№ 19453
гр. С., 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110161778 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът „Т. С“ ЕАД претендира за осъждане на М. Г. З. да заплати на ищеца сумите,
както следва: 1 309,91 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
13.05.2024 г. до изплащане на вземането, 169,28 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 11.04.2024 г., 44,17 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 13.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и 9,48 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.05.2021 г. до 11.04.2024 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.05.2024г. по
ч.гр. д. №28050/2024г. по описа на СРС, 36-и състав.
Ищецът твърди, че ответникът М. Г. З. е наследник на А. З., която като собственик до
04.08.2022г., а след това на ползвател на топлоснабдения имот, е придобила качеството на
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Излага твърдения за наличие на
облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответника въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че по силата
на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за
процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. И. ж. к. Ди. бл вх, ет аап аб. №..
топлинна енергия. Посочва, че наследодателят на ответника е използвал същата за
процесния период, като не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода за който се отнася, като твърди, че ответникът е изпаднал в
забава. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати направените съдебни разноски,
както и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва исковете като неоснователни. Релевира възражение за изтекъл срок
на погасителна давност по смисъла на чл. 111 б. „в“ ЗЗД върху претендираните вземания,
чиято изискуемост е настъпила преди 13.05.2021г., включително и сумите за периода
м.05.2020г. – м.04.2021г., отразени във Фактура №. от 31.01.2022г., като развива подробни
1
доводи в отговора. Оспорва наличието на договорно правоотношение между ищцовото
дружество и ответника. Ответникът излага аргументи за това, че не е доказано през периода
м. 05.2020г. – 04.08.2022г. наследодателят на ответницата да е притежавал качеството на
собственик, съсобственик или ползвател на процесния топлоснабден имот, съответно
качеството на потребител на топлинна енергия. По отношение на периода 04.08.2022г. –
30.04.2023г. ответникът не оспорва наличието на учредено в полза на наследодателя на
ответника вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот, но посочва, че
наследодателят не е изразил съгласие да встъпи в договорно правоотношение с ищеца от
момента на придобиване на вещното право, поради което за него не възникнало качеството
на потребител на топлинна енергия, респективно такова качество не е възникнало и за
ответника в качеството му на правоприемник. Оспорва като неоснователен иска за
признаване на установено в отношенията с ищеца на дължими от ответника суми за цена на
предоставена услуги дялово разпределение, като релевира и възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва иска за мораторна лихва, начислена върху претендираната
сума за цена на предоставена услуги дялово разпределение поради недоказаност на факта на
изпадане на ответника в забава. Оспорва като недължима претендираната мораторна лихва,
начислена върху дължимата сума за цена на доставена от дружеството топлинна енергия,
като развива обстойни съображения в отговора на исковата молба. Въз основа на така
изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
направените съдебни разноски в настоящото производство.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч. гр. д. № 28050/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, се
установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено А. Г. З. да заплати на ищеца
следните суми: сумата 1 309,91 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период 01.05.2020г. до 30.04.2023г. ведно със законната лихва за период
от 13.05.2024г. до изплащане на вземането; сумата от 169,28 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 11.04.2024г.; 44,17 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.03.2021г. до
30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 13.05.2024г. до изплащане на вземането;
сумата от 9,48 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.05.2021 г. до
11.04.2024 г. Срещу заповедта е подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което
в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 1 ГПК, ищецът е предявил
настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От представения и приет като доказателство по делото Договор за продажба на
държавен имот съгласно Наредба за продажба и замяна на държавни жилища от 15.02.1982г.
се установява, че А. Г. З. и ИИ.Б.К. са придобили правото на собственост върху апартамент
№ находящ се в гр. С., ж. к. Ч.з, бл вх, ет аап
От приложения към исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №116, том Х, рег.№.. дело
№1678/2022г., се установява, че на 04.08.2022 г. А. Г. З. е прехвърлила правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот в полза на Г.Г.С.рещу уговорено
задължение на преобретателя да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота му.
Прехвърлителят А. З. си е запазила пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване
върху имота. По делото не са представени доказателства, от които да се установява
извършването на последващи разпореждания с правото на собственост или вещното право
на ползване върху имота.
По делото са представени удостоверения за декларирани данни от А. Г. З. и ИИ.Б.К.
пред С.о, Дирекция „Общински приходи“ Отдел ОП, И. че са собственици да недвижим
имот, находящ се в гр. С., р-н И. ж.к. Д. №, вх, ет аап
От приетото като доказателство удостоверение за наследници изх. №1231/25.09.2013г.
се установява, че лицето ИИ.Б.К. е починал на 16.12.2010 г. и е оставил като законни
наследници А. Г. З., съпруга, и К. И.К син.
От приетото като доказателство удостоверение за наследници изх. №1419/08.08.2025г.
се установява, че лицето К. И.К е починал на 29.05.2019г. и е оставил като законни
наследници А. Г. З. и М. Г. З..
2
Представен е протокол от 16.09.2002 г. от Общо събрание на етажна собственост с
адрес гр. С., ж. к. Ди. бл вх. А и вх, в който е обективирано взето решение за
упълномощаване на БГДи да сключи договор с „К.“ ЕООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуална сметки.
По делото е представен Договор №21 от 23.09.2002г., сключен между „К.“ ЕООД и
БГДи, представляващ етажна собственост с адрес гр. С., ж. к. Ди. бл вх. А и вх, с предмет
възлагане извършване на услугата топлинно счетоводство, при уговорен срок на договора от
5 години.
По делото е представен договор от 11.10.2004г., сключен между „К.“ ЕООД и „Те.С.с“
ЕООД, с предмет прехвърляне на правата и задълженията по договори за топлинно
счетоводство на разходите за отопление и топла вода чрез разпределители на топлинни
разходи, сключени от „К.“ ЕООД, в полза на „Те.С.с“ ЕООД. С уведомление от 11.10.2004г.
„Т. С“ ЕАД е уведомена, че фирма „К.“ ЕООД прехвърля на „Те.С.с“ ЕООД правата и
задълженията си по договори със своите клиенти за дялово разпределение на отопление и
топла вода, считано от 01.10.2004г.
По делото са приети общи условия на "Т. С" ЕАД за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, одобрени с Решение № ... от 27.06.2016 г. на КЕВР.
По делото са приети представени от третото лице-помагач „Те.С.с“ ЕООД документи,
касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.
Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към
настоящия спор.
Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в
съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е
изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и
сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от
ищеца и от „Те.С.с“ ЕООД. За процесния период фирмата на ДР е отчитала водомера в
имота, с изключение на периода 2022 – 2023г., когато ответникът не е осигурил достъп. По
време на отчетите с изключение на м. май 2023г. са попълнени документи за главен отчет,
коректно отразени в изравнителните сметки. По данни на ФДР в имота няма монтирани
отоплителни тела и съответно няма монтирани топлоразпределители. В имота се ползва
топла вода и е начислена ТЕ за загряване на топла вода, като за периода м. май.2022г. – м.
април 2023г. разходът за топла вода е изчислен съгласно чл. 69, ал. 2 НТ. Фирмата за дялово
разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка
изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и ТЕ за загряване на
топла вода. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че
стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. е в
размер на 1 263,97 лева. Вещото лице е установило, че общият топломер в абонатната
станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка.
По делото е приетото заключението по изготвената съдебно-счетоводната експертиза,
която съдът кредита като обоснована, пълна и компетентно изготвена.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и наследодателя на ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
3
на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на
топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да
бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.
В настоящия случай от приетите като писмени доказателства - Договор за продажба
на държавен имот съгласно Наредба за продажба и замяна на държавни жилища от
15.02.1982г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане №116, том Х, рег.№.. дело №1678/2022г., се установява, че за периода от
01.05.2020г. до 04.08.2022г. А. Г. З. е притежавала качеството на собственик на процесния
топлоснабден имот, а в периода от 04.08.2022г. до 30.04.2023г. се е легитимирала като
титуляр на вещното право на ползване върху имота. Въведените от ответника възражения за
недоказаност на факта, че А. З. е била титуляр на правото на собственост върху
топлоснабдения имот до 04.08.2022г. са неоснователни. Възраженията на ответника в тази
посока се опровергават от представеното удостоверение за наследници изх.
№1419/08.08.2025г. за лицето К. И.К от което е видно, че лицето е починало на 29.05.2019г.,
вследствие на което след тази дата единствен законен наследник на ИИ.Б.К. е останала А. Г.
З., респективно същата е придобила качеството на едноличен собственик на процесния
топлоснабден имот. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия, поради което възраженията на ответника за необходимост от изрично
волеизявление от вещния ползвател за встъпване в договорно правоотношение с ищцовото
дружество след 04.08.2022г. са неоснователни.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които
влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им
приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право
да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответника или неговия наследодател
да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита
сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на
изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните
по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите
публично известни общи условия.
От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че
сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е
въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в
която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по
силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката,
собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Въз
основа на представените по делото описани по-горе писмени документи се установява, че
през част от процесния период наследодателят на ответника е притежавал собствеността
върху процесния топлоснабден имот, а в останалата част от исковия период е притежавал
качеството на вещен ползвател в имота. Поради изложеното, съдът приема, че между
страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С” ЕАД, както и Закон за
енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а
ответникът – да заплаща цената .
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър. Етажната собственост по
4
местонахождението на процесния имот е сключила договор с „К.“ ЕООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия, като дружеството
впоследствие е прехвърлило правата и задълженията си по договора в полза на „Те.С.с“
ЕООД.
В конкретния случай от представените по делото доказателства, включително
заключението на СТЕ, се установи, че дружеството ищец е доставяло количества ТЕ за
подгряване на топла вода и ТЕ за сградна инсталация, като стойността на потребената
топлинна енергия е в размер на 1 263,97 лева. Така установената стойност на доставеното
количества топлинна енергия в процесния имот е в по-нисък размер от претендираната сума
от 1 309,91 лева, поради което съдът счита, че претенцията за главница за стойността на
незаплатената топлинна енергия се явява доказана по размер до сумата от 1 263,97 лева.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите такси за извършваната
услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Предвид това, съдът приема за доказан искът за главница за топлинна енергия в
размер на сумата от 1 263,97 лева. Доказан се явява и искът за главница за дялово
разпределение в размер на 44,17 лева.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно и вземанията на „Т. С” ЕАД
към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията на
„Т. С” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е
станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на „Т. С” ЕАД от
11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.05.2024 г., към която
дата погасителната давност се счита прекъсната, погасени по давност са вземанията за
стойността на доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди
м.03.2021 г., т. е. тези за периода от м. 05. 2020 г. до м. 02. 2021 г. включително. Така е,
защото срокът за заплащане на месечното задължение за м. 03. 2021 г. е бил до 15.05.2021 г.
включително и то е станало изискуемо на 16.05.2021г., от който момента е започнала да тече
погасителната давност за него. Същевремено от доказателствата по делото се установява, че
за същия период ищцовото дружество е начислило суми за топлинна енергия в размер на
304,51 лева, поради което вземанията на ответника в тази част следва да се приемат за
погасени по давност и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът дължи цената за предоставените топлинни услуги за периода от м.03.2021
г. до м.04.2023 г. За посочения период изискуемото задължението за главница, което не е
погасено по давност, възлиза на сумата в размер на 959,46 лв.
Ето защо, исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ следва да се уважат, както следва: за сумата в размер на 959,46 лв., представляваща
стойността на топлинни услуги за периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г., за сумата от 44,17
лева, представляваща дължима главница за дялово разпределение за периода м. 03.2021г. –
м.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от 13.05.2024 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава - изтичането на срока за плащане на задълженията по
договора за предоставяне на топлинни услуги.
5
Съдът достигна до извода, че ответникът дължи на ищеца цена за топлинна енергия в
размер на 959,46 лв., поради което съдът по реда на чл. 162 ГПК приема, че дължимата
законна лихва за периода 15.09.2021г. – 11.04.2024г. възлиза на 123,99 лева.
Ответникът не дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане на
цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за
изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена покана за заплащане на
задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86 ЗЗД следва да се уважи
за сумата в размер на 123,99, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021г. –
11.04.2024г. върху дължимата цена за топлинна енергия.
Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата от
9,48 лева – начислена мораторна лихва върху дължимата цена за дялово разпределение за
периода 16.05.2021г. до 11.04.2024г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят
(ищец) има право на направените от него разноски в двете производства съобразно размера
на уважените претенции. В случая направените от него разноски в заповедното
производство са в размер на 80,66 лева – платена държавна такса в заповедното
производство и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 59,34
лв. – разноски в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в
исковото производство в размер на 880,66 лева – платена държавна такса в исковото
производство, 400 лева – депозит за СТЕ, 350 лева – депозит за ССчЕ, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. Съобразно уважената част
от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 647,85 лева – разноски в исковото
производство.
Ответникът е представил списък по чл. 80 ГПК, в който претендира за сторените
съдебни разноски в заповедното производство за заплащане на адвокатско възнаграждение
от 400 лева и за сторените съдебни разноски в исковото производство за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 460 лева. От представените договори за правна
защита и съдействие съответно от 17.06.2024г. и и 22.04.2025г. се установява факта на
реално заплащане на сумите за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство за ответника в заповедното и исковото производство. С исковата молба
ищецът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно.
Размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника в исковото производство
е съобразен с минималните размери, установени в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа, като същевременно съдът отчете, че
упълномощеният представител е подал отговор на исковата молба, в който е релевирал
множество възражения и се е явил в единственото проведено открито съдебно заседание по
делото.
От тук съдът приема, че на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника съразмерно с отхвърлената част от исковете сторените съдебни
разноски в заповедното производство в размер на 105,74 лева, както и сторените съдебни
разноски в исковото производство в размер на 121,61 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С” ЕАД, ЕИК . с адрес: гр.
6
С., ул. „Я.“ № ., срещу М. Г. З., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., ж. к. Ла. бл вх
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следните
суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. Ди. бл вх, ет аап с абон. № .: сумата от
959,46 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
01.05.2020г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва за период от 13.05.2024 г. до
изплащане на вземането; сумата от 123,99 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2021г. до 11.04.2024 г.; сумата от 44,17 лева, представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за период от 01.03.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната
лихва за период от 13.05.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28050/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над 959,46 лева до пълния предявен размер от 1 309,91 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2020г.
до 30.04.2023г., иска с основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД да разликата над 123,99 лева
до пълния предявен размер от 169,28 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021г. до 11.04.2024г., както и иска с основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата
9,48 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.05.2021 г. до 11.04.2024 г. върху
цена на извършена услуга дялово разпределение, като КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. Г. З., ЕГН: **********, да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК . на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 59,34 лева, представляваща разноски в заповедното
производство, и сумата в размер на 647,85 лева, представляваща разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т. С” ЕАД, ЕИК: . да заплати на М. Г. З., ЕГН: **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 105,74лева, представляваща разноски в заповедното
производство, и сумата в размер на 121,61 лева, представляваща разноски в исковото
производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Те.С.с“ ЕООД на
страната на „Т. С“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7