Решение по дело №281/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Инж Строй Билд“ ЕООД гр. Русе против Решение № 85 от 18.06.2024 г. постановено по АНД № 314 / 2024 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което е изменено Наказателно постановление № 19-2400010 от 13.02.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“– Силистра, с което на осн. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на дружеството касатор е била наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. С въззивното решение първоначално наложената санкция от 2000 лева е била намалена на 1 500 лева.

Касаторът, действащ чрез адв. А. Б., счита, че решението на РС-Силистра е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Не всички направени искания и възражения в първоинстанционното производство са били разгледани от съдебния състав. Посочва, че съдебният акт противоречи на материалния закон, тъй като работодателят е подал в срок информация до НАП за сключения договор, но не е връчила на работните копие от това уведомление на хартиен носител.

Освен това твърди, че нарушението визира признаци на маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, като разпоредбата на 415в, ал. 2 от КТ, налагаща забрана за преквалифициране на процесното нарушение като маловажно, противоречи на правомощията на съда да осъществява преценка по съществото на спора. Счита, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, тъй като деянието е малозначително, респ. с пренебрежимо ниска обществена опасност, поради което не следва да се санкционира. С тези доводи моли за отмяна на акта и потвърдената част от наказателно постановление или, в условията на евентуалност, за отмяна на акта и преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за отмяна на акта и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра, чрез процесуалния си представител юриск. И. А., изразява становище, че жалбата е неоснователна. Моли за отхвърлянето ѝ и за присъждане на разноски по делото за процесуално представителство.

Прокурорът от ОП – Силистра изразява становище, че решението на районния съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С наказателно постановление № 19-2400010 от 13.02.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, на дружеството-касатор, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение, изразяващо се в допускане до работа на работник преди връчване на копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Посоченото НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че при проверка на 05.01.2024 г. на строителен обект в с. Средище, община Кайнарджа изпълняван от дружеството, служителите на ДИТ-Силистра са установили, че работникът Р. Й. изпълнява трудови задължения на обекта от 05.01.2024г. При документалната проверка по случая, проведена в ДИТ – Силистра, е установено, че между работника и дружеството е сключен трудов договор на 03.01.2024 г. и е подадено уведомление до НАП на 05.01.2024 г. Констатирано е, че работодателят е допуснал до работа лицето на 05.01.2024 г. преди връчване на заверено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 2 от КТ за регистрация на трудовия договор.

За да постанови обжалвания акт, РС-Силистра е възприел фактическите констатации на наказващия орган и факта на извършване на нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ, въвеждаща забрана за работодателя да допуска до работа работник или служител преди да му предостави документите по ал. 1, и конкретно в случая - заверено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ. Съдът е констатирал, че образуваното и водено административно-наказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. Съдът е коментирал, че съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ не е маловажно и наличието на специален закон изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения съдът е приел, че имуществената отговорност на дружеството е ангажирана правилно, но е счел, че санкцията, която е била приложена в размер малко над минималния, е завишена спрямо дължимата такава съобразно критериите по чл. 27, ал. 2 ЗАНН.По тази причина е намалил санкцията до законово предвидения минимум от 1 500 лева.

Настоящият състав, след проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:

Неоснователни са оплакванията относно това, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на дружеството, изложени в жалбата до него. Твърде общата формулировка на оплакването на касатора, без конкретизация на възраженията, които въззивният съд не е обсъдил, не дава възможност на настоящата инстанция да се произнесе по него. Несъмнено първоинстанционният съд дължи произнасяне по релевантните въпроси за разрешаване на повдигнатия пред него правен спор. В тази връзка е видно, че в хода на въззивното съдебно производство са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждане на делото районният съд е обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция.

Неоснователни са и оплакванията относно допуснати от съда нарушения на материалния закон. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ задължава работодателите да не допускат до работа работник или служител, преди да му предоставят кумулативно изискуемите се документи, посочени в ал. 1 на същия текст. Тези документи следва да бъдат и налични, и връчени преди допускане на работника или служителя до работа. За да бъде извършено нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ, е достатъчно преди допускането му до работа, на работника или служителя да не е бил предоставен ,който и да е от двата документа, като в случая е установено, че към 05.01.2024 г. не е било връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Следователно касаторът е извършил нарушение на цитираната норма, което е констатирано от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" – град Силистра.

