Решение по дело №601/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260052
Дата: 28 септември 2020 г. (в сила от 18 февруари 2021 г.)
Съдия: Даниела Колева Николова
Дело: 20205640200601
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260052                           28.09.2020 г.                         град Хасково

         

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,Втори  наказателен състав,

на двадесет и шести август  двехиляди и двадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Даниела Николова

 

секретар:Кристина Стоева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 601 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г.

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от М.Т.Ч. *** срещу Наказателно постановление №20 – 1253 – 000853/11.06.2020 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 638, ал. 1 т.1  от Кодекса за застраховането на жалбоподателя  е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 250  лева. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Отправя се искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда.      

          Административнонаказващият орган – Началникът  на Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, респ. не заявява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 18.03.2020  г., в 06:50  часа св.С.Д.Г. и Г.Д.П.   и двамата   на длъжност  мл.инспектор в сектор „Охранителна полиция „ при ОД на  МВР – Хасково , спрели за проверка  автомобил марка „Пежо ***“ с рег. № ****, движещ се по ул. „Петър Берковски в посока  ж.к.“Бадема“  . В хода на проверката, контролните органи установили, че превозното средство, към датата на извършването й, било собственост на лицето М.Т.Ч.    и било управлявано от него . При извършената проверка констатирали ,че автомобилът е с изтекла  застраховка „ГО“ ,поради което  поискали чрез дежурния съдействие от служителите на сектор ПП при ОД на МВР-Хасково .На мястото на нарушението бил изпратен св.В.Д.Ж.  на длъжност мл.автоконтрольор ,който от извършената  със служебен таблет справка  установил , че за автомобила няма  сключен и действащ  договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за 2020 г., поради което и  контролния орган достигнал до извод за извършено нарушение по чл. 638, ал. 1 т.1  от КЗрещу жалбоподателя М.Т.Ч. , като собственик  на превозното средство е съставен на същата дата – 18.03.2020г., в негово  присъствие, от св.В.Ж., Акт за установяване на административно нарушение, серия Д с  125191 който жалбоподателят подписал, без в съответната, предвидена за обяснения и/или възражения графа, да впише такива. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от акта, осъществено срещу подпис на лицето, на датата на неговото съставяне, според отразеното в приложената разписка.

          При издаване на наказателното постановление наказващият орган възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН и на основание чл. 638, ал. 1 т.1  от КЗ, наложил процесната глоба в размер на 250 лева, след като приел, че  жалбоподателят като собственик на  МПС не е сключил  задължителна застраховка ГО за 2020г.

          Изложената фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетелите С.Д.Г. , Г.Д.П. и  В.Д.Ж.  относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната проверка и за действията, предприети от тях като контролни органи по установяване на описаното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:              

          Съгласно разпоредбата на чл. 483  ал. 1 т.1  от Кодекса за застраховането договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.Съгласно чл.683 ал.1 т.1 от същия кодекс на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. – за физическо лице.Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо, съобразно приложимия материален закон към твърдяната дата на извършването му.

          При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. При съставяне на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на жалбоподателя е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения, от които не се е възползвал. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като налице е описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която е подведено деянието. Според съдържанието на разпоредбата на чл. 638, ал. 1 т.1  от КЗ, съставомерното поведение, наказуемо по този текст се изразява не в друго, а в това  на собственика на МПС, регистрирано и неспряно от движение, да сключи договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите  във връзка с неговото притежаване и ползване. Правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице е обезпечено, доколкото това лице е могло да узнае и да е наясно с всички с факти от състава на нарушение, което му се вменява в отговорност, а те в случая са пълно, ясно и конкретно описани. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - лице, изпълняващо длъжността „Началник сектор ПП“ при ОД на МВР – Хасково”, без значение временно или постоянно, при спазване на установената форма, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

          От материалноправна страна, обстоятелствата изложени в съставения акт за установяване на административно нарушение и в санкционния акт се потвърждават от анализа на приобщените по делото доказателства. По отношение на тях не се и спори, като същите обосновават извода за допуснато административно нарушение по чл. 638, ал. 1 т.1  от Кодекса за застраховането, както правилно деянието е квалифицирано. Жалбоподателят е имал качеството на собственик  на процесния  автомобил и е осъществявал на посочените в процесните АУАН и НП дата и час правно - регламентираната дейност по управление на МПС, без да са налице изискванията на цитирания текст от Кодекса за застраховане по отношение на това превозно средство, а именно да има сключен валиден договор за застраховка „ГО“. Това изискване обективно не е било изпълнено, поради което деянието е съставомерно по предложения текст от закона. Преценката на административнонаказващия орган по същество не е опровергана и от представената към преписката застрахователна полица №120000807257 за застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите” на ЗД ,,Лев инс”, с посочена дата на сключване 18.03.2020 г., но в 10.10 часа, тоест в час, следващ отразения в процесния АУАН час на извършване на проверката.

          Не са налице факти, които да изключат отговорността на жалбоподателя и от субективна страна.

          В настоящия случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съгласно която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН няма легална дефиниция на понятието "маловажен случай", затова с оглед препращащата норма на чл. 11 от същия закон следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, посочена в чл. 93, т. 9 от НК - извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид. Безспорно е , че нарушението е такова на просто, формално извършване, при което законът не изисква вредоносен резултат, с оглед осъществяването на фактическия състав на нарушението. Поради това, настъпването на вредоносни последици не е от значение за осъществяване състава на нарушението от обективна страна. Съдът не възприема възражението на   наказаното лице, че деянието е извършено при условията на крайна необходимост, считайки го  за неоснователно. Представените  писмени доказателства – Експертно решение на ТЕЛК-Хасково от 16.02.2016г. ,епикризи и рецептурна книжка  на хронично болен установяват  единствено , че жалбоподателят е с влошено здраве -  страда от  хронична исхемична болест  на сърцето,а през м.декември  2014г. е прекарал исхемичен мозъчен инсулт  ,за които е бил хоспитализиран в медицински заведения  и му е   изписано  медикаментозно лечение ,но далеч преди  датата на процесното административно нарушение. При тези доказателства не може да бъде споделено поддържаното съображение, че в случая се е касаело за спасяване на човешки живот от непосредствена опасност и като извършено при условията на чл. 8, предл.второ от ЗАНН деянието не било административно нарушение.

          По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено, като правилно и законосъобразно, след като в рамките на осъществявания съдебен контрол не се установяват пропуски в дейността на наказващия орган и по индивидуализиране на санкцията, която е правилно определена, според предвиденото в приложената санкционна разпоредба.

          Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 1253 – 000853/11.06.2020 г. на Началник сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                              Съдия: