№ 947
гр. София, 16.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20251110113490 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца Б. Г. Б., ЕГН ********** срещу ответника
Поделение за пътнически превози София при БДЖ Пътнически превози
ЕООД, ЕИК 1754056470209 следните искове:
- иск с правно основание чл. 357 КТ /съгласно задължителното за
настоящия състав Определение №12719/02.07.2025 г. постановено по ч.гр.д.
№ 7015/2025 г. по описа на СГС/ за отмяна на Заповед № 01-01-
173/19.02.2025 г. на Директор Поделение за пътнически превози - София към
БДЖ - Пътнически превози, с която ищецът е временно отстранен от
заеманата длъжност и за възстановяване на ищеца на работа като
„машинист, локомотивен“ към Локомотивно депо - София;
- иск с правно основание чл. 214 КТ за заплащане на обезщетение за
незаконно отстраняване от работа в размер на 2352,90 лева за периода
20.02.2025 г. - 09.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба 10.03.2025 г. до изплащане на вземането, както и иск с правно
основание чл. 214 КТ за заплащане на обезщетение за незаконно
отстраняване от работа в размер на 4705,80 лева месечно за период от
завеждане на исковата молба 10.03.2025 г. до датата на възстановяване, както
и мораторна лихва за забава върху обезщетението за бъдещия период;
- иск с правно основание чл. 128 КТ за заплащане на допълнителни
трудови възнаграждение с постоянен характер - „бонуси локомотивен“ в
размер на 853,05 лева за периода 01.10.2024 г. - 20.02.2025 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба 10.03.2025 г. до изплащане на
вземането;
- иск с правно основание чл. 128 КТ за заплащане на допълнителни
1
трудови възнаграждение с постоянен характер - „ваучери за храна“ в
размер на 100,00 лева за периода 01.03.2025 г. - 09.03.2025 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба 10.03.2025 г. до изплащане на
вземането, както и иск с правно основание чл. 128 КТ за заплащане на
допълнителни трудови възнаграждение с постоянен характер - „ваучери
за храна“ в размер на 200,00 лева месечно за периода от завеждане на
исковата молба – 10.03.2025 г. до датата на възстановяване, както и мораторна
лихва за забава върху обезщетението за бъдещия период.
Ищецът Б. Г. Б. твърди, че между него и ответника същества трудово
правоотношение, въз основа на което заема длъжността „машинист,
локомотивен“ към Локомотивно депо - София. Поддържа, че с оспорваната
заповед ответникът незаконно не е допуснал ищеца до работа за периода след
20.02.2025 г. до предоставяне на заключение за медицинска годност да
изпълнява заеманата длъжност от ТОЛЕК към НМТБ „Цар Борис III”,
въпреки че има доказателства за медицинската годност на ищеца до
16.04.2025 г. Поддържа, че за периода от незаконното му отстраняване от
работа до датата на възстановяването на заеманата длъжност ответникът му
дължи обезщетение за незаконно отстраняване от работа в размер на 4705,80
лева месечно и допълнителни трудови възнаграждение с постоянен характер -
„ваучери за храна“ в размер на 200,00 лева месечно. Сочи, че следва да му
бъде заплатено и допълнителни трудови възнаграждение с постоянен характер
- „бонуси локомотивен“ в размер на 853,05 лева за периода 01.10.2024 г. -
20.02.2025 г. Моли съда да уважи предявените искове, претендира присъждане
на разноски.
