Решение по дело №1127/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от И. Л. К., [ЕГН], с адрес [населено място] чифлик, [улица], чрез пълномощник срещу Решение № 511 от 16.04.2024 г., постановено по АНД № 20233110205112 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г., с което е потвърдено НП № 23-0433-000600/ 16.05.2023 год. на началник на Сектор в ОД МВР Варна, РУ 01 Варна, в частта с която на И. К. К., за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДв.П, е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, с оглед фомираните изводи за съставомерност на нарушението. В тази връзка се позовава на липса на конкретизация на категорията на превозното средство, както в АУАН, така и в наказателното постановление, обуславяща нарушение правото на защита на нарушителя. От АНО не е извършено надлежно описание на признаците на нарушението. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Началник група към ОД на МВР [населено място], РУ Девня, депозира писмени бележки, в които излага съображения за неоснователност на жалбата, респ. за правилност на постановеното решение. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба от И. Л. К. срещу№ 23-0433-000600/ 16.15.2023 год. на началнико на Сектор в ОД МВР Варна, РУ 01 Варна, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДв.П, е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. На основание Наредба № № Із – 2539 на МВР се отнемат 10 контролни точки.

За да постанови обжалваното решение приета е от въззивния състав, следната фактическа обстановка:

На 04.05.2023год. около 16:42ч. въззивникът управлява л.а. „БМВ“ с рег. № [рег. номер], в [населено място], по [улица], в посока [улица]. По същото време полицейски екип на І РУ при ОД на МВР Варна, в състав свидетелите Ц. и Г. е позициониран на [улица]до №2 и осъществява пътен контрол във връзка с провеждана СПО. При приближаване на автомобила, управляван от К., полицейските служители виждат, че водача е без поставен предпазен колан. Свидетелят Ц. му подава сигнал за спиране със стоп-палка, който е изпълнен от касатора. При спиране на автомобила свидетеля Ц. му обяснява повода за проверката (липсата на поставен предпазен колан) и иска документите му за проверка. От касатора не са представени СУМПС и контролен талон към него.

Съставен е АУАН, предявен и подписан от въззивника без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения. От АНО са възприети констатациите на актосъставителя, като с процесното НП е ангажирана отговорността на водача.

Така изложената фактическа обстановка е възприета от въззивния съд въз основа на приобщените писмени доказателства и ангажираните свидетелски показания на лицата Д. Ц. и А. Г., кредитирани като обективни, безпристрастни и логични и непротиворечиви.

За да потвърди наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че при издаване на НП е не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи нарушение правото на защита на жалбоподателя, същото е и обосновано, правилно и законосъобразно.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Началник сектор в ОДМВР– Варна, видно от Заповед № 812з-1632/ 02.12.2018 г. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост на обжалваното решение и противоречие с материалния закон, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за потвърждаване на НП изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК. За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано и следното:

В хода на административонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени е нарушения материално правна норма, наказанието за което е индивидуализирано.

Начинът, по който е описано нарушението предоставя възможност на жалбоподателя да разбере срещу какви факти следва да се защитава.

Съгласно чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

В случая, обстоятелството, че управлявания от касатора автомобил е оборудвано с обезопасителен колан, не е спорно по делото. При това положение, въпросът относно категорията на превозното средство е ирелевантен при преценката за предпоставките за ангажиране административнонаказателната отговорност на водача.

На следващо място, правилно отговорността на водача е ангажирана от административно-наказващият орган по силата на санкционната разпоредба на чл. 184, ал. 4, т. 7, предложение първо от ЗДвП, предвиждаща конкретното нарушение в диспозицията си. Предвидената в тази норма санкция е в абсолютен размер, поради което съдебният състав приема, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.

В предвид забраната на чл. 189з ЗДвП, въпросът за приложението на чл. 28 от ЗАНН следва да остане извън обхвата на съдебната проверка.

По изложените съображения, поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника по касация следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, касационният състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 511 от 16.04.2024 г., постановено по АНД № 20233110205112 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г., с което е потвърдено НП № 23-0433-000600/ 16.05.2023 год. на началник на Сектор в ОД МВР Варна, РУ 01 Варна, в частта с която на И. К. К., за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДв.П, е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева.

ОСЪЖДА И. Л. К., [ЕГН], с адрес [населено място] чифлик, [улица]да заплати на ОД МВР Варна на сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващи извършени в производството разноски, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

Решението не подлежи на обжалване.