РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1453
гр. Пловдив, 28.07. 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ХІІІ състав, в открито
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ПАСКОВ
при
секретаря Петя Петрова и с участието на прокурор при
Окръжна прокуратура – Пловдив Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1494 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба на П.А.А., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощника му адвокат Г.К., срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ град София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за
присъждане на сумата от общо 12 000 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди причинени му по
време на задържането по изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ в Арест
Пловдив и Затвора Пловдив, изразили се в болки, страдания, огорчение,
възмущение, внушаване на чувство за малоценност и др. Твърди се, че същите са
настъпили като резултат от нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС,
извършени чрез бездействие от страна на администрацията на затвора. Претендираните периоди на пребиваване в Арест
Пловдив и Затвора Пловдив, са заявени в исковата молба № 11124/07.06.2022 г.
(л. 2-3), както следва:
- 2 000 лева за периода от 09.06.2017 г. до 15.12.2017
г., когато твърди, че е пребивавал в Арест Пловдив;
- 10 000 лева за периода от 15.12.2017 г. до 14.03.2022
г., когато твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив.
Въпросните нарушения, които се твърди да са били
допуснати от затворническата администрация и за двата искови периода са се
изразили според ищеца в следното: пренаселеност на помещенията по настаняване
на ищеца, като се излагат твърдения, че жилищната площ е била под 4 кв. м.; липса на
вътрешна и външна изолация на стените следствие от което отоплението се
затруднява и има случаи, в които ищецът не може да заспи от студ, както и
високи през лятото ; непредоставяне на достатъчно дебели завивки, като на
молбите за предоставяне на такива, надзирателите са отговаряли, че не
разполагат с такива; спалното и постелъчно бельо се сменя изключително рядко,
което създава предпоставки за развъждане на дървеници и бълхи в следствие на които са му предоставяни
медикаменти против ухапванията от насекоми; непредоставяне на препарати за
почистване на тоалетните и спалните помещения; липса на водена индивидуална и
корекционна работа с ищеца, довело до поведенческа и личностна криза; липса на
достатъчно мебели, а малкото налични били счупени; лошо състояние на леглата,
които са деформирани, водещи до схващания на тялото, липсата на достатъчно чист
въздух, ограничена възможност н Арест Пловдив за отваряне на прозорците, липса
на стаи за л. свобода, които са непушачи, недостатъчен контрол от страна на
администрацията по отношение на пушещите затворници, недостатъчно пространство
при извеждането на каре, за движение и разходка на л. св.; при създадената организация в затвора Пловдив
съвпадат часовете за ползване на банята и пазаруването в лавката на затвора и
престоя на открито; лошо състояние на дограмите в затвора, което не позволява
да се запази топлината през зимния сезон; лошо качество на храната, както в
затвора, така и в лавката към него; не му е предоставян отпуск, поради
обстоятелството, че работи и му се полага, забавени документи от администрацията
на затвора Пловдив за предсрочно освобождаване.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв.
Кременалов поддържа иска, като сочи, че е основателен и доказан. Прави се
искане за присъждане разноски по делото.
Ответникът Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така
предявените претенции за неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето
им. Претендира юрисконсултско възнаграждение
Прокурорът от ОП – Пловдив,
задължително участващ по реда на чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС, изразява становище за
частична основателност на исковите претенции. Моли съда да присъди справедливо
обезщетение в съответствие с критериите по чл. 52 от ЗЗД.
Пловдивският административен съд, на първо място,
намира, че исковете са допустими. С
оглед на съдържанието на всяка от двете отделни
искови претенции се касае до иск за неимуществени вреди с правно
основание по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за
вреди, причинени на задържан от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Ищецът А. претендира
вреди от посочени нарушения за два отделни периода на задържането му в Арест
Пловдив и Затвора Пловдив. Исковете са предявени от надлежна страна, предвидена
сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице
данни да е бил действително задържан в посоченото място за лишаване от свобода.
Същите са предявени и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл. 285, ал.
1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от
специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според
правилото на чл. 205 АПК, искът се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в град
София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е
юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби. В случая се претендира обезщетение за извършено нарушение на
специализираната администрация по чл. 3 от ЗИНЗС в място за лишаване от
свобода, каквото е Затвора Пловдив, а съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС,
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални
служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва
да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация
да отговаря по предявения иск.
По същество исковата
молба е частично основателна.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна, че ищецът П.А.А.
е постъпил през първия период в Арест Пловдив от 10.06.2017 г. до 15.12.2017 г.,
ищецът пребивавал в стая № 209 на етаж 2, с площ от 14,74 кв. м.,
с отварящ се прозорец с размери 1,50 х 1,50 м, където има изградена модерна
система за диференцирано дневно и нощно осветление, съгласно стандартите за
осветеност. Стаята разполага със собствен санитарен възел с размери 1,4 кв. м. и
мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и
вечер, съобразно обема на бойлерите. За всеки л. св. е осигурено легло с размери 190х70 см., има маса за хранене с
размери 60х60 см., два броя табуретки с диаметър 30 см. По време на престоя на А.
