РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Нова Загора, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20202220100668 по описа за 2020 година
Производството е по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Райфайзенбанк България” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, бул.„Никола
Вапцаров“ № 55, „Експо 2000“, представлявано от А.В.А. и Изпълнителен директор и
М.Т.П. – Прокурист, деистващи чрез пълномощника си Г.Г.С., редовно упълномощен с
нотариално заверено пълномощно рег.№ 1355, 1356/10.02.2017 г., по описа на Л.Л. –
Нотариус с район на действие – СРС, вписана под № 151 в регистъра на Нотариалната
камара срещу А.С.М. с ЕГН ********** и адрес: ***********, като длъжник по ч.гр.д. №
1137/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, в размер на 6213.81 лв.,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
1709262243221907 от 28.09.2017 г.
Твърди се, че от страна на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК ********* било подадено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение за незабавно изпълнение, въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 1137/2019 г. по описа на
Районен съд - Нова Загора и им бил Изпълнителен лист от 07.08.2019 г. и Заповед № 776 за
изпълнение на парично задължение от 06.08.2019 г., с които А.С.М., ЕГН ********** бил
осъден да заплати на банката следните суми:
5432.02 лв. - неизплатена част от главница по Договор за потребителски кредит №
1709262243221907 от 28.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението - 02.08.2019 г. до окончателното
1
погасяване на задължението;
620.43 лв. - редовна лихва, начислена за периода от 05.02.2018 г. до 17.07.2019 г. вкл.;
125.52 лв. - наказателна лихва върху вноски по главница с настъпил падеж, начислена
за периода от 05.03.2018 г. до 01.08.2019 г. вкл.;
35.84 лв. - наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за
периода от 18.07.2019 г. до 01.08.2019 г. вкл.;
274.28 лв., съдебни разноски в заповедното производство, представляващи 124.28 лв.
държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Със съобщение, получено от „Райфайзенбанк България“ ЕАД на 11.08.2020 г., било указано
в едномесечен срок да се предяви иск относно вземането, предмет на заявлението, предвид
факта, че Заповед № 776 за изпълнение на парично задължение от 06.08.2019 г., издадена по
ч.гр.д. № 1137/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Излага се, че процесният дълг произтичал от Договор за потребителски кредит №
1709262243221907 от 28.09.2017 г., сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД с ЕИК
********* от една страна и ответника в качеството на кредитополучател от друга, а
вземането било предмет на извършена цесия от страна на „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
На 07.08.2020 г. бил сключен конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) между
Банката и „Макроадванс“ АД с ЕИК *********, който представлявал приложение към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.11.2016 г. и между
същите страни, с който договор процесното вземане било прехвърлено на „Макроадванс“
АД, ведно с всички акцесорни вземания и права, и от този момент кредитор се явявало
именно последното.
Посочват се основания, обстоятелства и факти, от които произтичало вземането на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД:
На 28.09.2017 г. между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и А.С.М. с ЕГН **********, в
качеството му на „Кредитополучател“, бил сключен Договор за потребителски кредит №
1709262243221907, с който Банката предоставила кредит в размер на 5626.83 лв.,
предназначен за рефинансиране на кредит и за потребителски нужди. Срокът на
издължаване на кредита бил определен на 05.10.2024 г.
Налице било неизпълнение по смисъла на Договор за потребителски кредит №
1709262243221907 от 28.09.2017 г. Видно от представеното в заповедното производство
счетоводно извлечение, кредитополучателят преустановил плащането на дължимите
месечни вноски в нарушение на начина на погасяване на дължимите кредитни суми,
изложен в чл.5.2. от договора за кредит и описан в Погасителен план, неразделна част от
него, според който вноските за главница и за договорна възнаградителна лихва се дължат на
5-то /пето/ число на всеки календарен месец. На съответното число на всеки месец в
периода от месец март 2018 г. до месец юли 2019 г. не били извършвани дължимите
погасителни плащания, както било отразено в представеното по заповедното дело
2
извлечение от счетоводните книги, което представлявало случай на неизпълнение съгласно
чл.8.1. от договора за кредит. С оглед на забавата в плащането на дължимите суми по
кредита банката на основание чл.4.5 от договора за кредит начислявала обезщетение за
забава в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата.
