№ 852
гр. П., 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т. Ив. Т.
при участието на секретаря Г. Н. Т.
като разгледа докладваното от Т. Ив. Т. Гражданско дело № 20221720103427
по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.10 и сл. Закона за защита
срещу домашното насилие.
Образувано е въз основа молба от АЛ. Т. С. чрез адв. М. – САК срещу
М. ПЛ. МЛ., за защита по реда на чл.4 и сл. от ЗЗДН.
В молбата се сочи, че страните живеели на семейни начала от м.03.2021
г., а през месец 12.2021 г. се родило детето им Н.. Сочи, че месец след
раждането на детето, М. изгонил молителката и детето от квартирата, в която
живеели, което наложило С. и детето да живеят при нейните родители.
Твърди, че започнали периоди на извинения, последвани от кавги и грубо
отношение на ответника към молителката, съпроводени с безпричинна
ревност. Сочи, че ответника намирал молителката на срещи с нейни приятели,
при което започвали скандали на обществени места, обаждал й се по
телефона, наричал я „лека жена“ и с други обидни епитети, което я принудило
да блокира телефона на М., както и профила му в социалните мрежи, но той
продължил да и звъни от непознати номера. Това поведение на ответника
накарало молителката да се чувства преследвана.
Твърди, че на 07.06.2022 г., около 13:30 часа, ответника я причакал пред
входа на блока, в който живеела, а молителката била с детето. Помолила М. да
1
си тръгне, но той и отказал, след което той ги последвал по пътя им, който
минавал по велоалея в близост до река. Молел я да се съберат отново, но тя
отказала. Твърди, че отказа на С. да се съберат предизвикал промяна в
поведението на ответника, който започнал да я обижда, а тя се опитала да се
обади по телефона на майка си, но М. грубо хванал ръката й, която извил зад
гърба й, отнел телефона на молителката и го хвърлил на земята. При падането
телефона се счупил, а М. вдигнал телефона от земята, и го хвърлил в реката.
Сочи, че това поведение на ответника предизвикало страх у молителката, че
М. ще и посегне, и тичайки се прибрала в дома си, а М. я следвал през целия
път.
В молбата сочи, че около 15:00 часа в същия ден получила съобщение
от ответника, че я търси, а по това време молителката се намирала в гр. П. на
ул. „Търговска“. Огледала се и забелязала ответника на около 50 метра от нея,
поради което незабелязано успяла да се отдалечи.
В същия ден сочи, че около 20:30 часа молителката се намирала заедно
с майка си в ресторант „Кипарис“, находящ се на ул. „Сини вир“ в гр. П..
Твърди, че по същото време ответникът отишъл при тях в ресторанта и
помолил С. да излезе от заведението. Сочи, че изпитвала страх от М., поради
което категорично отказала да излезе. Независимо от отказа и молбите на С.,
ответникът говорил на висок глас, и не реагирал на молбите й да си тръгне,
което му поведение привлякло вниманието на присъстващите в заведението.
Поради това майката на молителката предупредила М., че ще извика полиция,
но той се отнесъл подигравателно с нея, а тя се обадила на тел.112, откъдето и
казали, че изпращат полицейски патрул на място. Твърди, че на помощ им се
притекла готвачката на заведението, която хванала ответника за ръката и го
принудила да излезе.
Излага, че предвид изложеното в молбата С. изпитвала тревожност,
безпокойство, дискомфорт и силен страх от ответника.
В съдебно заседание молителката лично и чрез адв. М., поддържа
молбата и моли съда да я уважи, като и се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответникът М. ПЛ. МЛ. в съдебно заседание лично и чрез адв. В.,
оспорва молба и моли съда да я отхвърли, като му се присъдят сторените по
делото разноски.
2
След като прецени събраните по делото доказателства, Пернишкият
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Молбата е подадена от надлежна страна - АЛ. Т. С., която е лице, било
във фактическо съпружеско съжителство с ответника, и имат общо дете.
Няма спор, че молителката и ответника са имали връзка, последвана от
фактическо съпружеско съжителство продължило до м.01.2022 г., от която
връзка имат общо дете – Н. М. М., роден на 23.12.2021 г. Този факт се
установява и от приложеното копие на удостоверение за раждане от
30.12.2021 г. Не се спори и, че след раздялата им през м.01.2022 г.
