Решение по дело №259/2020 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 99
Дата: 2 декември 2020 г. (в сила от 31 декември 2020 г.)
Съдия: Палмира Димитрова Атанасова
Дело: 20204410200259
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. ЛЕВСКИ , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на втори ноември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
Секретар:Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20204410200259 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В районен съд Левски е постъпила жалба от К. К. Н. от *** против НП № 20-0241-
000220/09.07.2020 г. на Началник РУ Белене. Твърди се, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и моли съда да го отмени. В жалбата се излагат твърдения, че от
мястото, на което се е намирал полицейския автомобил не е имало видимост към знака, по
отношение на който се твърди, че Н. не е съобразил поведението, тъй като автомобила е бил
на значително разстояние и е имало ограда, високи храсти и дървета, които са пречели на
видимостта. Излагат се твърдения, че полицая съставил акта на заявеното му възражение,
че не може да види, дали Н. е спрял на „стопа“, той е заявил, че така е преценил.
За ответника – редовно призован – представител не се явява. В писмото, с което се
изпраща преписката в РС Левски /л. 24/ е изразено становище, че жалбата е неоснователна и
недоказана и се моли съда да я остави без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, поради което, същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Видно от представения АУАН от 16.06.2020 г. е, че същия е съставен против
жалбоподателя – в качеството му на водач на лек автомобил *** с рег. № *** за това, че на
16.06.2020 г. в 14.49 часа в *** на кръстовището на ул. ***“ и *** управлява собствения си
1
лек автомобил *** с рег. № ***, като не съобразява поведението си с пътен знак Б2 –
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, с което виновно е нарушил чл. 6 т.1
от ЗДвП. Отразено е, че лицето има възражения.
Представено е и обжалваното НП, което издадено въз основа на посочения по-горе
АУАН. От същото НП се установява, че за нарушението установено с акта е наложено на К.
К. Н. административно наказание на основание чл. 183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП глоба в размер
на 20 лв. за нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП. Налице е съответствие между изписаната
фактическа обстановка в акта и обжалваното НП, както и съответствие на нарушената
законова разпоредба.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани Д.Б. и И.П. – служители в
РУ МВР Белене, както и Т.М.М. съпруга на жалбоподателя. От показанията на свидетелите
Б. П. се установява, че на посочените в акта ден, час и място св. Б. св. П. са били на работа,
като са изпълнявали служебните си задължения в *** като са били на установъчен пункт №
7 на *** в ***. Установява се, че двамата служители на МВР забелязали лек автомобил,
движещ се по ул. ***, на около 40 метра отстояние на кръстовище с ***, че през цялото
време наблюдавали автомобила и неговата траектория на движение, че въпросният
автомобил управляван от г-н К. намалил на кръстовището, но не спрял и не спазил пътен
знак „Б2 – Спри и пропусни движещите се по пътя с предимство“. Установява се, че
последвала проверка от страна на полицаите, като св. Б. подал сигнал със стоп-палка,
водачът спрял в дясно посока на движение, т.е. правилно, бил обяснен повода на водача за
спирането, но той не бил съгласен, било му обяснено, че ще му бъде съставен акт за
нарушението. Св. Б. заявява, че преди да състави акта е извършил проверка за нарушения, за
неплатени глоби и др., като през това време господинът отишъл при него без негово
разрешение и на „ти“ се обърнал към него със запитване дали няма да му направи
компромис, че е от Белене все пак. Св. Б. заявява, че му обяснил, че няма да му бъде
направен компромис, след което водача се върнал при автомобила си, че малко след това Б.
го извикал, прочел му акта и тъй като водача изразил съмнение за начина по който е
възприел нарушението, как го е видял, че не е спрял на стопа, е вписал в акта, че „има
възражение“. Св. Б. заявява, че това обстоятелство е вписал не само предвид поведението на
водача, но и обстоятелството, че в електронния вариант на бланката няма поле, в което да
бъде вписано възражение. Св. Б. е категоричен, че автомобилите са се виждали от тяхното
място, че действително видимостта е била частично ограничена, но имат възможност да
наблюдават траекторията на движение на автомобила, както и че има представа къде се
намира въпросният знак. Същите обстоятелства се установяват и от показанията на св. П.,
който е бил на смяна заедно със св. Б.. Свидетелят П. също заявява, че с колегата му са били
на около 30-40 метра от кръстовището на *** и ул. ***“, че са наблюдавали кръстовището и
забелязали, че автомобила не е спрял на знак „Б2 – спри, осигури предимство на другия
водач“, след което завил към тях. Заявява, че колегата му Б. спрял водача, обяснил му
констатираното нарушение и че ще бъде съставен АУАН по ЗДвП, че господинът попитал
не може ли да му се направи компромис, нали е жител на *** и след като колегата му
2
заявил, че няма да стане, му е съставен акт. Св. П. е категоричен, че от мястото, където са
били застанали до знак „Стоп“ имали добра видимост, че е имало малко ограничение от
дървета, но се вижда нормално знака, както и дали автомобилът спира или директно минава.
