РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Силистра, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Таня Вл. Гецова Колева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско дело
№ 20243400500500 по описа за 2024 година
Въззивно производство по реда на чл.258 и сл ГПК.
С решение № 174/20.09.2024 год., постановено по гр.д. № 44/2024 год.,
РС – Тутракан е признал за установено, че съществува вземането на ищеца
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, срещу ответника Д. Р. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. Тутракан, обл. Силистра, ул. „........“ № 4; Заповед №
208/05.10.2023 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 509/2023 г. на Районен съд - гр.
Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца: 1. цената
на електронни съобщителни услуги (ЕСУ), дължима въз основа на Договор за
мобилни услуги № ********* от 08.08.2012 г., изменен с Допълнително
споразумение № ********* от 11.05.2020 г. към същия, сключени между
„Йеттел България“ ЕАД (с предишни наименования „Космо България
Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД) и ответника, потребени в периода:
10.05.2021 г. - 09.08.2021 г., възлизаща на 142,04 лв. (сто четиридесет и два
лева и четири стотинки); 2 . незаплатени лизингови вноски, дължими по
Договор за лизинг на базови аксесоари, сключен на 11.05.2020 г., възлизащи на
57,97 лв. (петдесет и седем лeвa и деветдесет и седем стoтинки); 3. законна
лихва върху стойността на ЕСУ и лизинговите вноски (200,01 лв.) от подаване
на заявлението в Софийски районен съд – 10.07.2023 г. до изплащане на
вземането. С посоченото решение съдът отхвърлил като неоснователни
исковете за установяване на вземанията за: 1. цената на електронни
съобщителни услуги, за разликата между уважения размер - 142,04 лв. и
1
претендирания такъв - 149,18 лв.; 2 . неустойка по чл. 92 от ЗЗД, за предсрочно
прекратяване същия договор, уговорена на стр. 3 от допълнителното
споразумение (т. IV-2, б. „б”), равняваща се на разликата между стандартната
цена на закупено мобилно устройство „NOKIA 2.3 32GB Dual Green“ и цената
с направената при абонамента отстъпка, която разлика възлиза на 81,01 лв.
(осемдесет и един 1 лева и една стотинка).
От решението на РС – Тутракан недоволен е останал само въззивникът
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, който го обжалва в срок в
частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск, с който се
претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Д. Р. Т.
дължи на дружеството сумата от 81,01 лв. - неустойка по чл. 92 от ЗЗД за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от
08.08.2012г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 11.05.2020г.
към договор за мобилни услуги за мобилен номер **********, уговорена на
стр. 3 от допълнителното споразумение (т. IV-2, б. „б“), равняваща се на
разликата между стандартната цена на закупено мобилно устройство „NOKIA
2 . 3 32GB Dual Green“ и цената с направената при абонамента отстъпка.
Жалбоподателят счита така постановеното решение в обжалваната му част за
неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост, като
постановено в разрез със събрания доказателствен материал, поради което
моли същото да бъде отменено, с присъждане на разноски. Сочи, че размерът
и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ********** (преди
11.05.2022г.) са уредени от страните в изрична клауза, а именно: в р. 4, т. 2 от
Допълнително споразумение № ********* от 11.05.2020г. към договор за
мобилни услуги. В съответствие с така уговореното между страните, размерът
на начислената неустойка за номер ********** е 227.12 лв. Сумата
представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС (по 41.66 лв. всяка), а именно: 124.98 лв., ведно с добавена част
от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план,
съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 21.13 лв. и с
добавена разликата в размер на 81.01 лв. между стандартната цена на NOKIA
2.3 32GB Dual Green без отстъпка съгласно актуалната към 11.05.2020г. ценова
листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на
договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. Набляга, че
предмет на въззивната жалба е само сумата за неустойка в размер на 81.01 лв.,
представляваща разликата между стандартната цена на закупено мобилно
устройство NOKIA 2.3 32GB Dual Green и цената с направената при
абонамента отстъпка, доколкото само тази част от неустойката е била предмет
и на производството по гр.д. № 44/2024г. по описа на Районен съд - Тутракан.