взаимоотношенията по между им били влошени, като молителката живее при
майка си, на адрес в гр. П., кв. „Д.“, бл.14, вх.Д, ет.8, ап.114.
На 07.06.2022 г., около обяд молителката излязла на разходка с детето.
Ответника я причакал пред входа на блока, в който живеела и поискал да
разговаря с нея, като и казал да не ходи с приятелки, защото той искал да
разговаря с нея. Молителката го помолила да си тръгне, но той отказал.
Независимо от отказа да си тръгне, С. отишла на разходка с детето, което тъй
като е пеленаче, разходката осъществила с помощта на детска количка. Пътя и
минавал по велоалея, в близост до реката, а М. я последвал, като я молел да се
съберат отново. Молителката му отказала, което предизвикало промяна в
поведението на М., който започнал да и говори на висок тон. Промяната в
поведението провокирало С. да потърси помощ, като се обади по телефона на
майка си. По това време, С. заедно с детето вече се намирали на велоалеята.
Тя извадила телефона си, но М. грубо хванал ръката й, извил ръката зад гърба
й, и по този начин отнел телефона на молителката, който го хвърлил на
земята. При падането на земята, телефона се счупил, а М. го телефона от
земята, и го хвърлил в реката. В същото време свидетелката С. К. (майка на
молителката) се намирала на терасата, в обитаваното от нея и молителката
жилище в гр. П., кв. „Д.“. Чула разговора на висок тон, погледнала през
терасата и видяла дъщеря си, която тичала обратно с количката към блока,
последвана от ответника. Свидетелката чула молителката да казва: „Той ми
хвърли телефона в реката.“, след което излязла от дома си, за да окаже
съдействие на С.. Междувременно М. си тръгнал, а св. К. дала на С. неин стар
мобилен апарат, и я посъветвала да отиде да си извади нова СИМ карта.
3
По делото е прието и неоспорено от страните, заявление за смяна на
СИМ карта от 07.06.2022 г., от което се установява, че молителката пред „Й.“
ЕАД на 07.06.2022 г. е заявила подмяна на СИМ карта.
По-късно, в същия ден – на 07.06.2022 г., молителката заедно с майка си
отишли на вечеря в ресторант „Кипарис“, находящ се на ул. „Сини вир“ в гр.
П.. В заведението като готвач работила свидетелката К. К. В.. По времето,
когато молителката и майка и били в заведението при тях дошъл ответникът
М.. Той поискал да види детето, но С. му отказала. Двамата с молителката
започнали да говорят на висок тон, като св. К. го предупредила, че ще подаде
сигнал на телефон 112. Св. В. чула разговор на висок тон и излязла от
кухнята. Видяла молителката и М. на маса в заведението да говорят на висок
тон. При тези обстоятелства В. хванала ответника за ръката, отдалечила го от
масата на молителката, и го помолила да напусне заведението, при което М.
си тръгнал.
От приетото по делото писмо от Дирекция „Национална система 112“
се установява, че на 07.06.2022 г. е постъпило обаждане при тях в 20:34 часа,
от лице, което се е представило като г-жа С. К..
От писмо с рег. № 14106 от 08.07.2022 г. на Първо РУ - П. се
установява, че при тях няма получен и предаден сигнал от лицето С. К., като
в отчетните форми на служителите от група ООР към Първо РУ-П., няма
отбелязано посещение на сигнал в ресторант „Кипарис“ на 07.06.2022 г. и не е
установявано лицето С. К..
Горе изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
приетите по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите С. П.
К. и К. К. В., както и представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
При постановяване на настоящото решение съдът кредитира
показанията на свидетелката С. П. К. – майка на молителката, преценени по
реда на чл.172 от ГПК, поотделно и в съвкупност с останалия събран
доказателствен материал, в частта, в която твърди да е чула, че молителката
казва „той ми хвърли телефонна в реката“, както и по отношение случилото
се на 07.06.2022 г. около 13:30 часа. В тази част показанията на свидетелката
са логични, последователни, кореспондират и се подкрепят от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, като свидетелката макар и да не е
видяла как ответникът е отнел телефона от ръката на молителката е видяла С.
