Решение по дело №498/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172, ал.5, вр. чл.172, ал.1, вр. чл.171, т.1, буква „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Д. А. М., [ЕГН], гр.Варна, [улица], против Заповед № 25-0436-000031/07.02.2025г. на началник Сектор към ОДМВР – Варна, РУ 02 – Варна, с която за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП – на 07.02.2025г., около 22:15 часа в гр.Варна, … като водач на МПС – Ситроен Ц3, рег.№ [рег. номер], собственост на АГППМП - З ООД, отказва да бъде изпробван с техническо средство Дръг тест 5000 със сериен номер ARSE-0052 за наличието на наркотични вещества и техните аналози - му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че е налице противоречие между изложените в заповедта факти и цитираните правни разпоредби, както и че ЗППАМ е издадена преди да е изтекъл срока за възражения по чл.44, ал.1 ЗАНН и без да са съобразени депозираните от него такива на 14.02.2025г. Счита, че така допуснатите нарушения са съществени, ограничават правото му на защита и не могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, поради което наказващият орган е бил длъжен да прекрати производството. По същество твърди, че не е извършил нарушението, описано в АУАН GA № 3522009, както и че същото не е доказано. Сочи, че за нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП законодателят е въвел две форми на изпълнително деяние – първо - отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и второ - неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, поради което след като е изпълнил предписанието в издадения му талон за медицинско изследване № 276078 и се е явил във ВМА – Варна за доброволно даване на проби кръв и урина за химико-токсикологично лабораторно изследване – факт, който се установява от приложения към жалбата Лист за преглед на пациент № 000904/08.02.2025г., не е осъществен състава на нарушението. Твърди, че законът му дава право да направи отказ от тест за наркотици с Дръг Тест 5000, но за да избегне наказание има задължение да даде биологични проби за химико-токсикологично изследване, което в случая е изпълнил. Позовава се на чл.5, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, и твърди че изпробване с техническо средство, респ. насочване за медицинско изследване, може да бъде извършено само при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употреба на наркотични вещества или техни аналози. При липсата на такива признаци няма основание за извършване на проверка, респ. липсва фактическо основание за налагане на наказание за отказ от изпробване с техническо средство. Като причина за отказа му да бъде изпробван с техническо средство сочи лошите метеорологични условия – температура около -3, -5 градуса, което не съответствало на технологичните изисквания на производителя при употреба на техническото средство.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата на наведените с нея основания. Иска отмяна на обжалваната заповед за налагане на ПАМ и присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Ответната страна - началник Сектор към ОДМВР – Варна, РУ 02 – Варна, чрез юрк.Г., оспорва жалбата. Счита, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, и при издаването й административният орган е извършил цялостна проверка по случая. Налице е материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ – отказ да се даде проба за наркотични вещества, като разпоредбата на чл.171 ЗДвП, при алтернативност, дава възможност на органа да издаде заповед. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

За времето от 20:00 часа на 07.02.2025г. до 08:00 часа на 08.02.2025г., ст.полицай Ж. М. и полицай Г. Г. – двамата при ОДМВР-Варна, Второ РУ, били назначени наряд като автопатрул „211“ на територията на Второ РУ. Около 21:50 часа се намирали на бул.Х. С., посока ул.Мир. На кръстовището с ул.Дубровник спрели за проверка лек автомобил Ситроен Ц 3 с рег. № [рег. номер], като подали светлинен и звуков сигнал. Водачът отбил вдясно и спрял. При проверка на личната карта и СРМПС, водачът бил установен като Д. А. М.. Същият им обяснил, че се връща от болница, където дал кръв, т.к. по-рано в кв.Аспарухово отказал да си направи „Дръг тест“. М. бил тестван с „Алкотест дрегер“ като пробата била отрицателна. Отказал да бъде изпробван с техническо средство „Дръг тест 5000“ със сериен номер ARSE-0052 за употреба на наркотични вещества.

На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 276871, във връзка с който на 08.02.2025г. в 00:16 мин. се явил във ВМА МБАЛ-Варна и дал биологични проби.