Съгласно чл.9.2. от Договор за потребителски кредит № 1709262243221907 от 28.09.2017 г.,
страните приемали, че при настъпване на случай на неизпълнение по чл.8, банката имала
право с писмено уведомление до кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени
по договора кредитни суми, начислената лихва, вкл. наказателната надбавка, и комисионите
за изцяло предсрочно и незабавно изискуеми.
С оглед на това „Райфайзенбанк България“ ЕАД упражнила своето право да обяви дълга по
кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 18.07.2019 г., както било отразено в
извлечението от счетоводните книги към договора за кредит, за което ответникът в
настоящото производство бил надлежно уведомен. За обявената от страна на Банката
предсрочна изискуемост длъжника/ответника/ бил уведомен при условията на чл.46 от ГПК
чрез уведомление, получено на постоянния му адрес от неговата майка, копие на което,
ведно с обратна разписка, се представя с исковата молба.
Сочи се, че поради гореописаното неизпълнение на задълженията от страна на
длъжника/ответника/ като „Кредитополучател“ по договора за кредит, „Райфайзенбанк
България“ ЕАД предприела действия за събиране на вземанията си по съдебен ред, като
подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение за незабавно изпълнение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК. С изпълнителен лист от 07.08.2019 г., издаден въз основа на
Заповед № 776 за изпълнение на парично задължение от 06.08.2019 г. по ч.гр.д. № 1137/2019
г., Районен съд - Нова Загора осъдил А.С.М. с ЕГН **********, да заплати на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД описаните в изпълнителния лист суми.
Ищецът моли на основание чл.219, ал.1 от ГПК, „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, да
бъде привлечено като трето лице-помагач на страната на ищеца „Райфайзенбанк България“
ЕАД, а при наличие на процесуалните предпоставки за това давам съгласие същото да
замести Банката на основание чл.222 от ГПК като ищец в настоящото производство.
Ищецът моли съда, да приеме за установено, че ответника му дължи горепосочените суми и
моли да го осъди да му заплати всички направени по заповедното производство разноски,
както и направените в настоящото производство такива, представляващи държавна такса за
предявяване на установителен иск и всички останали съдебни разноски, възникнали в хода
на производството, както и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът беше редовно призован на посочения в НБД адрес, чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Съгласно ал.7 на същия член, когато се установи
редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и
назначава особен представител на разноски на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда на ответника А.С.М.
особен представител - адв.Г.М. С. от АК - Сливен, с който същият посочва, че е запозната с
3
исковата молба и счита иска за допустим, но неоснователен.
Адв.С. посочва, че с оглед оспорването му няма възражение за назначаване на исканата от
ищеца експертиза и на поставените въпроси - както и да отговори, ако няма настъпила
предсрочна изискуемост, ако има задължение в какъв размер е?
Заявява ,че няма доказателства какво е получила с писмото с обратна разписка майката на
ответника, тъй като в обратната разписка не е посочено какво е съдържанието на писмото и
дали в него има изпратеното уведомление, че заема е изискуем.
Твърди, че можело да съдържа всичко друго, но не и уведомление за изискуемост, а
обратната разписка била ненадлежно попълнена – за да получи писмото изрично било
посочено, че трябва да има пълномощно №...от......такова нямало посочено и това не бил
подписа на неговата майка. Ищецът твърдял, че подписа е на майката на ответника и
следвало да докаже това.
Твърди също, че при това положение няма настъпила предсрочна изискуемост.
По искането за конституиране на трето лице-помагач счита, че не било допустимо, тъй като
за да е налице надлежна цесия, било необходимо кредитора да уведоми длъжника, че е
цедирал вземането си. Нямало такова по делото и цесията била нищожна по отношение на
длъжника. Ето защо конституирането на помагач било недопустимо, а и не ги ангажирало
изобщо, тъй като били отношения между трети лица.
