РЕШЕНИЕ
№ 4213
гр. София, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110203151 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от М. Н. А., ЕГН **********
против наказателно постановление № 22-4332-023776 от 23.11.2022 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за
нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 400
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание
чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се иска съдът да постанови решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се
твърдения за допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство,
както и за маловажност на нарушението. Сочи се, че бил пропуснат
тримесечният срок за съставяне на акта, а по отношение на вписания в АУАН
1
втори свидетел не било посочено дали е свидетел на съставянето му.
Претендира се и неяснота във връзка с наложеното наказание, понеже било
посочено, че нарушението е системно, а глобата не била в двоен размер.
Оспорва се годността на техническото средство, с което е заснето
нарушението и компетентността на служителите, които са работили с него.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
представлява се от адв. Н., надлежно упълномощен, който поддържа изцяло
депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното
НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – началник група „АНД“ в ОПП- СДВР редовно
призована, не изпраща представител.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно
образувано пред РС-София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на
жалбоподателя намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М. Н. А. бил наказван за шофиране с превишена
скорост с електронни фишове: Серия К № 3942188 на СДВР, влязъл в сила на
16.02.2022 г., за извършено на 04.09.2020 г. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като наказанието е било наложено на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и
Серия К № 5465395 на СДВР, влязъл в сила на 16.02.2022 г., за извършено на
26.11.2021 г. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като наказанието е било
наложено на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
На 21.06.2022 г. в 23:57 часа, жалбоподателят М. Н. А. управлявал в
град София, по бул. „Цариградско шосе“ с посока от бул. „Александър
Малинов“ към ул. „Павел Красов“ лек автомобил марка „Мазда“, модел „3“ с
рег. № със скорост от 119 км/ч, която била засечена в района до магазин
„Метро“ № 7 - 11. Разрешената максимална скорост за движение в този
участък била 80 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Скоростта на автомобила
била засечена и фиксирана със система за видеоконтрол ATCC CORDON M2
№ MD 1196. На 10.11.2022 г. жалбоподателят М. Н. А. се явил лично в ОПП-
2
СДВР, където попълнил и представил декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, че
на процесната дата автомобилът е бил управляван от него.
Поради така декларираните обстоятелства срещу жалбоподателя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение №
129074/10.11.2022 г. за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, а именно за това, че
на 21.06.2022 г. в 23:57 часа, управлявал в град София, по бул. „Цариградско
шосе“ в района до магазин „Метро“ № 7 - 11, в посока от бул. „Александър
Малинов“ към ул. „Павел Красов“, лек автомобил марка „Мазда“, модел „3“ с
рег. № със скорост от 119 км/ч (след приспадане на толеранса), при
разрешена скорост за движение в населено място – до 80 км/ч, въведена с
пътен знак В-26. Било отбелязано, че нарушението е системно, понеже в
едногодишен срок водачът бил наказван още два пъти с издадени два
електронни фиша за шофиране с превишена скорост. Актът бил съставен в
присъствието на нарушителя и бил подписан от него, актосъставителя и двама
свидетели. Жалбоподателят не вписал възражения.
Като счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз
основа на него АНО издал обжалваното понастоящем наказателно
постановление № 22-4332-023776 от 23.11.2022 г., с което за нарушение на
чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя
било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание
чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от представената снимка на нарушението и от приложените по делото
писмени доказателства, които преценени поотделно и в своята съвкупност не
водят до различни фактически изводи. Актът е бил съставен в ОПП-СДВР
след явяването на жалбоподателя, който е попълнил декларация, че именно
той е управлявал превозното средство на процесната дата. След това актът му
е бил връчен срещу подпис. Съдът изцяло кредитира приложените по делото
писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни,
непротиворечиви и напълно си кореспондират.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
В административнонаказателното производство не са допуснати
3
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
жалбоподателя да се защити. Спазени са императивните изисквания на
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, и сроковете за издаване на двата акта по
чл.34 от ЗАНН. Актът е бил съставен в едногодишен срок от извършване на
нарушението и в деня на установяване самоличността на нарушителя. С
попълването на декларацията на 10.11.2022 г. контролните органи са
установили самоличността на лицето, което е управлявало автомобила към
момента на нарушението. Предвид на това са неоснователни възраженията за
неспазването на срока по чл.34 от ЗАНН за съставянето на акта. В АУАН и
НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението.
Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е
било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от
значение за реализиране правото му на защита срещу административното
обвинение. Отразени са правилно и нарушените законови разпоредби. Поради
това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи
до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност
на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. В конкретния случай обаче, тъй като АНО е приел,
че се касае за системно нарушение, за което се предвижда освен глоба и
лишаване от право да се управлява МПС, а последното наказание не може да
бъде наложено с издаването на електронен фиш е била проведена общата
процедура по ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване на НП.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
4
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
5
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на
чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с последвалата редакция на закона, то не е
необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство да е бил обозначен с поставянето на
пътен знак Е24, каквото задължение имаха преди това контролните органи.