Било прието, че М. е извършил нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП, за което му е съставен АУАН № 3522009/07.02.2025г. За същото нарушение със Заповед № 25-0436-000031/07.02.2025г. му е наложена ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 07.02.2025г. СУМПС било доброволно предадено от М. с протокол на 10.02.2025г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в установения от закона срок и против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр. чл.146 АПК, съдът преценява, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за мотивиране и форма.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б „а“, т.6 и 7 ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По преписката е приложена Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Варна, с която на основание чл.43, ал.4 ЗМВР, чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР - Варна, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1 ЗДвП, сред които (т.1.7) са и началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР - Варна - за територията, обслужвана от съответното РУ. Съгласно Заповед № 8121з-1592/12.11.2024г. на министъра на вътрешните работи, Второ РУ – Варна е с район на действие на територията на Община – Варна.

При така извършеното надлежно оправомощаване, обжалваната заповед се явява издадена от материално и териториално компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 АПК. В същата се съдържа описание на нарушението, правното основание за упражненото от административния орган правомощие, както и фактите, обосноваващи преценката за наличие на предпоставките за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП. Заповедта е постановена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон.

Според дефиницията по чл.22 ЗАНН, принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон - чл.23 ЗАНН.

В случая като правно основание за издаване на заповедта, е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, буква „б“, пр.2 от ЗДвП, която за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, предвижда прилагането на ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба, установените стойности са определящи.

Разпоредбата на чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Отказът на водача да бъде проверен по който и да било от посочените в нея способи е самостоятелно основание за прилагане на ПАМ.

В случая приложената по отношение на жалбоподателя ПАМ се основава на наличието на една от нормативнорегламентираните хипотези по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП - отказ на водача на МПС да бъде проверен с тест за установяване употребата на наркотични вещества, което съставлява необходимото и достатъчно фактическо основание за законосъобразното упражняване на административното правомощие. Отказът на водача да бъде тестван за наркотици се установява безспорно от събраните доказателства и не се оспорва от жалбоподателя. Противно на неговата интерпретация, законът не му дава право да направи отказ от тест за наркотици с Дръг Тест 5000, но за да избегне наказание има задължение да даде биологични проби за химико-токсикологично изследване, което в случая е изпълнил. С отказа да бъде изпробван за употреба на наркотици с Дръг Тест 5000 се е проявил релевантния юридически факт и за административния орган е възникнало правомощието да наложи ПАМ, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача.

Както се посочи и по-горе, законодателят е употребил съюза „или“, вместо „и“, което означава, че всеки отказ да бъде проверен водача по начина, посочен от контролния орган, е съставомерен по смисъла на чл.171 т.1 буква „б“ предл. второ от ЗДвП. Видно е от текста на разпоредбата, че алтернативно са изброени възможните способи за проверка, но те не са предоставени в избор на водачите, а за контролните органи избора е само в една хипотеза - тази на чл.5, ал.1 от Наредба №1/2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/.

По аргумент от чл.171 т.1 буква „б“ предл. второ от ЗДвП и Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, водачите нямат право да избират реда за тяхното установяване. Редът за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества е уреден от закон и подзаконов нормативен акт, които водачите са длъжни да спазват, като в тази връзка те имат задължение, а не избор, както да бъдат тествани с техническо средство, така и да дадат съответните проби за лабораторни изследвания при наличие на основание за това.

Отказът на водача да бъде следван реда за проверка за спазване на забраната по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е въздигнат едновременно в състав на административно нарушение - чл.174 ал.3 ЗДвП, и в състав на принудителна административна мярка - чл.171 т.1 буква „б“ предл. второ от ЗДвП.

Целта на проверката при текущия контрол, извършвана от контролните органи е да се установи веднага и на място дали водачите спазват забраната на чл.5, ал.3 ЗДвП, поради което отказът на лицата, задължени да се подложат на проверка, се санкционира по същия начин, както и нарушаването на посочената разпоредба. Оттук и предвид граматично ясното съдържание на чл.171, т.1 буква „б“ ЗДвП, правната характеристика и целта на ПАМ - да не се позволи на водачите, които не са проверени да продължат да управляват МПС-та, се налага извода, че отказа да се проведе изследване на място, води винаги до наличие на основанието по чл.171 т.1 буква „б“ ЗДвП.