При това положение правилен и законосъобразен е изводът на районния съд, че е осъществен фактическият състав на санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ, съгласно която, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или ал. 3 и чл. 63, ал. 1 или ал. 2, се наказва с имуществена санкция или глоба, в размер от 1500 до 15000 лева.

При така изяснените факти изцяло необосновано е твърдението, че евентуално дружеството е следвало да бъде санкционирано за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ за това, че не е подало уведомление за сключен трудов договор. В санкционния акт и в решението на съда е безспорно установен факта, че такова уведомление е подадено. Санкцията е наложена заради това, че в нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ работникът е допуснат до работа преди да му се връчи копие от уведомлението, заверено от ТД на НАП. Установеното задължение за работодателя за връчване на документа е изцяло в интерес на работника, защото посредством документа се гарантира законността на трудовото правоотношение и се осигурява защита на работника, тъй като е доказателство за възникване на осигурителните му права – право на осигуровки, обезщетения и социална защита. Изброените обстоятелства са с превес над изтъкнатото в жалбата, че допускането до работа преди връчването на копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП, е извършено с цел съблюдаване на гарантираното от закона право на труд на работника, тъй като това право следва да бъде обезпечено със съответните социално-осигурителни защити.

Без значение е и фактът, че тридневният срок от сключването на трудовия договор по чл. 62, ал. 3 КТ за изпращане на уведомлението до ТД на НАП, не е бил изтекъл към датата на проверката. Обстоятелството, че работодателят разполага с 3 дни след подписването на трудовия договор да изпрати уведомлението, не дерогира задължението му да не допуска работника да постъпи на работа преди да са му връчени документите по чл. 63, ал. 1 КТ.

Неоснователни са оплакванията на касатора за наложено явно несправедливо наказание. Настоящата инстанция не констатира допуснати нарушения при определянето на наказанието, нито наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. Районният съд е изложил правилни мотиви относно неприложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН поради наличието на специален състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в от КТ. Коментирал е и въведеното ограничение в чл. 415в, ал. 2 от КТ, изключващо от приложното поле на маловажните нарушения деянията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и по чл. 63, ал. 1 и 2 (каквото е процесното) КТ. Изложените мотиви се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК същият препраща към тях.

На следващо място, за пълнота на изложението, съдът намира за нужно да посочи, че малозначителността или явната незначителност на деянието (чл. 9, ал. 2 от НК), е била сред посочените в т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, обстоятелства по чл. 11 от ЗАНН, изключващи отговорността. С изменението на ЗАНН от 2020 г. обаче е създадена и дефиницията по т. 5 от § 1 на ДР на ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) на понятието "явно маловажен случай", който е налице, когато деянието разкрива явно незначителна степен на обществена опасност, т. е. той покрива явната незначителност по чл. 9, ал. 2 от НК, а съгласно чл. 11 от ЗАНН правилата на НК се прилагат доколкото в закона не се предвижда друго. Предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност при явно маловажни случаи са посочени в чл. 39, ал. 1 от ЗАНН, което означава, че явната малозначителност на деянието вече не е сред обстоятелствата, изцяло изключващи административно-наказателната отговорност.

В заключение АС - Силистра намира, че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо. Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и със закона, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ответното учреждение (арг. от чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от УПИАГИТ във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в диапазона от 80.00 до 150 лева. С оглед ниската фактическа и правна сложност на спора, не са налице предпоставки за присъждане на юрисконсултско възнаграждение над установения минимум, поради което касаторът следва да заплати разноски в размер на 80. 00 лева.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 85 от 18.06.2024 г., постановено по АНД № 314 по описа за 2024 г. на Силистренския районен съд.

ОСЪЖДА „Инж Строй Билд“ ЕООД – гр. Русе, с ЕИК *********, представлявано от управителя В. С. П., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски по делото в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.