Ответникът Поделение за пътнически превози София при БДЖ
Пътнически превози ЕООД, редовно уведомен, подава отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковете и твърди, че поради
представени от ищеца през периода от 16.01.2024 г. до 31 .01. 2025 г. болнични
листове са поставени диагнози „увреждания на лумбално-сакралния плексус”
и „други периферни световъртежи”, според които лицето не отговаря на
минималните изисквания за медицинска годност съгласно Приложение № 2а,
към чл.8а от „Наредба № 54 от 02.06.2003 г. за медицинските и
психологическите изисквания към персонала, който осъществява железопътни
превози на пътници и товари и съпътстващите ги дейности.” Поддържа, че по
искане на ответника е получено становище от 21.01.2025 г. от Председателя на
ТОЛЕК към НМТБ „Цар Борис III”, съгласно което Б. Б. подлежи на преглед и
експертна оценка от ТОЛЕК. Навежда твърдения, че атакувана заповед е
обоснована и законосъобразна, както и че ищецът и към настоящия момент не
е представил становище. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
За основателността на предявения иск по чл. 357 КТ за отмяна на
2
Заповед № 01-01-173/19.02.2025 г. на Директор Поделение за пътнически
превози - София към БДЖ - Пътнически превози, в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване: наличието на трудово
правоотношение между страните, че се е явил на работа и е изявил готовност
за изпълнение на задълженията си, но не е бил допуснат да изпълнява
трудовите си задължения без основание. В тежест на ответника е да докаже,
наведеното твърдение, че ищецът е в състояние, което не му позволява да
изпълнява трудовите си задължения, а именно, че ищецът подлежи на
задължителен преглед и експертна оценка от Транспортна областна лекарска
експертна комисия (ТОЛЕК).
Страните не спорят, поради което и с доклада по делото е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието трудово правоотношение
между страните, по силата на което ищецът заема длъжността „машинист,
локомотивен“ към Локомотивно депо – София, както и че със Заповед № 01-
01-173/19.02.2025 г. на Директор Поделение за пътнически превози - София
към БДЖ - Пътнически превози, ищецът е временно отстранен от заеманата
длъжност до предоставяне на заключение за медицинска годност да изпълнява
заеманата длъжност от ТОЛЕК към НМТБ „Цар Борис III”.
Видно от представения от приет като доказателство по делото болничен
лист № Е20240256266/17.01.2024 г., издаден от д-р Йордан Стоянов Петров,
Индивидуална практика за първична медицинска помощ Йордан Петров 71
ЕООД /лист 95 от делото/, ищецът Б. Г. Б. е ползвал 5 /пет/ дни отпуск от
16.01.2024 г. до 20.01.2024 г. при режим на лечение домашен – амбулаторен с
диагноза вирусна инфекция – неуточнена и причина за нетрудоспособността
общо заболяване.
Съгласно болничен лист № Е20241967928/01.07.2024 г., от д-р Йордан
Стоянов Петров, Индивидуална практика за първична медицинска помощ
Йордан Петров 71 ЕООД /лист 94 от делото/, ищецът Б. Г. Б. е ползвал 7
/седем/ дни отпуск от 01.07.2024 г. до 07.07.2024 г. при режим на лечение
домашен – амбулаторен с диагноза увреждания на лумбо-сакралния плексус и
причина за нетрудоспособността общо заболяване.
Съгласно болничен лист № Е20241967951/08.07.2024 г., от д-р Йордан
Стоянов Петров, Индивидуална практика за първична медицинска помощ
Йордан Петров 71 ЕООД /лист 93 от делото/, ищецът Б. Г. Б. е ползвал 7
/седем/ дни отпуск от 08.07.2024 г. до 14.07.2024 г. при режим на лечение
домашен – амбулаторен с диагноза увреждания на лумбо-сакралния плексус и
причина за нетрудоспособността общо заболяване.
Видно от болничен лист № Е20241863970/18.07.2024 г., издаден от ЛКК
– ДКЦ неврологична при ДКЦ Света Анна ЕООД /лист 92 от делото/, ищецът
Б. Г. Б. е ползвал 30 /тридесет/ дни отпуск от 15.07.2024 г. до 13.08.2024 г. при
режим на лечение домашен – амбулаторен с диагноза други периферни
световъртежи и причина за нетрудоспособността общо заболяване.
