РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Бургас, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно търговско дело №
20252001000046 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Делото по спора е висящо пред настоящия съд за трети път.
Решение № 8/11.03.2022 год. по гр.д.№ 62/2020 година описа на
Окръжен съд-Ямбол е било обезсилено с решение № 63/20.07.2022 год. по
в.т.д.№ 84/2022 год. по описа на Бургаския апелативен съд, недопуснато до
касационно обжалване съгласно определение № 713/02.10.2023 год. по т.д.№
2407/2022 год. по описа на ВКС, 1-во т.о., като делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Ямбол.
С решение № 39/11.12.2023 год. по т.д.№66/2023 год. по описа на
Окръжен съд-Ямбол е отхвърлен предявения от „Сарно“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Средец“,
ул.“Самуил“ № 6 ет.6, представлявано от управителя Динко Петров Динев, със
съдебен адрес гр. Б., ул. “С. К. О.“ № *, ет. * адв. Б., *АК против К. С. К., ЕГН
********** от гр. Я., ул. “К. М.“ № ** вх. * ап. **, със съдебен адрес гр. Я., ул.
“Ж. П.“ № ** кант. *** адв. Г. Г., *АК иск с правно основание чл.55, ал.1
предл. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 33 400 лв., представляваща сума,
получена на неосъществено основание, ведно със законната лихва.
Отхвърлен е предявения от „Сарно“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Средец“, ул.“Самуил“ № 6
1
ет.6, представлявано от управителя Динко Петров Динев, със съдебен адрес гр.
Б., ул. “С. К. О.“ № *, ет. * адв. Б., *АК против К. С. К., ЕГН ********** от гр.
Я., ул. “К. М.“ № ** вх. * ап. **, със съдебен адрес гр. Я., ул. “Ж. П.“ № **
кант. *** адв. Г.Г., *АК иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД – за
заплащане на сумата от 33 400 лв., представляваща сума, получена при
начална липса на основание, ведно със законната лихва.
Осъден е К. С. К., ЕГН ********** от гр. Я., ул. “К. М.“ № ** вх. * ап.
**, със съдебен адрес гр. Я., ул. “Ж. П.“ № ** кант. *** адв. Г. Г., *АК да
заплати на „Сарно“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „Средец“, ул.“Самуил“ № 6 ет.6, представлявано от
управителя Динко Петров Динев, със съдебен адрес гр. Б., ул. “С. К. О.“ № *,
ет. * адв. Б., *АК на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД сумата 33 400 лв., ведно
със законната лихва, считано от 17.03.2020 г. до окончателното
изплащане и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - направените по делото
разноски в размер 4658 лв.
Срещу решение № 39/11.12.2023 год. по т.д.№66/2023 год. по описа на
Окръжен съд-Ямбол в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от К.
С. К., с която е направено искане за отмяна на решението в обжалваната част
и за разрешаване на спора по същество от въззивния съд с отхвърляне на иска
по чл.59 от ЗЗД и присъждане на съдебните разноски. Било е образувано в.т.д.
№ 22/2024 год. по описа на Апелативен съд-Бургас, по което въззивната жалба
е докладвана с определение № 26/09.02.2024 год., като е приета за допустима.
С молба от 19.02.2024 год., връчена на ответника по делото, ищецът по
предявения иск – „Сарно“ЕООД е уточнил пред въззивния съд
претенцията си по чл.59 от ЗЗД.
С решение № 25/27.03.2024 год. по в.т.д.№ 22/2024 год. по описа на
Апелативен съд-Бургас е обезсилено решение № 39 от 11.12.2023 г. по
търговско дело № 20232300900066/2023 г. на Окръжен съд – Ямбол в частта, с
която ответникът К. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. Я., ул. „К. М.“ № **
вх. *, ап. **, със съдебен адрес гр. Я., ул. „Ж. П.“ № **, кантора *** - адв. Г. е
осъден да заплати на ищеца „Сарно“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Средец“, ул. „Самуил“ № 6 ет.6, със
съдебен адрес гр. Б., ул. „С. К. О.“ № *, ет. * - адв. Б. сумата от 33400 лева като
обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 от Закона за
задълженията и договорите ведно със законната лихва считано от завеждането
на делото и е прекратено производството производството в тази част.
