Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 263 22.04.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2230 по описа за 2018г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД ; в условията на евентуалност са предявени искове с пр.осн. чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Н.С. и М.Д., действащи чрез юрисконсулт П.Б., твърди в исковата си молба, че с Договор за цесия от 21.05.2018г.( Приложение № 1 от 21.05.2018г.), кредиторът „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД цедирал на ищеца вземането си по Договор за паричен кредит № 2701950 от 19.04.2017г., обявено за предсрочно изискуемо от 21.05.2018г., сключен с ответника П.В.Д. с ЕГН ********** с пост. адрес ***. Твърди още, че тъй като ответникът не изпълнявал задълженията си по договора, то ищецът претендира заплащане на дължимите суми, обявени за предсрочно изискуеми от 21.05.2018г., в размер на 2 820,36лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от 03.09.2018год., до изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 337,08лв. от 21.09.2017г. до 21.05.2018г. и обезщетение за забава в размер на 112,92лв. от 21.09.2017г. до 02.09.2018г., за което съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 897/03.09.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 1568/2018г. по описа на РСТ, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, поради което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове, претендира разноските в заповедното и в настоящото производства. В условията на евентуалност е предявил и осъдителни искове за заплащане на сумите по договора, като е направил искане за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост по осъдителните искове с връчването на преписа от исковата молба.В съдебно заседание представител на ищеца не се явява; постъпило е писмено становище, с което предявените искове се поддържат и се иска уважаването им, ведно със законните последици, като се иска и постановяване на неприсъствено решение против ответника, при наличие на предпоставките за това.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, писмен отговор от ответника не е постъпил, липсва становище по исковете. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се явява, като оспорва исковете, а в условията на евентуалност иска разсрочване на изпълнението на решението.
След преценка на доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения по делото Договор за паричен кредит № 2701950 от 19.04.2017г., сключен между цедента „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД и ответника се установява, страните са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 3 000лв., такса за разглеждане на кредита-150лв., застрахователна премия в размер на 8,59лв., общ размер на кредита(главница)-3 150лв., обща сума, дължима от потребителя-4543,08лв., при фиксиран годишен лихвен процент 20% , ГПР 32,92%, който е следвало да се изплаща на 36мес. вноски с месечна сума от 126,20лв.В договора са инкорпорирани Общи условия, приложен е и погасителен план.От Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.05.2018г., сключена между кредитора и настоящия ищец се установява, че процесният договор за кредит е включен в списъка на цедираните вземания, като посочените суми към датата на цесията са посочени в размер на 2820,36лв. главница, договорна лихва в размер на 387,73лв. и обща сума в размер на 3208,09лв. От съдържанието на договора за цесия се установява, че цедентът е упълномощил цесионера да съобщава на длъжниците за извършеното прехвърляне, представено е и изрично пълномощно в тази връзка, поради което следва да се приеме, че с връчването на преписа от исковата молба и доказателствата на ответника, същият е валидно уведомен за цесията, което обстоятелство следва да бъде съобразено от съда съгл. разпоредбата на чл. 235,ал.2 от ГПК.По делото липсват доказателства за това обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение да е съобщена на длъжника преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, което обстоятелство касае предявените установителни искове за съществуване на вземане, като съдът приема, че в подобни случаи, при доказаност на основанието на предявените искове, принципно са приложими разрешенията в ТР № 8/02.04.2019г. по тълк.д.№ 8/2017г. на ОСГТК на ВКС.Относно предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за заплащане на обезщетение за забава, съдът приема, че не са необходими специални знания, поради което приема, че посоченото вземане, изчислено от съда чрез он-лайн калкулатор-http://www.calculator.bg
, е в размер на 349,41лв. за периода от 21.09.2017г. до датата на исковата молба-10.12.2018г.При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
1.По предявените установителни
искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК:Претенциите на ищеца са обосновани с неизпълнение на задълженията на
ответника да изплаща дължимите суми по Договор за паричен кредит № 2701950 от
19.04.2017г., поради което съдът приема,
че отношенията на страните попадат под правната регламентация на Закона за
потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г. и намиращ приложение към процесния договор). С оглед задължението
служебно
да следи за нищожността на договорите, когато тази нищожност е пряко изводима
от вида и съдържанието на договора и без да има позоваване на нищожност, в
какъвто см. е решение № 384 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I
г. о., ГК, определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I г.о. и др., съдът приема
следното: Съгласно разпоредбата на
чл. 10,ал.1 от ЗПК, договорът следва да е сключен
в писмена форма на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора, а в разпоредбата на
чл. 11,ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на
договора, като съобразно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл.
