№ 110
гр.***, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Светла Р. Димитрова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20242300500090 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба и допълнителна въззивна жалба от Д. С. Г. от гр.****,
чрез адв. С. Р. от АК–Сливен и по въззивна жалба от М. Г. Г. от гр.***, чрез адв. М. Х. от
ЯАК срещу Решение № 31/22.01.2022 г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 3178/2022 г. по
описа на ЯРС.
С въззивната и допълнителната въззивна жалба от Д. С. Г., чрез адв. С. Р. обжалва
Решение № 31/22.01.2022 г., постановено по гр.дело № 3178/ 2022г, по описа на Районен съд
- Ямбол в частта, с която ЯРС ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.23, ал.1 СК за
установяване по отношение на М. Г. Г. с ЕГН **********, че Д. С. Г. с ЕГН ********** е
собственик на основание пълна трансформация на лично имущество на построената по
време на брака в поземлен имот с идентификатор 87374.556.271, с адрес: гр.****, ул.***№
** - двуетажна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м и разгъната застроена площ
140,50 кв.м, представляваща сграда с идентификатор 87374.556.271.1, съгласно разрешение
за строеж № РС-116/04.08.2015 г. на Гл.арх. на община Ямбол и удостоверение № УВЕ-
050/15.05.2018 г. за въвеждане в експлоатация на строеж на Гл.арх. на община Ямбол и
поземлен имот с идентификатор 87374.556.275, стар идентификатор - няма, номер по
предходен план - 5982, с адрес: гр.****, ул.***№ **, с площ 256 кв.м, трайно предназначение
на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване -незастроен имот за жилищни
нужди, при граници на поземления имот: 87374.556.270, 87374.556.279, 87374.556.277,
87374.556.276, 87374.556.274, 87374.556.272 и 87374.556.271, като неоснователен и е осъден
да заплати на М. Г. Г. разноски по делото.
Въззивникът Д. Г. излага твърдения, че по делото са събрани значителни доказателства,
които не са обсъдени и кредитирани от първоинстанционния съд правилно. Сочи, че
твърдението на св. М. Г., че е давала много повече - „14 000 евро, за да плати втория имот,
1
която сума не е заплатена по банков път", не е обсъдено от първоинстанционния съд и не
става ясно защо не го приема. Направено е оплакване, че ЯРС е посочил, че сумата по
влоговата книжка на ищеца е в лева, като жалбоподателят изтъква, че влоговата книжа е от
банка в Гърция, като на ред 5 е посочено, че сметката е в евро. Счита, че трябва да бъдат
кредитирани свидетелските показания на свид. Д.Д., че жилищната сграда е изградена лично
от ищеца, като Донев лично му е помагал от началото на направата на тази къща, т.е. не е
заплащано за труд. Въззивникът посочва, че не следва да се кредитират показанията за
стойността на къщата от 100 000 лева. Сочи още, че са останали недоказани твърденията на
ответницата за вложени от нея пари от продажбата на наследствени ниви на 27.04.2017 г.,
както и такива, получени от търговска дейност. Счита, че е настъпила преклузия по
отношение на представените доказателства в проведеното по делото с.з. на 01.11.2023 г.,
които съдът е кредитирал, а именно: актуално състояние за ЕТ „Родо - М. Г.“ към дата
01.11.2023 г., както и удостоверение за декларирани данни издадено от НАП ТД - гр. Бургас,
изх. 280192202759515/16.06.2022 г., Справка от ТД на НАП - гр. Бургас за периода
01.01.2007 г. - 30.06.2022 г. на М. Г. Г.. Изтъква се, че ответницата по никакъв начин нито със
свидетели, нито с писмени доказателства е доказала, че по някакъв начин е допринесла за
изграждането на жилището.
Твърди се, че изводът на съда, че средната пазарна цена в периода от издаване на
разрешението за строеж до издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация за
изграждане на двуетажната фамилна къща с идентификатор 87374.556.271 е 557,50 лева на
квадратен метър или в случая стойността на жилищната сграда е 78 329 лева, е изцяло
необоснован и не кореспондира с установената по делото правна и фактическа обстановка.