Отменено е Решение № 39 от 11.12.2023 г. по търговско дело №
20232300900066/2023 г. на Окръжен съд – Ямбол в частта, с която ответникът
К. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. Я., ул. „К. М.“ № ** вх. *, ап. **, със
съдебен адрес гр. Я., ул. „Ж. П.“ № **, кантора *** - адв. Г. е осъден да
заплати на ищеца „Сарно“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Средец“, ул. „Самуил“ № 6 ет.6, със съдебен
адрес гр. Б., ул. „С. К. О.“ № *, ет. * - адв. Б. съдебноделоводни разноски в
размер на 4658 лева, като е осъдено „Сарно“ ЕООД, ЕИК *********, със
2
седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, ул. „Самуил“ № 6
ет. 6, със съдебен адрес гр. Б., ул. „С. К. О.“ № *, ет. * - адв. Б. да заплати на К.
С. К., ЕГН **********, съдебноделоводни разноски: 1450 лева за
първоинстанционното разглеждане на делото, 1000 лева за разглеждането на
в.т.д. № 84/2022 г. на БАС, 330 лева по т.д. № 2407/2022 г. на ВКС, І търг. отд.
и 1668 лева – за производството пред въззивната инстанция.
Въззивното решение е било обжалвано с касационна жалба от
„Сарно“ЕООД-София, като е постановено решение №162/17.03.2025 год. по
гр.д.№2494/2024 год. по описа на ВКС, 4-то г.о., с което е отменено
решение № 25/27.03.2024 год. по в.т.д.№ 22/2024 год. по описа на
Апелативен съд-Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда.
От изложеното в мотивите към решението става ясно, че предявеният
иск по чл. 59 от ЗЗД е приет за допустим от касационната инстанция, като е
посочено, че бъдещите намерения за осъществяване на някаква дейност не
представляват каквото и да е основание по смисъла на чл. 55 ЗЗД. Същите не
са юридически факти, въз основа на които да се създаде правоотношение, от
което да възникне неоснователно обогатяване. Поради това
неосъществяването на бъдещи намерения може да доведе до неоснователно
обогатяване само и единствено в хипотезата чл.59 ЗЗД при преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, било пряко, било
опосредено. В случая, с влязло в сила решение е отречено съществуването на
договорни, преддоговорни отношения, както и бъдещи намерения за каквато и
да е съвместна дейност между страните, по повод на която да са преведени
процесните суми. Налице е безспорно преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго, поради което предявеният евентуален
иск с правно основание чл.59 ЗЗД е допустим и е следвало да се разгледа по
същество от въззивния съд. С молбата си от 26.01.2024 г., ищецът по този иск е
посочил фактически твърдения, за преминаване на имущество от страна на
ищеца в патримониума на ответника, без да има основание за това /предвид
отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на обжалването/,
поради което са въведени твърдения обосноваващи правната квалификация на
предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Към момента спорът пред въззивния съд е висящ по подадената
допустима въззивна жалба от К. С. К., с която е направено искане за отмяна
на решение № 39/11.12.2023 год. по т.д.№66/2023 год. по описа на Окръжен
съд-Ямбол в обжалваната осъдителна част, с която е бил уважен иска по чл.59
от ЗЗД на ищеца „Сарно“ЕООД срещу ответника К. С. К. и последният е
осъден за разноски.
Срещу въззивната жалба е подаден отговор от „Сарно“ЕООД-София,
чрез адв. Б., с изложение на подробни аргументи за нейната неоснователност
и искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, с присъждане на
съдебните разноски.
3
При настоящото разглеждане, въззивният съд е сезиран да се
произнесе по втори евентуален иск предявен от „Сарно“ЕООД-София
против К. С. К., за осъждане на ответника да върне на ищеца, на осн. чл.59 от
ЗЗД, сумата 33 400 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.03.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и направените съдебни разноски.
С влязлата в сила част от решение № 39/11.12.2023 год. по т.д.№66/2023
год. по описа на Окръжен съд-Ямбол са отхвърлени главния иск по чл.55, ал.1,
пр. 2-ро от ЗЗД и първия евентуален иск по чл.55, ал.1, пр. 1-во от ЗЗД – т.е.
прието е между страните с влязло в сила съдебно решение, че процесната
парична сума не е получена от ответника на неосъществено основание или
без основание.