Съдът е назначил на вещото лице С.К. С. да изготви съдебно-счетоводна експертиза, а
заключението по нея е депозирано на 23.06.2021 г. с вх. № 2385.
Постъпила е молба с вх. № 3467 от 07.09.2019 от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, чрез
пълномощника му юрисконсулт Е.В.Н., редовно упълномощен с нотариално заверено
пълномощно рег.№ 1355, 1356/10.02.2017 г., по описа на Л.А.Л. – Нотариус с район на
действие – СРС, вписана под № 151 в регистъра на Нотариалната камара, с която моли
заседанието да бъде проведено в негово отсъствие, моли да се даде ход на делото и
поддържа предявените искове.
Заключението по експертизата е представено от вещото лице и е прието без възражения от
страните в откритото съдебно заседание, проведено на 10.09.2021 г.
В същото заседание съдът е уважил искането на „Райфайзенбанк България“ ЕАД и е
конституирал като трето лице-помагач на страната на ищеца „Макроадванс“ АД с ЕИК
*********.
Съдът е уважил искането на адв.С. за разпит на свидетел, посочено в отговора му на
исковата молба – майката на ответника и е отложил делото и го е насрочил за нова дата –
27.10.2021 г.
В последното открито съдебно заседание по делото, проведено на 27.10.2021 г. Особеният
представител на ответника заявява, че не може да влезе в контакт със свъдетелката, която
била редовно призована, но не се явява, поради което се отказва от нея и съдът е заличил
П.С. като свидетел по делото.
4
В заключителната си пледоария адв.С. моли съда да отхвърли исковата претенция по две
съображения: Първо - нямало предрочна изискуемост. Какво било съдържанието, което
било изпратено с обратната разписка, никой не знаел. Това било твърдение на ищцовата
страна. Можело да е прикрепено всичко друго, не и уведомление за предсрочно
прекратяване. До лицето длъжник, на самата обратна разписка пишело, че е получена от
майка му, като тя не била надлежно упълномощена. Трябвало да се попълни, ако има
пълномощно, че е пълномощник. Твърди, че няма надлежно уведомление за предсрочна
изискуемост на вземането. Оттук излизало, че исковата претенция е неоснователна, затова
моли съда да я отхвърли и да им присъдите направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като
писмени доказателства: Конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от
07.08.2020 г. между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Макроадванс“ АД с ЕИК *********,
ведно с извлечение от Приложение № 1А към него - заверени копия, верни с оригиналите;
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.11.2016 г. между
„Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Макроадванс“ АД - заверено копие, вярно с оригинала;
Потвърждение за извършена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД - копие, вярно с
оригинала; Договор за потребителски кредит № 1709262243221907 от 28.09.2017 г. между
„Райфайзенбанк България“ ЕАД и А.С.М. с ЕГН ********** - копие, вярно с оригинала;
Погасителен план, неразделна част към Договор за потребителски кредит №
1709262243221907 от 28.09.2017 г. - копие, вярно с оригинала; Уведомление за предсрочна
изискуемост с изх.№ 001-3-31336, ведно с обратна разписка - копие, вярно с оригинала;
Извлечение от счетоводните книги към 01.08.2019 г. по Договор за потребителски кредит №
1709262243221907 от 28.09.2017 г. - копие, вярно с оригинала; Документ за внесена
държавна такса - оригинал; Пълномощно peг.№ 1355, 1356/10.02.2017 г., по описа на Л.Л. -
копие, вярно с оригинала; Списък с разноски по чл.80 от ГПК; Платежни нареждания, както
и приобщената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца „Райфайзенбанк България” ЕАД с
ЕИК ********* и ответника А.С.М. с ЕГН ********** е бил сключен Договор за
потребителски кредит № 1709262243221907 от 28.09.2017 г., по силата на който, Банката му
е предоставила сума в размер на 5626.83 лв., с годишна лихва 9.10 % и със краен срок на
погасяване на кредита 05.10.2024 г.
