№ 2773
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА
ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20251110200211 по описа за 2025
година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Х. Х. срещу наказателно постановление
№ 24-4332-027217/11.11.2024 г., издадено от Началник Сектор в ОПП-СДВР, с
което за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП,на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП
на жалбоподателя е наложена "глоба" в размер на 700. 00 лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.
В жалбата се иска отмяна на наказателното постановление с доводи за
неговата незаконосъобразност и неправилност. Твърди се, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание се твърди, че
неправилно е установено авторството на деянието. Претендира се присъждане
на разноски по делото.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът
установи следната фактическа обстановка:
На 15.05.2024 г., около 12:28 часа, в гр.София, по бул. Ботевградско
шосе, се движил лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№*** със скорост от 109
1
км.ч при ограничение от 50 км.ч за населено място, съгласно чл. 21, ал. 1
ЗДвП. Собственик на МПС е „Алианц лизинг България“ ЕАД, а негов
ползвател жалбоподателят. Последният е призован да се яви в ОПП-СДВР,
където писмено отразил по реда на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, че автомобилът е
управляван от друго лице и посочил три имена и ЕГН. Св. В. А. се усъмнил
във верността на посочените обстоятелства и извършил справка, чрез която
установил, че посоченият от жалбоподателя е напуснал страната през ГКПП
Кап.Андреево на 01.05.2024 г. и се е завърнал обратно на 18.05.2024 г.
Направил извод, че декларираните обстоятелства не отговарят на истината,
тъй като на датата на нарушението, посоченото лице не се е намирало на
територията на Република България. Това му дало основание да състави акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя за нарушение
на чл. 21, ал.1 ЗДВП, извършено от неизвестен водач.
Въз основа на АУАН, при същата обстановка и правна квалификация е
издадено обжалваното наказателно постановление без да бъде извършена
допълнителна проверка.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства. Те са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентен орган и при спазване на
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице
и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Същата е процесуално допустима,
а разгледана по същество е основателна.
В чл. 188 ЗДвП законодателят предвижда, че собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, законът изисква да се проведе производство по
общия ред със съставянето на АУАН и НП, за което се призовава
собственикът/ползвател на автомобила. За него съществува възможността да
2
посочи лицето, на което е предоставил моторното превозно средство чрез
попълване на декларация по образец, каквато в случая е съставена и
попълнена по реда на чл. 188, ал.1 ЗДвП. С подаването на тази декларацията
не отпада автоматично отговорността на собственика/ползвателя, но възниква
задължение за наказващият орган, преди да издаде обжалваното НП, на осн.
чл. 52, ал. 4 и чл. 53 ЗАНН, да извърши разследване относно спорното
обстоятелството. Такова разследване не е извършено, с което е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на
защита на жалб.Х.. Изготвената справка за преминаване през границите на
страната на посоченото в декларацията лице, не опровергава декларираното
обстоятелство, че автомобилът не е управляван от жалбоподателя. Било е
необходимо това лице да се призове, за да потвърди или отрече дали
автомобилът действително е бил в негово владение и дали го е управлявал на
съответната дата. Ако оспори твърдението на жалбоподателя и не се
ангажират други доказателства, отговорността следва да се понесе от
собственика/ползвателя на МПС, доколко презумпцията по чл.188 ЗДвП няма
да е оборена. Налага се правния извод, че не е изяснено авторство на деянието
и неправилно ангажиране на отговорността на жалб. Х.. Наказващият орган не
е установил по безспорен и несъмнен начин кой е управлявал автомобила към
момента на нарушението, което се установява въз основа на декларирани
обстоятелства от собственика/ползвателя на МПС.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 63д от ЗАНН вр. с чл. 143,
ал. 1 от АПК правото за присъждане на разноски възниква за жалбоподателя,
като същият доказа направени такива в размер на 612 лв.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-027217/11.11.2024 г.,
издадено от Началник Сектор в ОПП-СДВР.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ/СДВР/ да заплати на Е. Х. Х. с ЕГН: ********** сумата от 400 лева
/четиристотин/, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
3
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4