№ 5166
гр. София, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110116092 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т...” ЕАД срещу ответника В. Й. П. установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните
вземания: за сумата от 887.20 лв., представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м. 04.2021 г., в
топлоснабден имот, находящ се в – гр. София, ..., за сумата от 142.84 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода 15.09.2020 г. – 17.10.2022 г., сумата от 19.90 лв., представляваща
главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от
01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. и 4.42 лв. – лихва, ведно със законната лихва
върху главницата от 28.10.2022 г. до плащането. Претендира направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника, е възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати
1
установената покупна цена, обективирана в представените по делото
фактури.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.
30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът В. Й. П. е депозирал отговор на
исковата молба, с който признава предявените искове и излага твърдения, че е
изплатила изцяло претендираните вземания.
„Д..” ЕООД, конституирано в производството като трето лице-помагач
(ТЛП) на страната на ищеца, изразява становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства, неоспорени от
ищеца, се установява, че след завеждане на исковата молба ответникът е
заплатил на ищеца претендираните с исковата молба главно и акцесорно
вземания, което обстоятелство съдът следва да вземе предвид разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 от ГПК. Същите обстоятелства са потвърдени от процесуалния
представител на ищеца в проведеното на 22.02.2024 г. открито съдебно
заседание по делото. Ето защо така предявените искове следва да се
отхвърлят, поради извършено след завеждане на исковата молба от страна на
ответника плащане.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78. ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него разноски по делото в размер на 175.00 лв.
(държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), тъй като ответникът е
дал повод за завеждане на делото и по аргумент на обратното на чл. 78, ал. 2
от ГПК ответникът дължи на ищеца такива. Дължимите по заповедното
производство разноски са в размер на 46.08 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т...” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление гр. София, .., срещу В. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ..., искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните суми: сумата от 887.20
лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. – м. 04.2021 г., в топлоснабден имот, находящ се в – гр.
София, ..., с абонатен №221056, сумата от 142.84 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2020 г. –
17.10.2022 г., сумата от 19.90 лв., представляваща главница за предоставена
услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. и
4.42 лв. – лихва за периода от 31.10.2019 г. до 17.10.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 28.10.2022 г. до плащането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 18.11.2022 г. по
ч. гр.д. № 58970/2022 г. на СРС, ІІ ГО, 76 с-в.
ОСЪЖДА В. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ..., да заплати
на „Т...” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ...,
сумата от 175.00 лева – разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото и разноски за заповедното производство в размер на 46.08 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Д..” ЕООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3