Направено е възражение, че първоинстанционният съд въобще не е съобразил при
постановяване на решението обстоятелството, че процесната сграда е била нанесена на
кадастралната карта към 31.08.2016 г. Посочено е, че съдът не е следвало да приеме и да
кредитира заключението на вещото лице, тъй като то е дало осреднени цени за период, който
е различен от периода на строителство на сградата, поради което заключението е неточно и
не дава коректен отговор на допуснатия от самият съд въпрос към експертизата. Сочи се, че
вещото лице е излязло извън предмета на поставената му задача и не е отговорило на
въпроса за стойността на вложените от ищеца материали за построяване на сградата.
Жалбоподателят е възразил, че съдът необосновано, в противоречие със събраните по
делото доказателства е приел, че стойността на материалите за построяване на сградата,
респективно нейната придобивна стойност е по-висока от средствата, които ищецът е
вложил за нейното построяване и за които е доказано, че представляват негови лични
средства по смисъла на чл.22 от СК. Изтъква се, че ЯРС е следвало да събере по свой почин
доказателства за действителната стойност на СМР към датата на приключване на
строителството, а не към датата на въвеждане на сградата в експлоатация и не е следвало да
приема заключението относно отговора на първия от двата въпроса, като по този начин
делото е останало неизяснено от фактическа страна. По направените оплаквания са
изложени подробни съображения.
Моли ЯОС да отмени атакуваното решение в обжалваните части, като приеме исковите
претенции и по отношение на процесните сграда с идентификатор 87374.556.271.1,
построената в ПИ с идентификатор 87374.556.271, с адрес: гр.****, ул.***№ ** и поземлен
имот с идентификатор 87374.556.275, с адрес: гр.****, ул.***№ **, с площ 256 кв.м, за
основателни и доказани и бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски и пред
двете инстанции.
В срока за отговор на въззивната и допълнителната въззивна жалба, депозирани от Д.
Г., е постъпил писмен отговор от М. Г., депозиран чрез процесуалния представител – адв.
М. Х.. В отговора се излага подробно становище за неоснователност на въззивната и
допълнителната въззивна жалба, както и съображения, че решението в обжалваната част е
правилно, обосновано, постановено при съблюдаване на материалния и процесуалния закон.
2
Моли ЯОС да потвърди атакуваното решение в обжалваните му от Д. Г. части като правилно
и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С въззивната жалба от М. Г. Г., чрез адв. М. Х. се обжалва Решение № 31/22.01.2022 г.,
постановено по гр.дело № 3178/ 2022 г., по описа на Районен съд – Ямбол в частта, с която
ЯРС признава за установено на основание чл. 23, ал.1 СК, по отношение на М. Г. Г., че Д. С.
Г. е собственик на основание пълна трансформация на лично имущество на придобития по
време на брака недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 87374.556.271, с
адрес; гр.****, ул.***№ ** с площ от 276кв.м, при граници на поземления имот:
87374.556.270, 87374.556.275, 87374.556.274, 87374.556.272 и 87374.556.268.
Въззивницата М. Г. излага твърдения за неправилност, необоснованост на атакуваното
решение в обжалваната от нея част, като постановено при допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон. Направено е оплакване, че съдът не е
изпълнил процесуалното си задължение за обсъждане на доказателствените средства сами за
себе си и в съвкупност с останалите доказателствени източници, като не е извършил анализ
на свидетелските показания от гледна точка на пълнота, изчерпателност, убедителност,
вътрешна съгласуваност и логическа последователност, а съдът е използвал части от тях
избирателно.
Направено е възражение за допуснато процесуално нарушение, като ЯРС не се
произнесъл по направеното с отговора на исковата молба оспорване на представените
Договор за дарение от 09.02.2015 г. и Договор за дарение от 07.05.2015 г., както относно
датата на съставянето им, така и относно удостоверените с тях факти, че на ищеца са
предоставени от М. Г. посочените суми, като дарение. Твърди се, че свидетелските
показания на св. К. не били последователни, логични, като същите били и вътрешно
противоречиви относно кога, къде и по какъв повод са подписани договорите за дарение.
