№ 798
гр. Русе, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520106339 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 30 ЗН и чл. 34 ЗС вр. чл.69
ЗН - за съдебна делба на недвижими имоти.
Постъпила е искова молба от Р. М. И.а – В. и Ц. М. И. срещу Л. А. П., в
която се твърди, че ответницата е съпруга на бащата на двамата ищци – М.Ц.
И., починал на ****г. След смъртта му ищците установили, че той е оставил за
съхранение при нотариус Г.Ф. саморъчно завещание, съгласно което завещава
на ответницата 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент с
идентификатор ******, находящ се в гр. Русе, ******* ***, с площ 145.15
кв.м., ведно с 8.4194% идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж, както и *****, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Русе, ******, с площ
20,81 кв.м., ведно с 1.1492% идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж.
Ищците твърдят, че с посоченото завещание е накърнена запазената
им част от наследството на баща им, с оглед на което се прави искане да бъде
намалено завещателното разпореждане извършено от него и се възстанови
запазената им част, както и да бъдат допуснати до делба описаните по-горе 2
недвижими имота при права: по 1/8 ид.ч. за ищците от апартамента и 6/8 ид.ч.
1
за ответницата, а от ****а по 1/4 ид.ч. за всеки от ищците и 2/4 ид.ч. за
ответницата.
В срока по чл.131 ГПК ответницата изразява становище за
допустимост, но за недоказаност и неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че двата имота предмет на завещателното разпореждане не са
цялото имущество, с което е разполагал наследодателят на страните, както и
се сочат извършени от него две дарения в полза на двамата ищци, на всеки
един от тях на недвижим имот - жилище на ищеца и идеални части от жилище
на ищцата. Също така се твърди, че към датата на смъртта му е притежавал и
други недвижими имоти – по ½ ид. част от четири имота в землището на с.
***** в обл. Монтана – три полски култури и едно лозе, като се счита, че
същите имат отношение към преценката за това дали е налице накърняване на
запазената част на двамата ищци от наследството на баща им. Според
направените уточнения в хода на производството, не се претендира делбата на
тези имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица.
Ответницата моли по изложените съображения предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни, като се съобразят изложените в отговора
обстоятелства, а в случай че бъде уважена претенцията за намаляване на
завещателното разпореждане на наследодателя, да бъде извършена делба
според размера на възстановената част, като ответницата заявява, че на
основание чл. 34 ЗН упражнява право на избор и желае намаляването да бъде
извършено първоначално от втория имот - *****.
С писмено становище преди първото съдебно заседание, ищците
възразяват за „изтекла давност“ по отношение на извършени от наследодателя
им дарения в тяхна полза поради изминали двадесет и повече години от
тогава. Също така се оспорва, че дарението в полза на ищеца следва да бъде
съобразено при преценката за намаляване на завещателното разпореждане,
тъй като с последващ нотариален акт, ищецът „върнал“ на своя баща дарения
му имот също чрез дарение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото са единствените законни наследници на М.Ц. И.,
починал на ****г., двамата ищци Ц. М. И. и Р. М. И. негови деца, а
ответницата Л. А. П. негова съпруга.
Според представените по делото доказателства, към датата на която е
2
починал наследодателя на страните, той е притежавал описаните в исковата
молба два недвижими имота - 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ
апартамент с идентификатор ******, находящ се в гр. Русе, ******* ***, с
площ 145.15 кв.м., ведно с 8.4194% идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж, както и **** № 1, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Русе,
******, с площ 20,81 кв.м., ведно с 1.1492% идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж.
Също така наследодателят е притежавал по наследство от своя баща
Ц.И.Г., поч. на 07.12.1992г. и по ½ ид. част от Полска култура с площ от 2.799
дка., находяща се в землището на с. *****, общ. ****, обл. Монтана, в
местността „****“, представляваща имот №***; Полска култура с площ от
3.000 дка., находяща се в землището на с. *****, общ. ****, обл. Монтана, в
местността „****“, представляваща имот №***; Полска култура с площ от
3.000 дка., находяща се в землището на с. *****, общ. ****, обл.Монтана, в
местността „****“, представляваща имот №*** и Лозе с площ от 0.985 дка.,
находящо се в землището на с. *****, общ. ****, обл. Монтана, в местността
„Кривобарско бърдо“, представляващо имот №****.
