№ 908
гр. Стара Загора, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Диана Р. С.
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20245530101248 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора твърди
в исковата си молба, че при него била открита партида с № ********* за с. ..., общ. Стара
Загора на името на ответника. С ползването на съответните услуги между
експлоатационното дружество и потребителя възниквали договорни отношения, по силата
на които ищецът се задължавал да доставя питейна вода до имота на абоната, а последният
се задължавал да заплаща стойността й след извършен отчет от инкасатор на използваните
количества. При закъснения в плащанията се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. По горепосочената партида
имало неизплатени в срок задължения към ищеца в размер на 2432, лева, произтичащи от
предоставени и незаплатени ВиК, услуги в периода 25.02.2021 г. до 26.05.2023 г., за което
били издадени 13 бр. фактури, както и лихви за забавено плащане в размер на 212, 96 лева за
период от 08.06.2022 г. до 17.07.2023 г. За този период било извършвано ежемесечно
отчитане и начисляване на ползваните ВиК услуги по партидата на потребителя за
водоснабдения имот, находящ се в село ..., общ. Стара Загора. Отчитането на количествата
доставена и отведена вода било обективирано чрез запис в електронен карнет за партидата
на ответника и ставало през текущия месец, като платежния документ – фактура, за тях се
издавал до края на текущия месец. Срокът за заплащане на дължимата сума по него бил 30
дни от датата на издаване на документа /задължение регламентирано в Общите условия за
предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ в сила от
27.09.2014г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/ 2004г . за условията и реда за присъединяване на
1
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В
процесния случай за количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя били
издадени 13 бр. фактури, сумите, по които не били заплатени. Ищецът подал срещу
ответника заявление по реда на чл. 410 от ГПК и във връзка с него била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1435/ 21.07.2023г. по ч.гр.д. № 3005/ 2023г. по описа
на Районен съд - Стара Загора, с която на длъжника било разпоредено да заплати на ищеца,
както следва: 2432,452 лева за главница, 212,96 лева за лихва върху тази сума за периода от
08.06.2022 г. до 17.07.2023 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението
19.07.2023 г. до окончателното заплащане на сумата, 53 лева държавна такса и 504 лева с
ДДС за адвокатски хонорар. Предвид обстоятелството, че издадената заповед била връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от Гражданско процесуалния кодекс, съдът дал на
заявителя, ЕООД „Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, указания за предяви
иск относно вземането си по реда на чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Ищецът
моли съда да признае за установено по отношение на ответника Т. Ж. К., че дължи да
заплати на ЕООД “Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, сумата 2432,42 лева,
произтичащи от предоставени и незаплатени ВиК, услуги в периода 25.02.2021 г. до
26.05.2023 г., за което били издадени 13 бр. фактури, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението 19.07.2023 г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви
за забавено плащане в размер на 212, 96 лева за период от 08.06.2022г. до 17.07.2023 г.,
претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист-извлечение от сметките, за
което задължение били издадени платежни документи, както и да осъди ответника да
заплати на ищеца направените по ч.гр.д. 3005/ 2023г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, разноски в размер на 557 лева, включващи заплатените държавна такса от 53 лева и
адвокатски хонорар в размер на 504 лева с ДДС. Задължението можело да бъде заплатено по
следната банкова сметка: банка „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД - Стара
Загора, IBAN .... Претендира направените по делото разноски.
В указания от съда едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника – адв. Т. П., в който се заявява, че от една
страна, ответникът не бил потребител на В и К услуги, що се отнасяло до конкретната къща
в село .... Съгласно предварителен договор за покупко-продажба сключен на 22.01.2017 г.
ответникът се съгласил да прехвърли владението върху имота на В.И.. Датата на същото не
била обективирана в предварителния договор, но можела да бъде установена посредством
свидетелски показания, т.е. господин ответникът не бил надлежна страна по настоящия иск.
Твърденията в исковата молба били в явно противоречие с приложените от ищеца писмени
доказателства. В исковата молба било посочено, че за този период било извършено
ежемесечно отчитане и начисляване на ползваните ВиК услуги по партида на потребителя.