Сочи се, че неправилно и незаконосъобразно съдът е приел, че са налице двете кумулативни
обстоятелства за уважаване на иска в частта досежно поземлен имот с идентификатор
87374.556.271. Счита, че въз основа на цялата доказателствена съвкупност съдът е следвало
да приеме, че е налице съвместен принос за придобиването на процесния недвижим имот,
поради което и предявеният иск е неоснователен, както и да отчете и признанието от страна
на ищеца, макар и в друго съдебно производство /приложено гр.д.№843/2022 г. по описа на
ЯРС, в жалба от ищеца против решението/, че процесният имот представлява СИО.
Изложени са твърдения в жалбата, че не е доказано от страна на ищеца средствата по
неговата сметка да представляват лично имущество по чл.22 СК, нито е опровергана по
някакъв начин презумпцията за съвместен принос. По направените оплаквания са изложени
подробни съображения. Моли ЯОС да отмени първоинстанционното решение в обжалваната
от нея част, като постанови решение, с което да отхвърли предявения иск с правно
основание чл.23, ал.1 от СК за установяване по отношение на ответника М. Г. Г., че Д. С. Г. е
собственик на основание пълна трансформация на лично имущество на придобития по
време на брака недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 87374.556.271, с
адрес: гр.****, ул.***№ **, с площ от 276 кв.м, при граници на поземления имот:
87374.556.270, 87374.556.275, 87374.556.274, 87374.556.272 и 87374.556.268. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба, депозирана от М. Г., е постъпил писмен
отговор от Д. Г., депозиран чрез процесуалния му представител – адв. С. Р.. В отговора се
излага становище за неоснователност на въззивната жалба, както и съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Моли ЯОС да остави без
уважение въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на разноските,
сторени пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът Д. Г., редовно призован се явява лично и с двама
процесуални представители – адвокати като се поддържа въззивната жалба и отговора по
3
въззивната жалба на другата страна.
Въззивницата М. Г., също редовно призована, не се явява лично в съдебно заседание, а
чрез своя пълномощник поддържа депозираната от нея въззивна жалба и отговора по
въззивната жалба на другата страна.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивните жалби са допустими, подадени в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са
легитимирани и имат правен интерес от обжалването. Преценени по същество съдът намира
въззивните жалби за неоснователни.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивниците, наведени във въззивните им жалби, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на Д. С. Г., с която е предявен
иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК да бъде прието за установено по отношение на
ответницата М. Г. Г., негова бивша съпруга, че ищецът Г. е собственик на следните
недвижими имоти, находящи се в гр.***: ПИ с идентификатор 87374.556.271 с адрес гр.***,
ул.***№** с площ 276 кв.м, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда със
застроена площ 60 кв.м и разгъната застроена площ 140.50 кв.м с идентификатор
87374.556.271.1 и ПИ с идентификатор 87374.556.275 с адрес гр.***, ул. „Ком“ № 15 с площ
256 кв.м. Твърденията на ищеца са за това, че на 16.02.2015 г. и на 12.05.2015 г. неговата
майка М. К. Г. му е дарила първия път 19 788 лв. и втория път 40 200 лв., които е получил по
банков път и същите представляват негово лично имущество. С тези суми ищецът е закупил
двата поземлени имота, както и е изградил двуетажната жилищна сграда в единия от тях, по
които съображения е предявен иска и се желае уважаването му.
С отговора на исковата молба ответницата М. Г. Г. оспорва предявения иск и
твърденията в исковата молба за това, че недвижимите имоти са заплатени изцяло с лични
средства на ищеца. Оспорени са представените договори за дарение, както относно датата на
съставянето им, така и относно удостоверените с тях факти, че М. Г. е предоставила
посочените суми като дарение. Възразява се, че договорите за дарение не са съществували
преди завеждане на иска и са изготвени за нуждите на производството, както и че не се
ползват с обвързваща материална доказателствена сила. Според ответницата тези суми е
възможно да са преведени на ищеца от майка му, за да може тя чрез него да си закупи
жилище и това са средства именно за закупуване на недвижим имот от нея. Според
ответницата недвижимите имоти са закупени изцяло със средства на семейството,
ответницата винаги е работила и е получавала добри доходи, осигурявала е средствата на
семейството чрез търговска дейност, както и е получила и сума от продажна цена по сделка
в качеството си на наследник на имоти в гр. Каблешково.