Съгласно болничен лист № Е20241864091/15.08.2024 г., издаден от ЛКК
– ДКЦ неврологична при ДКЦ Света Анна ЕООД /лист 91 от делото/, ищецът
Б. Г. Б. е ползвал 30 /тридесет/ дни отпуск от 14.08.2024 г. до 12.09.2024 г. при
3
режим на лечение домашен – амбулаторен с диагноза други периферни
световъртежи и причина за нетрудоспособността общо заболяване.
Видно от болничен лист № Е20241864252/19.09.2024 г., издаден от ЛКК
– ДКЦ неврологична при ДКЦ Света Анна ЕООД /лист 90 от делото/, ищецът
Б. Г. Б. е ползвал 18 /осемнадесет/ дни отпуск от 13.09.2024 г. до 30.09.2024 г.
при режим на лечение домашен – амбулаторен с диагноза други периферни
световъртежи и причина за нетрудоспособността общо заболяване.
Представено е и прието като доказателство по делото писмо изх. № 92-
00-1560/18.12.2024 г. от Директора на БДЖ – Пътнически превози ЕООД,
Поделение за пътнически превози София до Председателя на Транспортна
областна лекарска експертна комисия към Национална многопрофилна
транспортна болница „Цар Борис III“ /лист 96 от делото/, с отправно
запитване възможно ли е ищецът да упражнява длъжността „машинист –
локомотивен“ в Локомотивно депо София при ответника с оглед
представените болнични листове и поставените диагнози.
Видно от писмо вх. № 92-00-91/21.01.2025 г. /листове 97-98 от делото/,
към същото е приложено становище от Председател на комисия ТОЛЕК към
НМТБ „Цар Борис III“, че ищецът Б. Г. Б. на длъжност „машинист –
локомотивен“ в БДЖ-ППП подлежи на експертна оценка от ТОЛЕК съгласно
Наредба № 54/02.06.2003 г.
Съгласно болничен лист № Е20243332072/20.01.2025 г., от д-р Йордан
Стоянов Петров, Индивидуална практика за първична медицинска помощ
Йордан Петров 71 ЕООД /лист 89 от делото/, ищецът Б. Г. Б. е ползвал пет дни
отпуск от 20.01.2025 г. до 24.01.2025 г. при режим на лечение домашен –
амбулаторен с диагноза вирусна инфекция – неуточнена.
Установява се от болничен лист № Е20243332127/27.01.2025 г., от д-р
Йордан Стоянов Петров, Индивидуална практика за първична медицинска
помощ Йордан Петров 71 ЕООД /лист 88 от делото/, че ищецът Б. Г. Б. е
ползвал 6 /шест/ дни отпуск от 26.01.2025 г. до 31.01.2025 г. при режим на
лечение домашен – амбулаторен с диагноза остър бронхит – неуточнен;
Няма спор, че ищецът не е се е явил пред ТОЛЕК и не е представил на
работодателя протокол за оценка на физическа годност, издаден от комисията.
Спорно по делото е дали ищецът е следвало да се яви на ТОЛЕК, която да
прецени физическата му годност да изпълнява трудовите си задължения като
„машинист – локомотивен“.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно – медицинска
експертиза, изготвено от вещото лице д-р Ц. Н. Г., което съдът изцяло
възприема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено. Вещото
лице сочи, че от посочените в издадените на ищеца болнични листове
заболявания периферни световъртежи и увреждания на лумбо-сакралния
плексус може да възникнат трайни последици. Експертът поддържа, че
симптомите от този тип световъртеж, причинен от проблеми с вътрешното ухо
или вестибуларния нерв, а не от централни мозъчни увреждания, включват
силно въртене, често свързано с движения на главата и понякога придружено
4
със загуба на слуха. Като най -честите причини са изброени
доброкачественият пароксизмален позиционен световъртеж (ДППС) –
краткотраен световъртеж, който се задейства от внезапни движения на главата
и лабиринтитът – възпаление на вътрешното ухо, което може да е следствие от
среден отит. Посочено е, че съществуват и други проблеми с вътрешното ухо
или вестибуларния нерв, които могат да причини периферен световъртеж. За
увреждане на лумбо-сакралния плексус експертът сочи, че заболяването е
известно още като инфраторакален синдром, настъпва в резултат на латерални
дискови хернии (пробив на обвивката на междупрешленния диск с излизане
на част от съдържанието на диска от междупрешленната става) или при
вертебрална остеохондроза (деформация и ошипяване на телата и израстъците
на гръбначномозъчните прешлени). В резултат на това настъпва дразнене и
натиск върху близко разположеното нервно коренче. По-рядко уврежданията
на поясно-кръстцовия плексус се развиват при някои общи инфекции като
грип, ревматизъм, интоксикации (алкохол), травматични или възпалителни
процеси в гръбначния мозък и малкия таз - счупвания, абсцеси, тумори.