Отчитането на количествата доставена и отведена вода било обективирано чрез запис в
електронен карнет за партидата на ответника и ставало през текущия месец, като платежния
документ - фактура за тях се издавал до края на текущия месец. Съгласно фактура №
2
**********/08.05.2022 г. това изобщо не отговаряло на фактите, в същата били
инкорпорирани задължения за периода от 25.02.2021 г. до 24.09.2021 г. Това било очевидно
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Общите условия: В и К операторът издавал ежемесечни
фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества. Същите
оказвали влияние и върху давността, изискуемостта и мораторната лихва. Освен това за
периода 25.02.2021 -21.04.2021 били отчетени рекордните 839 куб. м. вода, което ако се
разделило на броя дни през периода възлизало средно по 15, 2545 куб. м. вода на ден. Още
по-противоречиви изглеждали отчетените количества сравнени с количествата отчетени в
последващите фактури. Фактура№ **********/ 08.07.2022 г. също включвала период от
21.02.2022-29.06.2022 г. Ответникът възразява срещу отчетените количества, респективно
срещу дължимата сума и мораторните лихви. Моли съда да отхвърли иска като недопустим,
евентуално като неоснователен и недоказан.Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1 от ГПК, който представлява специален положителен
установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува,
т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът
следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си
срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 3005/2023 г. по описа на Старозагорския районен
съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
1435/21.07.2023 г. за сумата 2432,42 лева за главница, с лихва в размер на 212,96 лева и
законна лихва от 19.07.2023 г. до изплащане на вземането. Последното произтича от
задължение за консумирана и незаплатена питейна и отведена вода по партида №15000257
за имот, находящ се в с. ..., община Стара Загора за периода 25.02.2021 г. до 26.05.2023 г. и
дължима лихва за закъсняло плащане на задължението. Заповедният съд е приел, че
съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за
предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена
настоящата искова молба.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора
претендира вземане по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за
периода от 25.02.2021 г. до 26.05.2023 г.
По делото е представена справка за неплатени задължения за абонат 112239, по
партида №**********, за периода от 01.01.1990 г. до 08.06.2023 г., съдържащ опис на
издадени 13 бр. фактури, както и самите фактури, от които е видно, че между ищеца и
ответника Т. Ж. К. е съществувало договорно правоотношение за доставка на питейна и
отвеждане на канална вода за обект, находящ се в с. ..., община Стара Загора. По делото е
представена и справка от службата по вписванията – Стара Загора №1390966/16.10.2024 г.,
от която се установява, че ответникът, на основание договор за покупко-продажба, сключен
на 17.07.2012 г., е собственик на поземлен имот кв.8, парцел 9-85 площ по док. 1100 кв. м.,
обл. Стара Загора, общ. Стара Загора, с. ..., заедно с масивна жилищна сграда, гараж,
3
стопанска сграда и паянтова стопанска сграда.
С оглед установяване обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателствени
средства. Свидетелят К.Л.Л. заявява, че ответникът има къща в с. ..., но не живее там. До
2017 г., свидетелят живеел в същата къща с родителите си, след което продали къщата на
В.К., като свидетелят не помни дали са ходили при нотариус. Свидетелката Е.К. сочи, че е
кмет на село ... от 2007 г. и в това й качество пред нея бил сключен предварителен договор
между ответника Т. К. и В.И..
По делото е представен и визираният от свидетелите предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 22.01.2021 г., който обаче не е годен да прехвърли
собствеността върху водоснабдения имот, тъй като не е спазена изискуемата от чл.18 ЗЗД
форма за действителност.
Заплащането на цената към доставчика на водоснабдителните и канализационни
услуги е задължение на собственика на имота, респ. лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване – чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. По делото не се установи собствеността на имота да е
прехвърляна на друго лице, нито на такова да е учредявано право на строеж или вещно
право на ползване. С оглед на това съдът приема, че между страните в настоящото
производство е съществувало твърдяното от ищеца договорно правоотношение за доставка
на питейна и отвеждане на канална вода.
Съдържанието на спорното материално правоотношение е уредено в Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014
г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение. Съобразно чл.6, т.2 от Общите условия основно задължение на
потребителите е да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл.31, ал.2 от Общите
условия. Посочената разпоредба предвижда, че потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране.
По делото са представени 13 бр. фактури, издадени от ищцовото дружество с
отчетено потребление за имота на ответника, находящ се в с. ..., общ. Стара Загора, както
следва: Фактура №**********/08.05.2022 г. с периоди на отчитане 25.02.2021 г. – 21.04.2021
г., 21.04.2021 г. – 19.05.2021 г., 19.05.2021 г.-18.06.2021 г. и 27.08.2021 г. – 24.09.2021 г., с
общо за фактурата потребление 891 кубични метра, на обща стойност 2135,95 лв; Фактура
№**********/08.07.2022 г. с период на отчитане 21.02.2022 г. – 29.06.2022 г., с потребление
71 куб. м., на обща стойност 171,17 лв.; Фактура №**********/08.08.2022 г. с период на
отчитане 29.06.2022 г. – 29.07.2022 г., с потребление 44 куб. м., на обща стойност 144,53 лв.;
Фактура №**********/08.09.2022 г., с период на отчитане 29.07.2022 г. – 25.08.2022 г., с