Исковата претенция правилно е квалифицирана с правно основание чл.23 ал.1 от СК,
според която разпоредба лични са вещните права придобити по време на брака изцяло с
лично имущество, с оглед твърденията на ищеца, че трите недвижима имота са придобити
по време на брака, но изцяло с негови лични средства, поради което той се счита за техен
едноличен собственик. Съгласно решение № 50112/14.06.2023 г. по гр.дело № 3155/2021 г.
ГК 1-во ГО на ВКС – подлежащите на доказване факти и тежестта за доказването им при
4
искове с правно основание чл.23, ал.1 и 2 от СК за установяване на пълна или частична
трансформация на лично имущество при придобиване през време на брака на недвижим
имот – основателността на тези искове е предпоставена от доказването на две обстоятелства:
притежаването на лични средства от позоваващия се на трансформация съпруг и влагането
на тези лични средства в придобиване по време на брака на имуществото. Ако с оглед
твърденията на страните и събраните доказателства е установено, че съпругът-ищец е
притежавал лични средства от съществено значение е да се установи, че те са вложени при
придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение. В
тежест на ищеца е да докаже придобивната стойност на имота според вида на възмездната
сделка с вещноправен ефект, размерът на вложените от него средства, които имат личен
произход и влагането на тези средства при придобиването на имота.
Въззивният съд намира за правилна преценката на първата инстанция, направена въз
основа на съвкупната преценка на събраните и обсъдени доказателства, водеща до
постановяване на обжалваното съдебно решение, както в уважителната, така и в
отхвърлителната част.
От представените два договора за дарение се установява, че на 09.02.2015 г. М. К. Г. -
дарител и Д. С. Г. - надарен са се споразумели, че дарителят отстъпва на надарения
безусловно и безвъзмездно сумата в размер на 19 788 лв., която ще му бъде преведена в
срок до 22.02.2015 г. по посочена конкретна банкова сметка с титуляр Д. С. Г.. Със
следващия договор за дарение от 07.05.2015 г. същите страни са се споразумели за
отстъпване на надарения безусловно и безвъзмездно сумата в размер на 40 200 лв., която ще
му бъде преведена в срок до 15.05.2015 г. по същата банкова сметка. Договорите за дарение
са подписани от страните по тях с полагане на подпис и саморъчно изписване на трите
имена.
В подкрепа на обстоятелството, че сумите са преведени по банковата сметка, посочена
в договорите за дарение с титуляр Д. С. Г. е представена история на сметката за периода
26.11.2014 г. – 30.04.2020 г., където е отразено, че на 16.02.2015 г. по сметката е получен
превод в размер 19 788 лв. от сметка с титуляр Г. М.К., както и че на 12.05.2015 г. по
сметката е получен превод в размер на 40 200 лв. от сметка с титуляр Г. М.К. и
„преводнаредил“ Г.Ф.. Ищецът е представил двете платежни нареждания, с които на
16.02.2015 г. и на 12.05.2015 г. е получил отразените в историята по сметката му преводи на
19 788 лв. и на 40 200 лв. В двете платежни нареждания на мястото на наредител са
посочени имената М. К. Г./Г.Ф..
Предвид тези писмени доказателства съдът счита, че действително М. К. Г. е
извършила дарение в полза на Д. С. Г. за посочените суми, които са и реално получени от
него. Обстоятелството, че в платежните нареждания е посочено името на Г.Ф. не променя
основанието на превода на сумите, което е дарение съгласно двата договора за дарение.
Оспорването на договорите за дарение не е доказано по никакъв начин от оспорващата ги
ответница Г., а при преценка на доказателствата във връзка с извършване на даренията съдът
приема, че същите са действителни. От гласните доказателства събрани в лицето на свид. М.
К. Г. – майката на ищеца и дарителка на сумите, съдът приема за опровергано оспорването
на договорите за дарение, тъй като самата дарителка потвърждава, че е извършила
даренията в полза на сина си на сумите по тях, първата за да си купи мястото, а втората, за
да може да си построи къщата. Преводите са станали по банков път, което е удостоверено от
писмените доказателства, поради което съдът приема, че даренията на сумите по договорите
за дарение са реално извършени, поради което тези суми представляват лични средства по
смисъла на чл.22, ал.1 от СК.