Уврежданията са по-чести при диабетици, при травма на таза или акушерски
усложнения. Поддържа се, че главна роля в патогенезата играе механичният
фактор - притискане на задните коренчета от дискова херния или вертебрална
остеохондроза, което води до нарушение в кръвоснабдяването и
дегенеративни промени. Основен симптом е едностранна болка, която започва
от кръста и се разпространява по седалищната област, задната половина на
бедрото, външната част на подбедрицата до пръстите на краката, болката е
постоянна, има стрелкащ, режещ характер, засилва се при приклякване и
навеждане, движение и физическо натоварване, движенията в гръбначния
стълб са ограничени, установява се изкривяване на тялото при стоеж и
движение. И за двете диагнози вещото лице сочи, че тежестта на състоянието
и респективно продължителност на оплакванията обуславящи временна
нетрудоспособност, може да се прецени само при наличие на клинично
описание от преглед и изследвания. Вещото лице сочи, че за първа група
длъжности са противопоказни Заболявания на вестибуларния апарат, които
попадат под УНГ, както и Неврологични заболявания, в която група попада
Увреждания на лумбо-сакралния плексус, съгласно Приложения № 2 и № 3
към Наредба № 54. Отделно от това, машинистите не трябва да са в процес на
лечение, да приемат лекарства или вещества, които биха могли да причинят
внезапна загуба на съзнание; намалено внимание или концентрация; внезапна
неработоспособност; загуба на равновесие или координация; значително
ограничена подвижност съгласно Приложение № 2а. Разпитан пред съда на
основание чл. 200, ал. 2 ГПК експертът посочва, че по делото не са
представени амбулаторни листове за преглед на пострадалия или пък на
болния, с описани съответни симптоми и проведени изследвания
документиращи неговото състояние. Сочи, че само така е възможно да се
прецени тежестта на симптомите и респективно правилността на дадената
временна нетрудоспособност.
Едно от трудовите задължения на работника или служителя е да се явява
на работа в състояние, годно да изпълнява възложените му задачи - чл. 126, т.
5
2 КТ. С депозиране от страна на ищеца на процесните болнични, до
работодателя е достигнала информация, че ищецът страда от заболявания,
които предполагат преминаване на обстоен пред трудова медицинска
експертиза. Ответното дружество е положило активност да установи дали
посочените в болничните заболявания изискват преминаване пред ТОЛЕК.
Извършена е писмена консултация със съответната служба, като д-р Веска
Цанова, Председател на ТОЛЕК в своя отговор от м.01.2025 г. е посочила
необходимостта от извършването на този преглед и до тогава служителят не
следвало да изпълнява задълженията си.
Предвид гореизложеното съдът приема, че за да изпълнява трудовите си
задължения на длъжността „машинист, локомотивен“ при ответника – 1-ва
група на длъжностите от персонала, който осъществява железопътните
превози на пътници и товари и съпътстващите ги дейности, ищецът е следвало
да премине на преглед пред ТОЛЕК относно физическата му пригодност.
Заболяванията на ищеца – периферни световъртежи и увреждания на лумбо-
сакралния плексус, за които е ползвал 92 отпуск по болест, са посочени в
Приложение № 2 към Наредбата и подлежат на скрининг, а и са
противопоказни съобразно Приложение № 3 към Наредбата.