потребление 27 куб. м., на обща стойност 89,88 лв.; Фактура №**********/08.10.2022 г., с
4
период на отчитане 25.08.2022 г. – 03.10.2022 г., с потребление 43 куб. м., на обща стойност
143,14 лв.; Фактура №**********/08.11.2022 г., с период на отчитане 03.10.2022 г. –
02.11.2022 г., с потребление 15 куб. м., на обща стойност 49,93 лв.; Фактура
№**********/06.12.2022 г., с период на отчитане 02.11.2022 г. – 28.11.2022 г., с потребление
16 куб. м., на обща стойност 53,26 лв.; Фактура №**********/08.01.2023 г. с период на
отчитане 28.11.2022 г. – 04.01.2023 г., с потребление 15 куб. м., на обща стойност 50,36 лв.;
Фактура №**********/08.02.2023 г., с период на отчитане 04.01.2023 г. – 31.01.2023 г., с
потребление 8 куб. м., на обща стойност 29,05 лв.; Фактура №**********/08.03.2023 г., с
период на отчитане 31.01.2023 г. – 01.03.2023 г., с потребление 7 куб. м., на обща стойност
25,42 лв.; Фактура №**********/08.04.2023 г., с период на отчитане 01.03.2023 г. –
27.03.2023 г., с потребление 87 куб. м., на обща стойност 315,91 лв.; Фактура
№**********/08.05.2023 г., с период на отчитане 27.03.2023 г. – 27.04.2023 г., с потребление
– 9 куб. м., на обща стойност 32,68 лв.; Фактура №**********/08.06.2023 г., с период на
отчитане 27.04.2023 г. – 26.05.2023 г., с потребление 6 куб. м., на обща стойност 21,79 лв.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че за периода от 25.02.2021 г. до 26.05.2023 г. по процесната партида има
неизплатени тринадесет фактури, като има извършени частични плащания в размер на
830,65 лева само по фактура № **********/08.05.2022 г. На 02.08.2023 г., след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е извършено частично
плащане в размер на 200 лева, с които са погасени главница в размер на 55,06 лева,
мораторна лихва, в размер на 138,75 лева и законна лихва – 6,19 лева. Не е погасена
главница в размер на 2377,36 лв. Вещото лице установява, че лихвата за забава по
неплатените фактури за периода от тридесет и първия ден след издаването на всяка фактура
до 17.07.2023 г. е в общ размер на 228,00 лева, като 144.94 лева са заплатени от ответника на
02.08.2023 г. и неплатеният остатък от лихвата за забава е в размер на 83,06 лева. Съдът
възприема експертното заключение, тъй като същото е обосновано, незаинтересовано и не е
оспорено от страните по делото.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира за установено наличието на
неизпълнено задължение на ответника към ищеца по договор за доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода в размер на 2377,36 лева. Експертното заключение по делото не е
установило нередовност на счетоводните записвания на ищцовото дружество досежно
дължимите от ответника суми за доставена питейна и отведена канална вода за периода от
20.01.2017 г. до 17.07.2018 г., поради което на основание чл.182 ГПК тези записвания могат
да се ползват като доказателство в полза на съставителя.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, към която препраща чл. 40, ал. 1 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че
дължимата лихва, начислена от изтичане на 30-дневния срок по чл.31, ал.2 от Общите
5
условия от датата на фактуриране по всяка една фактура до 17.07.2023 г. е в размер на 83,06
лева. С оглед на това съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на
ответника към ищеца за заплащане на лихва за забава в установения от експертизата размер.
Изложеното налага извода, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК за
установяване по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца е
основателен и следва да бъде уважен за сумата 2377,36 лева за главница, представляваща
незаплатена стойност на доставена питейна и отведена канална вода в имот, находящ се в с.
..., за който е открита партида № *********, за периода от 25.02.2021 г. до 26.05.2023 г., с
83,06 лева лихва за периода от 08.06.2022 г. до 17.07.2023 г. и законна лихва от 19.07.2023 г.
до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 1435/21.07.2023 г. по ч.гр.д.№ 3005/2023 г. по описа на Старозагорския
районен съд. В останалата част предявеният иск над посочените суми, до сумите в размер
на 2432,42 лв. за главница и 212,96 лв. за законна лихва следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца направените разноски както следва: в заповедното производство - в размер на 557 лв.,
представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и в настоящото
производство - в размер на 1467,22 лв., представляващи държавна такса, възнаграждение на
вещо лице, възнаграждение за особен представител и адвокатско възнаграждение, присъдени
съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Ж. К. от с. ..., община Стара
Загора съществуването на вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД,
гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, ЕИК *********, представлявано от Р.И.М., за сумата
2377,36 лева за главница, представляваща незаплатена стойност на доставена питейна и
отведена канална вода в имот, находящ се в с. ..., община Стара Загора, за който е открита
партида № *********, за периода от 25.02.2021 г. до 26.05.2013 г., с 83,06 лева лихва за
забава за периода от 08.06.2022 г. до 17.07.2023 г. и законна лихва от 19.07.2023 г. до
изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 1435/21.07.2023 г. по ч.гр.д.№ 3005/2023 г. по описа на Старозагорския
районен съд, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част над размера на
установеното вземане до претендирания размер 2432,42 лева за главница и 212,96 лева за
лихва за забава, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т. Ж. К. от с. ..., община Стара Загора да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев 62, ЕИК *********,
представлявано от Р.И.М., сумата 557 лева, представляваща разноски в заповедното
6
производство, както и сумата 1467,22 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7