РЕШЕНИЕ
№ 1050
гр. Бургас, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20212120102314 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Теленор
България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6 против ПЛ. ИВ. Б. с
ЕГН ********** от гр. Б.. В исковата молба е направено искане да се приеме за
установено между страните, че съществува вземане на ищеца в размер на 4479.86 лв.
/четири хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/,
дължима се съгласно фактура № *****/25.05.2019 г., ведно със законната лихва върху
вземанията, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
20.01.2021г., до окончателното изплащане на вземането. Заявена е претенция за
разноски в заповедното производство и исковото такова.
В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Депозира писмено
становище, с което моли да бъде уважен иска и да бъдат присъдени на страната
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. В съдебно
заседание не се явява и не се представлява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
1
Между страните са сключени следните договори за мобилни услуги №
*********/16.05.2017г., договор за мобилни услуги № *********/06.07.2017 г., договор
за мобилни услуги № *********/29.01.2016 г. и допълнително споразумение към
договора от 22.02.2018 г., договор мобилни услуги, по който е сключено допълнително
споразумение от 23.04.2018 г., договор за мобилни услуги № *********/02.08.2018 г.,
договор за мобилни услуги № *********/11.10.2018г., договор за мобилни услуги №
*********/11.10.2018 г., договор за лизинг от 06.07.2017 г., договор за лизинг от
02.08.2018 г., договор за лизинг от 11.10.2018 г., договор за лизинг от 11.10.2018г.
По процесните договори са издадени две фактури № **********/25.03.2019г. -
на стойност 162.82лв. и № **********/25.04.2019г. на стойност 199.92лв.
Поради неизпълнение на тези две задължения на 25.04.2019г. ищецът е изпратил
последна покана за доброволно плащане. С последната ответникът бива уведомен, че
при неплащане в срок от 10 дни договорите ще бъдат прекратени и ще бъде начислена
неустойка.
По делото е представено удостоверение от „Тип-топ куриер“ АД, с което се
удостоверява, че писмото на ищеца е доставено на адреса на ищеца на 08.05.2019г.
На 25.05.2019г. ищецът издава фактура № ***** включваща следните
задължения: неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
*********/16.05.2017 г. в размер на 26,88 лева, неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги № *********/06.07.2017 г. в размер на 83,39 лева,
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
*********/29.01.2016 г. и допълнително споразумение към договора от 22.02.2018 г. в
размер на 151,38 лева, неустойка за предсрочно прекратяване на договор мобилни
услуги, по който е сключено допълнително споразумение от 23.04.2018 г., в размер на
222,68 лева, неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
*********/02.08.2018 г. в размер на 202,22 лева, неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги № *********/11.10.2018 г. в размер на 157,11 лева,
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
*********/11.10.2018 г. в размер на 157,11 лева. Така общия размер на начислената
неустойка е в размер на 1000.77лв.
В последната издадена фактура е включен и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски по договор за лизинг от 06.07.2017г. в размер на 92,58 лева с ДДС,
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от 02.08.2018
г. в размер на 938,85 лева с ДДС, предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по
договор за лизинг от 11.10.2018 г. в размер на 1223,83 лева с ДДС, предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от 11.10.2018 г. (досежно
2
апарат „Самсунг Галакси Ноут 9 – черен“ с IMEI 359443098460461) в размер на
1223,83 лева с ДДС.
В чл.11 от договорите се съдържа клауза, според която в случай на предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за
абонаментния план месечни такси от прекратяване на договора до края на
първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка
не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без ДДС. В допълнение абонатът дължи и: част от стойността на ползваните отстъпки
от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на
договора (в случай, че такива отстъпки са уговорени от страните; част от стойността на
отстъпките за предоставени потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок
до края на договора за мобилни услуги (в случай, че такива устройства са били
предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
На 20.01.2021г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч. гр. дело № 327/2021г. по описа на РС Бургас.
Срещу издадената по цитираното дело заповед длъжникът е подал възражение.
При тези факти съдът приема от правна страна следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно предявяване установителни
иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, които са
допустими.
Относно вземането за неустойка в размер на 1000.77лв.:
Дружеството твърди, че изпращайки последна покана за доброволно плащане от
25.04.2019г. е положило дължимата грижа да сведе до знанието на ответника
евентуалната неблагоприятна последица от неизпълнението на договорните му
задължения.
По своята правна същност развалянето на договора чрез едностранно
волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да настъпят правните
последици в резултат на упражняването му, е необходимо изявлението за разваляне да
достигне до неизправния длъжник – в този смисъл Решение № 178 от 12.11.2010 г. на
ВКС по т. д. № 60/2010 г., II т. о.