Именно поради тази причина и след отпадането на посоченото законово
изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен
пътен знак, указващ на водачите за извършвания видеоконтрол.
АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от
пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство, с описание на мястото и географските координати,
действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на
автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени
доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на
делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол ATCC CORDON M2 № MD 1196, надлежно калибрована, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
6
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като
автомобилът е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е
приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на
нарушението. Видно от приложената по делото декларация по чл.188, ал.1 от
ЗДвП, жалбоподателят собственоръчно е написал и се е подписал, че на
процесната дата автомобилът, който е бил заснет от мобилната камера, е бил
управляван лично от него. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП,
собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая именно А. е
управлявал автомобила и той е попълнил писмената декларация,
установяваща това обстоятелство.
Разликата в засечената скорост от 123 км/ч и посочената в
наказателното постановление скорост от 119 км/ч се дължи на така наречения
„толеранс“, който представлява възможната процентна грешка при
засичането на скоростта. Този толеранс е 3% от засечената скорост и се
отчита в полза на нарушителя, като засечената от радара скорост се намалява
именно с тези 3%. Точно заради това не може да се говори за нарушаване
правата на жалбоподателя, поради неяснота или противоречия в издадените
НП и АУАН. Напротив, правата му са напълно защитени, тъй като евентуално
възможната грешка при отчитането на скоростта е изчислена в негова полза.
Следва да се отбележи, че от приложените към делото Протокол от
проверка № 08-СГ-ИСИС от 15.03.2022 г. и приложената справка от
Български институт по метрология се установява, че система за видеоконтрол
ATCC CORDON M2 № MD 1196 е мобилна такава, одобрена да служи за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, надлежно
калибрована и технически годна към датата на нарушението за осъществяване
на посочения видеоконтрол.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на
скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2
от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
7
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В
конкретния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП, понеже се е движил с автомобила с по-висока от максимално
разрешената скорост за движение в населено място от 80 км/ч, въведена с
пътен знак В-26. Касае се за нарушаване на забраната в населено място да не
се превишава максимално допустимата скорост, която е указана с пътен знак
по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Водачът на автомобила се е намирал в
населено място и е следвало да спазва ограничението на скоростта, указано
със знака. Писмено доказателство за цитираното ограничение на скоростта е
приложеният по делото протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта от 21.06.2022 г. В него ясно е
описано мястото, където се е осъществявал контрол на скоростта и това, че
ограничението е било 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26. Съставителят на
протокола е длъжностното лице Иван Лухов, който се е подписал относно
верността на тези обстоятелства. Това е официален документ по смисъла на
чл.93, т.5 от НК - съставен по предвидения ред от длъжностно лице в кръга на
службата му и има доказателствена сила за описаните в него обстоятелства,
към които спадат ограничението на скоростта в процесния участък и точното
разположение на техническото средство. Освен това по делото е приложена и
снимка на знака, с който е въведено ограничението на скоростта, както и
схема на пътните знаци в процесния участък, представена от Столична
община. Всички тези доказателства еднопосочно установяват точното
местоположение на техническото средство и въведеното ограничение на
скоростта.
Санкционната норма на чл.182, ал.1 от ЗДвП предвижда, че водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва, както следва: т. 4 - за превишаване от 31 до 40 км/ч - с глоба 400
лева. Съгласно ал. 5 когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3,
т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок 6 месеца.
В случая обаче съдът не е съгласен с правните изводи на наказващия
орган, че нарушението е системно. Съгласно § 6, т. 62 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП: „системно“ е нарушението, извършено три или повече
пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно
8
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се
налага наказание за същото по вид нарушение. Електронен фиш Серия К №
3942188 на СДВР и електронен фиш Серия К № 5465395 на СДВР са влезли в
сила на една и съща дата - 16.02.2022 г. За да е налице системно нарушение,
то поне две деяния (за да станат общо три и да е налице системност) трябва
да са били извършени след 16.02.2022 г. и в едногодишен срок до 16.02.2023
г. В случая обаче само деянието по настоящото дело е било извършено в този
едногодишен срок, а именно на 21.06.2022 г., докато деянието по електронен
фиш Серия К № 3942188 на СДВР, е било извършено на 04.09.2020 г., а по
електронен фиш Серия К № 5465395 на СДВР, е било извършено на
26.11.2021 г. Следователно и двете нарушения са били извършени преди
16.02.2022 г., поради което не е налице системност по смисъла на § 6, т. 62 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП.
