№ 81143
гр. София, ....................
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.........................
като разгледа докладваното от ......................... Частно гражданско дело №
20251110127711 по описа за 2025 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на ................. срещу П. И. К. за заплащане на
сумата от 1000 лв., представляваща главница по договор за заем
........................, сключен между длъжника и ...................., вземанията по който
са прехвърлени на заявителя с рамков договор за цесия от ...................,
Приложение № 1 към него от ................... ведно със законната лихва от
..................... до изплащане на вземането, сумата от 194,70 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договора за заем за периода от
.................. г., сумата от 1012,80 лв., дължима по договор за допълнителни
услуги към заем ........................, сключен между длъжника и ....................,
вземанията по който са прехвърлени на заявителя с рамков договор за цесия от
..................., Приложение № 1 към него от ................... ведно със законната
лихва от ..................... до изплащане на вземането, сумата от 103,31 лв.,
представляваща лихва за забава по договора за заем за периода от ....................
Съдът е издал заповед за изпълнение за главницата по договор за заем
........................, възнаградителната лихва и лихвата за забава по него на
....................
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнени по договор
за допълнителни услуги към заем ........................, сключен между длъжника и
...................., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с рамков
договор за цесия от ..................., Приложение № 1 към него от ...................
съдът намира следното:
Доколкото с оглед изложените фактически твърдения от заявителя,
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 ДР
на ЗЗП, по отношение на представения договор за кредит и договор за
допълнителни услуги към него са приложими правилата на ЗПК и
разпоредбите на чл. 143 – чл. 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при
анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на
уговорената цена на допълнителни услуги е налице нарушаване на
1
императивни норми на ЗПК, като клаузите освен това са в противоречие с
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребител. Видно от представения договор за
допълнителни услуги към заем ........................, сключен между длъжника и
...................., е че в същия е предвидено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 1012,80 лв. при главница по кредита 1000 лв.
В настоящия случай, макар договорът за допълнителни услуги да е
обективиран в отделен документ, то както от заглавието на същия, така и от
неговото съдържание е видно, че е част от договора за заем ........................ С
него .................... се е задължил да предостави на кредитополучателя пакет от
допълнителни услуги .................... който включва следните услуги: посещение
вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на
вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на ....................,
безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути,
преференциално обслужване, право на участие в специални промоции. За
посочени услуги, кредитополучателят следва да заплаща допълнителна
месечна вноска в размер на 101,28 лв., чийто срок за плащане и падеж изцяло
съвпадат със срока на договора за заем и падежа на вноските по него. От
съдържанието е видно, че допълнителните услуги пакет .................. са
свързани със сключването на договора за кредит, отпускането на
потребителския кредит, както и с неговото изпълнение, което е в нарушение
на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите,
съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на
потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на
потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес, за тези
вземания заповед за изпълнение не следва да се издава, съответно заявлението
за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено в тази част.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение в
частта разноските съобразно отхвърлената част от заявлението за сумата от
42,17 лв. (20,26 лв. държавна такса и 21,91 лв. юрисконсултско
възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК на ................., ЕИК ......................., срещу П. И. К., ЕГН **********, в
частта за сумата от 1012,80 лв., дължима по договор за допълнителни услуги
към заем ........................, сключен между длъжника и ...................., вземанията
по който са прехвърлени на заявителя с рамков договор за цесия от
..................., Приложение № 1 към него от ................... както и за направените
по делото разноски в размер на 42,17 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
2
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от
него.
Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3