Със саморъчно завещание от ***г., обявено от нотариус Г.Ф. на
15.08.2024г., наследодателят на страните М.Ц. И. е завещал в полза на
ответницата и негова съпруга Л. А. П. притежаваните от него и описани по-
горе ½ ид. част от жилище (другата ½ ид. част е прехвърлил чрез продажба на
ответницата на 20.03.2003г.) и ****а.
С нотариален акт от 22.08.1989г. на нотариус Ц.М., М.Ц. И. е дарил на
сина си Ц. М. И. недвижим имот- апартамент в гр. Русе, *********, ап.6 с
площ от 58,93кв.м.
С нотариален акт от 06.11.2001г. на нотариус В.А., Ц. М. И. е дарил на
М.Ц. И. същия апартамент, който е предмет на дарението от 22.08.1989г.
М.Ц. И. е продал имота на трето за делото лице на 17.01.2003г..
С нотариален акт от 24.03.1986г. на нотариус Ц.М., М.Ц. И. е дарил на
дъщеря си Р. М. И.а 6814,5/15629 ид. части от недвижим имот – апартамент в
гр. Русе, ******* с площ от 82,59кв.м.
Според заключението на изготвената по делото техническа експертиза,
пазарната стойност на оставените в наследство от Ц. М. И. имоти и дарените
от него на ищците имоти към датата на откриване на наследството (****г.) са:
3
за апартамента на ********- 468 203лв., или за ½ ид. част от него
234 101,50лв., за **** на ******** - 88 160лв., апартамента в бл. „***“ -
122 156лв., 6814,50/15629 ид. части от апартамента в бл. „***“ – 59 902лв.
Земеделските земи в землището на село *****, общ. **** вещото лице е
оценила на общо 16 680лв. (4812+5168+5168+1532) или за ½ ид. част от тях
колкото е притежавал наследодателя съответстват 8 340лв.
В хода на производството страните не са установили наличие на друго
имущество останало в наследството, налични парични средства, както и
задължения на наследодателя им.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН, наследник с право на запазена част, който не
може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения,
може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата
запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и
дарения с изключение на обичайните дарове.
В случая запазената част на двамата ищци от наследството на баща им
е в размер на по1/4 ид. част съгласно чл. 29, ал.3 ЗН.
Безспорно се установява по делото, че наследодателят на страните е
завещал на ответницата само част от притежаваното от него имущество,
поради което завещанието му не е универсално и в този случай за да прецени
дали е налице накърнена запазената част на ищците и евентуално с колко
следва да бъде намалено завещателното разпореждане, съдът следва да
пристъпи към съставяне на наследствена маса. В нея следва да бъде включена
стойността на всички недвижими имущества, които са притежавани от
наследодателя при откриване на наследството, както и стойността на дарените
от него приживе недвижими имоти. Или съобразявайки заключението на
вещото лице в случая общата стойност на оставените в наследство и дарените
приживе от наследодателя имоти възлиза на 512 659,50лв. От тази сума всеки
един от ищците има право на запазена част в размер на ¼ или 128 164,88лв.
Направеното в полза на ищеца дарение е на стойност 122 156лв., или за
допълване на запазената му част са необходими 3 228,88лв., при съобразяване
на стойността на 1/3 от правото му върху собствеността на земеделските земи
притежавани от наследодателя -2780лв.
Направеното в полза на ищцата дарение е на стойност 59 902лв., или за
4
допълване на запазената и част са необходими 65 482,88лв., при съобразяване
̀
на стойността на 1/3 от правото и върху собствеността на земеделските земи
̀
притежавани от наследодателя - 2780лв.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че неоснователни са
възраженията на ищците, че направените в тяхна полза дарения не следва да
бъдат съобразявани поради „изминалите 20 и повече години“ и поради
обстоятелството, че дарения на ищеца имот „е върнат“ на наследодателя. В чл.
