Р Е Ш Е Н И Е
260131/26.10.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети
октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията ГД № 876/2020 г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от Х.И.Х., чрез пълномощник адв. С. от
АК Варна, против Д.И. Х., с която са
предявени в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединяване
конститутивен иск за прекратяване на гражданския брак между страните, поради
дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след сключването му, с правно
основание чл. 49, ал. 1 СК, както и небрачни искове, по които, на основание чл.
322, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи задължително произнасяне: с правно
основание чл. 56, ал. 1 СК за предоставяне ползването на семейното жилище и с
правно основание чл. 53 СК за възстановяна на предбрачното фамилно име „М.“.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на
10.08.2002 г. в гр. Шумен с ответницата сключили граждански брак. В първите
години след брака отношенията им били добри, но с течение на времето охладнели
един към друг и се отчуждили. Твърди, че от 10 години живеят разделени. Намира
бракът им за дълбоко и непоправимо разстроен. Моли съдът да постанови решение,
с което да прекрати брака им без произнасяне на вината. Моли да бъде
възстановено предбрачното фамилно име на ответницата. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът не подава
писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищеца, лично и чрез
процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Ответницата не се явява и
не изразява становище.
Съдът, като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях
граждански брак на 10.08.2002 г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански
брак № ***, от длъжностното лице по гражданско състояние при
Община Шумен /л. 5/. От брака нямат деца.
От ангажираните по делото гласни доказателства
посредством разпит на свидетеля Х. Иванов, без
родство със страните, се установява, че страните са разделени от преди 10 години, когато
ответницата заминала да живее при сина си в гр. София и от тогава не поддържали
никакви контакти.
Представени са и други неотносими към правния спор
писмени доказателства.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
От показанията на разпитания свидетел, а и между
страните няма спор, че от 10 години не живеят съвместно. Ответницата трайно
пребивава в гр. София. След раздялата страните напускат семейното жилище
находящо се в гр. К., ул. ***. Действително фактическата раздяла не е абсолютно
основание за прекратяване на брака (ППВС № 10/1971 г., т. 3), както и че не
всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. В настоящия случай обаче раздялата е с не малка давност,
през което време бракът им е съществувал само формално, като през съпрузите не са
се събирали да живеят заедно, не са поддържали общо домакинство, не са имали
отношения като съпрузи, а всеки в личен план е установил собствен начин на
живот, изключващ изцяло другия. През този период, двамата не са били отдадени
на обща грижа и единомислие за съществуването и просперитета на семейството.
Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението на
страните, съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са
дълбоко и непоправимо разстроени, а брачната връзка няма предписаното от закона
и добрите нрави съдържание. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и
уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и желание
за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. Предвид всичко
изложено, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е
изпразнен от съдържание, а това би било вредно за обществото и самите съпрузи,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на
обич, взаимност и привързаност, поради което следва да бъде прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на
развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако
някой от съпрузите е поискал това. По делото такова искане не е направено,
поради което и съдът не следва да се произнася.
Според разпоредбата на чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с
иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за ползването
на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Предоставянето за ползване на семейното жилище е
последица от развода между страните - елемент от имуществените последици на
прекратяването на брака. Съгласно разпоредбата на § 1 ДРСК семейно жилище по
смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца, т. е. принадлежността на правото на собственост е
ирелевантно обстоятелството. По правната си същност производството по
претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а
спорна съдебна администрация - форма на съдебна намеса в гражданските
правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно производство,
решението по което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде изменяно при
промяна на обстоятелствата. Съгласно разпоредбата на чл. 322, ал. 2 СК искането
за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск, поради което то
следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може да бъде
предявено с отговора на исковата молба или с насрещен иск. Ищецът твърди, че
семейното жилище находящо се в гр. К., ул. *** е
напуснато от страните, поради което съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
По иска с правно основание чл. 53 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с
което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което
съпрузите ще могат да носят в бъдеще. Или, законодателят е допуснал и служебно
произнасяне по този въпрос. При сключването на гражданския брак по безспорен
начин се установява, че жената е приела фамилното име на мъжа. Ищецът желае да
бъде възстановено предбрачното фамилно име на ответницата. В тази връзка, следва да се отбележи, че единствено от
титуляра на това субективно, лично и неотчуждимо право зависи дали ще се
възползва или не от тази законова възможност. Предвид, че при сключване на
брака жената е била тази, която е приела фамилното име на другия съпруг, то
единствено тя притежава материалноправната легитимация да заявява претенция по
чл. 53 СК, доколкото законодателят е предоставил тази възможност единствено на
лицето, което е променило фамилното си име при сключване на гражданския брак да
избере дали да продължи да носи брачното си фамилно име или да възстанови предбрачното
си такова, като съгласието или несъгласието на другия съпруг в случая се явява
ирелевантно. Ето защо, следва да бъде постановено, след прекратяване на брака
жената да продължи да носи брачното си фамилно име.
Относно разноските.
Ищецът не претендира разноски.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде разпределена по равно
между страните. В този смисъл в тежест на ответника следва да бъдат възложени
за плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 25 лева и 5
лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителeн лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява гражданския брак между Х.И.Х., ЕГН
**********, постоянен адрес: *** и Д.И. Х., с ЕГН ********** ***, сключен на 10.08.2002 г. пред
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, за което
обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № ***, поради дълбокото и непоправимо разстройство
настъпило след сключването му, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Постановява след прекратяването на брака
жената да носи брачното си фамилно име „Х.“, на основание чл. 53 СК.
Осъжда Д.И. Х., с ЕГН ********** ***, да плати в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, сумата 25.00 (двадесет и пет) лева държавна такса, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
такси събирани от съдилищата по ГПК, както и 5.00 лева такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен
съдия:………………