МОТИВИ
към присъда по НОХД № 5541/2013 г. по описа на ПРС –
ХVІІ н. с.
РП гр. Пловдив е повдигнала пред РС гр. Пловдив
обвинение спрямо подсъдимия Г.Х.К. за престъпление по чл.343 Б ал.1 от НК за това,
че на 30.09.2013 г. около 01:40 ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „В.“
пред № **, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.” с рег. №
******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.25
на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта под № 885/30.09.2013 г.
Прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимия по
посочената в обвинителния акт правна квалификация на деянието. Моли съда да
наложи на извършителя наказание при условията на чл.54 от НК в размер на четири
месеца с отложено изпълнение, както и лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година и два месеца.
Подсъдимият Г.Х.К. се явява в съдебно заседание,
признава се за виновен, не дава обяснения. Иска от съда налагане на наказание
пробация в по - малък размер.
Съдът като прецени и анализира по отделно и в
съвкупността им доказателствата по делото прие за установено следното:
Подсъдимият Г.Х.К. е роден на *** *** *, б., български гражданин, с основно
образование, безработен, не женен, не осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият К. е освобождаван на два пъти от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на
основание чл.78 А от НК, а именно с решение по НАХД № 1724/2001 г. по описа на
ПРС, влязло в сила на 30.04.2002 г. – за извършено на 07.09.2001 г.
престъпление по чл.343 Б ал.1 от НК, и с присъда по НОХД № 2436/2011 г. по описа на ПРС, влязла в сила на 15.06.2011
г. – за извършено на 29.10.2010 г. престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130
ал.1 от НК.
Подсъдимият Г.Х.К. е правоспособен водач на МПС,
притежаващ категории „В” и „М”. Вечерта на 29./30.09.2013 г. той бил в гр.
Пловдив в заведение, където консумирал алкохол – бира. Около 01:30 ч. на
30.09.2013 г. подсъдимият тръгнал да се прибира с управляван от него лек
автомобил „Ф.” с рег. № ******, собственост на неговия брат, за село К. обл.
Пловдивска, където живеел. На бул. „В.” срещу № *** той загубил управление
върху автомобила, преминал през разделителната ивица на пътното платно, ударил
два пътни знака и спрял автомобила в метален стълб.
На мястото на произшествието пристигнали веднага
свидетелят И. К. и колегата му Н. Д. – полицейски служители към Сектор „ПП” гр.
Пловдив. Полицаите видели катастрофиралия автомобил и водачът му подсъдимият
К., който бил до него. Тъй като К. лъхал на алкохол, го изпробвали за наличие
на алкохол в кръвта му чрез техническо средство „Дрегер”. Уредът отчел
концентрация от 2.26 промила алкохол. На водачът бил съставен акт – АУАН №
008685/30.09.2013 г., както и талон за медицинско изследване, тъй като подсъдимият желаел да даде кръвна проба.
Свидетелството за управление и контролния талон на К. били иззети.
Подсъдимият бил закаран до дежурното болнично
заведение, където дал кръв за извършване
на медицинско изследване за установяване наличието на алкохол в кръвта му. От
болнично заведение лицето било закарано до Трето РУП Пловдив, където било
задържано за срок от 24 часа по ЗМВР.
Според заключението на вещото лице по изготвената ХЕ
/л.15 от досъдебното производство/ в изпратените за изследване проби кръв,
взети от лицето Г.К., се доказа етилов алкохол в количество 2.25 промила.
Според заключението на вещото лице по изготвената ОЕ
/л.20 – 21 от досъдебното производство/ размерът на причинените имуществени
вреди по метален стълб и два броя пътни знаци към датата на настъпилото ПТП –
30.09.2013 г., е 845.23 лв.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на свидетеля К., заключенията
по ХЕ и ОЕ, АУАН, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско
изследване, справка за регистрация на МПС, договор за покупко – продажба на
МПС, заповед за полицейско задържане, протокол за ПТП, справка за нарушител от
региона, характеристична справка, справка за съдимост.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля К.
като последователни, логични, съответстващи на останалите доказателства по
делото и неоспорени от страните.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по
изготвената ХЕ като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в
съответната област, неоспорено от страните по делото.
По същите съображения като горните се кредитира изцяло
и заключението на вещото лице по изготвената ОЕ.
При така приетата и изложено фактическа обстановка
съдът счете, че подсъдимият Г.Х.К. е осъществил с действията си от обективна и
субективна страна съставът на престъпление по чл.343 Б ал.1 от НК, тъй като на
30.09.2013 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „Ф.” с рег. № ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2
на хиляда, а именно 2.25 на хиляда, установено по надлежния ред.
От обективна страна подсъдимият К. е правоспособен
водач на моторно превозно средство, като на 30.09.2013 г. в гр. Пловдив на бул.
„В.” е управлявал лек автомобил „Ф.” с рег. № ******, след като е бил употребил
алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта му е била 2.25 на хиляда и
същата е била установена по надлежния ред – съгласно чл.1 ал.2 пр. ІІ от Наредба
№ 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС – с медицински и лабораторни изследвания.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
С оглед на така
посочената правна квалификация на извършеното от подсъдимия Г.К. престъпление
по чл.343 Б ал.1 от НК като съобрази целите на наказанието посочени в чл.36 от НК, за да определи и наложи на извършителя справедливо и съответстващо на
деянието и дееца наказание, както и като отчете смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът прие да определи и наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл.54 от НК, а именно при лек превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства. Като смекчаващи съдебният състав прие направеното
самопризнание от подсъдимия, чистото съдебно минало, от обстоятелството, че е
безработен – като основание за приемане на лицето, че е в затруднено материално
положение. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха високата концентрация на алкохол в кръвта на
водача, наличието на наложени административни наказания за нарушения, засягащи
обществените отношения свързани с транспорта, както и причиняването на
материални щети – по ударените два пътни знака и стъбл.
Съдебният състав прие да наложи наказание
лишаване от свобода на подсъдимия К. в размер на три месеца, изпълнението на
което да отложи на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три
години, което наказание по вид и размер
прецени, че се явява съответно на стореното и на личността на извършителя, а и
би повлияло върху преустановяване на престъпната дейност на подсъдимия.
Тъй като подсъдимият К. е бил задържан по реда на
ЗМВР за едно денонощие, а именно на
30.09.2013 г., то това време на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК съдът
приспадна от така определеното и наложено наказание лишаване от свобода в
размер на три месеца, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
За престъплението по чл.343 Б ал.1 от НК съобразно
нормата на чл.343 Г от НК задължително се налага и наказание по чл.37 ал.1 т.7
от НК лишаване от права, поради което и с присъдата си съдът прие да лиши на
основание чл.343 Г вр. чл.37 ал.1 т.7 вр. чл.343 Б ал.1 от НК подсъдимият Г.К.
от право да управлява МПС за срок от една година. От това наказание лишаване от
право да се управлява МПС за срок от една година на основание чл.59 ал.4 от НК
съдебният състав приспадна времето, през което за същото деяние – престъпление
по чл.343 Б ал.1 от НК, подсъдимият е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право, а именно от 30.09.2013 г. до влизане на
настоящата присъда в сила.
По делото са направени
разноски в общ размер на 84 лв. за възнаграждения на вещи лица, които разноски с
оглед на осъдителната присъда съдът присъди в тежест на подсъдимия Г.Х.К. на
основание чл.189 ал.3 от НПК, които следва да заплати по сметка на ВСС.
По изложените мотиви
съдът постанови настоящата си присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.