Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…..………..…. Гр.София,……………..г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И. ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева Мл. Съдия Лора Димова
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 3827 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.256 от ГПК.
С
решение № 84432 от 19.10.2018г., постановено по гр. дело № 84432/2017г. на СРС, 150 състав са отхвърлени предявените от
„Т.С.“ ЕАД срещу Й.А.И. положителни
установителни искове по реда на чл.422,ал.1, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, както следва: 1/ искове с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК с предмет- признаване за установено, че Й.А.И. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 1 181,34лв.- главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2013г.-
м.04.2016г. , както и суми, отразени в общи фактури № **********/ 31.07.2014г.;
№ **********/ 31.07.2015г. и № **********/ 31.07.2016г. и сумата от 46,28лв.- цена на услугата за
дялово разпределение на ТЕ за периода м.05.2013г.- м.04.2016г., ведно със
законната лихва върху тези суми от 13.09.207г. /датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК/ - до окончателното изплащане ; 2/ искове с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата
от 239,41лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2014г.-
04.09.2016г. върху главницата- цена ТЕ и сумата от 9,96лв.- законна лихва за
забава върху главницата- цена на услугата за дялово разпределение. С решението
е обезсилена изцяло издадената на 25.09.2017г. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по гр.д.№ 63796/ 2017г. по описа на СРС, 150 състав срещу длъжника Й.А.И..
Срещу горепосоченото първоинстанционно
решение е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Въззивникът - ищец
заявява искане за отмяна на първоинстанционното решениекато
незаконосъобразно и неправилно. Възразява, че неправилно с обжалваното решение
е прието, че по делото не е доказано качеството на потребител на топлинна
енергия /ТЕ/ по смисъла на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ на ответницата по делото. Твърди,
че от събраните по делото доказателства се установява, че ответницата е
собственик на процесния топлоснабден имот, поради което е на основание
чл.153,ал.1 от ЗЕ е страна по договора за доставка на ТЕ. Възразява, че в
нарушение на закона с обжалваното решение е прието, че качеството на потребител
на ТЕ е обвързано с реалното обитаване
на процесния топлоснабден имот. С изложените доводи въззивникът-ищец мотивира
искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на
друго, с което предявените искове да бъдат уважени като основателни. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. Заявява възражение по чл.78,ал.5
от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
въззиваемата страна.
Въззиваемата страна Й.А.И. не депозира
писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание
заявява становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на
обжалваното решение. Заявява искане за присъждане на разноските за въззививното
производство.
Третото лице – помагач на ищеца - „Т.с.“ ЕООД – не заявява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
становищата и доводите на страните и
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност по реда на
чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок ,
от легитимирано лице и срещу подлежащ на въззвивен инстанционен контрол съдебен
акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При извършената проверка по реда на
чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото
на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с положителни
установителни искове, предявени по реда на чл.422,ал.1 от ГПК , вр. с
чл.415,ал.1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Й.А.И., както следва: 1/ с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.153,ал.1 от ЗЕ
за сумата от 1 181,34лв., претендирана като неиздължена цена на доставена
ТЕ за исковия период м.05.2013г.- м.04.2016г., /съгласно допуснато уточнение
във въззивната инстанция на тази претенция, с което уточнение от ищеца изрично
е заявено, че по посочените в исковата молба общи фактури не се претендират
отделни суми, извън общо претендираната за целия исков период сума от
1 181,34лв. / , както и за сумата от 46,28лв.- цена на услугата за дялово
разпределение за периода м.05.2013г.- м.04.2016г. и 2/ с правно основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 239,41лв.- мораторна лихва върху главницата-
цена на ТЕ, натрупана за периода 15.09.2014г.- 04.09.2017г. и сумата от
9,96лв.- мораторна лихва върху главницата – цена на услугата за дялово
разпределение, натрупана за периода 15.09.2014г.- 04.09.2017г.
Настоящият съдебен състав не споделя
изводите на първата инстанция, с които е обоснована неоснователността на
предявените искове и постановеното обезсилване на заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК, като намира, че тези изводи са незаконосъобразни и неправилни по
следните мотиви:
Настоящият съдебен състав намира, че незаконосъобразно
и неправилно с обжалваното решение е прието, че от събраните по делото
доказателства не се установява, че въззиваемата - ответник е имала качеството
на клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.150,ал.1 от ЗЕ .