в стаята не са настанявани повече от три задържани лица, включително с него.
Чаршафите се сменят и изпират ежеседмично, коридорите и общите помещения се
почистват и дезинфектират ежедневно, като това се осъществява от задържаните
лица. Всяка стая в санитарният възел има постоянно течаща студена вода, а
сутрин и вечер се подава и топла вода. Извеждането до банята става по месечен
график по два пъти седмично минимум, а при възникнали ситуации от медицинско
естество по съответното предписание. Арест – Пловдив е оборудван с водни
климатични конвектори свързани с водогреен газов котел, които се използват за
отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани
с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста представлява всмукателна
и нагнетяваща уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от арестното
помещение се изсмуква и отвежда навън, а с помощта на други торбини отвън се
вкарва в килиите.
Ищецът А. постъпил в Затвора Пловдив
на 15.12.2017 г., като за времето от 15.12.2017 г. до 31.12.2018 г. вкл. няма
данни с колко други л.св. е пребивавал ищецът в спалното помещение, посочва се
единствено, че в Затвора Пловдив и в системата на ГДИН единственият меродавен
документ, от който може да се направи справка за броя на л.св. по спални
помещения, е „Сведение за разпределение и движение на лишени от свобода“, което
пък по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и
териториалните й поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено със Заповед № Л-42/02.01.2020
г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от Държавната агенция „Архиви“, се
съхранява за срок от три години;
Ищецът А. от 01.01.2019 г. до 25.07.2019 г. пребивавал
в спално помещение № 50 на пост 5, което е с площ от 28,70 кв. м., без площта
на санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,95 х 1,17 м. и 0.48
х 1,17 м. и самостоятелен санитарен възел с площ от 2,48 кв. м. с един отваряем
прозорец с размери 0,27 х 1,17 м. В тази стая А. пребивавал за посоченото време
заедно с още най-малко пет и най- много шест лица.
Съгласно протокол № 2555/26.07.2019 г. от 26.07.2017
г. до 14.03.2022 г. А. е преместен и пребивава спално помещение № 59 на пост 5,
което било с площ от 26,64 кв.м., без санитарният възел. Помещението
разполагало с два отваряеми прозореца с размери 0,98 х 1,15 м. и 0,45 х 1,15 м,
а санитарният възел бил с площ от 2,59 кв. м. и също разполагал с отделен
отваряем прозорец с размер 0,35 х 1,15 м. В това помещение в различните дни на
престоя там ищецът пребивавал най-малко с още три лица и най-много с още шест
лишени от свобода.
През периода на изтърпяване наказанието на А. в
Затвора Пловдив не са правени основни ремонти на стаите, в които е бил
настанен. През 2017 г. в Затвора Пловдив се извършило боядисване на спалните
помещения, дограмата и подовата настилка били подменени. По време на престоите
на ищеца в Затвора Пловдив за всеки лишен от свобода, включително и за ищеца,
имало осигурено легло, като след ремонта, няма данни стаите с какви шкафове,
маси и столове били оборудвани. През периодите на престоите на ищеца такива
текущи ремонтни дейности се извършвали за смяна на течащи кранчета,
отстраняване на течове, смяна на осветителни тела, подмяна на счупени прозорци
и пр. В санитарните помещения, с които
разполагали всички стаи по настаняване на А., лишените от свобода можели да
ползват течаща студена вода. Топла вода лишените от свобода можели да ползват в
банята на Затвора Пловдив, съгласно утвърдени графици за използването ѝ
по два пъти седмично, съобразно с настаняването на лишените от свобода на
конкретните постове в затвора. Всички работещи лишени от свобода имали
осигурена възможност след приключването на всеки работен ден да използват
банята, като по време на престоя в Затвора Пловдив ищецът бил назначен на
работа, като чистач на 5 група л. св. и е имал неограничен достъп до баня и
топла вода. Спалните помещения в Арест Пловдив и Затвора Пловдив и по-конкретно
тези, в които бил настанен ищецът по време на всеки от двата му престоя там,
разполагали с отваряеми прозорци с размери, предоставящи възможност за
проникване на дневна светлина, като в килиите имало монтирано и изкуствено
осветление. В Затвора Пловдив липсвала изградена вентилационна система, но
всички прозорци били отваряеми, като проветряването на стаите ставало по
желание на лишените от свобода. Хигиената в спалните помещения се осъществявала
също от лишените от свобода, които за целта получавали съответните прибори,
като можели и да ги закупуват от лавката на Затвора Пловдив, или такива да им
бъдат донасяни от близките им, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и
хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и
държат при себе си. При престоите си в Затвора Пловдив на ищецът А. е
предоставян комплект спално бельо и завивки, като при нужда домакинът осигурявал
колкото комплекта са необходими. Отделно от това, лишените от свобода имали
право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла и да използват
лични такива в ротация със служебни. По време на изтърпяване на наказанията
лишаване от свобода ищецът не бил депозирал молби в Арест Пловдив и Затвора
Пловдив за допълнително осигуряване от затвора на завивки през зимата, като
отоплението в затвора се извършвало посредством изградено парно, както и други
жалби свързани с лоши битови условия. Прането на дрехи и смяната на спално
бельо се осъществявали по усмотрение на самия лишен от свобода ръчно, или чрез
изнасяне за пране от близките, или в пералнята при Затвора Пловдив, за което
били изготвени седмични графици за ползването им, включващи два дни в седмицата.