С молба от 19.02.2024 год., ищецът е уточнил пред въззивния съд
претенцията си по чл. 59 от ЗЗД като е посочил, че фактическите
обстоятелства, на които основава иска си са твърденията, че през 2016 г.
ищцовото дружество е имало намерение да закупи земеделска земя на
територията на О. - С., където е развивало земеделска дейност, като са
разговаряли с ответника, евентуално да им бъде представител по пълномощие
по сделката. На 21.07.2016 г. ответникът уведомил управителя и представител
на дружеството, че има налична зем. земя, която се продава и, че за покупката
следва да му преведе по лична сметка процесната сума от 33 400 лв., която
ответникът да предостави като капаро по сделката. На 22.07.2016 г. сумата
била преведена по лична сметка на ответника, но след това К. не се явил при
нотариус и не съдействал при изготвяне на подписването на пълномощно, с
което да се легитимира като представител на ищцовото дружество при
покупката, а впоследствие преустановил контактите си с дружеството. До
сключване на договор за поръчка не се стигнало, като не се стигнало и до
договор за покупко-продажба на недвижим имот. Твърди се, че със сумата от
33 400 лв. е увеличено имуществото на ответника за сметка на ищеца, поради
което ответникът дължи връщане на сумата, ведно със законната лихва.
Ответникът е изразил становище по уточняващата молба, като е
посочил, че тя преповтаря обстоятелствата по първоначалната молба, поради
което се поддържат депозираните пред окръжния съд отговори и
възраженията за неоснователност на заявената претенция. Ответникът е
направил възражение, че въз основа на пълномощно – представено по делото,
дадено от ищцовото дружество и като негов представител, в периода 2013 г. –
2016 г. е отговарял за наемане на зем. земя за дружеството на територията на
О. - С., за сключване на наемни договори от името на дружеството, за
обработка на зем. земя и изплащане на ренти на наемодателите. Отречено е
твърдението на ищеца, че му е възлагал закупуване на зем. земя, както и, че
сумата от 33 400 лв. е преведена за закупуване на земеделска земя. Твърди се,
че сумата е преведена за заплащане на рента на наемодателите, каквато е
изплащана от ответника от името на дружеството в полза на наемодателите на
зем.зези на дружеството, по представени от ответника копия от списъци – л.30
до л.40 съдържащи трите имена на наемодателите, ЕГН на наемодателите,
4
наетите декари зем. земя, номер на договора, изплатената сума и подпис на
наемодателите за получаване на сумата. Представени са и копия от договори
за наем, сключени през 2015 год., за земеделската 2015/2016 год. за три села и
гр. С., находящи се в землището на ОСЗ-С., между ищцовото дружество чрез
представител ответника по делото – К. С. К. и собственици на зем. земи /л.41
до л.285/.
Ищцовото дружество е оспорило представените от ответника списъци за
получавана рента и договорите сключени от негово име, като неавтентични и
неверни, с твърдение, че по пълномощното представено от ответника /което не
е оспорено/, той не е бил упълномощен да извършва плащания от името и за
сметка на дружеството, като е посочено също, че плащанията за стопанската
2015/2016 г. е следвало да бъдат извършени в периода от 01.10.2016 г. до
31.12.2016 год., а съгласно списъците, извършените плащания на 22.07.2016
год. не биха могли да са за стопанската 2015/2016 год.
Във връзка с оспорването на списъците и договорите, ответникът е
заявил, че това са документи съставени от него в полза на ищцовото
дружество, които той е предал на дружеството, поради което не би могъл да
представи оригинали на същите, а това следва да направи ищцовото
дружество.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити, по допустим иск, поради
което е валидно, а в обжалваната част - допустимо.
Видно от представения по делото с исковата молба отчет по сметка, на
22.07.2016 год. ищцовото дружество „Сарно“ЕООД е наредило превод по
личната сметка на ответника К. С. К. в размер на 33 400 лв. с посочено
основание „служебен аванс“. Ответникът не оспорва получаването на сумата
по личната си сметка на посочената дата.