От приобщената по делото съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която съдът
кредитира изцяло, а страните са приели без възражения се установи безспорно следното:
На основание на Договор за потребителски кредит от 28.09.2017 г. „Райфайзенбанк
5
България“ ЕАД предоставя на А.С.М. от *********** кредит в размер на 5626.83 лв.
Кредитът е усвоен на 29.09. 2017 г. чрез банков превод по сметка с титуляр М. и се отчита
в счетоводните записвания на Райфайзенбанк
България ЕАД под клиентски номер G55167.
Поради неспазване клаузите на договора от страна на М. „Райфайзенбанк България“ ЕАД
обявява кредита за предсрочно изискуем и предприема стъпки за събиране на вземането си
по съдебен път. На основание на Договор за цесия от 07.08.2020 г. „Райфайзенбанк
България“ ЕАД прехвърля вземането си от М. на „Макроадванс“ АД.
Размерът на задълженията по Договорът за потребителски кре дит № 1709262243221907 от
28.09.2017 г. по главница, лихви и други такси е както следва:
Към 07.08.2020 г. - датата на цедиране на задълженията с Конкретен договор за цесия
/прехвърляне на вземанията/ меж ду „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Макроадванс“ АД
като цесионер при извършената проверка от вещото лице, относно отра зяване на
извършеното прехвърляне на задължението в счетоводните записвания на Банката-цедент:
- Главница - 5432.02 лв.
- Лихви – 781.67 лв., представляващи както следва:
- 620.43 лв. редовна лихва начислена за периода от 05.02.2018 г.до 17.07.2019 г.; 125.52 лв. -
наказателна лихва върху вноски по главница с настъпил падеж, начислена за периода от
05.03.2018 г. до 01.08.2019 г. вкл.; 35.84 лв. - наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница, начислена за периода от 18.07.2019 г. до 01.08.2019 г. вкл.
- Разноски - 226.28 лв.
- Законна лихва - 250.00 лв.
- Юрисконс.възнагражд. - 466.25 лв.
Общо цедирано задължение: 7156.22 лв.
Към 02.08.2019 г. - датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК:
- Главница – 5432.02 лв.
- Редовна лихва – 620.43 лв., начислена за периода от 05.02.2018 г. до 17.07. 2019 г. вкл.
- Наказателна лихва - 125.52 лв. начислена за периода от 05.03.2018 г. до 01.08.2019 г.
- Наказателна лихва - 35.84 лв. начислена върху предсрочно изискуема главница за периода
от 18.07.2019 г. до 01.08.2019 г. вкл.
Общо задължение: 6213.81 лв.
Както и:
Платена държавна такса - 124.38 лв.
Юрисконсулско възнагражд. - 150.00 лв.
6
Общ размер на задължението: 6488.19 лв.
3. Допуснатите просрочия при погасяване на задължението съгласно уговорения с
Договора за потребителски кредит № 1709262243221907 от 28.09.2017 г. начин за
погасяване на кредита са както следва :
- 125.52 лв. - наказателна лихва върху вноски по главни ца с настъпил падеж, начислена за
периода от 05.03.2018 г. до 01.08. 2019 г. вкл.
- 35.84 лв. - наказателна лихва върху предсрочно изискуе ма главница, начислена за
периода от 18.07.2019 г.до 01.08.2019 г.
4. Към 02.08.2019 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение заплатените погасителни вноски от ответника по делото М. по процесния
кредит са както следва:
Платена главница:
24.11.2017 г. - 48.14 лв. платена просрочена главница.
05.12.2017 г. - 48.52 лв. платена редовна главница.
05.01.2018 г. - 48.88 лв. платена редовна главница.
05.02.2018 г. - 49.25 лв. платена редовна главница.
Общо платена главница - 194.79 лв.
Платена лихва:
06.11.2017 г. - 43.49 лв. - платена редовна лихва.
24.11.2017 г. - 7.71 лв. - платена просрочена лихва,
05.12.2017 г. - 42.30 лв. - платена редовна лихва.
