№ 22887
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ц Р Ц
при участието на секретаря Й Ц Д
като разгледа докладваното от Ц Р Ц Гражданско дело № 20241110133109 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Х. И., с която против „С К“
АД е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 и чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване на
нищожността на договор за потребителски кредит № ...... от 12.12.2023 г., сключен
между страните.
Ищцата твърди, че с ответното дружество са сключили договор за потребителски
кредит № ...... от 12.12.2023 г., по силата на който й бил отпуснат заем в размер на
1400 лева. Твърди, че на основание чл. 5 от договора на ищцата бил предоставен срок,
в който същата следвало да осигури като обезпечение гарант, отговарящ на условията,
посочени в общите условия или банкова гаранция в полза на ответното дружество. Тъй
като ищцата не изпълнила задължението да осигури надлежен поръчител или друг вид
обезпечение, на същата била начислена неустойка в размер на 1515 лева.
Твърди, че поради невключването на размера на неустойката в ГПР, посоченият в
договора ГПР не отговаря на действителния приложим ГПР по договора. Поради това
договорът противоречи на редица разпоредби на ЗПК. Намира, че чрез посочената
неустойка следва да бъде включена към размера на ГПР, тъй като е предвидено да се
кумулира към погасителните вноски и води до скрито оскъпяване на кредита. Заявява,
че процесната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и е в противоречие с добрите нрави. Посочва още, че процесната
неустоечна клауза е неравноправна, тъй като не е индивидуално уговорена. Излага
съображения за нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата от
1
договора, предвиждаща заплащането от страна на кредитополучателя на
възнаградителна лихва в размер над трикратния размер на законната лихва, който
размер бил посочен от съдебната практика като максимално допустим при
необезпечени кредити. Излага съображения за нищожност на клаузата от договора,
посочваща размера на ГПР като противоречаща на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради
изложените съображения моли съда да прогласи нищожността на процесния договор
за кредит като противоречащ на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „С
К“ ООД, с който се оспорват предявените искове. Излагат се съображения относно
действителността на процесния договор и отделните клаузи от него. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат
на закона. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен.
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: 1. сключването на процесния договор, 2. съдържанието на
процесния договор 3. както и договорът е нищожен заявените в исковата молба
основания
Видно от съдържанието на представения Договор за потребителски кредит
№............/17.12.2023 г страните са се уговорили, че заемодателят отпуска на
заемополучателя кредит в размер на 1400 лева, с месечни погасителни вноски с падеж
- петък и дата на първо плащане – 12.01.2024 г., годишен лихвен процент от 44,5 % и
годишен процент на разходите по кредита в размер на 54,5 %.
В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитополучателят следва в 3-дневен срок от
сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: 1) безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка, за период от
сключване на договора за кредит до изтичането на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два
пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включващи договорената
главница и лихви, или 2) поръчителство на едно или две физически лица, които да
2
отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. при един поръчител –
осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната; 2.2. при двама поръчители -
осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти размера на
минималната работна заплата за страната; 2.3. да не са поръчители по други договори
за кредит, сключени с кредитора; 2.4. да не са кредитополучатели по договори за
кредит, сключени с кредитора, по които да е налице неизпълнение; 2.5. да нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“,
както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни от ЦКР
на БНБ; 2.6. да представят служебна бележка от работодателя си или друг документ,
удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
В чл. 11 от договора е предвидено, че в случай че потребителят не изпълни
задължението си посочено в чл. 5 от договора за предоставяне на обезпечение или
предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1515,08 лева.
Представен е и погасителен план към договора за кредит, съгласно който общо
дължимата сума от потребителя е в размер на 3310 лева, от които – 1400 лева
главница, 394,92 лева – възнаградителна лихва и 1515,08 лева – неустойка.
Съдът намира за основателни аргументите за нищожност на договора, поради
нарушаване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно
цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. "а" от Дирекитва 2008/48/ЕО
на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който
кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е
потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху
обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата
на потребителя.
В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 54,5
%, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено.
В чл. 2, ал. 2 от договора е посочено, че ГПР е изчислен, като е взета предвид
само уговорената между страните възнаградителна лихва.
Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ е посочена в
разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
3
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Видно от съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него,
сумата от 1515,08 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение, е включена в
общата дължима от потребителя сума като част от погасителната вноска по кредита,
т.е. същата е дължима наред с взетата на заем сума в размер на 1400 лева и
възнаградителната лихва в размер на 44,5 % годишна лихва.
Посочената сума от 1515,08 лева настоящият състав намира, че следва да бъде
включена при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, каквото
обаче не е сторено от ответното дружество.
Това е така, доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение обезпечава
не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на
възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне
на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното
изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен
план. Така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но
не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението
(вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на
добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното
задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на
кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР.
В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело C-.../22,
съгласно което член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл,
че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на
месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или
4
те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи
по този кредит.
Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-
счетоводна експертиза, при включване на дължимата сума за непредоставяне на
обезпечение при изчисленията по формулата, съгласно Приложение №1 към чл. 19
ЗПК, годишният процент на разходите възлиза на 163,70 %, т.е. в значително по-голям
размер от посоченото в процесния договор за кредит.
Доколкото посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е от
съществено значение, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи, следва да се приеме, че посочването на ГПР,
който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в
решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № ..../2022 г. на ВКС, II ТО, според което
установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това
води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване
на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски
кредит има същата последица, както и непосочването му.
Както беше посочено по-горе, действителният размер на ГПР по процесния
кредит е в размер на 163,70%, за разлика от посочения в договора процент от 54,5%,
т.е. налице е неточно посочване на ГПР по потребителския кредит.
С оглед на гореизложеното, оспореният в настоящото производство договор за
потребителски кредит № ...... от 12.12.2023 г. се явява недействителен на основание чл.
22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита,
приравняващо се на непосочването му.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Същата претендира заплащането на разноски, както следва: за държавна
такса – в размер на 135 лева, за депозит за експертиза в размер на 300 лева, както и за
заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в настоящото
производство – 700 лева.
Ответното дружество е релевирало възражение за прекомерност на
5
претендираните от ищцата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, което
настоящият състав намира за основателно. Съдът намира, че с оглед неголямата
фактическа и правна сложност на делото, което е едно от масово разглежданите от
съдилищата дела, и като взема предвид и осъществената от адвоката работа по защита
правата и интересите на ищцата, справедливия размер на адвокатско възнаграждение е
размер на минимума от 400 лева, която именно сума следва да бъде присъдена в полза
на ищцата като разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК по иска на Л. Х. И., ЕГН: ********** срещу „С К“ ООД,
ЕИК: ................ договор за потребителски кредит № ...... от 12.12.2023 г., сключен
между ищцата, в качеството на кредитополучател, и ответника, в качеството на
кредитодател.
ОСЪЖДА „С К“ ООД, ЕИК: ................ да заплати на Л. Х. И., ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 835 лева – разноски в
производството по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6