4
непосредствено след случилото се да тича обратно към блока, в който живеят,
чула е С. да казва „Той ми хвърли телефона в реката.“, като и е помогнала да
се прибере в къщи заедно с детето. В останалата част показанията на
свидетелката се опровергават от показания на свидетелката К. К. В., която е
възприела страните лично в заведението, възприела ответника да говорили на
висок тон, но твърди, че той е поискал от молителката да види детето, което
молителката му отказала. Съдът кредитира показанията на свидетелката К. К.
В.. Свидетелката има лични е непосредствени възприятия от станалото между
страните на 07.06.2022 г., като показанията им са еднопосочни и
непротиворечиви, кореспондират и се подкрепят от останалите събрани по
делото писмени доказателства. Поради това и съдът ги кредитира при
постановяване на настоящото решение.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за
безспорно установено, че на 07.06.2022 г. ответникът М. ПЛ. МЛ. е извършил
действия по отношение на пострадалата АЛ. Т. С., представляващи физическо
насилие в гр. П., на велоалея, находяща се в кв. „Д.“, в близост до реката, при
което грубо хванал ръката на С., която извил зад гърба й, и по този начин
отнел личния и телефон, който хвърлил на земята, счупил се, след което М.
взел телефона и го хвърлил в реката.
Не се събраха доказателства ответникът да е причинил на молителката
07.06.2022 г. вечерта в ресторант „Кипарис“, находящ се в гр. П., физическо,
психическо или емоционално насилие. От показанията на св. В. се установи
по безспорен начин, че ответникът вечерта на 07.06.2022 г. действително е
посетил ресторант „Кипарис“, в който свидетелката работи като готвач,
говорил е на висок тон, но не се установи да е помолил С. да излезе от
заведението, тя да е отказала и да е изпитала страх от това му поведение. От
показанията на св. В. се установява, че М. е искал да види общото им дете, но
молителката не му е разрешила. Тези му действия не биха могли да бъдат
възприети от съда като психическо или емоционално насилие осъществено от
М., предвид на това, че същият е баща на детето, и желанието му да
осъществи контакт с детето е израз на неговото бащино отношение към него.
Ето защо в тази и част молбата остана недоказана, поради което е и
неоснователна, и следва да бъде отхвърлена.
Извършеният от М. акт на домашно насилие се потвърждава и от
5
представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която съгласно чл.13, ал.3 от
същия закон, съставлява достатъчно доказателство за основателността на
молбата. Не се събраха доказателства, опровергаващи възприетата от съда
фактическа обстановка.
С оглед изложеното съдът намира, че на молителката следва да бъде
издадена заповед за защита, с която да се наложат мерките по чл. 5, ал.1, т.1 и
т.3 от ЗЗДН, като:
-задължи ответника да се въздържа от домашно насилие по отношение
на пострадалата,
-забрани на ответника да приближава на по-малко от 50 метра
пострадалата, жилището, което обитава при майка й с адрес: гр. П., кв. „Д.“,
бл.14, вх.Д, ет.8, ап.114, местата за социални контакти и отдих на
пострадалата, за срок от три месеца. При определяне на тази мярка съдът
отчете обстоятелството, че страните живеят в различни жилища. В същото
време срокът на мярката съдът намира за подходящ с оглед оказване на
предупредително и превъзпитателно въздействие върху ответника.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът намира, че следва да наложи на
ответника глоба в размер на 200.00 лева, който е минималния размер на
предвиденото в закона наказание, което съдът определя с оглед социалното
състояние на ответника, и намира, че ще му въздейства поправително.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва
да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се предупреди
за последиците от неизпълнението и по чл.21, ал.3 от ЗЗДН - задържане от
полицейския орган, констатирал нарушението, и уведомяване незабавно
органите на прокуратурата.
По разноските:
Молителката е направила искане за присъждане на разноски, за което
по делото е представен списък на разноските. Съгласно представения списък
на разноските по чл.80 от ГПК, молителката претендира присъждане на
сумата от 800.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, който
разход е доказан в претендирания размер от 800.00 лева. С оглед изхода на
делото и частичната основателност на молбата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на молителката съгласно чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с § 1 от
6
ДР на ЗЗДН сумата в размер на 400.00 лева, представляваща заплатено от
ищцата адвокатско възнаграждение.