Следва да се отбележи, че чаршафите в Арест Пловдив се изпират ежеседмично в
пералните помещение на ареста.
По време периода на престой на ищеца в Арест Пловдив и
Затвора Пловдив и на територията им били осъществявани дейности по ДДД
обработка, съгласно сключени договори за дезинсекция и дератизация със
специализирани фирми. За 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г.
била извършвана редовна дезинсекция и дератизация на различните помещения на пенитенциарните
заведения по график, включително и спалните такива, съставляваща химична
обработка на помещенията против мишки, хлебарки, дървеници и др., каквито
дейности били документирани с протоколи (л. 25 и л. 28-49).
По отношение на трудовата дейност на А. в Затвора
Пловдив се установява ,че със заповед № 1247/14.05.2019 г. е назначена на
работа, като „чистач“ на 5-та затворническа работа (л. 60). Във връзка с провежданата
индивидуална корекционна работа с ищецът А. са провеждани периодични беседи с цел
установяване на актуалното му психо-социално положение. Включел се е и завършил
успешно в програма „Активно и позитивно бащинство“, взема участие в конкурс по
дърворезба.
Храната в Затвора Пловдив като състав, грамаж, дневни
дажби, седмични менюта, съгласно утвърдени документи от министъра на
Правосъдието и началника на Затвора Пловдив са предоставени от ответника (л.
75-79).
Ищецът А. прави
оплаквания за здравословни проблеми, но не е предоставил доказателства за тях
или липсата на медицинско обслужване при престоя му в Арест Пловдив и Затвора
Пловдив. В тази насока има противоречиви показания на ангажираните от А.
свидетели по делото.
По делото, във връзка с искане на адв. К. са приложени
документите свързани с производството по ЧНД № 0284/ 2022 г., образувано по
реда на чл. 437 – 441 от НПК, по подадената молба от А. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на наложеното му наказание.
Посоченото от фактическа страна се установява от приетите
по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на свидетелите
чиито показания съдът кредитира, но само отчасти и то само доколкото са
съответни на приетите и кредитирани от съда писмени доказателства.
На базата на
установените факти и анализа на доказателствата, от правна страна, съдът намери
следното:
По отношение на исковите претенции, установява се
категорично от приетите писмени доказателства, че ищецът реално пребивава от
10.06.2017 г. до 15.12.2017 г. в Арест Пловдив и от 15.12.2017 г. до 14.03.2022
г. в Затвора Пловдив. За посочените периоди да се разгледат по същество
оплакванията на ищеца, включително и с оглед установеното по отношение
наличието или липсата на всяко от тях, съдът ще осъществи и преценката си за
евентуалното кумулативно въздействие върху ищеца на условията, в които е бил
лишен от свобода, като вземе предвид и продължителността на всеки от престоите
му в място за лишаване от свобода, както и други обстоятелства, които имат
значение за правилното решаване на спора, което пък е предвидено в чл. 284, ал.
2 от ЗИНЗС.
Според нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Посочената
разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, съдържаща
изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък
възпроизвежда дословно така визираното в чл.
3 от КПЧОС основно човешко право. Според нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, в редакцията ѝ в сила от 07.02.2017 г., конкретно по отношение на
лишените от свобода, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, причинени от действия,
бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на
прякото приложение на чл. 3 от КПЧОС по силата на чл. 5 от КРБ, държавата, чрез
нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за
лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на
човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от
свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание,
свързано със задържането. Поради това и независимо от факта, дали в съответното
законодателство са въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни
задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода,
то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно
човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.
При наличие на посочената нормативна уредба и с оглед
на конкретните доказателства по делото, съдът намери, че изцяло неоснователна и
недоказана е първата от исковите претенции, а втората се явява само частично
основателна и доказана. В тази връзка и по-надолу в мотивите на съдебното
решение ще се разгледат поотделно всяко от оплакванията на ищеца, формулирани
иначе общо и за двата искови периода.
Конкретно досежно оплакването за пренаселеност на килиите по настаняването на ищеца А. и при
двата от престоите му в затвора, то следва да се има предвид общо, че според
нормата на чл. 3 от КПЧОС, никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В насока тълкуването на тази
разпоредба, относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода, е налице
разрешение, дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото „А. срещу
България“, както и „Н. и др. срещу България“, за това, че независимо, че
желателният стандарт, а в България и вече нормативно установен такъв, е четири
квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение
по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да
се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други
фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията, а недостигът на пространството
може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и
пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си
нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на
тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане, като например: липса на уединение при използване на тоалетната, лоша
вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на
подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води до ниво на
страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело Torreggiani and
Others). От това, според ЕСПЧ следва, че при оценката на това дали е
налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично
пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано
лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва
да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; (в) размера на килията
трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между
мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда
сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член.
