О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №37
15.01.2020г.
Бургаският Апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ:Събина Христова
Калина Пенева
Като разгледа докладваното от съдия Христова ч.гр.дело №2 по описа за 2020 г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.121 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. С. Д. против определение № 2210/14.11.2019 г. по гр.д. № 1253/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производсвото по предявения от нея иск против община Н. в качеството и на едноличен собственик на капитала на МЦ“Д„ЕООД с искане да бъде осъден ответникът да упражни административна принуда над медицинския управител на дружеството да изпълни Заповед № 1/01.101990 г. и решение на ЛКК , да бъде признато на ищцата времето на незаконното и недопускане до работа като трудов стаж, който ще бъде нанесен в трудовата и книжка и делото е изпретено по подсъдност на Н. районен съд на основание чл.104, т.4 ГПК.
В частната жалба пред настоящата инстанция са изложени доводи за порочност на обжалваното определение представляващи отказ на Н. районен съд да изисква след 01.10.1990 г. документ, удостоверяващ трудовото правоотношение, настъпило по реда на Глава пета в изпълнение на Разпоредителна заповед №1/01.10.1990 г. и решение на Лекарската комисия от 25.10.1988г., представено на работодателите и документ защо служител на регистратура получава брутно трудово възнагражение на лаборант.
Не е изискан документ от община Н. иск е започнала изплащане на обезщенения по чл.213 и чл.317, ал.5 ГПК. Посочените разпоредби не са прилагани от Н. районен съд. Не е установявано и приложението на Постановление № 75 на МС от работодателя, което не е трудов договор. Съдът е длъжен да спази разпоредбите на Глава пета вр. с чл.226 и бл.128а в 14 дневен срок от искането. Такъв документ не е представен о ищцата от Н. районен съд.
Представено е решение №109/05.05.1992 г. по гр. д. № 302/91 г на Ройонен съд – Н.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
От книжата по делото, депозирани пред Бургаския окръжен съд, се установява, че ищцата е настоящ или бивш служител на МЦ“Д“ЕООД, гр. Н., чиито едноличен собственик е посочената като ответник в настоящото производство община Н.. Медицинската й специалност е лаборант, но с разпореждане № 1, издадено по реда на гл.V и с експертно решение на ЛК от 25.101988 г. е трудоустроена за работа с регистратура в медицинския център. Нейният работодател не й е представил посочените документи и не е допусната М. Д. до работа в съответната регистратура. Незаконното неизпълнение на посочените актове не е дало основание на Н. районен съд да състави споразумение между страните по делото за администартивна принуда и през 1992 г. и е постановил решение.
Въззивната инстанция споделя доводите на Бургаския окръжен съд, че спорът, с който е сезиран, е трудов и на основание чл.104, т.4 ГПК подлежи на разглеждане от районен съд като първа инстанция - в случая Районен съд – Н. Това е така, защото предявените по делото искове са във връзка с защита на права на ищцата по повод нейни трудови правоотношения.
Индикациите в частната жалба пред настоящата инстанция за недоверение на М. С. Д. към Н. районен съд следва да бъдат изложени пред него след изпращане на делото за разглеждане от този съд, който при евентуално искане, отправено до него, следва да извърши преценка за наличие на предпоставки за отвеждането му.
По делото, след депозиране на настоящата частна жалба е постъпило и писмо от адв. Ч. , в което тя изяснява съображенията си за отказ от процесуално представителство и защита на страна във връзка с предоставената й правна помощ за водене на настоящото дело. При съобразяване на това обстоятелство, надлежният съд следва да извърши и необходимите по осигуряване на правната помощ процесуални действия.
При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а определението потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд –Бургас
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. С. Д. против определение № 2210/14.10.2019 г. по гр.д. № 1253/2019г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: