3 от ТЗ следва да бъде обявено за недействително по отношение
на кредиторите на несъстоятелността на „*** „ООД / в несъст./
- гр.Плевен.
След като се
уважава предявеният като главен иск / вж.уточняващата молба на л. 11 от делото
с която този иск е посочен като главен / , то става ненужно произнасянето на
съда по евентуално предявения иск по чл. 646, ал. 2, т.1 от ТЗ.
С оглед изхода на
делото по главния иск по чл. 646 , ал. 2 т. 3 от ТЗ обаче следва да бъде уважен
и акцесорния по своя характер иск
по чл.34 от ЗЗД във вр. с чл.55 от ЗЗД за осъждане на ответника Н.Б.С. да
заплати на „***“ ООД / в несъст./ получената чрез
обявеното за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността действие сума в размер на 188 015,83 лв./ сто осемдесет
и осем хиляди , и петнадесет лева и осемдесет и три стотинки /, която се дължи заедно със
законната лихва от подаването на исковата молба – 03.09.2014 г. до
окончателното и плащане .
С оглед този изход
на делото следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените
от него деловодни разноски ,които според представения списък по чл. 80 от ГПК
са в размер на 7 554лв. / 7 404лв. за адвокатско възнаграждение и 150 лв. за вещо лице. /
Поради изложеното
, Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОБЯВЯВА на осн. чл. 646, ал. 2 т. 3
от ТЗ за НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „*** „ ООД/ в несъс./, с ЕИК-Т.П.Н.
,гр.Плевен , извършеното от длъжника „***
„ ООД – гр.Плевен чрез плащането на 01.10.2012г. на сумата 188015,83 лв. в полза на Н.Б.С. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника „*** „ ООД към Н.С., произтичащо от договор за заем
от 19.02.2008 г. и анекси към
него , от договор за заем от 26.02.2009
г. и анекси към него и от договор
за прехвърляне на вземане от 08.10.2011г., сключен между ***/ цедент / и Н.Б.С./цесионер /, както
и от договор за заем от 03.08.2007 г.и анекси към него и Договор за заем
от 07.01.2009 г. и анекси към него ,като извършено в 6-месечен срок преди
подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ и едновременно с това извършено след
началната дата на неплатежоспособността на „***„ООД ,която е 06.01.2012г.
ОСЪЖДА Н.Б.С., ЕГН- ********** *** на осн. по чл.34 от ЗЗД
във вр. с чл.55 от ЗЗД да заплати на „***“ ООД / в несъст./-
гр.Плевен получената чрез обявеното за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността действие сума в
размер на 188 015,83 лв./ сто осемдесет и осем хиляди ,и петнадесет лева и
осемдесет и три стотинки /, ведно със законната лихва върху нея,считано от постъпването на исковата молба в съда – 03.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата .
ОСЪЖДА ***“ООД/н/,гр.Плевен,ЕИКТ.П.Н. и Н.Б.С. да заплатят на ищеца„***“АД-Гърция,чрез клона си с
наименование „****** БЪЛГАРИЯ“, гр.София,ЕИК***, направените деловодни разноски в този процес
,които са в размер на 7 554лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението е
постановено при участието на „*** „
АД като
трето лице –помагач на страната на ищеца
„***“АД.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :