№ 23845
гр. София, 15.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20211110158274 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Подадено е заявление от [ФИРМА] за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ХР. ИВ. Б., ЕГН ********** за следните
суми: 1/ сумата от 1613,66 лв., представляваща главница по договор за кредит
за текущо потребление от 16.07.2019 г., сключен между [ФИРМА]
/понастоящем [ФИРМА]/, в качеството на кредитодател и ХР. ИВ. Б., в
качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва от 16.08.2021г. до
изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 153,03 лв. за периода
от 16.11.2020 г. до 06.06.2021 г.; 3/ наказателна лихва в размер на 5,88 лв. за
периода от 16.12.2019 г. до 06.06.2021 г.; 4/ законна лихва за забава в размер
на 26,00 лв. за периода от 07.06.2021 г. до 13.08.2021 г.; 5/ разходи при
изискуем кредит в размер на 120 лв.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната
редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г., и разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли
заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за
това.
Заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит –
1
сключен с физическо лице и с изрично определена цел на отпускането
„текущо потребление“, следователно са приложими разпоредбите на Закона
за потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно договора кредитополучателят заплаща такси по тарифата на
банката, като се претендират такса „изискуемост“ по т. 6 от Тарифата,
дължими при преминаване на кредита в предсрочно изискуем.
Съдът намира, че вземанията на заявителя от 120,00 лв. – разходи при
изискуем кредит, са възникнали на основание недействителни договорни
клаузи. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл.
33, ал. 1 и 2 от ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с
твърденията за въведени с договора клаузи за начисляване на разходи и такси,
дължими при преминаване на кредита в предсрочно изискуем, т.е. при
определени условия след настъпване на падеж на главните задължения, по
същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост de facto е изцяло
свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът
приема, че подобни клаузи противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като
преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за
забава. Поради това, те не пораждат права и задължения за страните.
Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания заявлението по чл. 417 от ГПК, следва да се
отхвърли.
Предви горното, заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в
частта за разноските, като съдът определя, в полза на заявителя в
производството, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
2
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е
отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е
едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на
заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който
започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Така мотивиран, Софийският районен съд, II ГО, 160 състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ с вх. №
317/16.08.2021 г., подадено от [ФИРМА] срещу ХР. ИВ. Б., ЕГН **********,
В ЧАСТТА, с която се иска да бъдат издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 120,00 лева – разноски за
предсрочно изискуем кредит, както и в частта за разноските, а именно за
държавна такса за разликата над 35,97 лева до 38,37 лева и за
юрисконсултско възнаграждение за разликата над 46,87 лева до 50,00 лева.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждането, като довнесе дължимата
държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок
страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело
държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3