Номер 62905.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София1-ви наказателен
На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601087 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частна жалба от адв. П. К., /подадена в електронен вариант и
подпис/, защитник на подс. А. А. Д. , срещу определение от 09.09.2020г. на Кюстендилски
окръжен съд, Наказателно отделение, по нохд № 344/2020, с което съдът е оставил искането
на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за ново
разглеждане поради допуснати в досъдебното производство съществени и отстраними
процесуални нарушения без уважение.
Претендират се недостатъци на обвинителния акт, който не представял действията на
подс. Д. в нужната пълнота, така че да отговаря на правната квалификация, не позволявал на
подсъдимия да разбере обвинението и на обективната истина да бъде разкрита, тъй като
обвинителният акт поставя и рамките на доказване. Моли определението да се отмени и
вместо него съдебното производство прекрати и делото върне на прокурора с указания.
Срещу жалбата е подадено възражение от адв. А. А., повереник на частните
обвинители Н. Д. и Р. Х.. Повереникът намира жалбата за неоснователна. Представя доводи,
че обвинението е ясно формулирано и от фактическа, и от правна страна. Моли жалбата да
се остави без уважение, а определението – потвърди.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата, на възражението и
материалите по делото прие следното:
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирано лице и е допустима за
разглеждане. По същество е неоснователна.
За да постанови определението си, окръжният съд е приел, че не са налице заявените
от защитника в разпоредителното заседание съществени процесуални нарушения.
Обвинителният акт отговарял на законовите изисквания за съдържание, така че подсъдимият
да знае в какво се обвинява. Прокурорът е описал необходимия минимум от факти. По
възраженията свързани с правната квалификация е приел, че се касае за въпрос по същество.
1
Доколкото на подсъдимия обвинение било предявявано на два пъти, счел за меродавно
последното по време.
Определението е правилно. И собственият анализ на въззивния съд води до извод, че
не са налице релевираните от защитника процесуални нарушения.
Срещу подс. А. Д. е внесен обвинителен акт за това, че на 17.02.2019г. в гр.
Кюстендил направил опит умишлено да умъртви повече от едно, а именно три лица -
престъпление по чл. 116, ал.1 т. 4 вр. чл. 115 вр . чл. 18, ал. 1 НК.
При съставяне на обвинителния акт прокурорът е изпълнил надлежно задълженията
си по смисъла на чл. 246, ал. 2 НПК. Релевирал е всички необходими факти - време, място и
механизъм на извършване на деянието. Доколкото се касае за три пострадали лица -
представил е действията на подсъдимия спрямо всяко от тях с конкретния механизъм, в
случая – замахване с нож към гръдната област и при тримата. Изпълнението на ударите
действително е представено по-общо – с насоченост към гръдната област, без уточнение на
прецизното разположение, нито специфика на нараняването като проникване в дълбочина
или засягане на други органи, нито интензитет на силата. Това обаче, при обхващането на
обвинителния акт в цялост, се компенсира чрез твърденията на прокурора за фактите
извлечени от съдебно- медицински експертизи за всеки пострадал и от съответната им
връзка с предходно описаното нападение именно от подсъдимия.
Макар такъв подход относително да затруднява възприемането на събитията, чисто
структурно, но и фактологически, тъй като важни за събитията елементи са представени на
различни места в обвинителния акт, а също и доколкото, за да се разбере спецификата на
отделното нараняване – фактите от поведението на подсъдимия трябва да се поставят във
връзка със съдържанието на доказателствата и така чисто логически и дедуктивно те да се
изпълнят с нужното съдържание, все пак подходът позволява да се разбере какво е извършил
подсъдимият и какви са резултатите от неговите действия и това се явява достатъчно за
нуждите на обосноваване на обвинителната претенция, а така също и за упражняване на
правото на защита.
Четейки обвинителния акт, въззивният съд, отбелязва, че неразбираемо е само едно
твърдение на прокурора - в абзац 3 на стр. 4 от обв акт, относно св. А. И., който отново бил
„инкасирал“ множество удари от намиращи се на местопроизшествието различни лица.
Изразът „инкасирал“ удари е неразбираем, тъй като не съответства на общоупотребимия
език. Доколкото става въпрос обаче за част от събитията, следваща действията на
подсъдимия и засегнатите от тях пострадали, а именно – относно развоя на създадената
отпреди това конфликтна ситуация, неяснотата на израза е без значение, тъй като не е
засегнала релевантните факти.
Неоснователно е възражението, че действията на подсъдимия Д. не били описани в
конкретика, която отговаря на приетата от прокурора правна квалификация. Действията са
описани достатъчно по механизъм на изпълнение и последствия, а дали отговарят на
предложената от прокурора правна квалификация, действително е въпрос по съществото на
делото, на който ще се отговори едва с присъдата.
Верен е доводът на окръжния съд и за правното значение на новото, по – късно
обвинение. Като по – късно то има характер на изменение на предходно повдигнато
обвинение, което респективно се счита за изоставено.
2
Мотивиран от това, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1- ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.09.2020г. на Кюстендилски окръжен съд,
Наказателно отделение, по нохд № 344/2020, с което е оставил без уважение искането на
защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за ново
разглеждане поради допуснати в досъдебното производство съществени и отстраними
процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3