В случая, според съда, независимо от факта, че разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, която сочи, че минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки
лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м., е влязла в сила след постъпването
на А. в място за лишаване от свобода, а именно през февруари 2017 г., то това
не означава, че за държавата в лицето на специализираната администрация в
местата за лишаване от свобода, не е съществувало задължение за изпълнение на
стандартите, касаещи минималната жилищна площ и преди този момент, като в тази
насока, както се каза, пряко приложима по силата на Конституцията е самата
КЗПЧОС.
На първо място, що се касае до първия от предявените
искове, макар да е установено от доказателствата по делото, че в рамките на
периода от 10.06.2017 г. до 15.12.2017 г. в ищецът А. действително е бил
задържан в Арест Пловдив, то твърдението за пренаселеност на помещенията по
задържането на А. остана напълно недоказано. Посочените
твърдения на ищеца не се установяват и от ангажираните свидетелски показания на
св. М. пребивавал с него в една стая по това време в Арест Пловдив. Същият
удостоверява, че трима л.св. разполагат с две шкафчета в помещението, като
същия брой на лицата е посочена и в предоставена от ответника справка рег.№
935/04.07.2022 г. (л. 22). Може да се направи категоричен извод, че не е
надхвърлен капацитета на спалното помещение.
Предвид посоченото съдът намира, че не може да приеме
за установено твърдението на ищеца за налична пренаселеност през престоя в Арест Пловдив.
Не така стои въпросът по отношение
на твърдението за пренаселеност в установения втори период на престой на ищеца
от 15.12.2017 г. до 14.03.2022 г., за
който се установява А. е пребивавал в Затвора Пловдив. По отношение на част от
този исков период, в който се установи, че лицето действително е пребивавало на
територията на Затвора Пловдив, а именно от 15.12.2017 г. до 31.12.2018 г. вкл,
с оглед доказателствената тежест в процеса и фактът, че ответникът не е представил
доказателства за това с колко други л.св. е пребивавал ищецът за горепосочените
периоди, които са от общо 382 дни, съдът приема, че е пребивавал в помещения, в
които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м.
От представените справки за периода от 01.01.2019 г.
до 14.03.2022 г. става ясно, че ищецът е
прекарал в стаи № 55 и № 59 на пети пост. Същият е търпял част от наказанието
си при условията на действителна пренаселеност. При това положение се
констатира, че в рамките на посочения последен период на практика ищецът е бил
в условия на пренаселеност за общо 272 дни. Същевременно за тези 272 дни не се
установява и ищецът да е бил поставен в условия на особено съществено нарушение
на изискванията относно разполагаемата площ на лишен от свобода, а именно под 3
кв. м. разполагаема площ на един лишен от свобода, съобразно със стандартите,
възведен в практиката на ЕСПЧ по тълкуване на чл. 3 от ЕКПЧОС. Все пак, предвид
общото оплакване за пренаселеност, съдът установи такава за посочените 272 дни,
като при това положение и според съда следва да се уважи претенцията на ищеца
за присъждане обезщетение в частта ѝ относно неизпълнение на нормативното
задължение на специализираната администрация на местата за лишаване от свобода
за осигуряване на съответна разполагаема площ при изтърпяване на наказанието на
ищеца за общо 272 дни в рамките на периода от 01.01.2019 г. до 14.03.2022
г.