Въз основа на изложеното съдът приема, че ищецът е доказал първата от
кумулативните предпоставки за уважаване на иска, че придобитите по двата договора суми
по дарение са негови лични.
5
Въззивният съд намира, че е установено, че придобитият посредством постановление
за възлагане на недвижим имот – ПИ с идентификатор 87374.556.271 с площ 276 кв.м, е
лична собственост на ищеца Г., тъй като са доказани твърденията му, че за придобиване на
този имот е вложил средствата по договор за дарение от 09.02.2015 г. Тези средства са
преведени по неговата сметка на 16.02.2015 г. и на тази дата ЧСИ И.Х. е издала
постановление за възлагане на недвижимия имот за сумата от 19 206 лв. с ДДС върху Д. С.
Г., което постановление е влязло в сила на 11.03.2015 г. и вписано в СВ на 13.03.2015 г. От
историята на сметката на Г. е видно също така, че след получаване на 16.02.2015 г. на
превода в размер на 19 788 лв. на същата дата Г. е извършил превод в полза на ЧСИ Х. в
размер на 17 606 лв. с основание плащане по изп.дело № 1303/2012 г., а на 09.03.2015 г. е
извършен превод на ЧСИ Х. в размер на 1076 лв. с основание „общински данък“ по същото
изпълнително дело. Предвид изложеното съдът намира, че е налице осъществена пълна
трансформация в полза на ищеца Г. по отношение на недвижимия имот представляващ ПИ с
идентификатор 87374.556.271, поради което решението в тази част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на другите два недвижима имота – двуетажна жилищна сграда и
поземлен имот, въззивният съд намира за правилни изводите на районния съд, че искът за
пълна трансформация в тази част е неоснователен като недоказан. Освен, че ищецът, както
се посочи е установил, че е получил от майка си дарение в размер на 40 200 лв., същият не
установява другата кумулативна предпоставка за това - че е вложил тези лични парични
средства при придобиването на двата недвижими имота.
Относно строителството на двуетажната жилищна сграда е налице съдебно-техническа
експертиза за това, че стойността на жилищната сграда към момента на изграждането й е в
размер на 78 329 лв. без ДДС, а КСС по част ВиК е в размер 4 585 лв. Съдът не споделя
възраженията на ищеца относно това, че вещото лице е дало заключението за стойността на
сградата като е осреднило цени за период, който е различен от периода на строителството на
сградата и не е дало заключение за стойността на вложените от ищеца материали за
построяване на сградата. Вещото лице по заключението изрично е посочило, че липсват
количествени сметки по всички части на проектната документация, което прави невъзможно
максимално точно и коректно да бъде определена стойността на строителните материали
вложени в жилищната сграда към момента на изграждането й. Това е наложило изработване
на експертизата от вещото лице въз основа на остойностяване на строителните материали
посредством изчисление по уедрени показатели на сградата, като е представило сравнителна
таблица за това. Вещото лице е взело средна цена за изграждане на двуетажна еднофамилна
къща в периода 2015-2018 г., а именно от издаване на разрешението за строеж на сградата на
4.08.2015 г. до издаване на удостоверението за въвеждането й в експлоатация на 15.05.2018 г.
По този начин съдът счита, че е дадена максимално точна осреднена стойност на
изградената процесна сграда за относимия към изграждането й период, поради което липсват
пречки изводите на съда да бъдат основани на заключението на вещото лице.
Относно стойността на сградата и обстоятелството, че изграждането на същата е
струвало много повече от дарените 40 200 лв. са и показанията на свидетеля Д.Д., който е
приятел на страните, запознат с построяването на жилищната сграда, пред когото ищецът Г.
е споделил, че му е коствало около 100 000 лв. да построи къщата. Тези показания са в
съответствие със заключението по съдебно-техническата експертиза, поради което е налице
несъответствие между размера на личните средства и размера на стойността на
строителството на сградата. Ищецът не е установил и влагането на личните средства в
размер на 40 200 лв. да е станало именно за изграждане на процесната сграда. В тази връзка
следва да се отбележи, че предявеният от ищеца иск е за пълна трансформация на лично
имущество, не за частична такава и съдът не може да обсъжда доказателствата събрани по
делото с оглед непредявен иск.