Представените от ищеца удостоверение за периодични профилактични
медицински прегледи от 16.04.2024 г. /лист 64 от делото/ и психологическо
удостоверение от 10.07.2020 г. /лист 65 от делото/ не разколебават извода на
съда. Същите касаят период предхождащ периода на ползвания
продължителен отпуск по болест. Съгласно чл. 6 от Наредба № 54 от 2.06.2003
г., след отпуск по болест, продължил повече от 30 дни, както и в други случаи,
по преценка на лекаря може да се извърши подходящ допълнителен
медицински преглед. Съдът счита, че в случая именно ТОЛЕК има
компетенцията да прецени дали при съответните заболявания лицето може да
изпълнява длъжността локомотивен машинист. В тази насока е и становището
на Председател на комисия ТОЛЕК към НМТБ „Цар Борис III“.
Предвид гореизложеното не се установява неправомерното недопускане
до работа на ищеца от работодателя ответник през времето, докато трае
изпълнението на трудовото правоотношение. Предявеният иск по чл. 357 КТ
за отмяна на Заповед № 01-01-173/19.02.2025 г. на Директор Поделение за
пътнически превози - София към БДЖ - Пътнически превози, с която ищецът
е временно отстранен от заеманата длъжност и за възстановяване на ищеца
на работа като „машинист, локомотивен“ към Локомотивно депо – София
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да се отхвърлят и обусловените искове с правно основание чл.
214 КТ за заплащане на обезщетение за незаконно отстраняване от работа
в размер на 2352,90 лева за периода 20.02.2025 г. - 09.03.2025 г. и за
заплащане на обезщетение за незаконно отстраняване от работа в размер
на 4705,80 лева месечно за период от завеждане на исковата молба 10.03.2025
г. до датата на възстановяване, както и исковете с правно основание чл. 128
КТ за заплащане на допълнителни трудови възнаграждение с постоянен
характер - „ваучери за храна“ в размер на 100,00 лева за периода 01.03.2025
6
г. - 09.03.2025 г. и за заплащане на допълнителни трудови възнаграждение с
постоянен характер - „ваучери за храна“ в размер на 200,00 лева месечно
за периода от завеждане на исковата молба – 10.03.2025 г. до датата на
възстановяване.
По предявения иск с правно основание чл. 128 КТ за заплащане на
допълнителни трудови възнаграждение с постоянен характер - „бонуси
локомотивен“ в размер на 853,05 лева за периода 01.10.2024 г. - 20.02.2025 г.:
Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ, трудовото
възнаграждение е сбор от основното и допълнителните възнаграждения с
постоянен характер. Основната заплата според легалното определение, дадено
в чл. 4, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/, е възнаграждение за изпълнението на определени
задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или
длъжност в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на
труда и времетраенето на извършваната работа. Допълнителните трудови
възнаграждения са различни плащания: за трудов стаж и професионален опит,
за по-висока лична квалификация, за нощен труд, за положен извънреден труд,
за работа през почивни дни и дните на официални празници и други.
Разпоредбата на чл.6 НСОРЗ предвижда, че допълнителните трудови
възнаграждения са определените с наредбата или друг нормативен акт
възнаграждения, които се изплащат задължително, както и договорените с
индивидуален и/или колективен трудов договор възнаграждения, които се
изплащат според договорените условия. Постоянен характер, съгласно чл.15,
ал.2 НСОРЗ имат онези допълнителни възнаграждения, които се изплащат
постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно
възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.
По делото са представени и приети като доказателство утвърдени от
БДЖ – пътнически превози ЕООД, Централно управление вътрешни правила
– „Оценяване на персонала, зает с експлоатация на тягов подвижен състав,
бонусна система“ /листове 30-34 от делото/. В чл. 7 е предвидено, че
допълнително трудово възнаграждение (бонус) се изплаща всеки месец, за
отработено време, когато няма допуснато нарушено, поради което съдът
счита, че отговаря на законовите предпоставки за допълнително трудово
възнаграждение с постоянен характер.