Иначе, както от писмените
доказателства, така и гласните такива, по отношение на останалите оплаквания,
разгледани общо и за двата периода на престой на ищеца, се установява
категорично следното:
Недоказани според съда са изцяло оплакванията на ищеца
и за двата искови периода, свързани с неосигуряване на достатъчно светлина и вентилация в местата за лишаване от свобода. Действително, не са
налице доказателства в Затвора Пловдив да е била изградена специална
вентилационна система. Установява се категорично обаче, че всички помещения по
настаняването на ищеца са разполагали с прозорци повечето по два, от които е
била налице възможност за проникване на свеж въздух, както и на достатъчно
дневна светлина, предвид размерите им. Установено е, че в спалните помещения на
Затвора Пловдив има по два прозореца, както се каза и по един прозорец или
отдушник в самото санитарно помещение, които прозорци се отварят и поради това
е налице възможност за непрекъснато проветрение и то по желание на настанените
там лица. Установено е, че в помещенията
на Затвора Пловдив е осигурено и необходимото изкуствено осветление. По
отношение на оставеното дежурно осветление, то е необходимо за придвижване до
тоалетна в тъмната част на деня, предвид особените правила за осветлението в
пенитенциарните заведения. В тази връзка, действително, с оглед размера на
стаите, съпоставен с размерите на прозорците, може да се направи извод, че е
налице известно несъответствие с широко популярните строителни стандарти,
касателно нивото на проникване на дневна светлина в помещенията, но следва да
се има предвид и типа на сградата, която не е типична жилищна сграда, а такава,
при която е нужно да бъдат спазени и конкретни стандарти за сигурност и поради
това и изискванията относно осветеността, утвърдени по отношение на жилищните
сгради, не могат да се прилагат безусловно. Във връзка с оплакването относно
липсата на вентилация, се установява от доказателствата, че такава практически
се е осъществявала по възможните начини чрез отваряне на прозорците, за
проникване на свеж въздух отвън. Установява се също така, че и през втория
исков период за съществена част от времето А. е бил устроен на работа, във
втория период на шест дневна работна седмица, което е индикация, че в голяма
част от деня той е бил извън спалното помещение, поради което не може да се
счете, че са настъпили твърдените от него неимуществени вреди. От представените
документи е видно, че в Арест Пловдив има изградена съвременна вентилационна
система за проветрение на помещенията. Поради това и тези оплаквания и за двата
установени периода на престой съдът намира за недоказани. Не се установява,
нито от представените писмени, нито от гласните доказателства, ищецът да е страдал от респираторни
заболявания или задух, при това именно вследствие на липсата на въздух,
както се твърди, като за подобни негови оплаквания изобщо липсват ангажирани от
негова страна доказателства, като медицинска документация свързана с прегледи и
лечения. По отношение на медицинската помощ
ищецът споделя, че са му предоставени медикаменти (алергозан на хапчета) при
ухапвания от насекоми, което е в противоречие със свидетелските показания на
св. Б., който твърди, че не е получил медицинска помощ в Затвора Пловдив.
Недоказан е искът на А. свързан с други ставни заболявания предизвикани от лошо
състояние на леглата (вишките), поради
което искът му в тази част остана недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Както от писмените доказателства, така и гласните
такива, се установява категорично, че в стаите в Затвора Пловдив, през
разглеждания период на задържане на ищеца, са били изградени и са съществували санитарни възли с осигурена течаща студена
вода, като лишените от свобода са можели да ползват по определен график и
баня с осигурена топла вода поне два пъти седмично. Установено е според съда
поради това и при пълно съобразяване с изискването, възведено в разпоредбата на
чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съобразно с което на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения. Не се установява, нито от гласните, нито от
писмените доказателства, в някое от помещенията по настаняване на ищеца, по
време и на двата престоя, да не е бил изграден санитарен възел. Установява се от писмените доказателства, че санитарните възли, прилежащи
към всяко спално помещение, са били отделени от спалното помещение, като на
практика са отделни помещения, разполагащи и със собствени врати, прозорци или
отдушници.
От приложената справка е видно, че при наличие на повреди се осъществява
своевременна смяна на кранчета, отстраняване на течове и пр., като поради това
и оплакването за претърпени вреди от наличие на сочените обстоятелства на
повреди, които обичайно се появяват, не се доказва изобщо.
Не е доказано и твърдението относно липсата на
възможност да се ползва топла вода и
съответно за лоши условия за ползване банята при затвора Пловдив, доколкото
се установява, че е бил въведен график за използването ѝ по съответните
отделения в затвора, което е направено именно с оглед съобразяване факта на
ползването ѝ от значителен брой лица. Установено е, че в Ареста Пловдив
задържаните лица са имали на разположение сутрин и вечер топла вода. Във връзка
с достъп до баня и топла вода съгласно
трудовата дейност на А., той е имал ежедневен достъп до баня и топла вода,
когато е работел. По отношение на известно съвпадение на часовете за разходка и
лафка, частично и с времето за ползване на баня, то всеки л. св. сам определя
кое място през кой ден от седмицата да посети. Изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода се подчинява на правилата на пенитенциарните заведения и
графиците, които са определени за разпределение на времето. Сиреч, налице са били активни действия по
въвеждане на съответна организация за осигуряване на достъп на л. св. до всички
основни техни нужди.
Не е основателно и оплакването на ищеца за лошото състояние на мебелите в помещенията и
малкото шкафове, предвид обстоятелството, че именно в пета група са били
изцяло подменени настилка, дограма, легла, маси, столове и шкафчета, но заради
злоумишлени вредоносни действия на лишени от свобода същите са били увредени, за
което не може да бъде държана отговорна администрацията на затвора.
Оплакването на ищеца относно топлоизолация на външните стени на затвора и преживени от него неблагоприятни
усещания на студ и горещина, поради
нагорещяване през лятото и изстиване през зимния сезон от администрацията на Затвора Пловдив и
при двата му престоя там, също са неоснователни. На първо място, установява се
от представените от ответника писмени доказателства, а това е потвърдено и от
гласните доказателства, че в затвора отоплението през зимата се осъществява
посредством изградено локално парно, работещо по график през отоплителния
период. Установено е, че в затвора не е
специално изградена с външна и вътрешна изолация, но следва да се има предвид,
че поставянето на такава не е нормативно установено задължение на ответника.