Настоящият съдебен състав приема, че
от събраните по делото доказателства се установява качеството на клиент на ТЕ
на ответницата като собственик на
процесния топлоснабден имот. Правото на собственост на ответницата върху процесния е доказано с представената по
делото молба за вписване на законна ипотека , подадена от ДСК –Жилищно
кредитиране – за вписване на законна ипотека върху процесния топлоснабден имот,
собственост на ответницата Й.А.И. от 1990г.,
която законна ипотека е вписана от І нотариус на Народен съд-София в том
38, стр.121, съгласно официалното удостоверяване върху молбата. Съгласно нормата на чл.24,ал.1 от Закона
за държавната спестовна каса
/отм./, за обезпечаване
заемите за жилищно строителство, отпускани на гражданите и жилищно-строителните
кооперации, се учредява законна ипотека върху недвижими имоти на длъжниците. Нормата на чл.24,ал.2 от ЗДСК /отм./
постановява, че законната ипотека се простира върху собственияя на
заемоискателя имот, като
съгласно ал.3 на същата разпоредба вписването на законна ипотека се извършва въз основа на
писмо на Държавната спестовна каса, без да се представя договор или други книжа
и без да се заплащат държавни или други такси. Удостовереното от нотариуса вписване на законната
ипотека представлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, ползващ се
с официалната формална и материална доказателствена сила относно извършената от
нотариуса проверка относно притежанието на собствеността на заемополучателката
– ответник върху имота и установяване на притежанието на тази собственост от нея. По изложените мотиви, настоящият съдебен
състав намира, че неоснователно е възражението на ответницата за липса на
доказателства за притежанието на правото на собственост от нейна страна върху
процесния имот. Неправилен е и извода на първата инстанция , с който е прието,
че от събраните по делото доказателства не се установява качеството на клиент
на ТЕ на ответницата върху процесния имот, поради недоказано притежание на
собствеността върху него като последица
от незаконосъобразния извод, че представената молба на ДСК за вписване на
законна ипотека не е годно доказателство, от което да се направи извод за
притежанието на вещното право. С оглед
гореизложените мотиви относно притежанието на правото на собственост на
ответницата върху процесния топлоснабден имот, обуславящ качеството й на клиент
на ТЕ за този имот, настоящият съдебен
състав приема, че в рамките на исковия период от време между страните по делото
е съществувало валидно облигационното правоотношение с предмет доставката на ТЕ
за битови нужди и то е обвързвало ищеца- като доставчик на ТЕ и ответницата
–като клиент на ТЕ, на основание разпоредбите на чл.150,ал.1 и чл.153,ал.1 от
ЗЕ. Ответницата дължи на ищеца цената на доставената от ищеца ТЕ за исковия
период от време и стойността на услугата за дялово разпределение за същия
период.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1
от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие - на клиентите на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, каквито са Общите
условия, публикувани във вестник „Дневник“, броя от 14.01.2008г. и тези от
12.03.2014г., публикувани във в-к 24 часа“ – броя от 10.02.2014г. и в-к „ 19
минути“. В случая съдът съобразява и
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, която предоставя възможност за клиентите,
които не са съгласни с предвидените в Общите условия /ОУ/ разпоредби, в срок от
30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Ответницата не твърди и по делото не установява да е
упражнила правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите условия,
поради което съдът намира, че ги е
приела.