Доколкото специалният закон /ЗЕС/ и договорът между страните, включително
Общите условия, не съдържат ред за прекратяване на договора при виновно
неизпълнение на задълженията на потребителя /виж чл.20а, ал.2 от ЗЗД/, то за
едностранното прекратяване на договорната връзка поради виновно неизпълнение на
3
едната от страните следва да намери приложение разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД-
двустранният договор следва да бъде развален /т.е. прекратен/ с едностранно
волеизявление на изправната страна /кредитора/, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, в писмена форма /тъй като процесния договор е
сключен в писмена форма/, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
От цитираната разпоредба става ясно, че предупреждението, че договорът ще бъде
развален следва да е ясно и недвусмислено заявено.
В случая представената от ищеца последна покана за доброволно плащане /л.73/
не съдържа подобно изявление. Действително, в поканата е посочен неплатения размер
на задължението, както и размерът на дълга преди и след начисляване на неустойката
за забава, в размерите, които се претендират в заповедното и исковото производство по
чл.422 ГПК. Даден е и 10- дневен срок за доброволно изпълнение на задължението,
макар че некоректно е посочено, че същия започва да тече от датата на писмото, а не от
неговото получаване.
В поканата обаче е записано следното предупреждение към длъжника:
„При неплащане на дължимата сума, ще бъдем принудени да предприемем
следните действия:
- договорът ви с Теленор за предоставяне на мобилни/ фиксирани услуги ще
бъде прекратен, след което използването на съответния мобилен/ фиксиран номер няма
да бъде възможно;
- към посочената дължима сума ще бъде добавена неустойка в размер съгласно
Вашия договор;
- всички оставащи лизингови вноски, в случай, че сте закупили устройство на
лизинг, ще станат предсрочно изискуеми, съгласно условията на договора за лизинг“.
Тази формулировка е ясна и не се нуждае от тълкуване по смисъла на чл.20 от
ЗЗД, поради което от нея буквално следва, че едва след като ответникът не плати
доброволно задълженията, посочени в поканата в дадения му срок, ищецът ще
пристъпи към описаните по-горе действия- ще прекрати договора, ще начисли
неустойка и ще направи предсрочно изискуем остатъка от лизинговите вноски.
На основание чл.87, ал.1 ЗЗД това последващо прекратяване обаче следва да
стане с ново волеизявление на ищеца до ответника в този смисъл- Решение V-246 от
07.06.2021г., постановено по в.гр.д. № 2348/2020г. по описа на БОС.
Данни, нито дори твърдения, че това е станало до подаването на заявлението по
чл.410 ГПК по делото няма. Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че ищецът не е
4
упражнил надлежно правото си да прекрати договора поради виновно неизпълнение на
ответника на задълженията му да заплати процесните фактури, поради което не е
възникнало правото му да получи уговорените неустойки по двата договора.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че приложеното удостоверение
от „Тип- Топ Куриер“ АД, няма материална удостоверителна сила. С такава се ползват
единствено препоръчаните пратки по чл.5, ал.2 от Общите правила за условията за
доставяне на пощенски пратки и колети, тъй като се връчват срещу подпис на лицето,
получило пратката /така- решение №101 от 19.08.2019г. по търг.д.№439/17г. на ВКС,
второ търг.отд./.
Според Решение № 178 от 12.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 60/2010 г., II т. о. при
наличие на останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД е възможно договорът да бъде
развален с връчване на препис от исковата молба на ответника. Към момента обаче,
когато ответникът получава препис от исковата молба, срокът на договорите е изтекъл
и няма доказателства действието им да е продължено.Ето защо няма как договорите да
бъдат развалени в последващ момент, а това е условие за дължимост на неустойката.
Ето защо операторът няма вземане за неустойка, дължима поради предсрочно
прекратяване на договорите и в тази част искът следва да бъде отхвърлен.
Относно вземането за остатъка от лизинговите вноски за мобилни устройства в
размер на 3479.09лв.
В тази част претенцията на ищеца се явява основателна. Това е така, тъй като
към момента на устните състезания сроковете на договорите за лизинг са изтекли. По
делото ответникът не е представил доказателства за заплащането на лизинговите
вноски в срок, поради което претенцията се явява основателна.
По разноските:
С оглед изхода от делото право на разноски има както ищецът, така и
ответникът, но последният не е направил такива, защото е представляван от особен
представител, поради което и не следва да му се присъждат суми за разноски. Предвид
уважената част от претенциите, ответникът дължи на ищеца за заповедното
производство разноски в размер на 457.15 лева (част от заплатените държавна такса и
адвокатско възнаграждение), а за исковото производство разноски в размер на 860.06
лева (част от заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение).
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ПЛ. ИВ. Б. с ЕГН **********
от гр. Б., че съществува вземане на „Теленор България” ЕАД, ЕИК – ********* за
сумата от 3479.09лв., дължима се съгласно фактура № *****/25.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху вземанията, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение-20.01.2021г., до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 260153 от 21.01.2021г. по ч. гр. д. №
327/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума до пълния предявен размер от 4479.86лв.
ОСЪЖДА ПЛ. ИВ. Б. с ЕГН ********** от гр. Бургас, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 457.15лв, представляваща разноски по ч.
гр. дело № 327/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, и сумата от 860.06 лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:
ММ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
6