05.01.2018 г. - 41.94 лв. - платена редовна лихва.
05.02.2018 г. - 41.57 лв. - платена редовна лихва.
06.03.2018 г. - 36.62 лв. - платена редовна лихва.
Общо платена лихва - 213.63 лв.
5. Задължението на ответника по делото - А.С.М. от ***********, произхождащо от
Договор за
потребителски кредит № 1709262243221907 от 28.09.2017 г. с „Райфайзенбанк България“
ЕАД е прехвърлено на „Макроадванс“ АД на 07.08.2020 г.
6. Ако няма обявена предсрочна изискуемост по процесния кредит задължението на
Ответника М. към 02.08.2019 г. - датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК ще бъде както следва:
- Непогасена главница - 5432.02 лв.
-Дължима законна лихва - 778.59 лв. за периода от 05.03.2018 г. до 02.08.2019 г.
7
Основанията за посочените суми са както следва :
- Общият размер на кредита - 5626.83 лв.
- С внесената сума от Ответника - 194.81 лв. са погасени дължимите вноски по главницата
до 05.02.2018 г. вкл.
- Остава непогасена главница в размер на - 5432.02 лв.
- Полагаемата законна лихва от 05.03.2018 г. - дата на първа неплатена падежирала вноска
до 02.08.2018 г. - дата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК е в размер на 778.59 лв.
Вещото лице Стпоян Колев С. е заключило, че:
1. Потребителският кредит отпуснат от „Райфайзенбанк България“ ЕАД на А.С.М. от
*********** на основание Договор за потребителски кредит № ********* 3221907 от
28.09.2017 г. е в размер на 5626.83 лв. Кредитът е усвоен на 29.09.2017 г. Същият се отчита
в счетоводните записва ния на „Райфайзенбанк България“ ЕАД под клиентски номер-
G55167.
2. Размерът на задълженията по Договорът за потребителски кре дит № 1709262243221907
от 28. 09.2017 г. по главница, лихви и други такси е както следва:
2.1. Към 07.08.2020 г. - датата на цедиране на задълженията с Конкретен договор за цесия
между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Макроадванс“ АД като цесионер:
- Главница - 5432.02 лв.
- Лихви – 781.67 лв.
- Разноски - 226.28 лв.
- Законна лихва - 250.00 лв.
- Юрисконс.възнагражд. - 466.25 лв.
Общо цедирано задължение: 7156.22 лв.
2.2. Към 02.08.2019 г. - датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК:
- Главница - 5432.02 лв.
- Редовна лихва – 620.43 лв. – начислена за периода от 05.02.2018 г. до 17.07.2019 г.
- Наказателна лихва – 125.52 лв. – начислена за периода от 05.03.2018 г. до 17.08.2019 г.
- Наказателна лихва – 35.84 лв. – начислена върху прердсрочно изискуема главница за
периода от 18.07.2019 г. до 01.08.2019 г. вкл.
- Разноски - 226.28 лв.
- Законна лихва - 250.00 лв.
- Юрисконс.възнагражд. - 466.25 лв.
Общо задължение: 6213.81 лв.
8
ПЛЮС:
платена държавна такса – 124.38 лв.
юрисконсул.възнаграждение - 150.00 лв.
Общ размер на задължението: 6488.19 лв.
3. Допуснатите просрочил при погасяване на задължението, съг ласно уговорения с
Договора за потребителски кредит начин за погасяване на кредита са както следва :
- 125.52 лв. - наказателна лихва върху вноски по главницата с настъпил падеж, начислена за
периода от 05.03.2018 г. до 01.08. 2019 г. вкл.
- 35.84 лв. - наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода
от 18.07.2019 г.до 01.08.2019 г.
- Към 02.08.2019 г. - датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК, ответника М. е
заплатил за погасяване на задължението си по процесния кредит сума в размер на 408.44 лв.
с която са погасени - 194.81 лв. главница и 213.63 лв. договор на лихва.