Доставеното за процесния имот
количество ТЕ през исковия период от време се установява от приетото по делото заключение на СТЕ , като цената на
това реално доставено количество ТЕ възлиза на исковата сума от 1 181,34лв. /= сумата от
1 124,89лв.- начислена по прогнозен дял + сумата от 56,54лв.- за доплащане
по издадените изравнителни сметки за процесния период от време/. Видно от заключението на СТЕ, то е изготвено въз
основа не само на документите, едностранно издадени от ищеца /фактури за
начисленото по прогнозен дял количество на ТЕ/ и проверени от експерта, но и на базата на проверените от вещото лице изравнителните сметки, изготвени от третото
лице-помагач на ищеца за процесния период от време въз основа на данните по индивидуалните отчети за имота на ответницата. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответницата за необоснованост на заключението на
СТЕ , поради непредставяне по делото на документите , послужили за извеждане на
експертните изводи. Ответницата е разполагала с предоставеното й от нормата на
чл.190 от ГПК процесуално право – да поиска представянето на проверените от
вещото лице документи от ищеца и трето лице- негов помагач, но не е реализирала
това свое право в процеса. Експертните изводи на вещото лице по СТЕ са изведени
при спазване нормативно установеното правило по чл.155,ал.1,т.2 от ЗЕ. Следва
да се посочи, във връзка с количеството доставена ТЕ и нейната стойност, че на
настоящия съдебен състав служебно са му известни влезлите в сила решение № 4777/13.04.2018г. по адм.дело № 1372/2016г. на ВАС, обезсилено с решение №
2187/ 11.02.2020г. на 5-чл. състав на ВАС, както и решение № 11603/
31.07.2019г. по адм.дело № 13721/2017г. на ВАС и решение № 8294/26.06.2020г. на
5 чл. състав на ВАС, като с последното влязло в сила решение са отменени
нормите от методиката към Наредба № 16-334/ 2007г. , установяващи формулите за разпределение на ТЕ
за сградна инсталация, както и решение № 7276 от 03.07.2023г. по адм.дело №
746/2021г. на 3 чл.състав на ВАС и решение № 1037/10.02.2025г. по адм.д.№
85/2024г. на 5 чл.състав, с което е потвърдено решението от 03.07.2023г.- за
отмяна на т.6.1.1 от Методиката по Приложението към чл.61, ал.1 от Наредбата,
но тази отмяна има действие само за в
бъдеще – от момента на влизането му в сила за в бъдеще, съгласно нормата
чл.195,ал.1 от АПК, поради което и не рефлектира върху приложимите правни норми
за конкретния казус, които остават в сила за
процесния минал /предходен / период, доколкото отмяната няма обратно действие.
Настоящият
съдебен състав намира за основателно заявеното от ответницата възражение за
погасяване по давност на част от главниците- стойност на ТЕ и услугата за
дялово разпределение.
Настоящият
съдебен състав приема, че в рамките на дължимата цена за реално доставеното
количество ТЕ за целия исков период от 1 818,34лв., вземането на ищеца за
цената на ТЕ за периода 01.05.2013г. - 31.07.2014г. е погасено по давност. Съответно- извън обхвата на тригодишната
погасителна давност е вземането на ищеца за главницата, представляваща
стойността на доставената ТЕ за периода м.08.2014г. - м.04.2016г. Вземането на
„Т.С.” ЕАД представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111
от Закона за задълженията и договорите, по отношение на което се прилага
тригодишен давностен срок, като това е и разрешението на задължителната съдебна
практика- ТР № 3/ 18.05.2012г. по т.дело
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня
на падежа. Съгласно клаузата на чл.33,ал.1 от ОУ
от 2008г., приложима към вземанията за
главницата за частта от исковия период 01.05.2013г.- 31.01.2014г., купувачите на ТЕ дължат плащане на месечно
дължимата сума в 30 дн.срок от изтичане
на периода, за който се отнасят. Т.е. за
стойността на ТЕ за първия месец от исковия период- м.05.2013г., падежът за
плащане е настъпил на 30.06.2013г. и от следващия ден – 01.07.2013г. е започнала да тече тригодишната погасителна
давност, която е изтекла на 01.07.2016г.- преди датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 13.09.2017г., с което давността е прекъсната, на основание
чл.116 ,б.“б“ от ЗЗД. Това се отнася и
за вземанията на ищеца за главниците - стойност на ТЕ и за частта от исковия
период м.02.2013г.-м.01.2014г. Що се
отнася до вземанията на ищеца за главниците- стойност на ТЕ за периода
м.02.2014г.- м.07.2014г., настоящият съдебен състав приема, че приложимите по
отношение на тях клаузи на чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от
2014г. /в сила от 12.03.2014г./, с които е
регламентиран падежът за изпълнение на задължението за плащане на
стойността на ТЕ, са нищожни. Настоящият съдебен състав намира, че клаузите на
чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са нищожни, на основание
чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на потребителите, като неравноправни -
противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на
чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и
задълженията на ищеца – търговец и тези на потребителя /купувач/ - ответник по
делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж
за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по
чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. А с клаузата на чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за
изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след
изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30
дн.срок след публикуването на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав приема, че така обвързаното настъпване на падежа на
задължението за плащане, с притежаването
на специално техническо средство от страна на потребителя /компютър или
смартфон /, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и
задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за
достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически
положение спрямо търговеца. Съдът приема, че потребителят не може да бъде
задължен да направи значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване
с посочените технически средства и отделно от тях – да направи и
допълнителни парични вложения, които да
му гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по
процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. Ето защо,
настоящият съдебен състав приема, че клаузите на чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от
2014г. противоречат на императивната норма на чл.143,ал.1 от Закона за защита
на потребителите , поради което и на основание чл.146,ал.1, предл.1 от ЗЗП са нищожни.