След като възнаграждението за „бонус локомотивен“ е с постоянен
характер, същото следва да се включи в брутното трудово възнаграждение за
определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ.
Съгласно заключението на вещото лице В. Д. Панчева, което съдът
изцяло възприема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено,
размерът на неизплатеното трудово възнаграждение с постоянен характер
„бонус локомотивен“ за периода 01.10.2024 г. – 20.02.2025 г. е в размер на
853,02 лева.
Поради изложеното предявеният иск с правно основание чл. 128 КТ за
заплащане на допълнителни трудови възнаграждение с постоянен
характер - „бонуси локомотивен“ основателен и следва да бъде уважен в
7
пълните предявени размер и период.
На основание чл. 214, ал. 2 ГПК и предвид изрично направеното искане
в тази насока, върху посочената сума за главници следва да се присъди
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Съобразно изхода на делото, право на разноски възниква в полза на
двете страни. Ищецът не представя доказателства за извършването на
разноски по делото, поради което такива не следва да се присъждат.
Предвид изрично направеното искане в тази насока, в полза на
ответника следва да се присъдят сторените по делото разноски, от които
450,00 лева – депозит за СМЕ в пълен размер и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 200,00 лева съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото. Съобразно отхвърлената част следва да се присъди
сумата 166,67 лева - юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд държавна такса върху уважения иск в размер на 50,00 лева, както
и 133,33 лева – разноски за ССчЕ съобразно уважената част.
Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България,
считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България
е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които
исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да
бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно
правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Поделение за пътнически превози София при БДЖ
Пътнически превози ЕООД, ЕИК 1754056470209 със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. Заводска № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г. Б., ЕГН
********** с адрес с. ********** на основание чл. 128 КТ сумата 436,16
евро /853,05 лева/ - допълнителни трудови възнаграждение с постоянен
характер - „бонуси локомотивен“ за периода 01.10.2024 г. - 20.02.2025 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба 10.03.2025 г. до
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.
357 КТ за отмяна на Заповед № 01-01-173/19.02.2025 г. на Директор
Поделение за пътнически превози - София към БДЖ - Пътнически превози, с
която ищецът е временно отстранен от заеманата длъжност и за
възстановяване на ищеца на работа като „машинист, локомотивен“ към
Локомотивно депо - София; с правно основание чл. 214 КТ за заплащане на
8
обезщетение за незаконно отстраняване от работа в размер на 1203,02 евро
/2352,90 лева/ за периода 20.02.2025 г. - 09.03.2025 г. и за заплащане на
обезщетение за незаконно отстраняване от работа в размер на 2406,04 евро
/4705,80 лева/ месечно за период от завеждане на исковата молба 10.03.2025 г.
до датата на възстановяване, както и мораторна лихва за забава върху
обезщетението за бъдещия период; с правно основание чл. 128 КТ за
заплащане на допълнителни трудови възнаграждение с постоянен
характер - „ваучери за храна“ в размер на 100,00 лева за периода 01.03.2025
г. - 09.03.2025 г. и за заплащане на допълнителни трудови възнаграждение с
постоянен характер - „ваучери за храна“ в размер на 200,00 лева месечно
за периода от завеждане на исковата молба – 10.03.2025 г. до датата на
възстановяване, както и мораторна лихва за забава върху обезщетението за
бъдещия период като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Б. Г. Б., ЕГН ********** с адрес с. ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Поделение за пътнически превози София при БДЖ
Пътнически превози ЕООД, ЕИК 1754056470209 със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. Заводска № 1 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 315,30 евро /616,67 лева/ – разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА Поделение за пътнически превози София при БДЖ
Пътнически превози ЕООД, ЕИК 1754056470209 със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. Заводска № 1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на Съдебната власт по сметка на Софийския районен съд на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата 25,56 евро /50,00 лева/ – държавна такса и 68,17 евро
/133,33 лева/ – разноски за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9