Освен това, налице са данни, че през 2017 г. е била подменена дограмата на
прозорците, като е поставена нова ПВЦ дограма, което в значителна степен има
отношение към запазване на вътрешната температура и изобщо изолацията на
помещенията, респективно подобряване на условията на престой. Поради това и общите твърдения, че през зимата е
студено, като се има предвид, че се касае до характерни температурни стойности
за съответния сезон, не може да бъдат свързани пряко с неизпълнение на
задължения на администрацията на Затвора Пловдив и в тази насока да съставляват
обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от незаконосъобразно
бездействие.
Недоказани са
твърденията на ищеца, за наличие на
дървеници, хлебарки и др. в помещенията и по-конкретно в леглата на
лишените от свобода, то от доказателствата по делото се установява, че и за
двата периода на престой на ищеца са били създадени условия за поддържане на
елементарна хигиена в стаите, като отговорността за това обаче е била на самите
лишени от свобода. Установява се от представените и приети писмени
доказателства и за двата периода, че ежегодно по няколко пъти са се извършвали
дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на Арест Пловдив и Затвора
Пловдив, което е доказано от приложените протоколи, в част от които включително
с отразяване и че след извършване на обработката не е установено наличието на
вредители. Очевидно, въпреки положените в тази насока усилия, паразитни
насекоми – дървеници и хлебарки, за които са свидетелствали разпитаните
свидетели - не са изчезнали. Това обаче, не се дължи на незаконосъобразно
бездействие на специализираната администрация в местата за лишаване от свобода
за посочените два искови периода. Освен това, както става ясно от приложената
по делото справка, честотата на смяна на спалното бельо се определя от страна
на самия лишен от свобода и това не е задължение на администрацията на затвора,
доколкото това е място за лишаване от свобода, а не туристически обект за
настаняване. Налице са доказателства за
утвърден график за изпиране на спалното бельо в служебна пералня, а при
неговото изхабяване и възможност лишеният от свобода да подаде молба за
замяната му с ново. Затова и въпреки, че принципно наличието на инсекти в
спалните помещения е от естество да води до неприятни усещания, то същото не
може да се приеме за пряка последица от незаконосъобразно поведение на
ответника за двата посочени периода, доколкото се установява същият да е
положил необходимата и дължима грижа за справяне с този проблем, който е трудно
и бавно отстраним и извън условията на затвора.
Недоказан е искът по отношение на ползването на отпуск
във връзка с извършвана трудова дейност в Затвора Пловдив. Действително ищецът А.
е извършвал трудова дейност, като чистач в своята затворническа група, което се
явява доброволен неплатен труд, възложен от администрацията на затвора за
поддържане и хигиенизиране на помещенията и според чл. Чл. 82. (1)
от ЗИНЗС „Лишените от свобода, които през последните 10 месеца са работили
най-малко 8 месеца, имат право на годишна
почивка в размер 14 работни дни.“. В разпоредбата на чл. 98 ал. 7 от ЗИНЗС
е уточнено, че „С ползването на годишната почивка извън затворническото
общежитие от открит тип могат да бъдат наградени лишените от свобода на лек
режим“. От приложените по делото документи е видно, че ищецът А. не е настанен
в затворническо общежитие на лек режим.
Недоказан е искът по отношение на лошото качество и
недостатъчната питателност на храната, която съобразно предоставените от
ответника документи, упоменаващи конкретен състав, грамаж, дневни дажби,
седмични менюта на предоставяните хранителни продукти и приготвените ястия.
По отношение на извършваната корекционна намеса и
извършваните беседи е изведен извод, че не се налага интензивно корекционно въздействие,
тъй като ищецът има личностен и средови ресурс за преодоляване на негативите.
Констатирани са негови участия в образователни, спортни и културни дейности, с
което се доказва, че от администрацията са положени необходимите грижи за
недопускане на поведенческа и личностна криза на А..
Във връзка с направен иск за извършван личен обиск на
л. св. А. след всяко свиждане с адвокат, следва да се има предвид, че
служителите на ГДИН изпълняват разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, съгласно
която „На лишените от свобода се извършва задължителен обиск при отиване и
връщане от свиждане.“. В тази връзка оплакването за извършването на обиск са
неоснователни, тъй като са в изпълнение на законовите разпоредби и се прилагат
за всички лишени от свобода.
Недоказан е
искът на ищеца за забавено изпращане на документите за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на наложеното му наказание. По силата на чл. 437, ал. 2 и ал. 3 от НПК, осъденият може
и сам да подаде молба за предсрочно освобождаване по чл. 70 и 71 от НК, чрез
началника на затвора, който задължително дава становище по молбата. Към
предложението или молбата се прилагат личното досие на лицето, другите писмени
материали от значение за правилното решаване на делото. В закона не е посочен
изричен срок, в който това следва да стане, но може да се направи обоснован
извод, че този срок, следва да е максимално кратък, с оглед на характера на
направеното искане – предсрочно условно освобождаване, т. е. възвръщане на
гарантираното от чл. 5 на ЕКПЧ право на свобода на лицето, след като то е било
лишено от него, вследствие на влязла в сила присъда за извършено престъпление.