10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12,ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП,
когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. В
конкретния случай съдът приема, че изискването за форма по чл. 10,ал.1 от ЗПК не
е налице, тъй като макар договорът да е сключен в надлежна писмена форма и на
хартиен носител, видно от съдържанието му, което съдът преценява окомерно и без
нужда от специални знания, същото е с използвани различни шрифтове и то по-малки
от 12(както за стр.2 от договора, така и за останалата му част, включваща ОУ и
погасителния план), обуславящо недействителността му само на това основание, на
осн. чл. 22 от ЗПК. На следващо място, съдът приема,
че не са налице изискванията по чл. 11,ал.1,т.9 от ЗПК-макар да е посочен
фиксиран лихвен процент, не са посочени условията за прилагането му,обуславящо
недействителност на договора, на осн. чл. 22 от ЗПК.На следващо място, липсват и изискванията по чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, като
макар да е посочен годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение
№ 1 от ЗПК начин. В случая, кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на
заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 32.92%). В този смисъл следва да се посочи, че
съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
конкретния случай, в процесния договор за кредит,
яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен
е лихвен процент по заема – 20%, (който е фиксиран), но не се изяснява как тези
стойности се съотнасят към ГПР по договора,
обстоятелства, също обуславящи недействителност на договора, на осн. чл. 22 от ЗПК. При тези изводи на съда за
недействителност на процесния договор, следва да се
приеме, че същият не е породил права и задължения за страните по него, обстоятелство изключващо ангажирането на договорната
отговорност на ответника и обуславящо отхвърлянето на предявените установителни искове за съществуването на вземания по процесния Договор за паричен кредит № 2701950 от 19.04.2017г., а
именно- 2 820,36лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата
от 03.09.2018год., до изплащане на задължението, договорна лихва в размер на
337,08лв. от 21.09.2017г. до 21.05.2018г. и обезщетение за забава в размер на
112,92лв. от 21.09.2017г. до 02.09.2018г., за което съдът е издал заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 897/03.09.2018г., постановена по ч.гр.д.№
1568/2018г. по описа на РСТ, като неоснователни, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл.
415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД. Що се отнася до последиците
от установената недействителност на процесния договор по чл. 23 от ЗПК, същите
излизат извън предмета на настоящия спор, доколкото съдът в производството по
чл.422 от ГПК дължи произнасяне в рамките му, очертани в заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно-по претенциите за дължими суми на
договорно основание, а хипотезата на чл. 23 от ЗПК обосновава вземане, основано
на забраната за неоснователно обогатяване(в този см. Решение № 152 от
28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7541/2013 г., IV г. о., Решение №18/16.02. 2016г. по т.д.№1880/2014г. на
ВКС, Iт.о. и др.).
2.По предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове, по които съдът, с оглед отхвърлянето на установителните такива дължи произнасяне, съдът приема
следното: Претендират се сумата от 2 820,36лв.
главница, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-10.12.2018год.,
до изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 337,08лв. за периода
от 21.09.2017г. до 21.05.2018г. и обезщетение за забава в размер на 349,41лв.
за периода от 21.09.2017г. до датата на исковата молба-10.12.2018г. Както се
посочи по-горе, процесният Договор за паричен кредит № 2701950 от 19.04.2017г. не отговаря
на императивните изисквания по чл. 10,ал.1 и чл. 11,ал.1,т.9-10 от ЗПК, поради
което и на осн. чл. 22 от ЗПК е недействителен, с
оглед на което по този договор не са възникнали валидно права и задължения на
страните, обстоятелство, изключващо ангажирането на договорната отговорност на
ответника за заплащане на претендираните суми по този
договор и обуславящо отхвърлянето на предявените осъдителни искове за сумата от
2 820,36лв. главница, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба-10.12.2018год., до изплащане на
задължението, договорна лихва в размер на 337,08лв. за периода от 21.09.2017г.
до 21.05.2018г. и обезщетение за забава в размер на 349,41лв. за периода от
21.09.2017г. до датата на исковата молба-10.12.2018г., като неоснователни, на осн. чл.
79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора и доколкото ответникът не е претендирал разноски, такива не се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.
Мотивиран
от изложеното, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Н.С. и М.Д., действащи чрез юрисконсулт П.Б., против П.В.Д. с ЕГН ********** с пост. адрес ***, установителни искове за съществуване на вземания, както следва: за сумата от 2 820,36лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от 03.09.2018год., до изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 337,08лв. от 21.09.2017г. до 21.05.2018г. и обезщетение за забава в размер на 112,92лв. от 21.09.2017г. до 02.09.2018г., за което съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 897/03.09.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 1568/2018г. по описа на РСТ, като неоснователни, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4,
представлявано от Н.С. и М.Д., действащи чрез юрисконсулт П.Б., против П.В.Д. с
ЕГН ********** с пост. адрес ***, в условията на евентуалност осъдителни искове
за сумата от 2 820,36лв. главница, ведно със законната лихва върху
главницата от 03.09.2018год., до изплащане на задължението, договорна лихва в
размер на 337,08лв. от 21.09.2017г. до 21.05.2018г. и обезщетение за забава в
размер на 349,41лв. за периода от 21.09.2017г. до 10.12.2018г., като
неоснователни, на осн.
чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.