Мотиви към Решение по АНД № 3999 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Пловдив, XXI наказателен
състав.
Производство по реда на чл. 4 и сл. от
Указа за борба с дребното хулиганство.
Образувано е по Акт № 13 от 28.06.2019
г. за констатиране на проява на дребно хулиганство, съставен от Н.К.К. – ** **
в група „ТП“, сектор „Охранителна полиция“ при 01 РУ при ОД на МВР – Пловдив,
против лицето Л.Л.М., ЕГН: **********.
В съдебно заседание М. се явява лично, заявява,
че ще се защитава сам и не желае адвокатска защита. Дава обяснения, в които
твърди, че в момента не работи и не учи, но кандидатства за университет, както
и че няма постоянен доход, а се издържа с помощта на майка си. В хода на
съдебните прения и с последната си дума моли наложеното му наказание да бъде по
вид „глоба“.
Районна прокуратура – Пловдив, редовно
уведомена, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Л.Л.М. е роден на *** г. в гр. П., б.,
български гражданин, живущ *** и с постоянен адрес:***, със средно образование,
неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********.
Свидетелите К. А., Х. Н. и С.Ю. – ** ** при 01 РУ при ОД на МВР-Пловдив,
изпълнявали служебните си задължения като автопатрул за времето от 20:00 часа
на 23.02.2019 г. до 04:00 часа на 24.02.2019 г. Около 23:30 часа полицейските
служители се намирали в гр. Пловдив, на ул. „Калиакра“, като пред номер *
забелязали две лица от мъжки пол със съмнително поведение – Д.Б.Д. и нарушителя
Л.Л.М., които при вида на полицейския автомобил опитали рязко да сменят
посоката на движението си. Полицейските служители решили да извършат проверка
на Д. и М. и пристъпили към установяването на самоличностите им. При извършване
на проверката свидетелите А. и Ю. извършвали проверка на св. Д., а св. Н.
извършвал проверка на нарушителя М.. Свидетелят Д. Д. признал пред полицейските
служители, че държал в себе си малко количество марихуана, която предал
доброволно. Докато извършвал проверка на нарушителя Л.М., св. Н. го попитал
дали държи в себе си наркотични вещества. М. станал силно агресивен, заявил на
полицейските служители, че губят времето му и иска да си тръгне веднага, след
което блъснал с ръце в областта на гърдите св. Н. и побягнал по ул. „Калиакра“
в посока ул. „Димитър Талев“. Свидетелите Н. и А. подгонили нарушителя М. и на
около десетина метра успели да го настигнат и повалят на земята. Тъй като Л.М.
оказвал силна съпротива при задържането си, се наложило полицейските служители
да употребят физическа сила и помощни средства – белезници. След като задържали
нарушителя М., полицейските служители го отвели в сградата на 01 РУ при ОД на МВР
– Пловдив. По случая било образувано бързо производство. С постановление на
прокурор при Районна прокуратура – Пловдив от 10.05.2019 г. било прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 164/2019 г. по описа на
01 РУ при ОД на МВР – Пловдив. След влизане в сила на постановлението препис от
същото бил изпратен на Началника на 01 РУ при ОД на МВР – Пловдив с оглед
реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя Л.Л.М..
На 28.06.2019 г. бил съставен Акт № 13
за констатиране на проява на дребно хулиганство против нарушителя М., който му
бил предявен и връчен препис срещу разписка.
Така описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите С. Й.Ю., К. С. А., Х. Н. Н., от постановление от 10.05.2019 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 164/2019
г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР – Пловдив, докладна записка от 27.06.2019 г.
от инспектор Н. К., както и от материалите по ДП № 164/2019 г. по описа на 01
РУ при ОД на МВР – Пловдив.
Настоящият съдебен състав изцяло
кредитира показанията на свидетелите С. Й. Ю., К. С. А.и Х. Н. Н.. Същите се ценят като подробни,
последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си. В тях
свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели
като очевидци. Показанията им се подкрепят и от останалите събрани по делото
доказателствени материали. От тях се установяват датата и мястото на извършване
на деянието, авторството му от страна на нарушителя Л.Л.М., чиято
самоличност те са установили в хода на извършената проверка, както и конкретните
действия на М., които съставляват изпълнителното деяние на извършеното дребно
хулиганство, като той е блъснал в областта на гърдите ** ** ** Х. Н. Н.,
след което е оказал съпротива при задържането си, което е наложило използването
на помощни средства – белезници, от страна на свидетелите.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че от правна страна с действията си Л.Л.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 1,
ал. 2 от УБДХ. От обективна страна
на 23.02.2019 г. около 23:30 часа в гр. Пловдив е извършил непристойна проява,
изразена в оскърбително отношение и държане към органите на властта, като блъснал
в гърдите ** ** ** Х. Н. Н., след което побягнал в посока ул. „Димитър
Талев“ и когато бил настигнат, оказал съпротива при задържането си, с което е
нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на
обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.
От субективна
страна нарушението е извършено виновно от дееца и при форма на вината пряк
умисъл. М. е съзнавал отрицателната оценка, която обществото дава на неговите
действия и че чрез тях ще демонстрира оскърбително отношение към ** ** Н.,
което последният пряко ще възприеме. Съзнавал е и че **. ** Н. е извършвал
проверката в качеството си на полицейски служител и в този смисъл е бил орган
на властта. Предвиждал е, че с действията си ще наруши обществения ред и
спокойствие и е целял настъпването на тези, съзнавани и предвидени от себе си
последици.
При определяне на наказанието съдът намира на първо
място, че с оглед конкретните проявни форми, в които се е изразило
общественоопасното поведение на нарушителя, следва да се наложи по-лекото от
двете алтернативно предвидени в УБДХ наказания, а именно „глоба“. Наказанието
„задържане в структурно звено на Министерство на вътрешните работи“ включва в съдържанието
си по-голям обем държавна принуда, но според настоящия състав и наказанието
„глоба“ ще въздейства предупредително и превъзпитателно върху нарушителя.
Прилагането на държавната принуда в повече от необходимите предели за постигане
на преследваните цели противоречи на принципите за определяне на наказанието,
по които съображения съдът счете, че именно наказанието „глоба“ се явява
най-подходящо в случая. При индивидуализацията на така определеното наказание
бяха взети предвид като смекчаващи обстоятелства младата възраст на нарушителя
и това, че няма установени предходни противообществени прояви. Съобрази се и
изказаното съжаление за стореното. По делото не се установиха лоши
характеристични данни за нарушителя, нито каквито и да е отегчаващи обстоятелства.
Предвид изложеното съдът приема, че наказанието следва да се определи при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. При определянето на размера
на следваща се на нарушителя глоба настоящият състав взе предвид и установените
данни за имущественото положение на нарушителя, който няма постоянен доход и
разчита на издръжка от свои възходящи. Размерът на глобата не трябва да засяга
прекомерно имуществената сфера на нарушителя така, че да създава невъзможност
за нейното заплащане, но същевременно трябва да е достатъчен, за да укаже
предупредителен и превъзпитателен ефект върху наказаното лице. По тези
съображения съдът намери, че за процесната проявата на дребно хулиганство на
нарушителя
Л.Л.М. следва да
бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, тъй като
самият факт на образуваното производство и наложено наказание ще укажат
необходимия предупредителен и превъзпитателен ефект върху него, поради което не
следва да се определя по-тежко по вид или по размер наказание.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.