В разглеждания случай е безспорно, че ищецът сочи, че причинените му
неимуществени вреди са предизвикани от бездействия на затворническата
администрация при Затвора Пловдив, касаещи с изпращането на молбата и
необходимите документи до Окръжен съд Пловдив, във връзка с подадено от него
искане за условно предсрочно освобождаване, т. е. тези бездействия попадат
извън хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Следва да се има предвид, че в хода
на образуваното производството по ЧНД № 0284/2022 г. А. с нарочна декларация
прави отказ от подадената молба за условно предсрочно освобождаване и делото е
прекратено с протоколно определение на ПОС. Поради обстоятелството, че ПОС
прекратява ЧНД № 0284/2022 г. без да се произнесе по същество, съдът счита за
недоказан то иск на ищеца А..
С оглед изложеното по-горе по отношение на всяко едно
от оплакванията на ищеца А., то съдът счита, че следва изцяло да отхвърли
първия от предявените искове, касаеща изтърпяването на наказанието в Арест
Пловдив, както и че отговорността на ответника ГДИН София следва да бъде
ангажирана само по отношение на установеното незаконосъобразно бездействие,
свързано с поставяне на ищеца в помещения за изтърпяване на наказание лишаване
от свобода в Затвора Пловдив, които не са отговаряли на възведените стандарти
относно разполагаема площ на един лишен от свобода в рамките на установеното
време на престой за втория от исковите периоди. По останалите оплаквания, съдът
счита, че не следва да уважава този първи иск, предвид неговата недоказаност.
Отговорността на държавата в лицето на
специализираните органи по изпълнение на наказанията във връзка с нарушение по
чл. 3 от ЗИНЗС е обективна. Предвид редакцията на чл. 3 от ЗИНЗС, въведена след
2017 г., която вече не съдържа изискване действията/бездействията по поставяне
в неблагоприятни условия на задържаните лица да са умишлени и това е в
съответствие и с практиката на ЕСПЧ, сочеща, че липсата на умишлено поведение
не пречи неблагоприятните условия на задържане да съставляват нечовешко или
унизително отношение в нарушение на член 3 от КПЧОС, всички посочени като
установени условия, свързани с пренаселеност на помещения по настаняване на
ищеца, съдът счита, че съставляват нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. При наличието
на така установените по-горе неблагоприятни условия, при които ищецът А. е
следвало да търпи наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив през втория
установен период от време, при прилагане на подхода за оценка на въздействието
им върху психическото и физическото състояние на задържаното лице, съобразно с
периода, за който се установяват по категоричен начин такива нарушения, а също
и предвид разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, съдът намери, че в случая
действително е налице доказано причиняване на неимуществени вреди в резултат от
незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора по осигуряване на
благоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, което
осъществява нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. В случая, налице е поставяне в
неблагоприятни условия на ищеца А., над нормално присъщите на лишаването от
свобода, като в тази връзка и според съда
се установява твърдението за причинени неимуществени вреди в резултат от
престоя му в пенитеницарно заведение при условията на пренаселеност, защото
посочените и по-горе неблагоприятни условия, макар да не е доказано да са в
кумулативна съвкупност и с другите твърдени такива по исковата молба, сами по
себе си са от естество да причинят описаното от ищеца чувство на унижение на
човешкото му достойнство. Пренаселеността в помещенията по престояване на ищеца
е такова обстоятелство, което и обективно води до извод за унизително към
човека отношение, доколкото неминуемо се отразява върху човешкото достойнство.