Видно от представено по делото пълномощно с нотариална заверка на
подписа на упълномощителя извършена на 26.03.2014 год., ищцовото
дружество „Сарно“ЕООД, чрез своя управител, представител и едноличен
собственик на капитала, е упълномощило ответника по делото К. С. К. както
следва: „да представлява дружеството пред всички държавни и
административни органи, съдебна система, данъчни служби, лица и
организации в това число, МВР, НАП и нейните териториални дирекции,
Национална служба по зърното, всички подразделения на ДФ“Земеделие“,
разплащателна агенция, общински служби, митнически и гранични органи,
всички застрахователни компании на територията на РБ, Български пощи
ЕАД, Агенцията по вписванията, Търговски регистър, Служба особени залози,
НОИ, Служби за социално осигуряване, КТЗП, РИОКОЗ, служба ППАБ и др.,
5
като за целта го /касае се за представителя по закон на дружеството/ разписва
там, където е необходимо, подава и получава от името и за сметка на
дружеството всякакъв вид документи, декларации, актове, справки и т.н. на
хартиен или магнитен носител. Да сключва договори с трети лица без
ограничение във вида на договора и стойността му, включително арендни и
наемни договори за земеделски земи, да следи за изпълнението на договорите,
да ги прекратява и разваля, да сключва анекси към тях. Да представлява
фирмата пред всички държавни органи и местни власти, както и при явяване
на търговеца за наемане на земеделска земя на територията на страната,
извършвайки цялата процедура по търга-подаване на документи, участие,
сключване на договори, уреждане на наемни отношения и др. Да подписва
всякакъв вид документи като мой /на представителя на фирмата/ и на фирмата
пълномощник.“ Изрично е посочено в пълномощното, че всички права по
пълномощното следва да бъдат тълкувани в полза на упълномощения,
както и, че пълномощното е безсрочно.
По делото не се твърди и не са представени доказателства за оттегляне
на пълномощното /независимо от смяната на собствениците на капитала и
представителството на дружеството, упълномощаването запазва действието
си до оттеглянето/, поради което съдът намира, че за отношенията със
собственици на земеделски земи наети от ищеца, включително чрез ответника
за стопанските години от 2014 год. до 2016 год., и към момента, когато от
сметка на дружеството, по лична сметка на ответника е преведена сумата от
33 400 лв., последният валидно се легитимира като пълномощник на
ищцовото дружество за извършване на описани по-горе действия, /но не само
– предвид клаузата, че пълномощното следва да се тълкува в полза на
упълномощения/ от името и за сметка на дружеството.
Ето защо следва да се приеме, че на базата на представеното
пълномощно, след 26.03.2014 год., от който момент пълномощното е с
достоверна дата, ответникът по делото е имал валидни права както да сключва
договори от името на ищцовото дружество, така и да извършва други
действия от негово име, и за негова сметка, което включва и извършване на
плащания от името на дружеството.
От приложените от ОСЗ - С. заявления се установява, че за земеделската
2015/2016 год. ищцовото дружество е заявило желание за участие в масиви за
ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ в землището на с. С. - общо 1301,544 дка., в
землището на с. Д. - общо 196,147 дка., в землището на с. Д. - общо 517,053
дка. и в землището на гр. С. - общо 1468,010 дка. За стопанската 2015/2016 г.
в ОСЗ-С. са регистрирани сключени от дружеството „Сарно“ЕООД
договори за наем на земеделска земя, както следва: в землището на с. С. –
петдесет и шест договора с различни собственици, сключени на 20.07.2015 г. с
начало на договорите 01.10.2015 г., в землището на с. Д. - осем договора с
различни собственици, сключени в периода 01.07. - 25.07.2015 г. с начало на
договорите 01.10.2015 г., в землището на с. Д. - осемнадесет договора с
различни собственици, сключени на 20.07.2015 г. с начало на договорите
6
01.10.2015 г. и в землището на гр. С. - седемдесет и пет договора с различни
собственици, сключени на 20.07.2015 г. с начало на договорите 01.10.2015 г.
Посочени са номерата на отделните договори, както и общата наета площ по
всеки от договорите.
Както вече беше посочено, по делото са представени копия от
множество договори сключени от името на ищцовото дружество
„Сарно“ЕООД чрез пълномощника К. С. К. с различни собственици на
земеделски земи в землището на ОСЗ - С., като са представени и копия от
списъци, в които е извършено отразяване, че на лицата, с които са били
сключени договорите е извършено плащане на суми /дължими по договорите
рента/, посочен е размер на сумите и подпис на получател.
Във връзка с оспорването от ищцовата страна на копията от договорите
и списъците като неавтентични и неверни, следва да се има предвид, че
договорите са валидно подписани от представител на ищцовото дружество –
надлежно упълномощено лице за представителство на ищцовото дружество,
поради което при оспорването им като частни документи носещи подписа на
оспорващата ги страна, доказателствената тежест пада върху тази страна.
Ищецът по делото въпреки оспорването не е представил доказателства, въз
основа на които да се счете, че тези договори – респ. – кореспондиращите им
списъци за изплатена рента са неистински документи. Тези документи,
съставени от представител на дружеството, са първични счетоводни
документи на ищцовото дружество и негова е грижата да разполага с тях,
поради което то не би могло да черпи права от непредставянето им в
оригинал.
Тъй като се твърди, че такива документи въобще не се предавани на
ищцовото дружество от ответника, отново на ищеца е тежестта на доказване,
че разполага с други първични счетоводни документи, оборващи
отразяванията в представените от ответника копия от списъци и договори.
Такива оборващи документи не са представени по делото. Съгласно
основното и допълнително заключение на вещото лице по счетоводната
експертиза приета от окръжния съд, договорите, които по данни от ОСЗ - С. са
били сключени от ищцовото дружество със собственици в това землище за
стопанската 2015/2016 година, не са били представени на вещото лице от
ищеца в неговото счетоводство. На вещото лице не са представени и
никакви други първични счетоводни документи във връзка със
счетоводните записвания при дружеството - договори, разписки,
фактури, банкови извлечения и пр., включително такива съответстващи
на извършените счетоводни записвания относно заявените в ОСЗ - С.
договори, поради като липсва и заключение на вещото лице за редовност на
воденото счетоводство на ищеца. Ето защо съдът намира, че ищецът не би
могъл да черпи права от извършените в счетоводството му счетоводни
записвания, но от тях, би могъл да се ползва ответника. С оглед оспорването
на представените от ответника договори, ищцовото дружество е следвало да
представи, но не е представило, други договори сключени от него със
7
собственици на зем. земи в землището на ОСЗ - С., с които следва да
разполага, при положение, че договори със собственици в землището на ОСЗ -
С. явно е имало, след като са били регистрирани в службата по земеделието.
По констатациите на вещото лице, че счетоводните записвания в
счетоводството на ищеца сочат, че рентите за 2015/2016 г. са били изплатени
от ищцовото дружество чрез банкови преводи и чрез прихващане по фактури
на клиенти и по договори, но при непредставяне по делото и на вещото лице
на първичните счетоводни документи въз основа на които са извършени
записванията – банкови извлечения, платежни нареждания, протоколи и
договори за прихващане, съдът на би могъл да приеме за автентични
счетоводните записвания в ищцовото дружество, а именно, че точно по този
начин са извършени плащанията, включително към собствениците посочени в
представените от ответника договори и списъци.
Оспорването от ищеца за неавтентичност и невярност на представените
договори и кореспондиращите им списъци за изплатени ренти, не може да
бъде прието за успешно проведено, освен поради изложеното по-горе и
предвид свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели П., Н. и
Г., които имат лични впечатления от организацията на работа по отношение на
обработката на зем.земи наети от ищцовото дружество в землището на ОСЗ -
С. за периода, в който ответникът К. е представлявал ищеца „Сарно“ЕООД за
стопанската 2015/2016 г., както и за предходни години. Свидетелката П. сочи,
че за периода 2013-2016 г. цялата дейност от името на ищцовото дружество по
сключването на договори за наем, обработката на земята, добиването на
продукция и раздаването на ренти за земите наети от ищцовото дружество за
селата попадащи в землището на ОСЗ-Средец, е било организирано и е било
под ръководството на ответника К. К. Договорите се сключвали за земеделска
година около м.07., хората идвали – вземали си рентата за предходната година
и сключвали договор за следващата. След като на свидетелката са представени
копия от договорите по делото, и списъците към тях, тя е заявила пред съда,
че точно това са договорите подписвани в нейно присъствие между К. К. като
представител на „Сарно“ЕООД и собствениците на зем. земя. Парите за
изплащане на рентите е носел лично К. К., а свидетелката лично е раздавала
парите на собствениците на земята срещу подпис на показаните й списъци.
