Определение по адм. дело №1178/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 51 от ЗКИР и е образувано по жалба на Църковно настоятелство при храм „Св. Троица“, подадена чрез адв. А. Г. против Заповед № 18-9652/10.09.2025 г. на Началника на СГКК – Пазарджик, с която е отказано изменението на КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК по Заявление № 01-52564 от 07.07.2025 г. на Църковно настоятелство при храм „Св. Троица“ и приложения към него проект за изменение на КККР, за който е издадено Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-200428 от 26.06.2025г. на СГКК - Пазарджик, състоящо се в отразяване на проектен имот с идентификатор: 10450.217.1 въз основа на Нотариален акт № 194 от 06.07.1998 г. издаден от РС-Велинград и скица заверена от Община Велинград, за сметка на имот с [идентификатор].

С Разпореждане № 4407/03.10.2025 г., постановено по настоящото дело съдът е констатирал, че не е изяснено от чие име и за чия сметка е подадена жалбата – от името и за сметка на Църковно настоятелство при храм „Св. Троица“ или от името и за сметка на Църква Св. Троица [населено място]. Поради това съдът е приел, че на жалбоподателя следва да се укаже да уточни от чие име и за чия сметка е подадена жалбата, включително като държи сметка, че посочения в жалбата ЕИК е на Църква Св. Троица [населено място], както и за чл. 140, ал. 2 и чл. 154 от Устав на българската православна църква – Българска Патриаршия. В този смисъл са и дадените с разпореждането от 03.10.2025 г. указания към жалбоподателя да уточни с нарочна писмена молба от чие име и за чия сметка е подадена жалбата, с която е сезиран съдът.

По делото е постъпила молба вх. № 9570/13.10.2025 г. от жалбоподателя чрез адв. Г., в която изрично се заявява, че жалбата е подадена от Църковно настоятелство при храм „Св. Троица“.

С оглед горните съдът намира, че е сезиран с жалба, която не е подадена от правосубектно лице, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство.

От направена справка в обществено достъпния Регистър БУЛСТАТ, към Агенция по вписванията се установява, че с БУЛСТАТ ********* е вписано юридическото лице ЦЪРКВА "СВ.ТРОИЦА" – ВЕЛИНГРАД (л. 57 от делото).

Като нейни органи на управлението са вписани Управление: А. В. Д. – Председател и Колективен орган: Църковно настоятелство М. Г. К. – Член, С. И. Г. – Член, М. Д. М. – Член.

Освен това в чл. 140, ал. 2 от Устав на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия изрично е посочено, че Църквата е юридическо лице, което е местно поделение на Българската православна църква – Българска Патриаршия и на съответната митрополия. В чл. 140, ал. 4 от Устава изрично е посочено, че „Църквата се управлява от църковно настоятелство, което се състои от 4-6 души и се представлява пред компетентните органи от енорийския свещеник, който е председател на църковното настоятелство“.

На следващо място в чл. 154 от Устава на Българската Православна Църква, са разписани правомощията на църковните настоятелства, като в т. 8 е посочено, че църковното настоятелство се грижи всички недвижими църковни имоти да имат нотариални актове, планове и скици и взема мерки да се пазят границите на земеделските, горските и други имоти чрез постоянни неподвижни знаци.

Тоест както по силата на закона, така и по аргумент от Устав на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия, църквата е юридическото лице, което притежава провосубектност, а църковното настоятелство е органът на управление на това самостоятелно юридическо лице. Следователно право на жалба за защита на законните права и интереси на юридическото лице ще има самото юридическото лице, а не органите му на управление, какъвто се явява настоятелството. Аналогично право на жалба имат юридическите лица по ТЗ, а не управителите им или съвета на директорите, щом се касае до защита правата и законните интереси на самите юридически лица. В случая защитим интерес притежава юридическото лице - Църква "Св.Троица" – Велинград, БУЛСТАТ *********, собственик на имота чието вписване се иска в КККР, а не църковното настоятелство.

При така установеното, съдът счита, че производството по делото е недопустимо и следва да бъде прекратено, поради липса на правосубектна страна, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство.

Настоящият съдебен състав приема, че абсолютна процесуална предпоставка, за да бъде проведено успешно производство по реда на АПК, е да съществуват правосубектни страни. Процесуалната правосубектност е от категорията на процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство, за които съдът следи служебно по всяко време на висящността на процеса (арг. чл. 154, ал. 1 и чл. 159, т. 2 АПК). Фактът, че църковното настоятелство притежава представителни функции спрямо юридическо лице - църква, означава, че същото не притежава самостоятелна процесуална правосубектност и качеството на надлежна страна по смисъла на чл. 153 АПК, за да е сезиран съдът с жалба от името и за сметка на настоятелството, както е уточнено в молбата на адв. Г. от 13.10.2025 г. Съответно църковното настоятелство не би могло да извършва правно валидни процесуални действия за своя сметка, нито срещу него биха могли да се предприемат такива действия. Липсата на надлежна страна прави производството процесуално недопустимо.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Църковно настоятелство при храм „Св. Троица“, подадена чрез адв. А. Г. против Заповед № 18-9652/10.09.2025 г. на Началника на СГКК – Пазарджик.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1178 по описа за 2025 г. на Административен съд - Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните по делото.