В тази връзка и описаното от ищеца като претърпяно унижение е реална последица
от посочените неблагоприятни условия. В тази насока съдът взема предвид и
факта, че съгласно пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Н. и
др. срещу България“, не е необходимо доказването на настъпили вреди при
наличието на нечовешки и/или унизителни условия на живот в ареста, като
съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществените вреди се
предполага до доказване на противното. От страна на ответника не са ангажирани
доказателства, които да водят до противен извод. При това положение и съдът
намери, че справедливо и отговарящо на действителния интензитет на търпените от
страна на ищеца А. неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразно
бездействие, осъществило нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС от специализираната
администрация в местата за лишаване от свобода, ще бъде такова в общ размер на 3 924 лева. В тази насока и съдът се
съобразява и с разрешението на ЕСПЧ касателно размерите на присъжданото
обезщетение, посочен в приложение към Решение „И. и др. срещу България“, както
и „Й. и Д. срещу България“, „И. срещу България“ и др. и взема предвид като
основа за преценката си и присъдените по тях обезщетения от ЕСПЧ, а също и
съобразява обстоятелството, че по отношение на лицата, за които са присъдени
обезщетения от ЕСПЧ по тези дела, са установени и значително по-голям брой и
по-сериозни оплаквания по условията в местата за лишаване от свобода, отколкото
по настоящото дело. Затова и както взе предвид като ориентир и размера на
минималната пенсия и минималната работна заплата за страната, както и размера
на месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за
определяне на социалните помощи в страната за въпросния период, за който е
доказано оплакването, предвид посоченото и от ЕСПЧ по дела с установено
нарушение по чл. 3 от ЕКПЧОС, че определянето на адекватен размер на
обезщетение се извършва като се съобразят и съответната правна система и традиции
и като се вземе предвид и жизненият стандарт в държавата, дори ако това би
довело до присъждане на суми, които са по-ниски от определяните от ЕСПЧ в
сходни случаи /Решение по дело Domjan v. Hungary/, съдът намери, че размерът на
обезщетението от 3 924 лева, което
ще присъди, ще съответства на установения принцип за обезщетяване на
неимуществените вреди по справедливост. В тази връзка и се взе предвид и че в
редица решения ЕСПЧ вече е имал възможност последователно да затвърди
становището си, че с оглед различията в жизнения стандарт в различните държави,
то присъждане на обезщетение, съставляващо 30 процента от това, което този съд
е определил, би било достатъчно и справедливо / Решение Bizjak v. Slovenia;
Решение Stella and others v. Italy и др./.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, е определен от съда при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по
препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде
определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодите
на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост именно
в размер на 3 924 лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените от него неимуществени вреди.
Затова и съдът счете, че следва да уважи отчасти
втория от исковете за неимуществени вреди до посочения размер от 3 924 лева, като го отхвърли до пълния
предявен такъв от 10 000 лева, като неоснователен и недоказан. С оглед на това
и основателна е акцесорната претенция за присъждане и на законна лихва, като
такава следва да се присъди върху сумата на обезщетението, считано от 14.03.2022
г. до окончателното ѝ изплащане.
При този изход
от производството и съобразно разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева – държавна такса за
образуване на производството, както и възнаграждение за един адвокат,
съразмерно с уважената част от втория от исковете.
Адвокатът е посочил в списък на разноските претенция
за присъждане от 360 лева, но съгласно ЗА, при такава хипотеза, съдът е този,
който определя размера на възнаграждението за адвокат, съобразно с предвиденото
в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо на
адв. К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, определен
съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
случая, съобразно с нормата на чл. 8, ал. 1, вр.с чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата, което, с оглед на това, че следва да се присъди съразмерно на
уважената част исковите претенции, така изчислено по съразмерност възлиза на 117,72 лева.
Що се касае до искането на ответника за присъждане
юрисконсултско възнаграждение, то същото не може да бъде уважено, защото
независимо от това, че е налице частично отхвърляне на искова претенция, то
нормите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са
специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно
което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки само
частичната основателност на втората искова претенция, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като
законът не предвижда такава възможност. Същевременно, по отношение на първия от
исковете, който съдът отхвърля изцяло, тълкуването на нормата на чл. 286, ал. 2
от ЗИНЗС също тази насока под понятието „разноски“, посочено в тази разпоредба,
следва да се разбират не дава такава възможност, независимо, че искът се
отхвърля изцяло. В деловодни разноски, сиреч средства, заплатени за процесуални
действия, като те не включват юрисконсултско възнаграждение. Аргумент в тази
насока е и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, която изрично разграничава
разноските от възнаграждението за адвокат. Нормата е специална по отношение на
общите правила на чл. 78 от ГПК, както се
каза, поради което ищецът в това исково производство не дължи заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, дори и когато искът му е отхвърлен изцяло.
С оглед така изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, иск против ГДИН - София с правно
основание по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, за причинени му неимуществени вреди в
размер на 2 000 лева, ведно със законна лихва от 15.12.2017 г. до окончателното
изплащане, като резултат от бездействия на администрацията на Ареста Пловдив,
довели до нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, за периода от 09.06.2017 г. до
15.12.2017 г., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, да заплати на П.А.А., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 3 924 лева.
/трихиляди деветстотин двадесет и четири лева /, ведно със законна лихва от
07.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в
рамките на периода на престой на ищеца в Затвора Пловдив от 07.05.2021 г. до 28.02.2022
г., в резултат от нарушения по чл. 3
от ЗИНЗС, изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 654 дни в посочения период, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния ѝ предявен размер от 10 000
лева, както и по отношение на частта от заявения исков период от 15.12.2017 г.
до 14.03.2022 г. и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС,
като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на ищеца П.А.А., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 127, 72 лв. /сто
двадесет и седем лева и седемдесет и две ст./, съставляваща заплатената от
ищеца държавна такса 10 лв. (десет
лв.) за образуване на делото и за адвокатско възнаграждение 117, 72 лв. (сто и
седемнадесет лева и седемдесет и две ст.) съразмерно на уважената част от
исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