Ответникът също претендира присъждане на разноски. Съгласно
представения списък на разноските, ответникът претендира сторени разноски
в размер на 450.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от
30.00 лева, платен депозит за призоваване на свидетел. С оглед изхода на
делото и частичната основателност на молбата, молителката следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата от 240.00 лева, представляваща
разноски съразмерно с отхвърлената част от молбата.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН във връзка
с чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс, ответникът в настоящото производство,
следва да заплати държавна такса по делото в размер на 25.00 лева по сметка
на ПРС (т.22 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Предвид гореизложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ НА ЗАЩИТА на пострадалата АЛ. Т. С., ЕГН
********** от гр. П., кв. „Д.“, бл.14, вх.Д, ет.8, ап.114, по повод акт на
домашно насилие, упражнено върху молителката на 07.06.2022 г. в гр. П., на
велоалея, находяща се в кв. „Д.“, при който М. ПЛ. МЛ., ЕГН **********, от
с. М., общ. П., ул. „Ген. Скобелев“ № 4 лице, било във фактическо
съпружеско съжителство с АЛ. Т. С., и имат общо дете, при който акт на
физическо насилие, М. грубо хванал ръката на С., извил я зад гърба й, и по
този начин отнел личния и телефон, който хвърлил на земята, като при
падането на земята телефона се счупил, след което М. взел телефона и го
хвърлил в реката, като:
ЗАДЪЛЖАВА М. ПЛ. МЛ., ЕГН ********** да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на пострадалата: АЛ. Т. С.,
ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на М. ПЛ. МЛ., ЕГН ********** да приближава на по-
малко от 50 метра пострадалата - АЛ. Т. С., ЕГН **********, жилището,
което обитава на адрес: гр. П., кв. „Д.“, бл.14, вх.Д, ет.8, ап.114, както и
7
местата за социални контакти и отдих на пострадалата,
за СРОК от ТРИ МЕСЕЦА, считано от влизане на решението в сила.
НАЛАГА на М. ПЛ. МЛ., ЕГН ********** с адрес: с. М., общ. П., ул.
„Ген. Скобелев“ № 4 ГЛОБА в размер на 200.00 (двеста) лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на АЛ. Т. С., ЕГН **********,
която подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. ПЛ. МЛ., ЕГН **********, че при
неизпълнение на заповедта ще бъде задържан от полицейските органи,
съгласно чл.21, ал.3 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени незабавно органите на
прокуратурата.
ОТХВЪРЛЯ молбата на АЛ. Т. С., ЕГН ********** от гр. П., кв. „Д.“,
бл.14, вх.Д, ет.8, ап.114, с правно основание чл.4 от ЗЗДН, срещу М. ПЛ. МЛ.,
ЕГН **********, от с. М., общ. П., ул. „Ген. Скобелев“ № 4, в частта, в която
иска от съда да наложи мерки за защита от осъществено спрямо молителката
– АЛ. Т. С. домашно насилие на 07.06.2022 г., около 20:30 часа, в ресторант
„Кипарис“, находящ се в гр. П., ул. „Сини вир“, при което М. ПЛ. МЛ. да е
настоял на АЛ. Т. С. да излезе от заведението , тя да е отказала и изпитала
страх, да е говорил на висок тон, при което да е привлякъл вниманието на
присъстващите в заведението..
ОСЪЖДА М. ПЛ. МЛ., ЕГН **********, от с. М., общ. П., ул. „Ген.
Скобелев“ № 4 ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. Т. С., ЕГН ********** от гр. П., кв.
„Д.“, бл.14, вх.Д, ет.8, ап.114 сумата в размер на 4 00.00 (четиристотин) лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част на молбата.
ОСЪЖДА АЛ. Т. С., ЕГН ********** от гр. П., кв. „Д.“, бл.14, вх.Д,
ет.8, ап.114 ДА ЗАПЛАТИ на М. ПЛ. МЛ., ЕГН **********, от с. М., общ.
П., ул. „Ген. Скобелев“ № 4 сумата в размер на 240.00 (двеста и четиридесет)
лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
разноски за свидетел, съразмерно с отхвърлената част на молбата.
ОСЪЖДА М. ПЛ. МЛ., ЕГН **********, от с. М., общ. П., ул. „Ген.
Скобелев“ № 4 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - П. сума в размер
на 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща държавна такса, както и 5.00
лева, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист, в
8
случай, че не я плати доброволно.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и на ОД на МВР - П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в 7
–дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9