4. Задължението на ответника по делото А.С.М. от ***********, произхождащо от Договор
за потребителски кредит № 1709262243221907 от 28.09.2017 г. с „Райфайзенбанк България“
ЕАД е прехвърлено на „Макроадванс“ АД на 07.08.2020 г. с конкретен договор за цесия.
5. При необявена предсрочна изискуемост по процесния кредит
задължението на ответника М. към 02.08.2019 г. - датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК ще бъде в размер на 5432.02 лв. -
непогасена главница и 778.59 лв. законна лихва за периода от 05.03.2018 г. /дата на първа
неплатена падежирала вноска/ до 02.08.2019 г. /дата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК/.
Не е спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по договора за кредит за текущо
потребление, докато ответникът не е изпълнил задълженията си по него, като е просрочил
погасяването на дължимите от него вноски и е допуснал забава в плащанията на главница и
лихва, нарушавайки договореното между страните в чл.5.2. от процесния договор за кредит.
Не са погасявани вноските на падежните дати за периода от март 2018 г. до юли 2019 г., с
оглед на което банката съгласно договореното между нея и кредитополучателя, е упражнила
своето право да обяви дълга по кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 18.07.2019 г.,
ккоето е отразено в извлечението към счетоводните книги.
За настъпилата предсрочна изискуемост ответникът е уведомен с пощенско
известие,получено от неговата майка и копие от същото е приложено и прието,като
доказателство по делото.
Въз основа на подаденото заявление по чл.417 от ГПК в заповедното производство е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 776 от 06.08.2019 г. и
Изпълнителен лист от 07.08.2019 г. и Районен съд е осъдил ответника в настоящото
производство, да заплати на ищеца претендираните в исковата моба суми.
9
Видно от приетите по делото доказателства на 07.08.2020 г., по силата на Конкретен
договор за цесия (прехвърляне на вземания) и Приложение № 1А към него, както и от
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.11.2016 г., сключени
между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Макроадванс“ АД като цесионер, „Райфайзенбанк
България“ ЕАД с ЕИК ********* е прехвърлила на „Макроадванс“ АД с ЕИК *********,
вземането, възникнало от сключения между страните Договор за потребителски кредит №
1709262243221907 от 28.09.2017 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД.
Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на неизплатени суми
по Договор за потребителски кредит № 1709262243221907 от 28.09.2017 г., сключен между
„Райфайзенбанк България“ ЕАД и А.С.М. с ЕГН **********.
По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца бе да
установи обстоятелствата на които се основава претенцията му, в това число за размера на
дължимите от ответника суми по договора и наличие на предсрочна изискуемост на цялото
вземане.
В тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло или
частично.
С оглед така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ, на които остана безспорно, че между ищеца „Райфайзенбанк България“
ЕАД и ответника е валидно сключен Договор за потребителски кредит № 1709262243221907
от 28.09.2017 г., по силата на който банката му е отпуснала процесния кредит в размер
5626.83 лв. или налице са облигационни отношения между страните.
Не е спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по процесния договор, поради
което се явява изправна страна по него, докато ответникът не е изпълнил задълженията си
по него, като е просрочил погасяването на дължимите от него вноски и е допуснал забава в
плащанията на главница и лихва, в неизпълнение на договореностите си по чл.5.2, чл.8.1.,
чл.4.5 от процесния договор за кредит и съгласно чл.9.2 от него всички свързани с
неизпълнението от страна на кредитополучателя вземания на банката са станали изискуеми
изцяло, предсрочно и незабавно.
Относно твърдението на адв.С., че не е налице надлежно уведомяване на ответника, нито от
ищеца, нито от цесионера, че кредита е изискуем, съдът го счита за неоснователно по
следните съображения:
10
Със сключването на процесния договор, ответникът изначално се е съгласил и запознал с
клаузите и сроковете посочени в тях и ги е получил и приел с подписването на договора и
видно от представените доказателства.