31 ЗН е посочено, че в наследствената маса се включват и дарените имущества
от наследодателя, независимо от времето, когато са били дарени. Подобни
„времеви ограничения“ на каквито се позовава процесуалният представител
на ищците не са предвидени от законодателя. Също така правноирелевантно за
основателността на иска по чл. 30 ЗН е и обстоятелството какви дарения е
извършвал наследникът в полза на наследодателя. Те биха имали значение
само в хипотезата при разменени качества на дарител и надарен, или в случая,
ако бащата наследяваше сина си. Дарението е каузална сделка, която
предполага дарствен мотиви и не е равнозначно на „връщане на имота“,
каквото би могло да се приеме, че е налице при разваляне на първоначалния
договори или при прогласяване нищожността му. След като законодателят не е
придал правно значение на извършените дарения от наследника в полза на
наследодателя, то те са без значение при разрешаване на въпросите относно
намаляване на завещателни разпореждания. Също така съгласно утвърдената
съдебна практика, дарението на недвижими имоти не попада в категорията
„обичайно дарение“.
При това положение и при съобразяване на упражненото от
ответницата право по чл. 34 ЗН да избере намалението на завещателното
разпореждане от кой имот да се извърши, то следва да се започне от ****а.
Съобразявайки стойността на същия и необходимите суми за допълване на
запазените части от наследството на двамата ищци, следва да се приеме, че
искът им е частично основателен и завещателното разпореждане по
отношение на този имот следва да бъде намалено и да се признае
съсобствеността върху този имот на страните при права за ищцата Р. М. И.а-
В. 65482,88/88160 ид.части, за ищеца Ц. М. И. 3228,88/88160 ид.части, а за
ответницата разликата от 19448,24/88160 ид. части.
Съобразявайки изхода на спора по иска за намаляване на
завещателното разпореждане, следва искът за делба да бъде уважен само по
5
отношение на имота **** при посочените по-горе права за страните и да се
отхвърли изцяло за жилищния имот. Съгласно направените уточнения от
страните, делба на земеделските имоти не е поискана и същите следва да се
приеме, че остават в съсобственост на страните по делото и трети за
производството лица.
И двете страни са претендирали разноски, като ответницата изрично е
претендирала разноски съобразно отхвърлената част от иска по чл. 30 ЗН.
Представила е списък по чл. 80 ГПК и доказателство за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 7850лв., без да е уточнено нито в договора за
правна защита и съдействие нито в списъка каква част от тези разноски са по
иска за съдебна делба и каква част са по иска за намаляване на завещателното
разпореждане. Идентично е и положението с ищците, представили са списък и
доказателства за разноски в размер на 5000лв. адвокатско възнаграждение и
1000лв. за експертиза. Не са уточнили как ищците са си разпределили
разноските за адвокатско възнаграждение и как за вещо лице.
С решението по допускане на делбата, съдът следва да се произнесе
само по отношение на дължимите от страните разноски по иска с правно
основание чл. 30 ЗН, доколкото за делбата всяка страна поема разноските,
които е направила за процесуално представителство.
Предвид липсата на уточнение от страните относно направените
разноски, единствената възможност за съда е да приеме, че половината от
разноските са по иска с правно основание чл. 30 ЗН, а другата половина по чл.
34 ЗС, т.е. всеки от ищците е направил разноски за процесуално
представителство по първия иск в размер на 1250лв., а ответницата по
1 962,5лв. за защита по всеки от исковете на ищците. Разноските направени от
ищците за вещо лице съдът приема, че са по 500лв. за всеки от тях и са
относими само към иска по чл. 30 ЗН и следва да се съобразят при определяне
на дължимите между страните разноски по този иск в първа фаза на делбеното
производство. Т.е. всеки от ищците е направил разноски по 1750лв. за иска си
по чл. 30 ЗН. Никоя от страните не е направила възражение за прекомерност
на претендираните разноски.
