№ 219
гр. Варна, 06.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20233000500143 по описа за 2023 година
намира следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
„ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, гр. София чрез юр.к. Ил. У.,
насочена срещу решение № 7/25.01.23г. по гр. д. № 182/22г. на ОС-
Търговище, с което е признато за установено, че Й. Б. С. от гр. Омуртаг, не
дължи на въззивника следните суми: главница от 15 000 евро, 1 472.83 евро
просрочена лихва за периода от 26.02.2010г. до 23.09.2010г., както и 644.36
лв. разноски по делото за държавна такса, дължими по изпълнителен лист от
08.10.2010г., по ч.гр.д. № 560/2010г. на РС-Омуртаг, поради погасяване на
вземането по давност и ответникът е осъден да заплати ДТ и разноски по
делото. Поддържа се, че решението е недопустимо поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно - с оглед
неточното приложение на материалния закон. Счита се, че съдът служебно е
навел доводи за настъпила 10-годишна абсолютна погасителна давност, което
е недопустимо. Освен това нормата на чл. 112 от ЗЗД е в сила от 02.06.21г. и
има действие за в бъдеще. Сочи се, че от доказателствата по делото не е
установено дружеството да е взискател по изп.д. № 264/11г. по описа на ЧСИ
А.З., рег. № 769 на КЧСИ, поради което и не е надлежен ответник по
заявената претенция. Поради това е недопустимо да бъде обвързано от
установителната сила на решението по иск по чл. 439 от ГПК. Счита се, че за
ищеца не е налице и правен интерес от оспорване на принудително
изпълнение, тъй като към датата на подаване на исковата молба посоченото
изпълнително дело срещу него е било прекратено и няма насочено
изпълнение. Освен това оригиналът на изпълнителния лист от 08.10.2010г.,
издаден по ч.гр.д. № 560/2010г. на РС-Омуртаг, се намира в кориците по
прекратеното изпълнително дело, от което се прави извод, че липсва и
намерение за евентуално започване на ново принудително изпълнение против
1
ищеца. Поради изложеното се поддържа, че липсва правен интерес от
предявяването на иск по чл. 439 от ГПК поради ненадлежна пасивна
легитимация на дружеството. Претендира се отмяна на обжалваното решение
и отхвърляне на исковата молба, ведно с присъждане на разноските по делото,
вкл. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. по настоящото
дело.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Й. Б. С. чрез адв. Д. Т. от АК-Хасково, с която същата е
оспорена като неоснователна. Сочи се, че в отговора на исковата молба
въззивникът не е отрекъл да е кредитор на ищеца и надлежна страна по
делото. Именно поради това, че се е считал за надлежна страна по делото, е
направил и възражение за местна неподсъдност на делото. Освен това от
наведените с отговора възражения ставало ясно, че дружеството е запознато с
изпълнителното дело, твърдейки, че по него са били предприемани редовно
изпълнителни действия и е било налице признание от страна на длъжника.
Оспорване не е имало и на твърдението, наведено с исковата молба, че
ответното дружество е станало носител на вземанията против ищеца въз
основа на договор за цесия, сключен с първоначалния кредитор „Централна
кооперативна банка“ АД, поради което се поддържа, че въз основа на цесията
ответното дружество е станало и взискател по изпълнителното дело. Цитира
се съдебна практика, в която е прието, че е налице правен интерес от
предявен установителен иск за погасяване на вземането по давност, за което е
издаден изпълнителен лист, независимо дали за събирането на това вземане е
било образувано изпълнително производство и дали последното е висящо. В
този случай правният интерес на ищеца е да осуети възможността за
иницииране на ново изпълнително производство въз основа на същия
изпълнителен лист. Наред с горното се сочи, че ответникът не признава да е
налице изтекла погасителна давност, поради което между страните е налице
правен спор, който следва да се разреши чрез предявения иск. Предвид
изложеното се поддържа, че е налице правен интерес за ищеца от предявения
иск. Счита се още, че съдът правилно е приложил материалния закон,
приемайки че вземането е погасено през 2016г. с изтичането на 5-годишен
давностен срок, който е започнал да тече от последното изпълнително
действие през 2011г. И само като допълнителен мотив съдът е приел
изтичането и на 10-годишната абсолютна погасителна давност. Претендира се
потвърждаване на решението и присъждане на разноски за въззивното
производство.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт.
Страните не са формулирали доказателствени искания към въззивния
съд, а предвид липсата на хипотезата на т. 1 от ТР № 1/09.12.13г. на СГТК на
ВКС по т.д. № 1/13г. за служебно събиране на доказателства - такива не
следва да се събират.
2
На въззивника следва да се укаже, че в 1-седмичен срок от съобщението
следва да представи доказателства за внесена ДТ по сметка на ВАпС в размер
на още 0.95 лв., тъй като дължимата ДТ за въззивното обжалване възлиза на
общо 657.25 лв., а е указано и е внесена ДТ в размер на 656.30 лв.
Независимо от горното, делото следва да бъде внесено за разглеждане в
открито с.з. като при неизпълнение на даденото указание в срок, съдът ще
прекрати въззивното производство.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА въззивника „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, гр.
София в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за
внесена ДТ по сметка на ВАпС в размер на още 0.95 лв., тъй като дължимата
ДТ за въззивното обжалване възлиза на общо 657.25 лв., а е указано и е
внесена ДТ в размер на 656.30 лв.
При неизпълнение на даденото указание в срок, съдът ще прекрати
въззивното производство.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито с.з. на 03.05.23г. от 9:45ч. , за
която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3