От представените доказателства е видно, че датата на депозиране на исковата молба в
настоящото производство е 09.09.2020 г., като кредитополучателят М. не е извършил
действия за погасяване на задълженията си към банката в уречените срокове, както и до
настоящият момент, вследствие на което кредитът е изцяло предсрочно изискуем,
потвърдено и от приетото от страните и съда заключение по съдебно-счетоводната
експертиза и с която клауза, относно сроковете за погасяване ответникът се е съгласила
изначало със сключването на процесния договор.
Поради настъпване на посочените обстоятелства, кредиторът е приложил санкциите,
предвидени в процесния договор и е обявил на кредитополучателя предсрочната
изискуемост на вземането. От приложените документи е видно, че ответникът в настоящото
производство е бил щателно търсен, за да му бъде връчена поканата и това уведомление е
получено от майката на ответника – П.А.С., живуща на същия адрес: ***********.
Последната въпреки, че е била редовно призована – не се е явила в последното по делото
съдебно заседание.
Видно от направените справки в хода на производството, ответникът не е уведомил за
промяна на адреса, съгласно условията на сключения договор и съгласно законоустановения
едномесечен срок. Като настоящ и постоянен адрес в НБД фигурира същия адрес, който е
посочил в сключения между страните договор и на който е била търсен. С посоченото са
били изчерпани процесуалните възможности за връчването на книжата и те са му били
връчени, надлежно чрез залепване по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната на ищеца „Макроадванс“ АД с
ЕИК *********.
Предвид изложеното и съгласно Тълкувателно решение № 4 на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г.,
ОСГТК „При частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия,
настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по
реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, легитимиран да участва в производството по
установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл.226 от ГПК.
Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 от ГПК.”.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Предвид гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло,доказан,както по
основание,така и по размер.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно-
11
деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на
чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 774.28 лв. общо, от
които 124.28 лв. държавна такса, 400.00 лв. възнаграждение за особен представител и 250.00
лв. възнаграждение за вещо лице.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково
производство, дължи на ищеца и направените в заповедното производство разноски в
размер общо на 274.28 лв., от които 124.28 лв. държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, по
отношение на А.С.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***********, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО
„Райфайзенбанк България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Лозенец“, бул.„Никола Вапцаров“ № 55, „Експо 2000“, представлявано от
А.В.А. и Изпълнителен директор и М.Т.П. – Прокурист срещу А.С.М. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: *********** за СУМАТА в общ размер 6213.81 лв. /шест хиляди двеста и
тринадесет лева и осемдесет и една стотинки/, от които: 5432.02 лв. /пет хиляди
четиристотин тридесет и два лева и две стотинки/ - неизплатена част от главница по
Договор за потребителски кредит № 1709262243221907 от 28.09.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението - 02.08.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението; 620.43 лв. /шестстотин и двадесет лева и
четиридесет и три стотинки/ - редовна лихва, начислена за периода от 05.02.2018 г. до
17.07.2019 г. вкл.; 125.52 лв. сто двадесет и пет лева и петдесет и две стотинки/ -
наказателна лихва върху вноски по главница с настъпил падеж, начислена за периода от
05.03.2018 г. до 01.08.2019 г. вкл.; 35.84 лв. /тридесет и пет лева и осемдесет и четири
стотинки/ - наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода
от 18.07.2019 г. до 01.08.2019 г. вкл., СЪЩЕСТВУВА
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.С.М. с ЕГН **********3 в качеството
му на длъжник на „Райфайзенбанк България” ЕАД с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА
„Райфайзенбанк България” ЕАД с ЕИК *********, направените от него разноски в размер на
774.28 лв. /седемстотин седемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/, по гр.д.
12
20202220100668 по описа на Районен съд – Нова Загора за 2020 г.
ОСЪЖДА А.С.М. с ЕГН **********3 в качеството му на длъжник на „Райфайзенбанк
България” ЕАД с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Райфайзенбанк България” ЕАД с
ЕИК *********, направените от него разноски в размер на 274.28 лв. /двеста седемдесет и
четири лева и двадесет и осем стотинки/ по ч.гр.д. № 1137 по описа на Pайонен съд – Нова
Загора за 2019 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца - „Макроадванс“ АД с ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
13