6
Липсва каквато и да е връзка между личните средства в размер 40 200 лв. и
закупуването на втория поземлен имот на 19.09.2017 г., съгласно нот.акт № 176, том 4, дело
№ 670/2017 г. – две години след даряване на средствата. Още повече стана ясно, че тези
средства не са стигнали за изграждането на двуетажната жилищна сграда, а ищецът твърди,
че ги е вложил освен за сградата и за закупуването на този недвижим имот. Поради това
въззивният съд счита, че по отношение на този имот също са правилни изводите на
районния съд, че не е установена пълна трансформация за същия от страна на ищеца Г..
Съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника Г. относно представените
преди последното заседание в районния съд писмени доказателства от страна на
ответницата Г.. Представянето на тези доказателства не е преклудирано, тъй като
ответницата ги е представила във връзка с дадената й от съда възможност да вземе
отношение и да представи доказателства по повод представени в предходното съд.заседание
такива от ищеца. Става въпрос за представени от ответницата актуално състояние на ЕТ
„Родо – М. Г.“, чийто едноличен собственик е тя /което обстоятелство е и публично достъпно
в търговския регистър и не е необходимо доказването му/; удостоверение от НАП за това, че
ответницата през целия период на брака е работила и получавала трудово възнаграждение.
Тези писмени доказателства съдът счита, че потвърждават и допълват данните, съдържащи
се в представените от ищеца писмени доказателства – справка от персоналния регистър на
НОИ за това, че в периода 2010-2020 г. ищецът Г. е бил назначен на работа в ЕТ „Родо – М.
Г.“ като е получавал трудово възнаграждение и е бил осигурен от този работодател.
От друга страна съдът счита и че посредством представените от ответницата
доказателства, същата не цели установяване на лична трансформация в своя полза, както
твърди ищеца, тъй като тя няма и такива твърдения. Както се посочи по-горе в отговора на
ответницата е възразено по иска, че същият е неоснователен, тъй като средствата за
придобиване на имотите са от семеен характер и в тази връзка са доводите на ответницата за
това, че по време на брака е полагала труд и е внасяла семейни средства в домакинството,
включително и получените от нея в качеството й на наследник след продажба на
наследствен имот през 2017 г.
Съдът не обсъжда представеното от Г. извлечение на влоговата му книжка в Банка
Пиреос, тъй като същата е открита на 21.01.2005 г. и е с остатък 8.02 лв. към 11.01.2007 г.,
т.е. влоговата книжка удостоверява средства на Г. за период извън относимия към
предявения иск.
В обобщение съдът счита, че постановеното от районният съд решение следва да бъде
потвърдено изцяло, тъй като депозираните против двете му части въззивни жалби са
неоснователни и не следва да бъдат уважавани.
При този изход на делото основателни са исканията на двете страни за присъждане на
разноски поради отхвърляне на съответната въззивна жалба, но следва да бъде уважено
искането единствено на Д. Г. в качеството му на въззиваема страна по жалбата на Г.. М. Г. в
качеството си на въззиваема страна по въззивната жалба на Д. Г. също има право на
разноски поради неуважаване на тази жалба, но не е представила доказателства за сторени
разноски във въззивното производство. Д. Г. е представил договор за правна защита и
съдействие от 01.07.2025 г., по който е отразено заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лв. за един адвокат. Тъй като в предмета на договора е посочено – оказване
на правна защита и съдействие по въззивно дело пред ОС – Ямбол, в случая същата се
изразява в защита по въззивната жалба, депозирана от Г. и срещу въззивната жалба
депозирана от Г., съдът счита, че адвокатското възнаграждение заплатено от Г. следва да
бъде разделено на две. С оглед неуважаване на въззивната жалба на М. Г. на Г. като
въззиваем следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 1000 лв.
На основание изложеното, ЯОС
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 31/22.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 3178/2022 г. по
описа на ЯРС.
ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН ********** от гр.***, ул.***№** да заплати на Д. С. Г., ЕГН
********** от гр.***, ж.к. **** направените във въззивното производство разноски в размер
на 1000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8