РЕШЕНИЕ
№ 22828
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110164924 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от В. С. С., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/ чрез адв. М.,
срещу „А.Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, за
прогласяване нищожността, на основание чл. 26 ЗЗД, на клаузата „за такса – допълнителна
услуга по Договор за заем iZAEM №***************/02.05.2023г., във връзка с Договор за
имуществено проучване и кредитен рейтинг“, както и за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 10,00 лв., представляваща частичен иск от 107,90 лв., недължимо
платена по процесния Договор за заем iZAEM №************/02.05.2023г., във връзка с
Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба - 31.10.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Същият признава изцяло исковете по
основание и размер. Моли съда да възложи разноските на ищеца, тъй като ответника не е
дал повод за завеждане на делото.
С определение от 17.02.2025г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е
допуснал изменение на размера на предявения по чл. 55 ЗЗД иск, чрез увеличаването му до
пълния предявен размер от 107,90 лв.
С протоколно определение от 17.02.2025г., влязло в сила на 07.10.2025г.,
производството по делото е прекратено в частта по предявения иск за признаване за
установено, че клаузата „за такса – допълнителна услуга по Договор за заем iZAEM
№**************/02.05.2023г., във връзка с Договор за имуществено проучване и кредитен
рейтинг“ е нищожна.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени
становища.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
1
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Ответникът по делото, в отговора на исковата молба прави признание на иска, което
съдът намира, че не противоречи на закона и на добрите нрави, нито пък е свързано с право,
с което ответникът не може да се разпорежда. С оглед така представените доказателства и
извършеното от ответника признание, съдът намира иска за основателен, поради което
същия следва да бъде уважен изцяло, като на основание чл. 237, ал.2 ГПК съдът не следва да
излага мотиви за това.
Съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че е заплатил на ищеца
процесната сума. От представената към отговора на исковата молба разписка от 19.12.2024г.,
не се установява, че ищеца е получил сумата, която е посочена в нея. Видно от
отбелязването в разписката, след 7 дни от датата на превода, непотърсените суми се връщат
на наредителя. С молба от 12.02.2025г. ищеца изрично е оспорил, че е получил процесната
сума, поради което в тежест на ищеца бе да установи извършеното плащане. Други
доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което иска следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
настоящия случай, признанието на задължението е станало след подаване на исковата молба
– в отговора на исковата молба и ответникът е станал повод за завеждане на делото. С
оглед на това, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на
50,00 лв. за заплатена държавна такса. На основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 ЗА
ответникът следва да бъде осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
представлявано от управителя адв. Д. М. М., сумата от 220,00 лв. с ДДС– възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца, която сума съдът определи по чл. 7, ал.2, т.1
Наредба № 1/09.07.2004 г., като взе предвид възражението на ответника и като съобрази
разясненията, дадени с Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г., т. к., II т. о.
на ВКС, за това, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който
следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от
цената на всички искове.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на В. С. С., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/ сумата от 107,90 лева
(сто и седем лева и 90 стотинки), представляваща недължимо платена сума по Договор за
заем iZAEM №************/02.05.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба- 31.10.2024 г. до окончателното плащане на
дължимото.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на В. С. С., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/ сумата от 50,00 лева
(петдесет лева), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
2
/адрес/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, Булстат №*********, ф.д. №**/2021г. на СГС, 24 с-в, с адрес: /адрес/,
представлявано от управителя адв. Д. М. М., сумата от 220,00 лева с ДДС (двеста и
двадесет лева с ДДС), представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на ищеца В. С. С..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3