Свидетелката сочи, че някои от собствениците получавали рентата в натура - в
зърно и остатъка в пари, като уточнява, че отразяването по единия от
списъците „200“ означава, че собственика е получил 200 кг. зърно, а
останалата част е взел в пари. Свидетелката сочи, че тя е оформяла
списъците, а след като е приключвала раздаването на парите, е
предавала списъците на К. К. Свидетелят Н. през 2013-2016 год. е работел
при К., като изпълнявал устни заповеди от него. Виждал е хора да идват в
офиса и да сключват договори, като е виждал и свидетелката П. да раздава
ренти. Сочи, че с К. са ходили в счетоводството на „Сарно“ЕООД да предават
документи. Свидетелят Г. сочи, че е работел за фирмата, която е обработвала
земята наета от „Сарно“ЕООД, като освен това е раздавал и рента в зърно.
8
Хората идвали при него с бележка от Т. П. /св. П./, като на бележката пишело
колко килограма има да взема човека. Хората си пълнели зърното и минавали
при него през кантара, като не се разписвали при него, а на други документи.
След предявяване на списъците представени от ответника, свидетелят сочи, че
те се разписвали точно на тези документи.
Съдът няма основание да не кредитира свидетелските показания, тъй
като те възпроизвеждат лични възприятия на свидетелите, взаимно
непротиворечиви са и не са оборени от други доказателства.
На базата на изисканите и представени документи от ОСЗ - С. при ОД -
Земеделие - Б. към Министерство на земеделието, храните и горите, както и
от свидетелските показания на свидетелите се установява, че ответникът по
делото реално е извършвал действията от името и за сметка на ищеца, за които
е бил упълномощен от него с описаното по-горе пълномощно – сключвал и
подписвал договори за наем на зем.земя от името на „Сарно“ ЕООД,
провеждал цялата организация по обработването на земята и събирането на
реколтата, както и изплащането на рентата в натура и в пари от името на
дружеството.
Вещото лице по приетата от окръжния съд съдебно-икономическа
експертиза е посочило в т.1.1 от заключението, че ищцовото дружество е
осчетоводило преведената на ответника сума в размер на 33 400 лв. като
служебен аванс по Дт сметка 422/1 / Кт сметка 503/5 – 33 400 лв. В
счетоводството на ищеца не е открит авансов отчет за изразходване от
ответника на преведените суми, като след това задължението е прехвърлено
по сметка 159 „други заеми и дългове“ с основание – прихващане. Вещото
лице пояснява при разпита в съдебно заседание, че в сметка 159 се
осчетоводяват предоставени заеми, които не са осчетоводени по други сметки.
С извършената операция по тази сметка е закрито задължението на ответника
като предоставен служебен аванс и е открито задължение като предоставен
заем. Вещото лице сочи, че и за това прехвърляне не са представени първични
счетоводни документи от ищцовото дружество, а цялото заключение е дадено
само на базата на счетоводните записвания, за които съгласно вече обсъденото
по-горе, липсват кореспондиращи първични счетоводни документи.
Съгласно чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването.
В хипотезата на чл. 59 от ЗЗД връзката между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника не е причинна. Съгласно разясненията дадени с
т.5 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по делата за неоснователно
обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от
обща група факти, при които обогатяването и обедняването имат обща
причина. За успешното провеждане на исковата защита по чл.59, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
9
твърдените обстоятелства по обогатяването на ответника, собственото си
обедняване, връзката между обогатяването и обедняването на ответника
произтичащи от общи факти, липсата на основание за обогатяването, както и
липсата на друг иск, с който да се защити.
С настоящото произнасяне на ВКС с решението по делото №
162/17.03.2025 год. е прието, че твърдението за обедняване поради дадено с
оглед неосъществени бъдещи намерения, не попада в хипотезите на чл.55 от
ЗЗД, а може да се търси по реда на чл.59 от ЗЗД. Тези указания на ВКС са
задължителни за настоящия съд, поради което съдът приема за установено по
делото, че липсва друг иск, с който ищецът да се защити, поради което иска по
чл. 59 от ЗЗД е допустим.
При изследване за наличие на кумулативните елементи на твърдяното от
ищеца по делото неоснователно обогатяване следва да се посочи, че същите
не са доказани от него при условията на пълно и главно доказване. За
уважаване на иска не е достатъчно да се установи само разместване на
имуществени блага от патримониума на ищеца в патримониума на ответника.
Преди всичко не е доказано твърдението, че процесната сума от 33 400 лв. е
била преведена от ищеца на ответника за осъществяване на твърдяното
бъдещо, но неосъществено намерение – покупка на имот от името на
дружеството. Упълномощаване на ответника за покупка на имоти не е било
извършено от ищеца, а от събраните по делото доказателства преценени от
съда в тяхната съвкупност на базата на изложеното по-горе, се установява, че
към момента на превода на сумата, ответникът реално е представлявал ищеца
по валидно пълномощно по много други правоотношения с трети лица, където
е извършвал действия от името и за сметка на ищеца, включително е
извършвал действителни плащания на суми от името на дружеството на
негови наемодатели. Това прави в голяма степен вероятно превода на сумата
да е бил извършен с основание и за други цели. Ето защо, в случая не може да
се приеме за установено и твърдението на ищеца за отсъствието на правно
основание за настъпилото имуществено разместване.
Съдът намира, че по делото ищецът не е установил също, че твърдените
обедняване и обогатяване произтичат от общи факти. Такъв извод не може да
бъде направен на базата на соченото от вещото лице относно счетоводството
на ищеца. При положение, че по делото не са представени никакви първични
счетоводни документи, въз основа на които са извършени констатираните от
вещото лице записвания в счетоводството на ищеца, съдът не би могъл да
направи обоснован извод за установяване на изискуемата връзка за общи
факти. Дори да бъдат ценени извършените счетоводни записвания относно
преведената на ответника сума, тази връзка не може да се приеме за
установена, тъй като счетоводното записване за получаване на сумата от
ответника първоначално сочи предоставен служебен аванс, но
обстоятелството, че е презаписана като прихваната и/ или получена сума по
договор за заем, изцяло изключва възможността сумата да се търси по реда на
неоснователното обогатяване.
10
Ето защо не биха могли да се приемат за доказани твърденията на ищеца
за неоснователно разместване на блага, основано на един или група от факти
по една и съща причина, което обуславя неоснователността на предявения
иск.
Горните изводи сочат недоказаност на претенциите на ищеца по чл. 59
от ЗЗД, поради което искът следва да бъде отхвърлен, а като е приел нещо
различно, окръжният съд е постановил неправилно решение в обжалваната
част - постановено при сочените във въззивната жалба нарушения, а именно -
неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила
относно доказателствената тежест, което следва да бъде отменено от
настоящия съд в обжалваната част, включително и в частта за
разноските, като спорът бъде решен по същество с отхвърляне на иска.
С оглед изхода от делото, в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски пред всички съдебни инстанции,
които са в общ размер на 5 118 лв., от които 1450 лв. – направени при
първоначалното първоинстанционно разглеждане на делото, общо 3000 лв. –
заплатени след това адвокатски възнаграждения и 668 лв. – заплатена
държавна такса за въззивно обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 39/11.12.2023 год. по т.д. № 66/2023 год. по описа
на Окръжен съд - Ямбол В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, включително в частта
за съдебните разноски.
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Сарно“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец“, ул. „Самуил“ № 6,
ет. 6, представлявано от управителя Динко Петров Динев срещу К. С. К., ЕГН
********** от гр. Я., ул. „К. М.“ № **, вх. *, ап. **, за осъждане на К. С. К.,
ЕГН ********** от гр. Я., ул. „К. М.“ № **, вх. *, ап. ** да заплати на
„Сарно“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Средец“, ул. „Самуил“ № 6, ет. 6, представлявано от управителя
Динко Петров Динев, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата 33 400 лв.
/тридесет и три хиляди и четиристотин лева/, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 17.03.2020 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Сарно“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Средец“, ул. „Самуил“ № 6, ет. 6, представлявано
от управителя Динко Петров Динев да заплати на К. С. К., ЕГН ********** от
гр. Я., ул. „К. М.“ № **, вх. *, ап. **, направените по делото разноски за
всички съдебни инстанции в общ размер на 5 118 лв. /пет хиляди сто и
11
осемнадесет лева/, от които 1450 лв. - направени при първоначалното
първоинстанционно разглеждане на делото, общо 3000 лв. - заплатени след
това адвокатски възнаграждения и 668 лв. - заплатена държавна такса за
въззивно обжалване.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12