В случая претендираното намаляване на завещателното разпореждане
от ищците е за по 1/8 ид. част (¼ ид. част от ½ ид. част) от жилището и по 1/4
ид.част от ****а или при съобразяване заключението на вещото лице
стойността на това искане е по 80 565,38лв. за всеки ищец. Уважената част от
6
това искане е за 65 482,88лв. за ищцата и 3 228,88лв. за ищеца. При това
положение ищцата има право на 1422,39лв. разноски, а на ответницата следва
да заплати 367,40лв. разноски съобразно отхвърлената част от искането.
Ищецът съобразно уважената част от искането си има право на
70,14лв., а на ответницата следва да заплати 1883,85лв. съобразно
отхвърлената част от иска му. Никоя от страните не е поискала прихващане на
тези насрещни парични задължения и съдът не разполага с възможността да
извърши „служебно“ такова.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
НАМАЛЯВА на основание чл.30 ЗН, завещателното разпореждане,
извършено от наследодателя М.Ц. И. ЕГН **********, починал на ****г.,
направено със саморъчно завещание от ***г., в полза на Л. А. П.
ЕГН********** в частта относно **** № 1, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Русе, ******, с площ
20,81 кв.м., ведно с 1.1492% идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж в размер на 68 711,76/88160 ид. части, като
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Р. М. И. ЕГН********** от
наследството на М.Ц. И. ЕГН **********, починал на ****г., в размер на
65482,88/88160 ид. част. от правото на собственост върху **** №1,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ
се в гр. Русе, ******, с площ 20,81 кв.м., ведно с 1.1492% идеални части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж и
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Ц. М. И. ЕГН********** от
наследството на М.Ц. И. ЕГН **********, починал на ****г., в размер на
3228,88/88160 ид. част. от правото на собственост върху **** № 1,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ
се в гр. Русе, ******, с площ 20,81 кв.м., ведно с 1.1492% идеални части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. М. И. ЕГН********** и Ц. М. И.
ЕГН********** искове с правно основание чл. 30 ЗН, за намаляване на
завещателното разпореждане на М.Ц. И. ЕГН **********, починал на ****г.,
направено със саморъчно завещание от ***г., в полза на Л. А. П.
7
ЕГН********** и възстановяване на запазената им част над посочените по
горе размери до 1/4 ид. част от **** № 1, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Русе, ******, с площ 20,81
кв.м., ведно с 1.1492% идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж и по 1/8 ид. част от апартамент с идентификатор
******, находящ се в гр. Русе, ******* ***, с площ 145.15 кв.м., ведно с
8.4194% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж.
ДОПУСКА до съдебна делба между Р. М. И. ЕГН**********, Ц. М.
И. ЕГН********** и Л. А. П. ЕГН********** следния недвижим имот:
**** № 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, находящ се в гр. Русе, ******, с площ 20,81 кв.м., ведно с
1.1492% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж
ПРИ ПРАВА 65482,88/88160 ид. част. за Р. М. И.а- В. ЕГН**********,
3228,88/88160 ид. части за Ц. М. И. ЕГН********** и 19 448,24/88160 ид.
части за Л. А. П. ЕГН**********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. И. ЕГН********** и Ц. М. И.
ЕГН********** срещу Л. А. П. ЕГН********** иск за допускане до съдебна
делба на апартамент с идентификатор ******, находящ се в гр. Русе, *******
***, с площ 145.15 кв.м., ведно с 8.4194% идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж, като неоснователен.
ОСЪЖДА Л. А. П. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******** **** да
заплати на Р. М. И. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *** сумата от 1422,39лв.
разноски по иска с правно основание чл. 30 ЗН.
ОСЪЖДА Л. А. П. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******** **** да
заплати на Ц. М. И. ЕГН********** с адрес гр. Варна, **** сумата от 70,14лв.
разноски по иска с правно основание чл. 30 ЗН.
ОСЪЖДА Р. М. И. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *** да заплати на
Л. А. П. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******** **** сумата от 367,40лв.
разноски по иска с правно основание чл. 30 ЗН.
ОСЪЖДА Ц. М. И. ЕГН********** с адрес гр. Варна, **** да заплати
на Л. А. П. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******** **** сумата от
1883,85лв. разноски по иска с правно основание чл. 30 ЗН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
8
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизането му в сила, делото да се докладва с оглед продължаване
на делбата във втората фаза.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9