№ 1487
гр. Варна, 17.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100500714 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по: 1. въззивна жалба вх. № 95855/19.12.2023г. от П. Г.
А. с ЕГН ********** и адрес: **** срещу Решение №3824/24.11.23г,
постановено по гр.д.№14077/22г. на ВРС, с което съдът ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на П. Г. А. ЕГН **********, с адрес: с.
Близнаци, община Аврен, област Варна, ул. ***, че М. Н. Б. ЕГН ***, адрес:
гр. Варна, ***** е собственик на 9/38 идеални части (9/19 ид.ч. от ½ ид.ч.) от
недвижим имот, представляващ дворно място с идентификатор
04426.502.155, с площ от 459 кв. м по схема, а по предходен документ за
собственост – 530 кв.м, находящ се в село Близнаци, община Аврен, област
Варна, ***, при граници и съседи: имоти с идентификатори: 04426.502.154,
04426.502.156, 04426.502.153 и 04426.502.171, заедно с ½ ид.ч. от построената
в същото дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 04426.502.155.1 със ЗП 57 кв.м и РЗП 117,09 кв.м. и ОСЪЖДА
П. Г. А. ЕГН **********, с адрес: с. Близнаци, община Аврен, област Варна,
ул. ***, ДА ПРЕДАДЕ на М. Н. Б. ЕГН ***, адрес: гр. Варна, *****,
владението върху 9/38 идеални части (9/19 ид.ч. от ½ ид.ч.) от недвижим
имот, представляващ дворно място с идентификатор 04426.502.155, с площ от
459 кв. м по схема, а по предходен документ за собственост – 530 кв.м,
1
находящ се в село Близнаци, община Аврен, област Варна, ***, при граници и
съседи: имоти с идентификатори: 04426.502.154, 04426.502.156,
04426.502.153 и 04426.502.171, заедно с ½ ид.ч. от построената в същото
дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
04426.502.155.1 със ЗП 57 кв.м и РЗП 117,09 кв.м.
и 2. въззивна жалба вх. № 16257/27.02.2024г. от П. Г. А. с ЕГН
********** и адрес: **** срещу Решение№ 321/30.01.2024г. по гр.д.
№14077/22г. на ВРС с което съдът ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидн а
фактическа грешка в диспозитива на решение № 3824/24.11.2023 г. по гр.д. №
14077/2022 г. по описа на ВРС, като след извършената поправка, единният
граждански номер на ищеца М. Н. Б., навсякъде ДА СЕ ЧЕТЕ: **********,
вместо вписания в решението грешен ЕГН ***.
А. Във въззивна жалба вх. № 95855/19.12.2023г. е изложено
становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение
поради необоснованост. Сочи се, че съда в решението си се позовава на
влязъл в сила съдебен акт /по гр.д.№788/20г. на ВРС/ без отношение към
настоящия казус, доколкото трайната съдебна практика на Върховния съд
приема, че различни лица могат да предявяват самостоятелни претенции по
отношение на един и същи имот, включително и за еднакви или различни
периоди от време, с която съдът не се е съобразил. Съдът коментира и гр.д.
№15596/21г. на ВРС, по което ответник е същата ответница, но ищеца е
различен. Доколкото владението и демонстрирането му спрямо различни лица
следва да е възприето от самите лица, то отново е грешно да се вадят изводи
във връзка с другото производство. Сочи се още, че съдът неправилно
интерпретира показанията на свидетелите по делото, както и че не кометира
огномната разликата в показанията на същите свидетели по гр.д.№15596/21г.
на ВРС и гр.д.№788/20г. на ВРС. Наведени са оплеквания, че ВРС не
коментира част от събраните доказателства, каквито са Справките по лице на
името на Светослав Йорданов и П. А., служебната бележка на Атансова от
Градски транспорт Варна ЕАД, служебната бележка от СОК Камчия за
служебен транспорт. Не е обърнато внимание на възраженията във връзка с
представените строителни книжа за къщата и изготвената експертиза,
състоянието на имота и т.н.
Въззивника моли съда да бъде отменено обжалванпто Решение
2
№3824/24.11.23г. по гр.д.№14077/22г. на ВРС, и да бъде отхвърлена исковата
претенция.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е
депозирала становище за недопустимост на въззивната жалба, доколкото
същата е оставена двукратно без движение като не е върната, въпреки
изтичането на първоначалния срок. В условията на евентуалност сочи, че
същата е неоснователна, като моли да бъде оставена без уважение, като бъде
потвърдено първоинстанционното решение. Сочи, че ищцът е доказал всикчи
предпоставки за уважаване на иска, а ответницата не е успяла да докаже
правата си.
Б. Във въззивна жалба вх. № 16257/27.02.2024г. се сочи, че липсва
несъответсвие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст, доколкото грешката произлиза от ищеца, поради
което не е налице ОФГ в диспозитива на решението. Отделно твърди, че
образуването на производството по настоящото дело от ищец с грешно ЕГН,
изначално опорочава производството, поради което производството е
недопустимо. Моли се да бъдат обезсилени както Решение №321/30.01.24г.,
така и Решение№3824/24.11.23г. по гр.д.№14077/22г. на ВРС, евентуало да се
прогласи тяхната нищожност и да бъде прекратено производството по делото.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е
депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че
ищецът по делото е М. Н. Б., като за това обстоятелство липсва съмнение,
доколкото същият се явява лично на всички открити с.з., като съдът е снел
неговата самоличност. Грешката в ЕГН на ищеца е само техническа и не може
да доведе до недопустимост или нищожност на съдебното решение.
Съдът намира, че постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят
на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като са подадени в срок от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат останалите
необходими приложения, включително доказателство за платена държавна
такса, с оглед на което производството по същите подлежи на разглеждане в
открито съдебно заседание.
Във въззивна жалба 1. с вх. № 95855/19.12.2023г. са направени
доказателствени искания за повторен разпит на ответниковите
свидетели ** и Д. Д. и допускане на повторна СТЕ, която да отговори на
3
първоначално зададените въпроси.
За посочените доказателства е налице преклузия по чл. 266 ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 266 ал. 1 от ГПК, във въззивното производство страните не
могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства,
които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното
производство. Исканите доказателства не са нови и по смисъла на чл. 266 ал.
2 от ГПК. Не се твърдят допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения във връзка с допускането на доказателства /чл. 266 ал. 3 от ГПК/.
Преразпит на свидетели на страна може да бъде допуснат от въззивния съд
само при наличие на обстоятелства по чл. 266 ал. 3 от ГПК, а именно
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които са
попречили на страната да разпита в цялост разпитаните вече в
първоинстанционното производство свидетели. Липсват процесуални
нарушения от съда и при искането за допускане на СТЕ. В
първоинстанционното производство е направено искане за допускане на
допълнителна, но не и за повторна СТЕ, поради което искането е
преклудирано, на основание чл. 266 ал. 1 от ГПК.
Във въззивна жалба 2. с вх. № 16257/27.02.2024г. е направено искане
да бъде издадено СУ, по силата, на което въззивника да се снабди с друго
такова от Община Варна за справка за лице с ЕГН ***.
Искането е неотносимо към предмета на доказване, а освен това не е и
спорен факта, че на грешно ЕГН отговаря грешен правен субект. Доводите на
въззивника са правни и не се нуждаят от доказване.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ 1. въззивна жалба вх. №
95855/19.12.2023г. от П. Г. А. с ЕГН ********** и адрес: **** срещу
Решение №3824/24.11.23г, постановено по гр.д.№14077/22г. на ВРС и 2.
въззивна жалба вх. № 16257/27.02.2024г. от П. Г. А. с ЕГН ********** и
адрес: **** срещу Решение№ 321/30.01.2024г. по гр.д.№14077/22г. на ВРС.
НАСРОЧВА производството по делото за 20.05.2024год. от 9.30 ч., за
4
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от въззивника
доказателствени искания за повторен разпит на ответниковите свидетели ** и
Д. Д., за допускане на повторна СТЕ, която да отговори на първоначално
зададените въпроси и да бъде издадено СУ, по силата, на което въззивника да
се снабди с друго такова от Община Варна за справка за лице с ЕГН ***.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: mediation@vos.bg.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5