Макар да не е налице системност, съдът намира, че е налице хипотезата
на повторност по смисъла на чл.182, ал.4 от ЗДвП, тъй като съгласно
дефиницията на § 6, т. 33 от допълнителните разпоредби на ЗДвП,
настоящото нарушение се явява извършено в едногодишен срок от влизането
в сила както на електронен фиш - Серия К № 3942188 на СДВР, влязъл в сила
на 16.02.2022 г., така и в едногодишен срок от влизането в сила на електронен
фиш Серия К № 5465395 на СДВР, влязъл в сила също на 16.02.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен
фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, тоест самият
електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно постановление,
поради което също може да обосновава повторност по смисъла на § 6, т. 33 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП. С оглед изложеното са налице
предпоставките за изменение на наказателното постановление, като се
приеме, че процесното нарушение не е системно, а е повторно.
След като е налице нарушение по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, което се
явява повторно, то съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП същото следва да се
санкционира с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер,
а именно 800 лева, като не следва да бъде налагано наказанието лишаване от
право да управлява МПС. В случая обаче, наказващият орган, въпреки
приетата системност на нарушението, неправилно е наложил глоба размер на
400 лева, каквато е предвидена за обикновените случаи на това нарушение,
9
когато няма повторност или системност. След като настоящото производство
е образувано само по жалба на наказаното лице и няма протест на прокурор с
искане за увеличаване размера на наказанието глоба, то няма как съдът
служебно да утежни положението на наказания, поради което за установеното
повторно нарушение отново следва да бъде наложена глоба в размер на 400
лева, а не в размер на 800 лева. В противен случай би се стигнало до
влошаване положението на жалбоподателя без да има съответен протест в
тази насока. Производството по делото се развива по реда на НПК, а съгласно
чл.337, ал.2, т.1 от НПК, въззивният съд може да увеличи наказанието, само
ако има съответен протест на прокурора с изрично такова искане, каквото в
случая липсва.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по
делото факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната
на чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се
установи, че на 21.06.2022 г. в 23:57 часа, лек автомобил марка „Мазда“,
модел „3“ с рег. № , управляван от жалбоподателя М. Н. А., се е движил в
град София, по бул. „Цариградско шосе“ в района на магазин „Метро“ № 7 -
11, в посока от бул. „Александър Малинов“ към ул. „Павел Красов“ с
превишена скорост – 119 км/ч, при разрешена максимална скорост за
движение в населено място от 80 км/ч, въведена с пътен знак В-26, като
нарушението е извършено повторно. Разрешената скорост е била превишена
от жалбоподателя с 39 км/ч, а размерът на глобата при повторно нарушение в
този случай е 800 лева, като на А. обаче следва да бъде наложена глоба в
размер на 400 лева, понеже няма съответен протест, а съдът не може
служебно да влошава положението на наказания.
Стана ясно, че неправилно АНО е приложил санкционната норма на
чл.182, ал.5 от ЗДвП, тъй като не се доказа нарушението да е системно. След
като обаче е доказано от обективна страна повторно нарушение, то
приложимата санкционна разпоредба в случая е тази по чл.182, ал.4, вр. ал.1,
т.4 от ЗДвП, която предвижда същия размер на глобата, но без да се налага
наказание лишаване от право да управлява МПС. В правомощията на съда по
чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН е да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението.
10
Предвид на изложеното, то наказателното постановление следва да бъде
изменено, като нарушението бъде преквалифицирано от системно такова по
смисъла на чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП в повторно по смисъла на чл.182,
ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда глоба в размер
на 800 лева, тоест наказанието е фиксирано, но както вече беше споменато, на
А. следва да бъде наложена глоба в размер на 400 лева, понеже няма
съответен протест, а съдът не може служебно да влошава положението на
наказания. Предвид на това трябва да бъде потвърден размерът на наложената
глоба, а НП да се отмени относно наложеното наказание лишаване от право
да управлява МПС.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
констатираното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид, а отделно от това
превишаването на максимално разрешената скорост повишава риска от
реализиране на ПТП и от евентуално увреждане на здравето и живота на
участниците в движението. Освен това стана ясно, че се касае за повторно
нарушение и жалбоподателят вече два пъти до момента е бил наказван отново
за движение с превишена скорост. От приложената по делото справка-картон
на водача е видно, че А. е бил наказван и за други нарушения на ЗДвП, което
говори, че личността му е със завишена степен на обществена опасност и явна
склонност към нарушаване на правилата за движение по пътищата. Поради
тези причини случаят не може да бъде приет за маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
След като размерът на административното наказание глоба не се
променя, въпреки изменението на наказателното постановление, то няма как
да бъде уважено искането на защитника за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя, а от своя страна наказващият орган не е претендирал такива,
поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.1 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-023776 от 23.11.2022
г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с
11
което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), на М. Н. А., ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от
ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от системно такова по
смисъла на чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП в повторно по смисъла на чл.182,
ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-023776 от 23.11.2022
г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР В
ЧАСТТА, с която на М. Н. А., ЕГН ********** е наложено административно
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-023776 от
23.11.2022 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“
СДВР В ЧАСТТА, с която на М. Н. А., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12