Определение по дело №632/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е с правно основание чл.341,ал.2, във връзка с чл.249,ал.3 НПК и е образувано по частен протест на прокурор от РП- Г. против разпореждане № 2450 от 21.08.2012г., постановено по НОХД №460/2012г. по описа на РС-Г.. Твърди се от прокурора, че на 20.07.2012г. РП-С. е внесла за разглеждане в съда (РС-С.) обвинителен акт срещу Р. М. Д. от С., ведно с материалите по ДП № 699/2010г. на РУП-С., за престъпление по чл.196,ал.1,т.1 НК, но с разпореждане по чл.249 НПК съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение. Излагат се в протеста съображения от прокурора, че атакуваното разпореждане на съда е незаконосъобразно и неправилно, тъй като не са нарушени правата на обвиняемия. Сочи се от прокурора, че, макар и да не е спазена процедурата по ЗПП, в досъдебното производство- при привличане на Д., разпита му и предявяване материалите по делото е присъствал посочения от АК-Б. защитник- адв.Е. П. В горния смисъл се иска окръжният съд да отмени атакуваното от прокурора разпореждане на СРС.

След като се запозна с частния протест, атакуваното разпореждане и материалите по досъдебно производство № 699/2010г. по описа на РУП-С., окръжният съд установи следното:

В РС-С. е внесен обвинителен акт срещу Р. Д. за престъпление по чл.196,ал.1,т.1, във връзка с чл.194,ал.1, във връзка с чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б”, и чл.18,ал.1 НК. Обвинителният акт е внесен повторно в съда, след като с решение по ВНОХД № 235/11г. на БлОС е отменена присъда по НОХД № 183/11г. на СРС и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснато на досъдебната фаза съществено процесуално нарушение, изразяващо се в осъществяване на процесуално-следствени действия с обвиняемото лице без участие на защитник при наличие на основания за задължително участие на такъв, поради данни, че Д. страда от психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам. След връщане на делото на прокурора от окръжен съд, разследващия полицай е поискал – с писмо от 13.06.2012г. - от АС на АК-Б. определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ на обвиняемия Д.. С уведомително писмо от 22.06.2012г. РУП-С. са уведомени, че за осъществяване правна помощ на обв.Д. е определена адвокат Е. П.. С Постановление, датирано от 13.06.2012г., разследващият орган е назначил адв.Попова за служебен защитник на обв.Д. – на основание чл.26,ал.2 ЗПП. На 28.06.2012г. Р. Д. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.196,ал.1,т.1 НК, във връзка с чл.194,ал.1 НК и чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” НК, във връзка и с чл.18,ал.1 НК, на което процесуално-следствено действие- видно от постановлението за това- е присъствала и адв.Е. П. Непосредствено след привличането му като обвиняем и в присъствието на защитника се, Д. е разпитан в това си качество (на обвиняемо лице) и по-късно същия ден (на 28.06.2012г.) материалите по разследването са предявени нему и на адвоката му (както се установява от протоколите за това). В заключителното постановление от 05.07.2012г. разследващият полицай е изразил становище, че ДП № 699/10г. на РУП –С. следва да се изпрати на РП-С. с мнение за предаване на съда на обв.Д.. И на 20.07.с.год. в деловодството на РС-С. е внесен обвинителен акт срещу Роме Д. за посоченото по-горе престъпление.

С разпореждане № 2450 от 21.08.2012г. определения по делото (НОХД № 460/12г. по описа на РС-С.) съдия-докладчик е прекратил съдебното производство и върнал делото на СРП с указания за отстраняване на допуснато на досъдебната фаза съществено процесуално нарушение, довело до накърняване правата на обвиняемия. В мотивите на разпореждането си съдията е преценил, че защитникът на Д. не е назначен по реда, предвиден в НПК и Закона за правната помощ, тъй като е бил назначен по друго досъдебно производство (приел е, че вероятно се дължи на техническа грешка) и преди датата, на която адвокатът е бил определен от БлАК за осъществяване на предоставената правна помощ. Първостепенният съд е приел, че –съобразно ТР № 2/2001г. на ОСНК- привличането на Д. като обвиняем при наличие на основания за задължително участие на защитник, е било извършено с участие на нередовно назначен адвокат за служебен защитник, който е участвал и в следващите процесуално-следствени действия, с което са ограничени процесуалните права на обвиняемото лице.