Обръща внимание, че за да отхвърли иска за неустойка съдът е приел, че по
делото не е представен, респ. че не е налице сключен между страните договор
за лизинг или договор за продажба на процесното устройство NOKIA 2.3
32GB Dual Green, но следва да се вземе предвид, че ищецът не е твърдял, че
между страните е сключен договор за лизинг с предмет предоставяне за
2
ползване на процесното мобилно устройство. Сочи, че в Допълнително
споразумение № ********* от 11.05.2020г. към договор за мобилни услуги за
мобилен номер **********, заверен препис от които е приложен по делото, е
инкорпориран договор за продажба на устройството, като противно на
приетото от първоинстанционния съд съществените елементи на договора
(страни, предмет и продажна цена) могат да бъдат извлечени от съдържанието
на допълнителното споразумение, като в Допълнителното споразумение (т. II
Устройства) изрично е посочено, че при подписването на споразумението
потребителят получава описаното устройство.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника – адв.Д. А. от АК – Силистра.
Преди о.с.з. депозира молба /вх.№432/30.01.2025г./, в която е изразено
становище за неоснователност на жалба на насрещната страна.
Силистренският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
въззивната жалба е неоснователна.
Спорният въпрос, въведен във въззивната жалба като оплакване за
неправилност на първоинстанционното решение, касае дължимостта на
вземането за неустойка по чл. 92 от ЗЗД за предсрочно прекратяване Договор
за мобилни услуги № ********* от 08.08.2012 г., изменен с Допълнително
споразумение № ********* от 11.05.2020 г. към същия, уговорена на стр. 3 от
допълнителното споразумение (т. IV-2, б. „б”), равняваща се на разликата
между стандартната цена на закупено мобилно устройство „NOKIA 2.3 32GB
Dual Green“ и цената с направената при абонамента отстъпка, която разлика
възлиза на 81,01 лв.
Първата инстанция е отхвърлила тази претенция, като е приела, че
упоменаването от Договора за мобилни услуги от 11.05.2020 г. на
устройството, както и лизингова цена или цена в брой не са достатъчно, за да
се приеме, че в договора за мобилни услуги е инкорпориран и договор за
лизинг или договор за продажба. Освен това в договора за мобилни услуги не
е отразено и предаването на устройството на ответника, нито е представен и
отделен приемо - предавателен протокол, с което мотивирал извод, че не
възникнало вземането за неустойка, равняваща се на разликата между
лизинговата (продажната цена) цена и стандартната цена на устройството.
Настоящият съдебен състав споделя крайния извод на
първоинстанционния съд, както и мотивите, които го обосновават, поради
това на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на първата инстанция, като
има предвид и следното:
От съдържанието на Допълнително споразумение № ********* от
11.05.2020г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер **********,
заверен препис от които е приложен по делото, не може да се направи
3
несъмнен извод, че в договора за мобилни услуги е интегриран договор за
продажба на устройството, както сочи ищецът. Тезата на ищеца не се подкрепя
с други доказателства. Както е отбелязало и вещото лице по допуснатата ССЕ
– няма приложени доказателства и за плащане на устройството и
получаването на същото. Ищецът изтъква, че в Допълнителното споразумение
(т. II Устройства) изрично е посочено, че при подписването на споразумението
потребителят получава описаното устройство, което се преценява като
уговорка от споразумението от 11.05.2020г. към договор за мобилни услуги за
мобилен номер **********, поради което и в тази част същото няма характер
на протокол/разписка за получена вещ ( както чл.4 от процесния Договор за
лизинг на базови аксесоари). Поради изложените причини искът за
установяване вземането за неустойка правилно е оставен без уважение.
Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
Разноски не се присъждат.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 174/20.09.2024 год., постановено по гр.д.
№ 44/2024 год., РС – Тутракан, в частта, с която е отхвърлен предявения от
ищеца „Йеттел България“ ЕАД иск, с който се претендира да бъде признато за
установено по реда на чл. 422 ГПК, че Д. Р. Т. с ЕГН ********** дължи на
дружеството сумата от 81,01 лв. (осемдесет и един лева и една стотинки) -
неустойка по чл. 92 от ЗЗД за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги № ********* от 08.08.2012г., изм. с Допълнително споразумение №
********* от 11.05.2020г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер
**********, уговорена на стр. 3 от допълнителното споразумение (т. IV-2, б.
„б“), равняваща се на разликата между стандартната цена на закупено
мобилно устройство „NOKIA 2.3 32GB Dual Green“ и цената с направената
при абонамента отстъпка.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4