№ 6241
гр. София, 15.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110119587 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от М. И. Б. срещу „СБ“ ЕООД, с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата в размер
общо на 4694 лева, представляваща сбор от непогасени месечни наемни вноски по Договор
за наем на недвижим имот от 18.09.2017г. за периода от месец февруари 2021 г. до месец
май 2021 г. включително, за които са издадени следните фактури: № **********/01.02.2021
г., № **********/01.03.2021 г., № **********/01.04.2021 г. и № **********/05.05.2021 г. с
включен ДДС, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на
12.04.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, и сумата общо в размер на 490,27
лева, представляваща обезщетение за забава върху наемните вноски за периода от
15.02.2021г. до 10.04.2022 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на Договор за наем на
недвижим имот от 18.09.2017г. между страните по спора възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът в качеството си на наемодател предоставил на
ответното дружество в качеството на наемател ползването върху недвижим имот, находящ
се в гр. София, ул. „Врабча“ №24, ет. 1, ап. 2, срещу задължението на наемателя да заплаща
месечна наемна цена в размер на 600 евро с включен ДДС. Процесуалният представител на
страната поддържа, че наемателят следвало да заплаща уговорената наемна цена до 15-то
число на текущия месец. В исковата молба са изложени твърдения, че съглашението било
сключено за срок от две години, като след изтичане на уговореният срок съгласно чл. 3, ал. 2
договорът се счита продължен за още една година без ограничения в броя на
продължаванията. Процесуалният представител на страната поддържа, че считано от месец
февруари 2021г. наемателят преустановил заплащането на дължимите месечни вноски, като
предвид обстоятелството, че освободил имота през месец юни 2021 г., дължи общо сумата в
размер на 4694 лева, представляваща сбор от непогасени месечни наемни вноски по
процесния договор за периода от месец февруари 2021 г. до месец май 2021 г. включително,
1
за които са издадени следните фактури: № **********/01.02.2021 г., №
**********/01.03.2021 г., № **********/01.04.2021 г. и № **********/05.05.2021 г. с
включен ДДС. Ищецът поддържа, че ответното дружество дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху всяко едно от непогасените месечни задължения, считано
от настъпване на падежа на задължението за заплащане на всяка една от вноските до
10.04.2022 г. или общо сумата в размер на 490,27 лева. Направено е искане сторените от
страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не изразява становище по предявените искове.
По доказателствената тежест на спора и направените от страните доказателствени
искания, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с правно основание
чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване валидно
възникнало наемно правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да е
задължението на процесуално легитимирания ответник да престира определена парична
сума - наемна цена за ползването на вещ, настъпила изискуемост на задълженията и
релевирано неизпълнение от задълженото лице. При установяване на горните обстоятелства
в доказателствена тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е погасил вземането.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск за обезщетение за забава върху
процесните наемни вноски с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на
ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.
Представените от ищеца документи са относими към предмета на доказване по спора,
поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 21.03.2023 г. от 13.35
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
ВЕДНО със съобщението до ответника да се приложи уведомление за залепване,
което да бъде залепено от връчителя при първото посещение на адреса на ответното
дружество в случай, че не намери лице, което да получи съобщението.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде
2
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3