Като последица от това, настоящият съдебен състав приема, че по
отношение на вземанията на ищеца за
дължимата стойност на ТЕ за исковия период от време м.02.2014г.-м.07.2014г.,
които попадат в приложното поле на ОУ от 2014г. /в сила от 12.03.2014г./, липсва
договорен падеж и за изискуемостта им е необходима покана, поради което,
съгласно нормата на чл.114, ал.2 от ЗЗД,
давността е започнала да тече от датата на възникване на
задължението. Датата на възникване на задължението е първият ден, след изтичане
на месеца, в който е извършена доставката на ТЕ. За вземането за главницата –
цена на ТЕ за м.02.2014г., 3 годишната
давност е започнала да тече на 04.03.2014г., /съгласно чл.71,ал.2 от ЗЗД/ и е
изтекла на 04.03.2017г.- преди датата на продаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 13.09.2017г., като към последния момент съответно е изтекла давността и
за вземанията за цената на ТЕ за месец 03, м.04., м.05., м.06 и
м.07.2014г.
От приетото
по делото заключение на СТЕ се установява , че стойността на доставената ТЕ за частта от
исковия период , попадащ в рамките на погасителната давност
/м.05.2013г.-м.07.2014г./, възлиза на сумата от 409,06лв., а непогасената по
давност главница- стойност на ТЕ за периода м.08.2014г.- м.04.2016г. е в размер
на сумата от 772,28лв. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че искът за
главницата-стойност на ТЕ за разликата над сумата от 772,28лв. – до пълния
предявен размер от 1 181,34лв. и за периода м.05.2013г.- м.07.2014г.
следва да бъде отхвърлен като погасен по давност и съответно- уважен в частта
на претендираната сума от 772,28лв., представляваща стойността на ТЕ за периода
м.08.2014г.- м.05.2016г. Погасена по
давност се явява и главницата- цена на услугата за дялово разпределение за
частта от исковия период м.05.2013г.- м.07.2014г. в размер на 23,55лв., за
която сума и период искът за тази главница следва да бъде отхвърлен , поради
погасяване по давност на вземането. Непогасената по давност главница- стойност на
услугата за дялово разпределение за
периода м.08.2014г.- м.04.2016г., възлиза на сумата от 22,73лв. , за която сума
искът следва да бъде уважен.
По отношение
на вземанията за мораторни лихви настоящият съдебен състав счита, че лихви за
забава не се дължат върху вземанията за
главницата-стойност на ТЕ, попадащи извън обхвата на давността, по отношение на
които са приложими ОУ от 2014г. /за м.08.2014г.- м.04.2015г./, поради
гореизложените мотиви за нищожност на клаузата на чл.33 ОУ от 2014г. и поради
липсата на покана за плащане от страна на ищеца-кредитор, които обуславят
извод, че забава за плащане на тези вземания
не е налице. Що се отнася до главницата – стойност на ТЕ, която попада в
приложното поле на ОУ от 2008г., то като последица от установения
правно-релевантен факт, че тя попада изцяло в обхвата на погасителната давност,
погасени по давност си явяват и мораторните лихви върху нея.
По
отношение на претенцията за мораторна лихва върху главницата- цена на услугата
за дялово разпределение, при липса на нормативно и договорно установен падеж за
заплащане на това задължение и при
липсата на покана за плащането му, която да
е отправена от страна на ищеца до ответницата, настоящият съдебен състав
приема, че ответницата не е изпаднала в забава за плащане на главницата – цена
на услугата за дялово разпределение, поради което и предявеният иск по
чл.86,ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху тази главница в размер на 9,96лв.
следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно
място настоящият съдебен състав приема ,че незаконосъобразно с обжалваното
решение, подлежащо на инстанционен контрол, СРС служебно е постановил
обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК подлежи на обезсилване само в хипотезата на
чл.414“а“,ал.5 /предишна ал.4/ от ГПК, която хипотеза не е налице при заявено
от длъжника възражение и предявени в срок искове по реда на чл.422,ал.1 от ГПК искове за вземанията - предмет на
издадената заповед за изпълнение. Като незаконосъобразно първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта на постановеното служебно от съда
обезсилване на заповедта по чл.410 от ГПК.
С оглед
гореизложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта на отхвърлените главници- стойност на ТЕ и
услугата за дялово разпределение за горепосочените суми и периоди, попадащи
извън обхвата на погасителната давност и вместо него- постановено друго, с
което исковите претенции за тези суми и периоди бъдат уважени. В останалата
отхвърлителна част обжалваното решение следва да бъде потвърдено, но по мотиви,
различни от приетите от първата инстанция- гореизложените.
По
разноските по делото:
При горния
изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има правото на разноски
за първата инстанция /за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение от 100,00лв./, съразмерно на уважената част от
исковете от 538,26лв., както и разноски за въззивното производство /за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение от 100,00лв./ съразмерно на уважената
част от жалбата на ищеца от 107,65лв. Ищецът има правото на разноски и за
заповедното производство /за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от
50,00лв./ съразмерно на уважената част от исковете от 42,81лв.
На основание
чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответницата направените от нея разноски в
първата инстанция за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част
от исковете от 161,60лв. За въззивното производство ответницата има правото на
разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата на ищеца. Ответницата
претендира разноски в размер на 500,00лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира за основателно заявеното от
въззивника възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна
адвокатско възнаграждение, като счита, че то следва да бъде намалено до размер
на 100,00лв. при отчитане на фактическата и правна сложност на делото и
извършените от пълномощника на въззиваемата ответница процесуални действия по
делото, изчерпващи се в явяване в едно съдебно заседание, в което не са
събирани доказателства. От този размер /100,00лв./ съразмерно на отхвърлената
част от жалбата на ищеца на въззимаемата ответница се дължат разноски за
настоящата инстанция от 46,17лв.
Воден от
горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 84432 от 19.10.2018г., постановено по гр. дело №
84432/2017г. на СРС, 150 състав в частта,
с която са отхвърлени предявените
от „Т.С.“ ЕАД срещу Й.А.И. положителни
установителни искове по реда на чл.422,ал.1, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, както следва: 1/ искове с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК с предмет - признаване за установено, че Й.А.И. дължи на „Т.С.” ЕАД: сумата от
772,28лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.08.2014г.- м.04.2016г. и сумата от 22,73лв.- цена на
услугата за дялово разпределение на ТЕ за периода м.08.2014г.- м.04.2016г.,
ведно със законната лихва върху тези суми от 13.09.207г. /датата на депозиране
на заявлението по чл.410 от ГПК/ - до окончателното изплащане, както и в частта, с която е обезсилена
изцяло издадената на 25.09.2017г. заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по гр.д.№ 63796/ 2017г. по
описа на СРС, 150 състав срещу длъжника Й.А.И. , ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО предявените
по реда на чл.422,ал.1, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК положителни установителни
искове от „Т.С.“ ЕАД срещу ответника Й.А.И. с ЕГН **********,
че Й.А.И. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.124,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1
от ЗЗД , вр. с чл.153,ал.1 от ЗЕ : сумата от 772,28лв., представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.08.2014г.- м.04.2016г., доставена за
топлоснабден имот: ап.3, находящ се в гр.София, ж.к.*********и сумата от 22,73лв.-
цена на услугата за дялово разпределение на ТЕ за същия имот за периода м.08.2014г.-
м.04.2016г., ведно със законната лихва върху тези суми от 13.09.207г. /датата
на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК/ - до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 25.09.2017г. по
ч.гр.д.№ 63796/2017г. по описа на СРС, 150 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 84432 от 19.10.2018г., постановено по гр. дело №
84432/2017г. на СРС, 150 състав в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието
на „Т.с.“ ЕООД в качеството на трето лице- помагач на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.