В съответствие с целта на мярката - да охрани безопасността на движението, е регламентиран и редът за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества, като водачите нямат право на избор.

Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата, при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Според ал.2 на с.р., неизпълнението на задължението по ал.1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.

Разпоредбата е императивна по свето съдържание, установява задължение за водачите, посочва кои обстоятелства изключват неговото спазване, а сред тях не е нежеланието да бъде взета проба „поради съмнения за точността на изследването“ – както обосновава отказа си жалбоподателя, вкл. във възраженията по АУАН. Това нежелание е скрепено с правна фикция за отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол и/или наркотични вещества. Правната норма не съдържа правило за поведение, което да сочи избор на начина и средствата за проверка, предоставен на водачите - в противен случай и в нормата на чл.171, т.1 буква „б" ЗДвП би следвало да е употребен съюза „и“.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози - с тест. Отново не е предвидена възможност за избор от страна на водачите, а неизпълнението на указанията на контролните органи по силата на чл.2, ал.2 е отказ на водача, който изпълва хипотезата на чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП и правилно в настоящия случай компетентния административен орган е приложил принудителната административна мярка.

Изпълнението на издадения талон за медицинско изследване има отношение към установяване на факти от състава на престъплението - управление на МПС след употреба на наркотични вещества, но не сочи на факт, изключващ приложението на законовата фикция по чл.2, ал.2 от Наредбата.

Нито контролния орган, нито водача имат право на избор как да бъде извършена проверката на място за употреба на наркотични вещества, а именно с тест. Талон за медицинско изследване, се попълва в случаите по чл.3а от Наредбата, а именно когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Нормата също е граматично ясна, посочва поредност на начините и средствата за установяване употребата на наркотични вещества и на първо място законодателя си е послужил с думата „откаже“, а не „избере“, както поддържа жалбоподателя. Към посоченото изследване се преминава, когато водачът откаже, а отказът е съставомерен по чл.171, т.1 буква „б“ ЗДвП и от него жалбоподателя не може да черпи права - да иска да притежава СУМПС и да управлява МПС, докато се установи дали към момента на проверката е извършил престъпление или административно нарушение.

Единствено, когато физическото състояние на лицето не позволява проверка за употреба на наркотични вещества с тест, тогава не може да се приеме, че същото е заявило отказ да му бъде извършена проверка с тест, но ще е налице отказ, ако откаже да бъде проверен по другите способи. В настоящия случай отказа да бъде извършена проверка с тест не се оспорва от жалбоподателя и се заявява с посочване на причините в писмените възражения по АУАН, които обаче не са относими към физическо състояние, сочещо на невъзможност по чл.3а, т.3 от Наредбата.

При настъпването на основния съставомерен факт - отказ на водача да бъде проверен с тест за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози, правилно и законосъобразно административният орган е упражнил публичното си субективно право да наложи ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП. От съдържанието на правната норма е видно, че в тези случаи органът действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, предвидени в хипотезиса на правната норма, той няма право на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.

В този смисъл неоснователно жалбоподателят поддържа, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена преди органа да се запознае с възраженията по АУАН, т.к. това е въпрос, относим към производството по ЗАНН.

Оспорената заповед съответства на изискванията на чл.6, ал.2 АПК и не ограничава правата на водача в по-голяма степен от най-необходимото, за целта, за която е издадена. Срокът на действие на мярката е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на правна норма. Разпоредбата на чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП не предвижда определяне на различен срок от административния орган в определени граници.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход спора, на основание чл.143, ал.4 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, в полза на Областна дирекция на МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от представителя на ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100,00лв. (сто лева).

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Д. А. М., [ЕГН], гр.Варна, [улица], против Заповед № 25-0436-000031/07.02.2025г. на началник Сектор към ОДМВР – Варна, РУ 02 – Варна, с която за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Д. А. М., [ЕГН], гр.Варна, [улица] да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна, разноски за производството, в размер на 100,00лв. (сто лева).

Решението, съгласно чл.172, ал.5, изр.2-ро ЗДвП, не подлежи на обжалване!