Заявява, че в шофьорът е бил със съпругата си.
Свидетелката М. заявява, че е съпруга на жалбоподателя К. Н., че той имал рожден
ден и отишли в *** да го празнуват с майка му и баща му, че отишли да купуват за
рождения ден неща, че минали през детска градина, където имало знак „Стоп“, че той спрял,
след което тръгнали. Заявява, че в дясно покрай детската градина и по-навътре на 200 метра
ги спрели полицаите, че мисли, че е било на 100-200 метра, че се зачудила за какво ги
спират, след което се оказало, че не са спрели на „стоп“. Свидетелката заявява, че това нещо
я обидило и иска да се докаже това нещо, че не са спрели. Заявява, че са ги спрели, че са
писали някакъв акт и след това К. отишъл и й казал за акта. Свидетелката счита, че им е
съставен акт, тъй като регистрационният им номер е софийски и че мисли, че колите с други
регистрации се санкционират. Свидетелката заявява, че според нея не може да се види знак
„Стоп“, тъй като знака е малко преди кръстовището и че всички дървета били
раззеленени.
Към материалите по делото е представено подадено от жалбоподателя възражение, в
което жалбоподателя е вписал твърденията си преди издаване на обжалваното НП. Към
преписката е налична „докладна записка“ от инспектор К.Р. /л. 35-37/ от която се
установява, че същия е извършил проверка по възражението на К. К. Н. , след което
преценявайки твърденията на Н. и изложеното от служителите извършили проверката и
съставения акт, е предложил да бъде издадено НП на основание ЗДвП. Приложени са и
„докладна записка“ от инсп. Д. Б. „докладна записка“ от мл. инсп. И.П. / л. 38-41/ от които
се установяват обстоятелства идентични с показанията на свидетелите Б. П. – дадени в
проведеното съдебно следствие по настоящото дело.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Б. П.. Същите към момента на
съставяне на акта са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани по
какъвто и да било начин от изхода на спора. Св. Б. П. са категорични, че са имали лични
възприятия и са видели, че водача не спира на знак „Стоп“, след което водача е спрян и му е
съставен акт. Дадените показания на свидетелите Б. П. съответстват както помежду си, така
и на посочените преди това обстоятелства в съставения АУАН и в изложените
обстоятелства в цитираните по-горе докладни записки, дадени по повод извършване на
проверка, във връзка с възраженията на Н..
Между показанията на св. Б. П. и показанията на св. М. има разминаване относно
факта, дали Н. е спрял на знак „стоп“, но при преценяване показанията на св. М., съдът
съобразява обстоятелството, че същата е съпруга на жалбоподателя, поради което и
заинтересована от изхода на делото. Съдът съобразява и обстоятелството, че свидетелката
при излагане на фактите пряко демонстрира своята заинтересованост, заявявайки, че била
3
обидена: „Обиди ме това нещо“. В показанията си св. М. не само излага факти, но и
интерпретира същите, излагайки своето възмущение, като заявява, че им е съставен акт,
защото „регистрационният ни номер е софийски и затова действаха така“, излага
предположения и изводи, като заявява: „според мен не може да се види знак „стоп“.
При съставянето на акта за установяване на административното нарушение и при
издаването на наказателното постановление няма допуснати нарушения на процесуални
правила, които да опорочават съответният акт. Извършеното нарушение е установено по
един несъмнен и категоричен начин, за което е наложено съответното административно
наказание.
Предвид всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че съставеният акт и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са правилни и законосъобразни и
обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
НА основание чл. 63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0241-000220 от 09.07.2020 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР
Плевен, РУ Белене, с което на К. К. Н. , ЕГН **********, с адрес: *** *** е наложено
административно наказание на основание чл. 183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 20
лв. за нарушение допуснато на 16.06.2020 г., установено с АУАН № GА 210176/16.06.2020
г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4