В законоустановения срок представителят на РП-Г. е депозирал настоящия протест срещу разпореждането на РС-С., копие от който е изпратен на обвиняемия. Последният не е направил възражение срещу протеста в срока за това.

Така постъпилия в ОС-Б. частен протест настоящият съдебен състав намира за допустим, а по същество – и за основателен поради следните съображения:

Съгласно заключението по назначената в хода на ВНОХД № 235/11г. на БлОС комплексна съдебно-психиатрична-психологична експертиза обвиняемият Д. е с наркотична зависимост- хероинов тип, със синдром на зависимост, със запазени психични способност да разбира свойството и значението на деянието си, да дава достоверни обяснения и да ръководи постъпките си, но не може да се защитава сам. Т.е. налице са предпоставките на чл.94,ал.1,т.2 НПК, в който случай –съгласно нормата на чл.94,ал.3 НПК- съответният орган е длъжен да назначи за защитник адвокат. Съобразно разпоредбата на чл.199,ал.1 НПК в досъдебното производство това следва да стане с постановление на разследващия орган. Действително, в настоящия казус, след като е поискал на 13.06.2012г. от АС при АК-Б. да определи адвокат за осъществяване правна помощ на обв.Д. и съответно- е бил уведомен с нарочно писмо от 22.06.2012г., че за такъв е определена адв.Елена Попова от С., разследващият полицай се е произнесъл с постановление от 13.06.с.г., с което е назначил адв.Попова за защитник на обв.Д. по ДП № 997/11г. (по-горе в постановление е цитирано ДП № 699/11г. на РУП-С.). Т.е. правилен се явява изводът на съдията-докладчик от СРС, че актът на разследващия орган по ДП № 699/11г. по чл.26,ал.2 ЗПП предшества уведомителното писмо на АС при АК-Б..

Незаконосъобразен се явява обаче изводът на СРС, че с горното е допуснато процесуално нарушение, което съществено ограничава процесуалните права на обвиняемия. Несъмнено е, че е допуснато процесуално нарушение, но същото не е съществено- по смисъла на НПК и на цитираното и в атакуваното разпореждане ТР № 2/02г. на ОСНК на ВКС, понеже не е довело до накърняване на процесуалните права на обв.Д.. Безспорно е, че АС при АК-Б. е определил адв.П. за осъществяване правна помощ на обвиняемия по ДП № 699/11г. на РУП-С. и че именно тя е участвала при привличане на това лице като обвиняем, при разпита му като такъв и при предявяване на материалите по делото.

Т.е. доколкото при извършване на горепосочените процесуално-следствени действия е участвал защитник на обвиняемия, който е следил за ненакърняване на неговите права и законни интереси, то въззивната инстанция счита, че не е допуснато съзряното от съдията –докладчик от СРС съществено процесуално нарушение, поради което разпореждането на последния следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото –върнато на решаващия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. (Тук е мястото да се отбележи, че в това производство съдът не е компетентен да преценява има ли допуснати други, различни от визираните в атакуваното разпореждане, процесуални нарушения, които да са основание за връщане на ДП на прокурора, а се произнася единствено по законосъобразността на обжалвания съдебен акт на първостепенния съд).

Така мотивиран от горното и на основание чл.345, във връзка с чл.249,ал.3 НПК, Благоевградският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане № 2450 от 21.08.2012г., постановено по НОХД № 460 по описа на Районен съд- Г. за 2012г., с което е прекратено съдебното производство и делото върнато на РП-С..

ВРЪЩА делото на РС-С. за продължаване на съдебното производство по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, респ.- протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: