Р Е Ш Е Н И Е
№ 260313
гр.Пловдив, 01.10.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на трети август, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 2690/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0438-000206 от 15.04.2020г., издадено от
С. Ю. Х.,
на длъжност *** Трето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на В.И.В., ЕГН: **********,
с адрес *** на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 3 000 лв. /три хиляди/ лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за
нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е изцяло
незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че отразената фактическа установка е
непълна и невярна, още са налице разминавания между същата, описана в АУАН и
наказателното постановление. Посочва, че неправилно е посоченото мястото на
нарушението както като административен адрес, но и като местоположение въобще,
както и че не е изследвана причината за маневрата на колата, като не може да се
направи извод за специфичната цел – че пътното платно не е ползвано по
предназначение, а за „дрифт“, както и да са създадени предпоставки за ПТП. Още
оспорва материалната компетентност на лицето, издало наказателното
постановление. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – Трето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, в писмено становище сочи, че не са налице процесуални нарушения,
които да нарушават правото на защита на жалбоподателя. Посочва още, че фактическата
обстановка е изяснена, в административната преписка се съдържат достатъчни по
своя обем, категорични и безспорни доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят административнонаказателната му отговорност. Още
сочи, че редовно съставения акт има доказателствена сила за наказващия орган до
доказване на противното, което оборване следва да се осъществи от нарушителя. Предлага
жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 29.04.2020г., видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 04.05.2020г.
чрез Трето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив, съгласно отразения входящ номер. Жалбата
също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 11.04.2020г., около 19:50 часа, в гр.Пловдив, на паркинга на магазин
„Лидл”, намиращ се на адрес – бул.„България“ №
117А, свидетелят В.П.Г., който работел като *** същия магазин „Лидл”,
забелязал, че на същия паркинг се била събрала група младежи, един от които, с
именно – жалбоподателят В.И.В. се качил в МПС – лек автомобил „Хонда С 2000
2.00 16В“ с рег. № „***“ , привел го в движение и започнал да извършва рязка
маневра, като преднамерено извеждал същото МПС извън контрол чрез презавиване,
довеждайки го до загуба на сцепление на гумите – дрифт. С оглед на същото
свидетелят Г. подал сигнал в Трето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив, в резултат на
което на място пристигнали служители на МВР, сред които и свидетелят Б.А.В., в
качеството му на ***. Последният съставил АУАН с 879806 от 11.04.2020г. срещу
жалбоподателя В.И.В. за нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по
пътищата, които жалбоподателят подписал, като отразил, че няма възражения. Въз
основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетели В.П.Г. и Б.А.В.. Последните помнят случая, подробно
описват констатираната фактическа обстановка, включително мястото на случая и
действията на жалбоподателя, за които свидетелства Г.. Съдът намира показанията
на свидетелите В.П.Г. и Б.А.В. за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и оценява
последните като истинни. От същите показания се установява фактическата
обстановка, описана като възприета от съда.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочената доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят В.И.В.,
ЕГН: **********, с адрес *** виновно е нарушила разпоредбата на чл.6, т.1 от
Закона за
движението по пътищата, за това, че на 11.04.2020г., около 19:50 часа, в
гр.Пловдив, на адрес – бул.„България“ № 117А, паркинга на магазин „Лидл”, като водач на МПС – лек автомобил „Хонда С 2000 2.00 16В“ с
рег. № „***“ , е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно – за извършване рязка маневра, като
преднамерено извеждал същото МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки го
до загуба на сцепление на гумите – „дрифт“.
Във връзка с горното следва на първо място да се отбележи, че съгласно §
6, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона
за движението по пътищата - "Път"
е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се
приравняват и улиците.
Предвид горното, „път“ по смисъла на чл.104Б, т.2 от Закона за
движението по пътищата не е „пътна лента“ (§ 6, т.2 от ДП на ЗДвП), „платно за движение“ (§ 6, т.7
от ДП на ЗДвП) и т.н., а всяко едно
място, което е предназначено или дори само обикновено се използва за движение
на пътни превозни средства. Ето защо очевидно е, че паркинга на магазин „Лидл”,
на адрес гр.Пловдив, бул.„България“ № 117А е „път“ по смисъла на чл.104Б, т.2
от Закона за движението по пътищата.
В този смисъл без всякакво значение е чия собственост е горния паркинг
или в чии имот се намира, след като представлява земна площ, предназначено и
използвана за движение на пътни превозни средства, в който смисъл възраженията
на жалбоподателя се неоснователни, както и са неотносими представените
доказателства за собствеността върху имота.
Още неоснователно е и възражението, че фактическа установка е непълна и
невярна, доколкото последната се установи непротиворечиво от вече посочените
свидетелски показания.
Действително, установи се, че на посочения административен адрес
паркинга бил на магазин „Лидл”, а не паркинга на магазин „JYSK”, както е отразено е наказателното
постановление и АУАН. Последното обаче е неотносимо и без всякакво значение във
връзка със законосъобразността на АУАН и наказателното постановление, доколкото
в случая от значение е единствено, че мястото представлява паркинг – което се
установява извън всякакво съмнение, а не на кой магазин е същия.
Още неясно е в какво се изразяват сочените твърдения за разминавания между фактическата обстановка,
описана в АУАН и наказателното постановление.
Също така неоснователно е възражението, че не била изследвана причината
за маневрата на колата, което е без всякакво значение, доколкото самия факт на
извършване на маневра е установен.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.104Б, т.2 от
Закона за движението по пътищата, отчетена от законодателя при въздигане на
деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен
случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на
чл.175А,
ал.1 от Закона за движението по пътищата, за процесното нарушение е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. В случая законодателят е предвидил
наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира
същото в определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно,
поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на
тежестта на установеното нарушение.
Водим
от горното и
на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 20-0438-000206 от 15.04.2020г., издадено от С. Ю. Х., на длъжност *** Трето
РУ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на В.И.В., ЕГН: **********, с адрес *** на
основание чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 3 000 лв. /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за
нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата;
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.